Тук беше осъществен първият в света контакт между космически разум и земен екип, казва Елисавета Логинова, феноменът, ръководил експедицията.
Боряна Антимова
Няколко месеца след излизането на книгата на Елисавета Логинова „Царичина. Съдбовен контакт“ интересът към нея продължава. Логинова е екстрасенсът, който направлява работата на екипа от висши военни за най-грандиозния експеримент в историята ни – единствения на планетата контакт между космически разум и земен екип. Експеримент, който можеше да се превърне в световна сензация и да изстреля България на върха на световния новинарски обмен.
Това каза тя в първото си голямо интервю на следващия ден след премиерата на 21 юни. Интервю, което сложи началото на една много силна духовна връзка и приятелство между мен и Ели – факт, който и досега остава абсолютна енигма за мен…
От ВТОРА ЧАСТ:
Госпожо Логинова, на колко години бяхте, когато изпитахте острата болка в слънчевия сплит, като предвестник на мисията ви да сте проводник между космичния разум и земляните?
На 32, а навърших 33 в края на годината, когато започна проектът Царичина.
Точно на Христовата възраст.
Да…
Какъв беше животът ви преди това?
Бях завършила Националната гимназия за приложни изкуства, специалност керамика, но работех нещо съвсем различно – културно-масовик в хранително-вкусовия комбинат „Христо Ников“. Неща, които бяха твърде различни от всичко, което ми се случи след това. Бях по майчинство вкъщи, както вече споменах.
Колкото до онова мое начало като детска игра, днес си давам сметка, че няма случайни случайности – тогава явно е трябвало по този лек начин да придобия контакта. Винаги съм се питала дали това е истина или не е истина. Не е ли игра на моя мозък? Не е ли чисто земно ниво, някаква подсъзнателна моя способност да улавям и препредавам? Но в годините се доказа, че не съм аз, че контактувам с тези невидими космични Водачи, Учители, както съм ги нарекла, на които на моменти виждам тяхната енергия.
Виждам ги, усещам ги с цялата си същност. Но Те са невидими за всички останали, защото няма как да бъдат тук постоянно. Не могат да оцелеят, тяхната среда е друга. Но те са отключили центрове в мен, чрез които аз да мога постоянно да контактувам с тях, дори и да са в дълбокия Космос.
Днес продължава ли вашата връзка с тях?
Продължава. И тя ще бъде, докато съм тук, на Земята. Това ми казват.
Кръгът Дуло, сформиран около вас, също е обвит в мистерия. Кое ви мотивира да го създадете?
Той беше създаден малко след затваряне на Царичина. В началото на 1993 г. ме намери известната художничка скулптор Мария Ножарова. Сама ме откри. Покрай всичките писания и репортажи, които изпълваха вестници, списания, радио, телевизия, от негативно по-негативно. Тя сама открива моя телефон, поиска среща с мен, на която каза: „Знаеш ли, аз ти вярвам. Нищо че съм скулптор, имам много познания в областта на древните езици, занимавам се с това и искам да работим заедно. Смятам, че можем да успеем и да създадем схема, по която да видим това, което си написала под диктовка, дали може да се чете“.
И така Мама Мария, както я нарекох, стана моята втора майка и ние започнахме. В началото бяхме една шепа хора – нейната дъщеря Мария Иванова, моят съпруг Илия Логинов, Стойко Стоев и двама приятели Кремена и Асен. Започнахме да си правим сбирки. Първите стъпки бяха да се опитаме да разчетем 2-3 страници, които ми бяха останали след конфискуването на 4-те тетрадки.
Постепенно към нашия екип беше присъединена и Петя Динева, компютърен специалист от Министерство на отбраната. Хората от министерството ни дадоха шанса да бъде организирано такова звено към Военна академия, в която ни бяха отдадени помещения. По това време за началник на Военната академия беше назначен генерал-лейтенант Стоян Андреев. И така в продължение на година ние работихме над текстовете.
Беше трудно, изключително трудно – изписва се всеки знак, проверява се през много, много писмености. Мария ги беше синтезирала, за да можем да стигнем до прочит. Схема от тези писмена съм публикувала в книгата. Стигнахме до заключението, че така няма как да се прочетат много страници. Трябваше да се създаде компютърна програма, по която да се работи, и ни трябваха средства.
Министерството не можеше да отдели толкова средства и аз взех решението, че трябва да напусна Министерство на отбраната, където работех след Царичина. Заедно с Мама Мария и Марина Иванова, Стойко Стоев и моя съпруг Илия Логинов, както и с бившия началник на Генералния щаб генерал-лейтенант Радню Минчев, при когото започнах работа на Царичина, ние сформирахме кръга Дуло.
Постепенно започнаха да се появяват нови членове, известно време в кръга бяха и писателят Владимир Зарев, директорът на Националния литературен музей Любка Крумова… Десетки хора, които през годините идваха и си отиваха. Имаше една идея, ако членуваш в този кръг, ти или приемаш условията, или напускаш. На което аз се възпротивих. Казах, че в този кръг трябва да присъстват хора на свободна воля. Не можеш да им налагаш правила и методи. Ако ти е интересно, остани и работи. Ако не ти е интересно, си тръгни.
Влязохме в конфронтация с някои от членовете, които не искам да споменавам. Те напуснаха, защото искаха да направят структура, подобна на масонската.
Точно за това исках да ви питам – правилата не бяха ли като на една масонска ложа?
Да. Но аз казах, че не искам да бъде така. Защото и Учителите не искаха да бъде така.
Първа международна конференция „Българино, знай своя род и език“ (1997 г.), организирана от кръга Дуло,Столичната библиотека и Националния литературен музей. От ляво надясно членовете на кръга Дуло: Петя Динева, Мария Ножарова, Стойко Стоев, авторката и Илия Логинов, заедно с генл-лейтенант Радню Минчев, началник на Генщаба от 1990 до 1991 г.
Говореше се, че кръгът Дуло се занимава основно с изследване на древна българска история.
Идеята беше да се изследва не само българска история, но през 1997 г. успяхме да осъществим една наша идея – изследването „Пътят на българите и на българския език“. Как е възникнал? Какви са неговите корени? На тази тема проведохме първата международна конференция в Столичната библиотека. Тя продължи 3 дни и присъстваха и доста представители от чужбина. Чу ни се думата и информацията, която там се получи, беше невероятна!
Не искам да прозвучи шовинистично, но кореновата основа на българския език е в основата на всички говорими езици. И това не е наше съждение, а информация, над която са работили международен екип в продължение на 10 години, за да стигнат до заключението, че кореновата основа на всеки език е старобългарският.
Но това звучи сензационно!
Не мога да си спомня точно коя година е обявено на световна среща в Америка. Попитали на конгреса: „Ако в залата има представители на България, моля да станат“. Казали са им: „Колеги, в резултат на нашите изследвания в продължение на 10 години от… до… – цитират се годините, но не мога да цитирам точно периода – установихме, че българският език е един от най-древните езици, на база на които са възникнали другите езици“.
В интервю с мен изследователят на древната ни история Павел Серафимов доказва, че сме носители в много голям процент на гените на траките, а не на славяните или така наречените прабългари, както сме учили по история.
Траките също са имали свой език и много развита култура, които са изчезнали. Защо са ни учили така? Защото колкото повече навлизаме в съвременния живот, всичко старо изчезва и по-силните икономически държави налагат и променят историята, и казват, че те са първи. А тези, които са първи, тъй като вече са много слаби, за да доказват какво са, остават в тайна. Ние трябва да се борим, да отстояваме правото си.
Не смятам, че подобни тези са израз на шовинизъм, както споменахте преди малко.
Защото и за това ни обвиняват по повод на Царичина – че това е шовинистична нотка, че ние сме българи и искаме да докажем колко сме силни. Дори и така да е, но водещото не е шовинизмът. Водещото е истината.
Вие сте разполагали с реални исторически факти, които биха сътворили световна сензация, а в същото време нашите южни съседи откровено лъжат, създавайки легенди…
Затова искам да направим Царичина култово място, за което хората от цял свят да знаят, че това е единственото място в света, на което е осъществен контакт между космичен интелект и земен екип. Ако успеем да го направим със съмишленици, ще е прекрасно.
Все още ли скенирате неволно хората по улиците?
Скенирам ги, но се научих да се контролирам, защото това е много шокиращо. Особено в началото, когато изведнъж се случи, не исках да излизам на улицата, или гледах в краката си, защото щом вдигнех поглед, пред мен аз не виждах лица, а движещи се органи и ако имаше болест, усещах миризмата. Беше ужасно, натоварваше ме, не се чувствах добре. Казах си, че така няма да мога да оцелея. Докъде ще стигна, ако продължи?
Моите Учители ми казаха: „Не се притеснявай, това е част от всичко, което ние преоформяме в твоите мозъчни центрове. Ти ще се научиш и само когато е необходимо, ще виждаш това, което трябва, и ще помагаш на този, на когото трябва“. Скенирам болни хора, когато идват при мен. Това ми помага, за да мога да дам точното лекарство, да преценявам докъде и как лекува и какво мога да направя, защото не искам да лъжа.
Прочети още ТУК:
