Тук беше осъществен първият в света контакт между космически разум и земен екип, казва Елисавета Логинова, феноменът, ръководил експедицията.
Боряна Антимова
Няколко месеца след излизането на книгата на Елисавета Логинова „Царичина. Съдбовен контакт“ интересът към нея продължава. Логинова е екстрасенсът, който направлява работата на екипа от висши военни за най-грандиозния експеримент в историята ни – единствения на планетата контакт между космически разум и земен екип. Експеримент, който можеше да се превърне в световна сензация и да изстреля България на върха на световния новинарски обмен.
Това каза тя в първото си голямо интервю на следващия ден след премиерата на 21 юни. Интервю, което сложи началото на една много силна духовна връзка и приятелство между мен и Ели – факт, който и досега остава абсолютна енигма за мен…
От ПЪРВА ЧАСТ:
Госпожо Логинова, на премиерата се случва нещо уникално – за пръв път един участник в експедицията сред публиката става и заявява, че всичко, за което разказвате, е истина. Кой е той?
Да, това е събитие, но странно, никой от медиите не обърна внимание. За пръв път някой от екипа висши военни стана и потвърди всичко, което съм разказала. Това е подполковник Николай Юруков – тогава, сега пенсиониран полковник. Той дори ми прати страхотен sms. Ето, вижте какво ми е написал (Логинова показва sms-а в телефона си):
„Здрасти, Ели, прочетох книгата с голям интерес. Много ми хареса! Публикуваната информация е обективна, точна и достоверна. Приятно ми стана да установя, че се отнасяш с уважение и почит към участниците в експеримента и в частност към военния екип. От книгата научих нови неща, които не съм знаел или съм предполагал. За мен „феноменът Царичина“ си ти, с уникалните си способности, а „загадката Царичина“ са контактите с неизвестното, изписаните хиляди страници с информация и други неизвестни за нас феноменалности, които настоящата наука в България не може да докаже.
Аз се присъединявам към твоето предположение, че „някой някъде работи върху съдъжанието на текстовете“, които успя с много труд и лишения да приемеш и запишеш. Мисля, че те ще бъдат оценени от поколенията! Възхищавам се на упоритостта, твърдостта и желанието за работа. Пази се! Бъдижива и здрава! Нека Бог да те закриля! С уважени и обич, Николай.“ (Съобщението е публикувано с изричното съгласие на полк. Юруков – б. а.)
Младият подполковник Юруков на изхода от обекта Царичина.
Казвали сте, че този проект е от глобално значение за българската нация.
Да, и не само за нас, а и за целия свят. Защото информацията на моите Учители е, че тази работа, осъществена тогава, е не точно, за да се открие първия двуполов човек. Това е само като причина да започне експериментът. Но това е първият в света до този момент експеримент, осъществен между извънземен интелект и земен екип. Това е водещото. Това е смисълът на работата ни. Всичко останало е само придатък.
Има ли отговор на въпроса защо България е избрана да се потърси истината за началото на човечеството?
Да, има. Отговорът е събран не в един въпрос, а в последователност от въпроси. Това не е шовинизъм – понеже ние сме българи, и затова, видиш ли, тук е това откритие. Не, просто България е на енергийно място и енергетиката на Земята е нужна, тази структура е нужна, за да може да бъде укрепена планетата и тя да не се разпадне. Затова Те са тук, затова работим здраво, за да бъде укрепен енергийният център.
Ако погледнем от всякаква гледна точка – историческа, културна, дори и само туристическа, това е световна сензация.
Да, защото до този момент няма осъществена друга връзка между извънземен интелект и земен екип. Учителите ми казват: „Ние искахме да покажем, че когато имаме вяра, когато няма страх, можем да работим в синхрон и можем да направим много неща, чрез които да бъде запазена вашата планета. Защото тя за нас е нужна“.
Кой имаше интерес да не продължи проектът?
Не зная…
А кой би бил в състояние отново да отвори Царичина?
Смятам, че тя няма да бъде отворена. Минали са толкова много години и самото отваряне ще е доста тежък процес. Задавали са ми въпроса, ако се отвори, мога ли да продължа да го водя… Много е тежко… Второ, минаха години, аз вече съм не толкова млада, колкото бях, и да работиш по 14-15-16 часа под земята е изтощително. Трето, едва ли ще се намерят такива първопроходци, каквито бяхме ние, да работят в името на една идея, без да им се заплаща.
Ентусиасти?
Да, но днес хората ще искат да им се заплаща много, да им се осигурят страхотни битови условия, защото, виждаш ли, трябва да бъдат обезпечени заради това, на което ще бъдат подложени. Тогава беше друго времето. Това, което може сега единствено може да се случи, е просто историята с Царичина да придобие своя истински характер, да стане място, което да се посещава, да се разказва за него, а не забравено от всички, омерзено. Там енергията, която излиза, е невероятна. Там може хора да ходят и да се лекуват, защото енергетиката на мястото е много силна.
Един млад българин се ядосваше пред мен, че южните ни съседи един камък да намерят и го легендират, а у нас уникални места остават незабелязани.
Така е. Мен сърцето ме заболя, когато отидохме на мястото да снимаме кратко филмче за представянето на книгата. Точно на това място, където беше нашият лагер, в близост до един от трите дъба, за които споменах, е направено сметище!
Боли ли ви още сърцето и за 4-те изчезнали ваши тетрадки с безценни текстове на непознати писмености, схеми, рисунки, диктувани ви от вашите Учители?
По-късно разбрах от моите Учители, че тази информация е отишла там, където може да се работи с нея и, че се работи усилено, защото тя е нужна, за да може да съществува нашата Земя.
Страхотна новина. Вероятно това ви успокоява?
Да. Така ми казват Учителите, че се работи в името на планетата ни, което за мен е достатъчно.
Какво помните от тези тетрадки?
По време на разкопките вървеше непрекъсната информация от Учителите – като текст и рисунки, и като схеми. Това, което помня, бяха схеми на скафандри, с които космонавтите да бъдат защитени и да могат по-близко да стигнат до силно загрети планети. Една от тях беше Слънцето и с приближаването на космонавт в близост до самото излъчване, тялото му остава неприкосновено. Показваха как специалните скафандри отблъскват лъчите. Показваха как да бъде направен самият материал, от какви пластове; как да бъдат конструирани новите космически кораби.
Отстрани имаше схеми, формули, имаше лекарства. Имаше също оръжия в тетрадките. Много оръжия. Странно беше. Самият войник, облечен с облекло, при което куршумът се връща обратно и той става недосегаем. Това също го имаше в скиците, които те рисуваха и след това пишеха текст, като движеха ръката ми. Препоръчваха да не се използва дървен материал при конструирането на корабите и показваха как да се използва енергията. Това е, което си спомням. Не трябва да прекалявам, за да не кажа нещо, което не е истина… И всичко това изчезна. Изчезна, защото то беше нужно някой да работи с него.
Движеха вашата ръка, за да пише и рисува?
Да, така беше.
Ако се върнем още по-назад във времето, нещо в детството ви подсказваше ли, че ще расте човек с екстрасензорни способности?
Това, което си спомням от детството е, че съм сънувала гадателски сънища, които след това са се случвали. Това е било реалност. Никога не съм се впечатлявала и никога не съм си мислила, че това е нещото, което, когато порасна, ще промени живота ми. Винаги съм си казвала: „Ами сега, ако направя еди-какво си, знам, че ще получа желаното“. И явно тази силна мисъл и енергия, когато съм била дете, аз съм я използвала като детска игра.
Но пак казвам: това е било за мен детска игра. Нищо повече. По-късно, влизайки вече в пряк контакт с моите космични Водачи и Учители, разбирам, че това не е било детска игра. Просто аз съм се родила така. С времето Те са ме наблюдавали, докато е дошъл важният миг, в който е трябвало да влязат в пряк контакт с мен и да започнем съвместна работа.
Аз съм от малкото хора, с които този космичен интелект контактува. Малко се притеснявам, защото не искам да повдигам егото си, не искам да бъда различна от другите, но са малцина са хората в света, които притежават тези способности и получават тази информация. И ние сме свързани с този космичен интелект в името на оцеляванто на планетата. Защото за Тях планетата е част от общата космична структура.
Ние сме част от свързаните звена и всяка планета, ако отпадне от общата връзка, ще доведе до дебалансиране. Затова те се стремят да поддържат на всяко едно ниво всяка една планета. Така те поддържат и нас, човеците на земята. Защото ние сме кръвта на земята. Нашият биоритъм е нужен за самата същност на Майката Планета Земя. Ако нас ни няма, планетата ще угасне.
Прочети още – ТУК:
