Тук беше осъществен първият в света контакт между космически разум и земен екип, казва Елисавета Логинова, феноменът, ръководил експедицията.
Боряна Антимова
Няколко месеца след излизането на книгата на Елисавета Логинова „Царичина. Съдбовен контакт“ интересът към нея продължава. Логинова е екстрасенсът, който направлява работата на екипа от висши военни за най-грандиозния експеримент в историята ни – единствения на планетата контакт между космически разум и земен екип. Експеримент, който можеше да се превърне в световна сензация и да изстреля България на върха на световния новинарски обмен.
Това каза тя в първото си голямо интервю на следващия ден след премиерата на 21 юни. Интервю, което сложи началото на една много силна духовна връзка и приятелство между мен и Ели – факт, който и досега остава абсолютна енигма за мен…
Това интервю трябва да бъде запазено, дори заради отзиви на хора като Каролина Тончева, която написа във фейсбук:
“Книгата на Ели Логинова ,,Царичина -съдбовен контакт” прочетох на един дъх. Тя доказа интуицията ми – кои сме ние, каква е истинската ни история. Останалите книги на Ели Логинова дават отговор на много въпроси, зададени от професионалисти в различни сфери на науката.Отговорите на неземните Учители успяха да ми дадат обяснение на основния въпрос – защо умишлено е скривано, осмивано и заклеймявано като заблуда тяхното присъствие на планетата Земя.
Чест прави на Ели смелостта да покаже на хората истината, въпреки че знае каква ще бъде реакцията на болшинството. За мен сега е по-важно да се допитаме до Учителите как да се освободим от робството на парите , как да се отървем от собствените си негативни качества. Защото Човекът е създаден не за да живее робски, неговата мисия е много по-велика.
Кой ни владее и какъв трябва да бъде пътят ни в бъдещето-важен въпрос. Очаквам отговор чрез Ели Логинова, прекланям се пред нейната личност и смелост. Гордея се с историята на народа си и с ето такива светли личности като Елисавета Логинова!”
Госпожо Логинова, защо чак сега излиза тази книга?
Трябваха ми 28 години, за да набера смелост да направя тази книга поради големия негативизъм, който през цялото време се изсипваше върху мен и екипа и върху идеята Царичина. Питах се дали ще успея да променя мисленето на хората, дали ще имам сили да ги накарам да ми повярват. Докато накрая си казах, че не мога повече да мълча и да слушам неистини.
Длъжна съм да разкажа това, което се случи през 1990 – 1992-ра, а и малко преди това. Нека да остане в историята и нека да запомнят с хубаво онова, което ние, екипът от висши военни и аз осъществихме. Когато човек говори истината, не трябва да се страхува. Истината трябва да се знае, дори и в името на това, че много хора, които стояха зад нас и ни поддържаха през цялото време, изведнъж след затварянето, което стана за 24 часа, се обърнаха срещу нас или мълчаха или ако говореха, изричаха негативизми.
Стана ли ясно към днешна дата защо толкова неочаквано за 24 часа беше затворен обектът?
Не мога точно да кажа. Беше шок за всички нас на обекта. Малко преди това военният министър Сталийски в продължение на час и половина ни защитаваше в парламента. Отговаряше на депутатски питания за всичко около тази строго секретна операция „Слънчев лъч“. Дори бяха подготвени награди за хората от екипа, за тежкия ни физически труд. Обвинявали са ни, че вземаме много пари, че сме живели луксозно. Моето „луксозно“ легло беше в камиона, който наричахме „военна канцелария“. Това ни бяха „хотелите“. Ядяхме войнишка храна. Ако на това му казват лукс…
По същото време, преди министър Сталийски да отговаря на депутатски питания, неговият съветник Валентин Костов дойде на обекта, влезе и каза пред екипа, че повече от 20 години е работил към НАСА по нестандартни проекти. Идеята на НАСА е била по паранормален път да се извърши именно такава дейност, която ние осъществяваме. Костов каза още: „България трябва да се гордее! Дори и да не стигнете до това, което търсите, този обект, категоричен съм, трябва да бъде запазен, защото това е уникално и единствено в света!“.
Много странно, малко по-късно този обект беше затворен, беше спряна работата, беше повдигнато обвинение срещу всички нас. Аз бях заплашена със затвор, трябваше да кажа кой ме е водил, защо ме е водил, какво сме искали да направим и мога ли да разчета това, което е изписано на тези хиляда страници.
Имате предвид 4-те ви тетрадки, които изчезват мистериозно от секретната секция на Генщаба, след като ги конфискуват при затварянето на обекта?
Да, това са четирите изчезнали тетрадки, изписани със странно древно шифрово писмо, компилация от различни древни писмена. Заради тях ние стигнахме и до Израел по покана на Израелското правителство. Срещнахме се с много видни техни учени, които се занимават с древни езици и култури. Посетихме най-голямата световна компютърна библиотека за древни езици. Срещнахме се с един от равините, който е от пазителите на древната кабала библиотека.
Това е тайна библиотека и в нея няма никой достъп, тя се пази само от седем равини. Те пазят информацията за създаването на света. И ако на това кажат, че е безсмислена драсканица, с която просто съм си играла, докато съм си реела мозъка, чакайки екипа да излезе от обекта, и съм си създала мое писмо… Читателят може да каже дали е драсканица, или е смислена информация, която съм получавала.
Вярно ли е, че Хитлер е проявил интерес към Царичина?
Да. Много по-късно в срещи с различни историци, които се ровят в древни писания и търсят истината за създаването на света, три пъти се срещах с хора, независими един от друг, които казаха едно и също нещо: че тези текстове, над които съм работила и са изчезнали, са текстове, които е търсил и Хитлер по информация, подадена в Тайния кръг Туле. Информацията е била, че тези текстове се намират в околностите на София, в местността Царичина, и ако той ги намери, ще стане владетел на света. Бях много изненадана, защото за мен това беше нова информация, но тя се потвърди от няколко места.
Единият от хората, които ми разказаха тази случка, е бивша преводачка на правителството по времето на Тодор Живков. По това време са дошли руски разузнавачи от много висш ранг, които са разказали тази история и са искали да посетят Царичина и да видят защо толкова много е държал Хитлер да отиде там. Хората му не намират търсените писмености.
За Хитлер този Свещен Граал не е бил някакъв материален носител, а информация, чрез която, ако я владееш, ще бъдеш Повелителят на земята. След като не успява да я намери, става обрат във войната при Сталинград. Между другото, старото име на Сталинград е Царицин.
Каква връзка има всичко това с разпространената информация, че тръгвате да търсите съкровището на цар Самуил?
Накратко информацията, която ми съобщиха моите Учители, гласеше: „Вие тръгвате да дирите съкровището на цар Самуил. То се намира близо до София. Ценността му е голяма и може да помогне за благополучието и доброто име на България. Но много по-важно е да се открият останките на първия човек, живял на Земята. Той е бил андроген, двуполов човек и това откритие ще преобърне историята на света и теорията на Дарвин, ще разтърси обществото ваше и църквата“.
Затова когато експедицията започна на 6 декември 1990 г., ние не тръгнахме да търсим съкровището на цар Самуил, а първия човек, който се намира като скелетна останка в околностите на Костинброд. Така стигнахме до точното място – Царичина. В началото не знаехме, че това е Царичина. По паранормален път ми беше обозначено точното място, където да започнат изкопните работи.
Вие ли посочихте това място?
Първите дни в екипа бяхме четирима екстрасенси: Дора Петрова, Димитър Сираков, Марина Наплатанова и аз. Но тъй като аз тогава имах малки деца – синът ми Иван беше на 2 години, по-големият Явор – на 8 и нямаше как толкова бързо да се организирам, за да се посветя на тази работа, си обменяхме информация по телефона. Те ми казваха къде се движат, аз им казвах къде трябва да спрат.
Стигането до Царичина е осъществено от Марина Наплатанова, но самото място, където трябва да се копае, е по моя скица, която съм начертала под диктовка от моите извънземни Учители, и която съм представила в книгата. На скицата са маркирани 3 дъба, които образуват един триъгълник и между тях е мястото, където трябва да започнат изкопните работи.
Питали сме защо тези 3 дъба трябва да бъдат водачи на началото. Дъбът е космично дърво. Короната и кореновата му основа са еднакви и символизират земята и космоса, а самият ствол е каналът, през който протича енергията. След време, в търсене на информация и в опита ми да доказвам постоянно това, което получавам като информация, стигнах до това, че старото име на дъба е „цер“, а церква значи „молитва под дъба“.
Затова всички църкви се изграждат на място, където има дъб, защото енергията около него е най-силна и най-мощна. И затова, когато човек влезе в църква, се чувства добре. И болката, и терзанията отминават и се прочиства.
След толкова негативизъм, очаквате ли след излизането на книгата да се постави въпросът за възобновяването на разкопките?
Очаквам, че ще имам много съмишленици, хора, които да ме подкрепят, но и други, които да отричат и да казват, че това, което говоря, е игра на моя мозък. Аз зная, че не е игра на моя мозък, зная, че съм нормална. Това е доказано и от екипа от психолози и психиатри, при които бях подложена на много тежки изследвания след приключване на Царичина, за доказване на моето емоционално, физическо и психическо състояние.
Трябваше да доказвате, че не сте луда, както твърдяха някои хора?
Да, и становището на психолозите и психиатрите беше, че действително съм феномен, но как са се отключили тези мои способности, те няма как да докажат. Доказват само, че имам феноменални способности и, че съм абсолютно нормален човек.
Прочети още – ТУК: