Тук беше осъществен първият в света контакт между космически разум и земен екип, казва Елисавета Логинова, феноменът, ръководил експедицията.
Боряна Антимова
Няколко месеца след излизането на книгата на Елисавета Логинова „Царичина. Съдбовен контакт“ интересът към нея продължава. Логинова е екстрасенсът, който направлява работата на екипа от висши военни за най-грандиозния експеримент в историята ни – единствения на планетата контакт между космически разум и земен екип. Експеримент, който можеше да се превърне в световна сензация и да изстреля България на върха на световния новинарски обмен.
Това каза тя в първото си голямо интервю на следващия ден след премиерата на 21 юни. Интервю, което сложи началото на една много силна духовна връзка и приятелство между мен и Ели – факт, който и досега остава абсолютна енигма за мен…
От ТРЕТА ЧАСТ:
Госпожо Логинова, неслучайно сте завършили Лондонския колеж по хомеопатия, нали?
Да, когато се затвори Царичина, трябваше по някакъв начин да продължа, защото тази енергия беше в мен, с мен и трябваше да се реализира. Отначало скенирах само телата на болните и използвах енергията на ръцете си. Лечението имаше ефект. Използвах билкови стари рецепти, но постоянно си казвах, че трябва да има и нещо друго, че това не е достатъчно. Трябва да зная какво и къде да намеря, за да продължа да лекувам хората по някакъв нов начин.
Явно аз предизвиках това мое търсене. При мен дойде един от добрите доктори хомеопати по това време – 1996-а, д-р Вили Тенева. След като ѝ направих скенер на тялото, разказах ѝ за това какво правя, а тя ми каза: „Ти чувала ли си за хомеопатия?“. Казвам, да, точно по това време беше излязло лекарството Осцилококцинум, но нямах представа какво точно е хомеопатията.
Доктор Тенева ми разказа и настоя, че трябва да завърша хомеопатия. В момента беше започнал третият курс за доктори хомеопати в България към Лондонския колеж. Аз се притесних и казах, че не съм доктор, как ще го завърша. А тя отговори: „Как да не си доктор, ти правиш перфектен скенер, ти знаеш всички органи, знаеш как функционират. Няма да ти е невъзможно да завършиш Лондонския колеж и няма да те оставя на мира, докато не кажеш „Да“.
Тогава моят съпруг Илия ми каза: „Аз ще гледам децата, ти ще учиш“, завърших Лондонския колеж по хомеопатия и съм много благодарна на д-р Тенева, че тя откри един нов прозорец пред мен и аз видях една нова за мен перфектна картина, в един нов живот. За мен хомеопатията е най-нежната медицина, която съществува, и е най-истинската медицина.
Когато има дисбаланс на енергиите в тялото ни, се появяват болестите. А хомеопатията помага именно да се възстанови този баланс и ние отново да се чувстваме това, което сме и което искаме да бъдем. Хомеопатията действа както на физично, така и на ментално ниво. Аз не отхвърлям традиционната медицина. Там, където тя е необходима, трябва да се прилага и работя съвместно с доктори. Ние трябва да се допълваме един друг, а не да се отричаме. Важното е в кой момент коя медицина да бъде приложена. Когато е необходимо да се направи операция, тя ще бъде направена, а след това ще продължа аз.
Имам през годините много, много пациенти и всички те се чувстват добре. За мен е важно не да поддържам своето его, че съм най-добрата и от мен по-добър лечител няма. Всеки намира своя лечител, своя доктор, за да се чувства добре. При мен идват тези, които ми имат доверие и ние ставаме приятели, защото, ако не бъдем приятели, ако нямаме взаимно доверие, няма как да се получи лечението.
Прилагате и тибетска медицина?
Да. В началото на 2001 година заминах за Индия, за да се срещна с д-р Долкар – една от водещите докторки, като нейната майка е била личен доктор на Далай Лама. Тя е направила клиника в Тибет и е последовател на своята майка. В посолството ми казаха, че тя не обича да се среща и да работи с други лекари. Имала си своя система и работела така, както тя прецени. При нея се лекуваха служителите от всички посолства, защото ѝ се носеше славата, че е много добър доктор.
Аз все пак реших да опитам. На първата среща тя ме прегледа, след което ѝ разказах защо съм дошла – не защото съм болна, а за да ѝ предложа заедно да направим тибетски център в България и да помагаме заедно в името на всички болни, които имат нужда от по-нестандартна медицина. Тя ме попита с какво се занимавам и й разказах за хомеопатията. Нямаше как да не спомена и за екстрасензорните си възможности. Тя ми каза да й дам 24 часа за отговор. На следващия ден, когато отидох, отговорът беше: „Да, почваме работа. Кажи ми колко време ти трябва, за да направиш центъра документално в София, и аз ще дойда“.
Тогава посланик беше Едвин Сугарев и и аз му казвам, че доктор Долкар се е съгласила, а той: „Не може да бъде! Ти си първият човек, на когото тя казва „Да“. Това се случи в края на януари 2001 г. Прибирайки се в София, почнах активно да създавам бъдещия център и той беше открит на 11 септември 2001 г. Тогава доктор Долкар дойде с екип в България и ние поставихме началото на нашата съвместна работа, която продължава и до днес в Центъра за алтернативна медицина „Ели Логинова“.
„Царичина. Съдбовен контакт“ е седмата ви книга. Преди това сте издали една, която е с писма от Отвъдното – от съпруга ви Илия след като е починал.
Сред седемте си книги тази ми е много любима – „Писма от звездите“. Това бяха писмата на моя Ичо, които започнаха да идват при мен три дни след като той почина. Той си отива през 2005 г. след поредица от лекарски грешки. За мен тази книга е моят „Малък принц“. Така я усещам, така я наричам, защото е много съкровена и е лично между мен и Илия. На третия ден след смъртта му той изведнъж започна да ми говори и да пиша едно по едно в продължение на 49 писма, които са поместени в „Писма от звездите“ и затова съм нарекла книгата си така.
В книгата Илия разказва какво се случва с човек, когато умира, с какво се разделя, какво преминава през него, когато напуска материята. В тези 49 писма ми разказва къде е там горе, какво вижда. Специфичното на тази книга е, че от дясната страна са неговите писма от Отвъдното, а от лявата страна аз разказвам най-прекрасните си спомени, свързани с него, от реалния ни живот, от момента, в който се запознахме, когато бяхме на 17 години.
Докато писмата на Илия течаха към мен в продължение на 3-4 дни, аз написах около 15 стихотворения, които са невероятни – за любовта, за раздялата, за смъртта, за живота, за осмислянето на раздялата, за връзката между любимите, когато смъртта ги раздели. Странното е, че нито едно от тези стихотворения не мога да го възпроизведа, но те могат да помогнат на всеки в труден момент.
Такава книга в България няма. Това е книга за двата свята – реалния и нереалния и тя е много дълбока и много помагаща на всеки, който, когато го напусне любим човек, е хубаво да има тази книга, защото попива сълзите и просто омекотява болката. В продължението й – книгата „Пазачът на живота“, се говори за смъртта. Защото пазачът на живота е смъртта.
Всеки има нужда от такава книга, защото всеки губи любим, който напуска нашия свят. И двете книги може да са в помощ на хората, да не се страхуват от смъртта. Ние всички, живеейки в този видим свят, се страхуваме от невидимото. За мен смъртта е страхът от това, че не знаеш какво ще ти се случи.
Всеки човек трудно понася мисълта, че след смъртта вече те няма за другите, ако няма кой да спомене за теб.
Няма те, но ти оставаш чрез това, което си съградил. И това е начинът, по който смъртта ни учи как трябва да живеем. Това е вибрация, това е информация, която ще помогне на всички, които са след нас. Няма как материята да няма тленност.
Споменахте, че не трябва да се страхуваме от смъртта.
Да, защото не знаеш какво се случва. Няма да си ти. Къде е твоето „ти“? Ние сме материални и имаме его, колкото и да повтаряме „Аз нямам его и не съм материален“. След като се страхуваш дори да се боцнеш, защото ще усетиш болка, значи ти искаш да бъдеш ти. Това е твоето его и твоята цялост и тя не трябва да бъде разрушена. А когато настъпи смъртта, къде отива твоето его и твоето „аз“? Не знаеш.
Затова в книгите си разказвам какво се случва – че ти губиш своята индивидуалност и отиваш в тази обща информация, която помага на всички нови, които се раждат. Но ти не си отново Ели, Галя или Георги, а се явяваш в една нова симбиоза – ново тяло и нова самоличност. Но не в същия дух и не в този живот, в който си бил досега. Носиш частици, калейдоскоп от най-различни мънички животи, които правят новото ти „аз“.
Имам си и една друга книжка, която наричам „Моята малка магична книжка“. Озаглавих я „Истината“, а пълното заглавие е „Истината, моята истина, истината за теб и мен“. Тогава Илия беше с перфориран бял дроб, по телефона, обаждайки ми се, пищеше от болка. Казах си, че трябва някак да му помогна. Тогава ми се изписаха 101 постулата, много силни като думи, за да може Илия със силата на словото да преодолее болката. Книжката е малка, за да я носиш със себе си. Когато имаш нужда, задаваш си въпроса, а книжката ти отговаря.
Ще има ли продължение книгата за Царичина?
Да, аз съм започнала втората книга и вярвам, че с редактора на „Кибеа“, с така наречената Дара (Дарина Цветкова – б.а.) ще я реализираме. Чакам Дара просто да каже „Да“.
Елисавета Логинова е родена в София, завършва Националното училище за приложни изкуства с керамика. Около нея е сформиран кръгът “Дуло”, в който специалисти получават отговори от представители на Космическия колакториум, чийто земен посредник е тя. Завършва и Лондонския колеж по хомеопатия. Работи съвместно с тибетски доктори, които прилагат тибетски методи на лечение в нейния Център за алтернативна медицина. В него се обучават и желаещи на получената от Космическия разум енергийна система за физическо и ментално възстановяване – Ки Ен. Преди „Царичина – Съдбовен контакт“ е издала 6 книги с основна насоченост и мисия да помага и информира хората.