Как да се преборите с аерофобията – съветите на авиоспециалистите.
Има такъв парадокс: статистиката сочи, че самолетите са най-безопасният вид транспорт, но много от нас изпитват ужас да летят. Съобщават ни, че по пътищата загиват в хиляди пъти повече хора, отколкото при авиокатастрофите, но сядаме без страх зад кормилото или скачаме в таксито, без да се дразним, когато шофьорът набира скорост, минавайки на червено.
Аерофобията обаче е нещо различно. Потвърдено е, че една четвърт от хората на планетата страдат от нея. А след разбиването на Airbus A320 във френските Алпи, страховете се увеличиха. Няма как гибелта на 150 човека да се впише в обичайната статистика на авиокатастрофите.
Ето съветите на авиоспециалистите.
От какво се боим?
- Голямата част от авиокатастрофите (80%) се случват при излитане и кацане. Но може би не всички знаят, че най-тревожни са първите 3 минути след излитането и последните 8 минути преди кацането, или общо 11 минути за целия полет.
- По време на демонстрация на спасителното оборудване стюардесите подчертават, че пътниците трябва първо да сложат маска на себе си, а след това да помагат на другите. Причината: при разхерметизацията имате само 15-20 секунди, докато целият кислород не излети от салона (и от белите ви дробове), след което ще изпаднете във вцепенение и вече няма да можете нищо да направите.
- Отсъствието на контрол. Пътниците буквално предават живота си в ръцете на пилотите и екипажа. Командирът има безгранични пълномощия – той е в правото си да арестува някой пътник, да напише глоба и даже да приеме завещание от умиращ.
- В случай на смъртна опасност е невъзможно да избягаш.
- В технологиите, внедрени в полетите, има сериозни пропуски. Това се наби на очи след изчезването на малайзийския Boeing 737, но е било известно и преди.
- 70-80% от времето самолетът лети на автопилот. През това време пилотите могат да се занимават с неслужебни дейности: да четат пресата, да гледат DVD, да си говорят на битови теми и даже да спят. В анкета, проведена във Великобритания, Норвегия и Швеция, половината от летците признават, че могат и да заспят.
- Пилотите никога не съобщават на пътниците, че се е случило нещо непредвидено на борда. Известяват ви това едва когато ситуацията стане необратима.
- При кацане в салона се изключва осветлението. При нормален край на полета това се прави, за да се полюбуват пътниците на светлините на летището, а при извънредни случаи на евакуация – за да привикнат очите им към тъмното. Искането да се дръпнат завесите от илюминаторите не е случайно: бордовите домакини трябва да видят какво става навън. Така те могат да се ориентират от коя страна да евакуират хората при екстрени случаи.
- Някои безхаберни пътници вземат за спомен спасителната жилетка. Така че по-добре е преди излитане да проверите, дали тя е на мястото си.
- Кислородът в маските, работещи обикновено с химични генератори, стига за 15 минути. Защо толкова малко? Това време е напълно достатъчно за снижаването на такава височина, при която вече може да се диша и без маски. Не е възможно да се спре генераторът, когато вече е започнал работа. А пилотите дишат кислород от свой отделен балон.
- Много от летците не са достатъчно добре платени. За работно се приема “времето във въздуха” (от момента, когато самолетът тръгне по полосата до кацането на пункта за назначение). Времето, за което пилотът пътува до летището, изпълнява задълженията си преди полет и чака излитането, даже при забавяне на полетите, не се заплаща. Освен това могат да работят 16 часа без прекъсване. Много пилоти се оплакват от изтощение.
- Икономия на топливото. Някои лоукост самолети се зареждат с топливо под равнището на безопасност.
- Ако самолетът започне да гори, пътниците имат минута и половина да го напуснат. Именно за толкова време пламъците се разпространяват по целия корпус и в салона. За всеки случай по-добре е да не обличате синтетични дрехи, които могат бързо да пламнат. А също да избирате местата на пет реда от изхода. Според статистиката, там имате по-големи шансове да се спасите. Преди полет можете да преброите колко реда седалки ви отделят от изхода. Така ще се доберете до него без проблем, дори ако в салона е силно задимено.
От какво не трябва да треперим?
Практиката показва парадокс – че хората най-често изпадат в ужас точно от онова, от което не бива да се боят.
- Турбулентност. Признаци за това, че самолетът влиза в зона на силна турбулентност: бордовите домакини спират да ходят по салона, сядат на местата си и затягат коланите. Нищо опасно няма. Даже ако ви се струва, че самолетът ей сега ще се разцепи на две, а крилата му ще се откъснат, както го показват в във филмите на ужасите, всичко ще завърши благополучно. Но не трябва и да се пренебрегват препоръките за затягане на коланите: ако лайнерът попадне във въздушна яма, може да си причините сериозна травма, например, да си нараните главата. Самите пилоти споделят, че избягват турбулентността не защото ще се разбие самолетът, а защото тръскането изключително много изнервя пътниците. Ако сте от тях, помнете, че най-стабилните места с по-малка турбуленция са над крилата.
- Полети при буря. Не си струва да изпадате в паника, ако в самолета удари мълния. Това е изключително рядко, а и съвременните лайнери и прибори се приспособени да отразят удара и да останат в работно състояние.
- Мирисът на загоряло при работа с кислородните маски. Химическият генератор силно се нагрява, оттам и се появява този мирис. Специалистите обясняват, че това е нормално и не означава, че ще стане пожар.
Пилотите: Няма такава болест като аерофобия
На въпроса кой е най-опасният момент от живота им, пилотите и бордовите домакини къде на шега, къде сериозно отговарят: “Пътят от летището до вкъщи”.
“Така че опитайте се да преодолеете страха, съветват авиоспециалистите. Няма такава болест като аерофобия, по-точно това не е болест. Просто изпитвате дискомфорт от затвореното пространство, от странните звукове, от многото хора накуп, от загубата на контрол… Абстрахирайте се от това. Поемете дълбоко въздух, пуснете си успокояваща музика или хубав филм и се настройте за приятно пътешествие.”