„Ние ви чуваме“ – мост между тихия и звучния свят

Тишината ми даде изключително много, научи ме да се вслушвам в себе си, за да мога да „чувам” и другите, казва Христина Чопарова

Какво дава тишината на човек с отнет слух?

“Чувствам се уютно в тишината – пише Христина. – Тя ми даде изключително много. Преди всичко ме научи да се вслушвам в себе си, за да мога да „чувам” и другите. Показа ми, че не ми е враг…“ Предстои ми едно необикновено интервю – изцяло в тишината. Аз пиша въпроси, тя отговаря, писмено. Пише много бързо и при това – на великолепен български език.

Христина Чопарова губи слуха си, когато е на 10 години, след инцидент и последваща терапия с ототоксични антибиотици, но не вини никого за случилото се. За хората, които са общували с нея, красивата и магнетична Хриси е истински герой, от онези, за които смятаме, че природата или човеците са им отнели нещо жизнено важно. А те, напук на всичко, не само го преодоляват, но и помагат на другите…

В света на тишината

Хриси помни добре момента, когато попада в света на тишината. Заедно с други деца се гонят, бягат и лудеят. След цялото тичане усеща, че чува като под вода, но решава, че е от умора. Когато се събужда на следващата сутрин, не чува абсолютно нищо и отначало мисли, че е пресипнала и гласът ѝ е изчезнал. А майка ѝ влиза в стаята и я пита защо крещи. Хриси не чува нейните думи, по-скоро я разчита веднага и без проблем. Тогава разбира, че всъщност си е отишъл слухът.

Не казва на родителите си, но те започват да се досещат сами, след като не реагира на повиквания от другата стая, на изпуснати зад нея предмети, на почуквания. Разбират, че е открила свой начин да се справя и с годините се убеждават, че тишината не ѝ е взела нищо.

„Видях, че ги боли, че тишината ме „взе“ от тях – те просто не знаеха как да общуват и правеха всичко възможно, за да ме върнат обратно в техния свят – лечения, слухов апарат, врачки, баячки… Благодарна съм им, че в един момент уважиха желанието ми просто да ме оставят на мира. Имам най-прекрасното семейство, защото всъщност ме „чуваха” много отвъд думите“, споделя Христина.

В абсолютната тишина въобще не е тихо

Тя ползва слухов апарат, който на 14-годишна възраст избира да не носи повече, предпочита да се справя без технологии, отколкото да получава изкривен звук чрез тях. „Така попаднах в абсолютната Тишина, където установих, че въобще не е тихо – пише Хриси. – Там е първичната супа, вдъхновението за композитори и мястото, където се срещат всички звуци. Там бяха познатите и непознатите ми мелодии и често съжалявах, че не разбирам нищо от ноти, за да се опитам да ги извадя навън.

Затова пък постоянно съм в някакъв танц, нещо си тактувам, нещо си барабаня с пръсти… И е ритъм, мелодия, музика, вълшебство. То може би ще намери само пътя си навън някой ден, но ми се иска дотогава да приближа до ритъма всички онези, които никога не са чували как звучат гласовете, дъждът, птиците, шумящи листа. Имам привилегията да ги познавам, но слухът не ми липсва – той е само функция. А в Тишината понякога дори е в повече…“

Зъботехниката – единствената гостоприемна специалност

Била е единственото нечуващо дете в общообразователно училище. „За мен този период също бе труден, но имах и чудесни съученици, с които все още общуваме с топлота и сърдечност, срещаме се на годишнини на класа“, пише тя. След гимназията я вълнуват много неща – обща медицина, изобразително изкуство, литература, дори зоология. След няколко разочарования в специалности, където не приемат хора със слухова загуба, зъботехниката се оказва единствената гостоприемна възможност.

„В столичния институт „Йорданка Филаретова” бе моят катарзис – дотогава не бях срещала хора със слухова загуба и изведнъж се оказаха много и толкова различни – пише дамата. – Помня, че първото ми чувство бе на всемирна жал към тях и няколко дни поред се скъсвах от плач заради трудностите им. А си мислех, че аз съм имала такива! Трудно бе да реша къде точно ми е мястото сред толкова светове – нито в звучния, защото ми липсваше слух, нито в тихия, защото говорех.

Тогава реших, че щом не принадлежа никъде, мога поне да опитам да срещам световете, за да се опознават чрез мен. От онова време запазих много приятелства, а с колеги и курсовата oще поддържаме топли отношения. Зъботехниката е област, която почти не изисква слухово внимание, но пък изгражда много полезни трудови навици и умения да се вместваш в срокове.“

Единственият действащ нечуващ журналист

Докато работи в лабораторията на състудентка, има много време да си отговоря на въпроса какво наистина е нейното нещо. Журналистиката винаги е била един от приоритетите ѝ. Въпреки мненията, че нечуващ журналист не може да има, че такава професия не е за нея и, че обезателно ще се провали. Не се стреми да опровергава всичко това, просто решава да тества себе си и собствената си способност да се справя в комуникативни ситуации. „Обичам да пиша, да разказвам истории, да общувам с хора. И… мисля, че се получи“, казва Хриси.

В момента тя е единственият в страната действащ журналист с тотална слухова загуба, а също и медиен експерт. Как се връзва това с тишината? „Без съмнение, обстоятелството, че в комуникативна област като журналистиката един човек без слух може да си върши работата и да си я върши добре – като репортер, редактор, коректор, експерт – за мнозина изглежда куриозно – споделя Хриси. – Това, което придава куриозност, са именно съществуващите стереотипи за човек без слух, както и некоректната терминология. Слуховата загуба варира в широки граници и затова е добре да се познават видовете, защото те задават и комуникационните средства.“

Все още в публичното пространство шестват изрази като „глухоням”, „с увреден слух”, които не са коректни, коментира дамата. Онова, което обединява всички хора с някакъв слухов дефицит е, че те не могат да чуват. Политически коректният термин е „нечуващ”, подчертава тя и допълва, че тишината не е препятствие, стига да има знание за нея и за комуникационните средства, с които тя може да бъде преодоляна.

Тишината не е препятствие за информацията

Като журналист тя обяснява това откакто съществува създаденият от нея сайт „Ние ви чуваме”. Като медиен експерт прави анализи, отразявани от други медии – БНР, Дарик, фондация „Медийна демокрация”, Център за защита правата в здравеопазването и др. В тях изразява становища, базирани на опита си – професионален и личен, на познаването на проблематиката в областта на слуховото здраве и комуникации, на медийния мониторинг.

Черпи информация предимно от печатните и онлайн медии. А радиото и телевизията? „Те също имат свои онлайн канали, а е предимство за мен да следя записи на предавания, тъй като разполагам с по-големи възможности да управлявам времето си – отговаря Хриси. – Новите технологии са удобство и улеснение, а и смятам, човек всякога може да намери своите начини да бъде добре информиран за онова, което му е важно, интересно, необходимо, полезно. Информация черпя и от живия живот, където реално се случва всичко.“

Разказва, че през гoдините вoди paзгoвopи c пpoфecopи пo мeдицинa, poдитeли нa дeцa бeз cлyx, c xopa c вcяĸaĸвa cлyxoвa зaгyбa – глyxи, тeжĸoчyвaщи, oглyшaли. Води кopecпoндeнции c oбpaзoвaтeлни cпeциaлиcти, pexaбилитaтopи, xopa нa изĸycтвoтo, пcиxoлoзи, жecтoви пpeвoдaчи и чyжди cпeциaлиcти. Πpиcъcтвa нa ĸoнфepeнции, ceминapи, кръгли маси в Народното събрание, била е и в Eвpoпeйcĸия пapлaмeнт.

„За мен е много важна живата среща, комуникацията очи в очи – пише тя. – Ползвам артикулативен жестов превод единствено когато микрофони, санитарни маски или прекомерна отдалеченост от говорещия са препятствие за мен да разчитам по устни.“

Проектът „Ние ви чуваме“ принадлежи на хората

През 2009 г., докато следва журналистика, създава най-значимия си проект – платформата „Ние ви чуваме“ за споделяне на личен опит с други хора с нарушен или липсващ слух. Блогът се превръща в сайт, когато след дипломирането си тя започва работа в Съюза на глухите в България като редактор и коректор на в. „Тишина”.

„По време на първата ми командировка една жена с тежка слухова загуба ме спря и започна да споделя колко е важно онова, което правя – спомня си Христина. – Отначало реших, че има предвид работата ми във вестника, но тя спомена за „Ние ви чуваме”. После ме прегърна и се разплака. Тогава разбрах, че блогът не е мой, а принадлежи на хората, които не чуват и на които е потребно някой да обърне внимание, да пише за важните за тях неща, да обяснява на хората как се общува с нечуващи, защо.“

Интересна ми е мотивацията ѝ – кога решава, че няма да стои затворена в тишината си, а ще помага на другите хора със слухови затруднения, и дали има конкретна причина за това решение? „Никога не съм се чувствала като пленник на Тишината – пише ми Хриси. – Аз съм хиперактивна и някои приятели по този повод шеговито ме наричат „мазерати”, тъй като постоянно съм в някакви дейности, в движение, задачи, комуникации.

Разбира се, имаше период, когато не знаех защо се е случила тази тишина, питах се защо на мен, но в мига, в който разбрах, че тя е приятел и колко огромни възможности ми предлага, отговорите дойдоха сами. Аз просто се приех. Нямах време за самосъжаление, а да се изживявам като жертва не ми е присъщо.“

Не се възприема като посланик на Тишината

Нито учител как се живее в нея. Смята, че валидното за нея може да не е от значение за други хора със слухови дефицити. „Има значение кога се е случила тишината, в кой момент от живота ти, защото тя бележи линията на еволюция и растеж, които в един момент зависят изцяло от теб. Затова не всеки в тишина може да бъде учител, гуру, наставник или прочее помагащ, само защото е нечуващ“, е нейният коментар. Смята, че за да помагаш на другите, трябва да си помогнал първо на себе си.

Днес проектът „Ние ви чуваме“ е един своеобразен мост между тихия и звучния свят. Когато е блог, е просто малка страничка в платформата WordPress, в която Хриси споделя лични истории. Превръща се в сайт, когато обединява опита си в тишината с вече натрупания по онова време журналистически опит в различни печатни и онлайн издания.

По повод 10-тия юбилей правят настоящата визия – по-динамична, с нови иконки, повече рубрики, повече теми. Христина добавя енциклопедичния проект „Тиха Уикипедия”, който разработва в продължение на година. Появяват се страницата във фесйбук, ютуб каналът, правят видеоклипове на български песни с жестов превод…

Единствен автор на текстовете е Христина, защото не може да си позволи да възнаграждава труда на други автори. Има и отряд от доброволци – осем приятели и съмишленици. Всеки от тях е прекрасен специалист в своята област – графичен дизайнер, технически администратор, двама психолози, жестов преводач, учител по английски, фармацевт.

„Всички те са с естествен слух и това е още един пример, че тишината не е разделителна линия, а по-скоро е свързващата нишка за добротворчество и безвъзмездност години наред. Заедно сме в болест и здраве, буквално. Щастлива съм, че сме се намерили със Здравко Денев, Михаил Михов, Мария Михайлова, Камелия Ангелова, Силвия Аладжова, Ана Йовчева и Надежда Иванова“, пише Христина.

Да излезеш от черупката си на нечуващ

Голяма част от нечуващите хора водят доста затворен начин на живот, общуват с малцина, и то основно с хора със слухова загуба. Христина е мислила, естествено, как да им се помогне, за да не са изолирани в обществото, да общуват повече с чуващи хора.

„Общностите на хората със слухова загуба наистина са затворени – смята Христина. – Това не е само културно обусловено, заради границите на техния език, които са граници и на техния свят. Въпрос на личен избор е как и дали ще се случи общуване и среща с други светове, тъй като основната мотивация е желанието да ги опознават. И като се има предвид, че човек за целия си съзнателен живот често не успява да опознае дори сам себе си, тази общностна интровертност е лесно обяснима.

Фактор са и чувствителността, емоционалните блокажи, травмираността от собствената различност и оценки на обществото. Не всеки е освободил, пуснал, приел. Паметта на миналото помни истории за отхвърляне, неразбиране, срам, подигравки, хихикания зад гърба.“

„Нечуващите хора не са редки животинчета, които на всяка цена трябва да бъдат интегрирани и социализирани – допълва Хриси. – Най-малкото, което човек може да направи, е да се информира за тях. Останалото или ще се случи, или не. Точно затова винаги е съмнителен прекаленият алтруизъм да се прави нещо за „тези хора”.“

Народни танци за нечуващи?

През годините дейната и хиперактивна Христина Чопарова е организирала много и интересни инициативи, като литературни четения например. Много от приятелите и читателите на сайта са хора четящи, с желание да научават повече. Христина участва като съорганизатор на шоута и премиери на книги на хора, които биха искали да включат жестов превод. По повод десетгодишния юбилей на сайта през 2019 г. правят и първата Обща изложба на художници със слухова загуба – 8 творци от 5 града, в галерия „Контраст”.

На 4 септември тя организира в оротека „Седянка“ Първи открит урок по български фолклорни танци за нечуващи. „Нечуващите притежават уникален ритъм, който освен че създава душевен климат, сравним с абсолютното щастие и космичност, терапевтира тялото по начин, гарантиращ здраве и добър тонус.

Вярвам, че музиката лекува. Би било прекрасно хората, които са родени без слух или са останали рано без него, да се престрашат да опознават ритми, да ги разпознават, да ги пускат в себе си, да освобождават собствените си. Да се научат да се отпускат, да се доверяват. Да прегърнат предизвикателството на танците с „искам да го мога”, е коментарът на Христина.

Как нечуващите усещат ритъма?

Тя самата е от музикално семейство, много обича фолклора и често танцува вкъщи. По време на първия локдаун дори научава хорото „Чачак” от видеата с открити уроци на виртуоза в танцовото изкуство, проф. д-р Антон Андонов. Той проявява голям интерес към възможността да направят заедно открития урок за нечуващи.

Винаги ми е било интересно как нечуващите усещат ритъма… „Той е достъпен за всяко същество и не се влияе от слух. Костната система е чудесен проводник на вибрации, а ритъмът е пулсът на нещата. Той е магична съвкупност от енергийни вибрации, които носят оздравителен заряд и за всеки формулата е индивидуална“, пише Хриси.

Промяната идва не от насилие, а от усилие

Говорим за лайтмотива на рубриката ни „Променям средата“. „От 12 години сайтът „Ние ви чуваме“ е източник на информация, която бе полезна на мнозина във времето, и със сигурност е повлияла дори минимално за отношението, разбирането и приемането на слуховата загуба и хората в тишина – пише Христина. – Доказателство за това е, че днес все повече стават онези, които използват коректни изрази, разпознаваеми от лексиката на медията ни, питат ни, интересуват се, радват се, благодарни са.

Именно благодарността и доверието на дългогодишните читатели на сайта са причина да продължим да бъдем верни на истинността, достоверността, на обмена с нашата аудитория.“

„Промяната идва не от насилие, а от усилие и вярвам, че думите притежават силата да променят, като докосват с внимание, грижа, с топлота. Като социално ангажирана медия сайтът обединява различни светове, но промяната започва първо отвътре. Моята роля във всичко това е съвсем скромна – просто да предоставя възможност на читателите да се информират, а дали това ще доведе до някаква промяна, зависи от избора на самите читатели.“

Публикувано в сп. “Клуб Z”, в рубриката “Поколението Y”, октомври 2021 г.