Българката е съавтор и на сценографията за концертите на Мадона и на АВВА в Лондон.
„Винаги са ме вълнували сценичните изкуства – казва Заря. – Когато завърших архитектура, някак естествено слях двете в едно.“ Заря Врабчева е един от двамата сценографи, проектирали цялата атмосфера на площада пред Бъкимганския дворец за голямото събитие – 70-годишнината на трона на кралица Елизабет II на 2 юни. До тази престижна и отговорна позиция българката достига след други знаменателни проекти – на театралното турне на Мадона „Madam X“, на пътуващата изложба на легендарната група Pink Floyd, на шоуто с аватари на АББА…
Ето какво каза тя пред мен за BG VOICE:
Преди това Заря изминава дълъг път на сериозно обучение по архитектура, вътрешен дизайн и сценични изкуства, към което бъдещият сценограф има силна страст още от дете. Черпи вдъхновение от културата на Италия, Япония и Англия. Днес Заря е креативен артист, който проектира… атмосфера.
За платинения юбилей на кралица Елизабет II започват да се готвят 9 месеца преди това, от септември 2021 г. За абсолютно безпрецедентното в световен мащаб царуване 70 години на трона празненствата са големи, а кулминацията е концертът на 2 юни пред Бъкингамския дворец.
Заря е на терен още от самото начало до деня на концерта, през всички репетиции, като lead associate designer. Двамата с колегата й Рик Ликсън от студио „Stufish“ създават идеята за това как ще бъдат ситуирани сцените, концепцията на сценографията. След това изготвят целия дизайн до продукция, като работят с много различни студиа за светлините, прожекциите, за хореографиите и участията.
Първо скицират как виждат нещата, обменят идеите си с продуцентите и режисьорите на шоуто. После се изгражда по-точен дизайн и с компютърни програми се моделира цялата сценография, която впоследствие се изпраща на компании, които ще я построят. Дизайнът отнема около 7 месеца, за да се премине от креативната фаза към техническото изпълнение. „Не беше лесно – да реализираш една мечта и някой после да я построи“, споделя Заря.
С колегата й Рик Ликсън започват с идеята на площада да има 70 колони, обединяващи всички 4 сцени около двореца и площада и символизиращи всяка година от царуването на Елизабет II. А също и нейната роля в обществото като личност, вдъхваща сила, стабилност и опора. Всяка колона излъчва светлина и създава едно светлинно шоу по-късно вечерта, с много по-различна визия от дневната.
„Главното в сценографията беше да създадем усещането за обединение, единство около площада, около двореца и да поставим монумента на площада и двореца във фокуса на събитието“, казва Заря. Сценографията е от 4 сцени общо, като 3 от тях са пред оградата на самия дворец и така го рамкират по средата, а вечерта се превръща в един огромен екран с прожекции. Участията са различни – от лондонските мюзикъли, през „Цар Лъв“, „Фантомът от операта“ до звездни поп изпълнители, оркестър от 80 музиканта и много танцови и музикални прояви.
Родена е в София, а рядкото красиво име й е дала майка й, кръстила я е на нейната майка. По времето на баба й Заря това име е нарицателно не на фойерверки, а на зазоряване, изгрев, сутрешна светлина. Още от дете Заря попада в много артистични среди. Родителите й Тери и Никола Врабчеви, лекар и инженер, са всестранно развити личности. От много малка я водят по театри, опери.
„В мен винаги е имало стимул да създавам неща, дали ще е рисуване или модели на къщички за куклите например“, казва тя. От 5-годишна ходи на детска градина в Италианския лицей в Горна баня, там учи до VI клас. В лицея се занимават много с изкуство – танци, рисуване, моделиране, часове по текстил, шиене на кукли и какво ли не. След VI клас учи две години във Варезе, Италия, където заминава заедно с родителите си.
„Винаги съм обичала много да танцувам, от I до XII клас ходех на народни танци, а от I до VII – на спортни – латино, салса, а също и на модерен балет, което много ме вдъхновява в работата ми. Мечтая някой ден да създавам сценографията на модерен или класически балет“, споделя Заря.
След Италианския лицей Заря учи в Американския колеж в София, с профил физика. Там продължава да ходи на танци, участва в мюзикъли. Учи архитектура в университета на Нотингам, Англия. Класическата архитектура не е точно това, което я влече, но животът я завежда там, където трябва. След завършването заминава за Флоренция, където се занимава повече с вътрешна архитектура и проекти, свързани повече с преживявания, отколкото с чиста архитектура и сгради. „Беше много красив период, обичах Италия още от малка“, казва Заря.
Във Флоренция тя работи по няколко проекта за трансформиране на стари сгради в такива с нови фонкции, защото там повечето са паметници на културата. Запалва я идеята да вдъхва живот на старите сгради и се увлича по вътрешната архитектура и дизайн – например как бивш манастир да се превърне в библиотека, а църква – в концертна зала.
Във Флоренция Заря работи в Casa della Creativita („Къща на креативността“) – заведение, бар, но и място за различни конференции, лекции, събития, музика наживо. „Беше в много красив двор, точно до Дуомото, в центъра на Флоренция, с атриум, mревръщащ се в място за различни събития“, разказва Заря. След стажа си в класическо студио за вътрешен дизайн, повече я привличат вечерите в бара, където се запознава с интересни хора, организиращи лекции, уъркшопи, представления, музика наживо.
После за година се връща в България, където работи в сдружение „Трансформатори“ на Делчо Делчев, които „трансформират средата около нас“. Там се занимава точно с това, което обича. От септември 2013 г. записва магистратура по вътрешна архитектура и дизайн в Royal College of Arts („Кралски колеж по изкуствата“) в Лондон, където отново попада на мястото, на което би искала.
Там много силно я привлича курсът по керамика, свързан и с дипломния й проект, благодарение на който печели стипендия да учи в Япония за 4 месеца. Вълнува я как архитектурата и дизайнът влияят на образованието, а идеята й е да види как изоставени сгради на училища в Япония може да се трансформират в нещо ново и да се възродят.
В университета за изкуства в Киото се запознава с изключителен професор, запален да строи с естествени материали, с глина и земя. Помага му, като строят с ръце малки къщички и павилиони. Проектът й е да създаде департамент за керамика в университета в Киото, който използва изцяло естествени материали.
След Япония тя завършва университета в Лондон и започва работа в студио за изложбен дизайн и инсталации – проекти в природонаучни и исторически музеи. Работата е да се превежда много съдържание в по-интерактивни игри и инсталации.
След две години работа, в които тя продължава да усеща вътрешен пламък към сценичните изкуства, започва работа в студио „Stufish“ и от 4 години е там. Занимава се със сценография и архитектура, свързана със сценични изкуства – театри, арени, концертни зали. Участвала е в много проекти от всякакъв мащаб – от олимпийски церемонии до съвсем малки театрални постановки. Заря и колегите й създават сценографията, общата визия на едно шоу и работят с много творци като хореографи, светлинни дизайнери, отговорници за съдържанието и прожекциите.
Един от най-силните проекти е арената на АББА в Стратфорд, Източен Лондон. Тя дава пространство за едно много различно шоу, с аватари. АББА създават дигитален концерт със свои аватари, създадени по технологията motion kapture. Шоуто е с много светлинни ефекти, силно като преживяване и много всеобхващащо на 360 градуса.
Шоуто на Мадона „Madame X“. CopyrightStufish.
Един от най-вдъхновяващите проекти на Заря е за последното турне на Мадона – „Madamе X“. То е театрално, концертите са в театри из цяла Европа и Америка. „Беше с много геометрични форми с множество стълбища, тунели и отвори, които се трансформираха. Сценографията беше съставена от 5 главни елемента, които се въртяха, всеки един на 360 градуса и създаваха много различна обстановка, среда около почти всяка песен на Мадона. Това отразяваше нейната вечно променяща се и себеоткриваща се личност“, разказва Заря, но запазва в тайна какво са си говорили със звездата на репетициите.
„Мога само да кажа, че беше много интересно и вдъхновяващо да работя с нея, както и с екипа й от режисьори и хореографи на световно ниво“, споделя дамата.
С много емоции е участвала и в проекта за пътуващата изложба за живота и дискографията на Pink Floyd – „Their Mortal Remains? („Техните тленни останки“). Била е в Лондон, Мадрид, Рим, Ел Ей.
Заря живее в емблематично за Лондон място – „Барбикан“. Мултикултурният град я инспирира. Обича да ходи на концерти, театри, изложби, в които намира много вдъхновение. Много обича да пътува, да опознава нови държави, нови култури. Често си идва в Родината. „България си ми е в сърцето и винаги ще бъде – споделя Заря. – Много съм привързана към семейство и приятели, но и към страната ни, у мен е силно развито това чувство за принадлежност. Липсват ми много неща – и природата, и интересните инициативи и каузи в България.“
