Млади образовани българи вдъхновяват други млади българи, учили, специализирали и работили в чужбина, да се върнат обратно в родината. Магия някаква ли правят?
Част от кампанията “Аз избрах Кариера в България”. © “Тук-там” и личен архив.
Никакви захаросани истории.
Никакви патриотични екзалтации и сълзи на умиление. Само истината и реалността. Това си мисля, докато вървя към срещата с Роза. Ще си говорим за хора, които вдъхновяват млади образовани българи, учили, специализирали и работили в чужбина, да се върнат обратно в родината. Е, не ги връзват, за да ги докарат обратно, даже не ги убеждават. Правят някакви магии сигурно?… А може би магията е тук, под носа ни, но ние не я виждаме с “късогледите” си очи, закърнели за хубавото?…
Как да обясниш на песимиста българин, омерзен от ставащото в държавата и притиснат от мизерията, че млади красиви BG мозъци се връщат, и те не са единици, а стотици?… Да бе, да, ще каже, ти луда ли си?
Вървя по оживения в обедната жега булевард “Стамболийски” и в главата ми се въртят разни емоции – от прочувственото “Облаче ле бяло” на Силви Вартан до “крясъците” във фейсбук: “За младите българи има само две възможности – Терминал 1 или Терминал 2!”
Роза е точна. Излязла е в обедната си почивка. Органайзърът безмилостно разграфява живота й по часове, но не изглежда това да я потиска, напротив, мобилизира я, защото прави неща, които обича. Роза искри от жизненост и свежест, сякаш 30-градусовата жега не я е докоснала.
Виждала съм я и преди, на тв екрана, и винаги изглежда така – блестящо. Очите й се смеят и светят, излъчва енергия и позитивизъм. Лек, незабележим грим, красивите дизайнерски обеци трепкат и се люлеят, когато Роза говори. А как говори Роза… Вдъхновено, самоуверено, умно, подредено и толкова бързо, че мислено благодаря на изобретението диктофон.
Между “там” и “тук”
Роза е председател на организацията “Тук-там”, която помага на висококвалифицирани българи да се адаптират и реализират в родината си. Всъщност тя и съмишлениците й правят и много други ценни неща.
С Роза говорим за това, което най-често озадачава българите тук: как така хора, които са добре образовани, добре устроени и установени някъде “там”, се решават на такава смела стъпка – да се върнат в хаоса “тук”.
Дори и да им се предложи добра, високоплатена работа, има страшно много неуредици, административни и бюрократични спънки, които слагат прът в колелото на всяка смела инициатива. Да не говорим пък за старт на нов бизнес. Да си млад предприемач днес в България си е направо мазохизъм…
Не ги ли облъчват нонстоп с неверие, песимизъм? “В никакъв случай не се опитваме да представим в розово цялата картинка в България. Напротив, гледаме да сме реалисти, да помогнем на хората, ако те са все още “някъде там”; просто да сплотим и тези, които са се върнали, и тези, които се колебаят”, казва младата дама.
Участници във форума „BG Careers Fair” – за българи във Великобритания, които да се срещат с български работодатели.
Да попаднеш в безтегловност
Роза държи да уточни, че идеята на “Тук-там” е не точно да върне хората, а да им предостави социална среда и най-вече информация, за да могат те да вземат решението дали да започнат кариера в България. Ако са още някъде навън и решат да се завърнат, да знаят как да си намерят работа, как да се ориентират в България. Защото културният шок, който изпитват българи, прибрали се след години учене и работа навън, понякога е по-голям от този при попадането в чужда страна.
След емоциите на сектор “Пристигащи” на летището нашите сънародници са като в безтегловност – загубили са ценните си контакти, старите приятели са се пръснали насам-натам, не се чувстват в свои води. Трябва и да си търсят работа, а не знаят откъде да започнат, защото в родината много неща са се променили. Това се опитват да компенсират доброволците от “Тук-там”, защото някога и те са били в същото положение и са изпитали същите емоции – всички членове на организацията са учили или специализирали и работили в чужбина.
Нещо липсва в цялата картинка, когато си “там”
“По мои наблюдения най-често причините за връщането са семейството, приятелите и социалната среда. Макар много от тези хора дълги години да са били навън и са се адаптирали успешно, нещо им липсва в цялата картинка, в целия пъзел – родината”, казва Роза. Това не е някакъв прекален патриотизъм и родолюбие, а просто нуждата да бъдеш в най-естествената си среда.
Но при всички е индивидуално. “Много от тях споделят, че тук могат много по-бързо да се реализират, отколкото при голямата конкуренция в Лондон или Ню Йорк, да кажем. Че тук е страната на нереализираните възможности.”
Хелоуин парти, 2012 г.
Да си в общност от 450 ентусиасти
Организацията “Тук-там” е създадена на 3 март 2008 г. от няколко млади българи, които след завръщането си изпитват остра нужда от реинтеграция. Регистрирани са като нон-профит. “Всеки от нас работи някъде другаде и отделя от личното си време, колкото може. Всичко в “Тук-там” е на доброволни начала, едва наскоро успяхме да осигурим финансиране, за да плащаме на един служител на половин работен ден”, казва Роза. “Туктамовци”, както се наричат, са много горди, че членовете на организацията вече са около 450, а поддръжниците им – хиляди.
Три са основните им линии на действие. На завърналите се помагат да се реинтегрират, да си намерят работа, да създадат социални контакти, защото голяма част от тях са били 5-6-7 години в чужбина. Организират се различни събития – официални и неформални, на които хора с подобни съдби споделят опита си.
Създава се голяма общност от хора, които мислят като тях. “Организираме и купони и срещи, на които те се запознават в приятна атмосфера. Съвместно с организацията “Заедно в час” правим презентации, на които успешни българи споделят опит как са се реализирали. Например последния път ни гостува Максим Ешкенази”, разказва Роза.
Рецепти за успех с Христо Мутафчиев, декември 2013.
Когато все още си “някъде там”…
“Тук-там” работи и с българи, които все още са “някъде там”. Имат свои хора в 14 големи града в чужбина, които организират българските общности там. Правят се събития, подобни на тези в София. Така не само се поддържа българският дух, но и се създава социална среда от хора, които имат намерение да се върнат някой ден.
“Оттук ние им подаваме информация за това как се движи пазарът, какви са възможностите за работа. Липсата на информация, когато си “там”, също е голям проблем. На някои им е трудно да направят първата крачка, ние им казваме: “Можете да направите това и това”.
Инфо от първа ръка
Има и трета група – на колебаещите се дали да заминат да учат в чужбина. “За тях имаме проект как ученици и студенти да изберат дали да се образоват навън за бакалавърска или магистърска степен. Направихме сайта www.edu.tuk-tam.bg (от education – “образование”). Това е като една огромна база данни на университети в чужбина. И ако някой се чуди дали да отиде в конкретен университет в Лондон, да кажем, може да го намери в сайта. Там освен другата информация може да прочете личните истории на българи, които вече са го завършили.
Хубавото е, че тези хора са представили информация от първа ръка – какви са таксите, как могат да си намерят стипендия, как да се включат в социалния живот там”, коментира Роза.
Организацията FAQ4Uni помага на ученици, които искат да учат в Германия. Среща с ученици в София.
“Кариера в България. Защо не?”
Така е наречен най-мащабният проект на “Тук-там” – форум, който те организират всяка година заедно с фондация “Идентичност за България” и с подкрепата на Държавна агенция за българите в чужбина. В него участват българи с образование и/или опит в чужбина, компании, неправителствени организации.
На седмото му издание тази година на 10 септември се включи и сродната организация Back2BG. “Миналата година имахме над 1300 предварителни регистрации за участие, а още над 100 се регистрираха на място”, споделя с гордост Роза.
Основният фокус на форума е предлагането на кариера на българите с някакъв опит или образование в чужбина.
Президентът Росен Плевнелиев на откриването на форума “Кариера в България. Защо не?”, 2012 г.
“Над 70 фирми изложители участваха миналата година, тази очакваме също толкова. Близо 150 компании и над 6000 българи зад граница участваха в събитията ни за последните 6 години – студенти, специалисти и предприемачи”, радва се Роза. Форумът е награден двукратно за бизнес събитие на годината.
Включват се хора, които вече са се завърнали, но голяма част от участниците все още са някъде навън. Форумът им дава добра представа какъв е пазарът у нас, могат директно да влязат в контакт с работодатели. Има и интересни семинари, на които научават какво се случва в различните сектори в България и как някои хора вече са се реализирали успешно. Получават и съвети как да се ориентират в кариерата.
За скептиците – малко цифри
Според проучването сред участниците в миналогодишното издание “Кариера в България. Защо не?”, са се включили хора от 41 държави. Най-популярната дестинация е Великобритания (23%), следват Германия, САЩ и Холандия (по 8%), Франция, Дания, Италия, Испания и Австрия.
Най-желаните сектори са PR и реклама, консултантски услуги, IT, мениджмънт. Популярни са и сферите правителство, публичен сектор, маркетинг, неправителствени организации, енергетика и изкуство.
Над 75% са намерили работодател, когото харесват. Едва 39% обаче са попаднали на подходяща свободна позиция или стажантска програма. Сред работодателите 95% са харесали кандидати, които ще поканят на интервю, а 80% вече са уредили интервю с потенциални бъдещи служители.
На въпроса дали ще се върнат в България, 24% отговарят категорично с “да”, 48% са се върнали, 27% се колебаят.
Работата по проекта е целогодишна, а на сайта azizbrah.karieravbulgaria.com се публикуват истински истории на живота и кариерата тук на българи, които са се върнали.
Чист нетуъркинг
Лятна среща на Тук-Тамовци, юни 2013 – едно от многото нетуъркинг събития, които организират, за да помогнат на новозавърналите се да намерят нови приятели.
В момента около 80 доброволци са включени ефективно в различни проекти и в организацията на събития, а 150 са заявили желание да се включат, ако има подходящ проект за тях. Участвайки в различните екипи и ръководейки екипи, доброволците получават много умения, които до момента не са успели да развият, обяснява Роза.
Много ценен за доброволците е и чистият нетуъркинг – “мрежуване” или създаване на контакти, чрез които може да си намериш нова работа, нови клиенти и да развиеш свои качества. Самата Роза в момента има възможност да управлява три екипа, което отчита като доста ценен опит, и твърди, че всичко й е интересно.
Една българска Роза в действие
Роза Цветкова вярва, че позитивизмът върши чудеса.
Роза Цветкова е завършила международни икономически отношения в УНСС. Междувременно, докато следва, се включва в AIESEG – най-голямата международна студентска доброволческа организация, чиято идея е “студенти помагат на студенти”. Включва хора от над 100 страни в света. Роза членува в нея пет години и работи по проекта “Бизнесът в действие”.
Идеята му е да се срещнат студенти след III курс, които вече са натрупали знания, с работодатели, но в една истинска ситуация. “Правехме симулация на създаване на бизнес план, който се случва в рамките на един уикенд”, разказва Роза.
След завършването си тя работи като бизнес мениджър, но решава да натрупа опит в чужбина. Работи една година в централата на голяма компания в Париж. Едногодишният й стаж е продължен в Щатите, живее в Ню Йорк. “Той на моменти много ми лисва, защото е уникален град, жив, пълен със събития и интересни хора и това е много вдъхновяващо, но и много изтощаващо. Да поживееш година-две там е идеалният вариант”, споделя Роза.
Да попаднеш на шеф-мечта
Тя е от щастливките, които веднага след завръщането си попадат на мечтаната работа. От две години и половина е в “Комфо” – компания, създадена от четири момчета на по 25, двама българи и двама датчани, с шеф Ивайло Христов, един от най-авторитетните в IT бранша. Създават софтуер, чрез който компаниите да управляват всички инструменти в социалните медии и да се улеснява работата на маркетинг специалистите.
Това е една от най-интензивно развиващите се компании в бранша. Роза е специалист по социални медии и е в маркетинг екипа. Занимава се и с контакти с блогърите или така наречените инфлуенсъри – лидери на мнение, хора с влияние.
Повече от година Роза представлява една социална мрежа със закачливото име Fryday – игра на думи, от “изпържване”. Това са събития, които се организират веднъж месечно в петък вечер в неформална среда. “Чрез Fryday събираме така наречената експатрия – чужденците, които работят в София, с местните хора”, обяснява Роза.
Голямата й страст са пътешествията. Последно е била в Мексико и на карнавала в Бразилия, преди това – на голямо пътешествие в Югоизточна Азия – Тайланд, Виетнам, Камбоджа. Надява се следващия си отпуск да прекара във Филипините и Индонезия.
Последното вълнуващо хоби на Роза са танците суинг: “Много е весело, харесва ми цялата култура, която създава това винтидж общество, и която те пренася в 30-те години на миналия век”.
На “ти” с големия бизнес
Селчук Емин в Рим.
Селчук Емин е човекът, който в “Тук-там” отговаря за контактите с бизнеса. Той основно осигурява и финансиране на отделни проекти от фирми и неправителствени организации.
На Запад и в Щатите бизнесът е много отворен към младите хора още преди да завършат. Дали водещите български компании следват този тренд?
Според Селчук вече има заявен интерес, и то най-вече към завършилите в чужбина. Има компании, които подпомагат българското образование или пък млади хора с интересни иновативни идеи, особено в IT сферата. Компаниите организират и собствени академии, в които образоват допълнително хора с интерес към техния бизнес. Все повече фирми се включват и във форума “Кариера в България. Защо не?”. Там могат да си търсят служители и да се срещат с кандидати по-таргетирано.
“Работим предимно с отделни фирми, но и с бизнес организации, най-често търговски камари на отделни държави или браншове, например IT. И те реално стават партньори на форума”, разказва Селчук.
“Търсим си партньори за различни наши проекти. Много ефективно действа и системата “Помогни чрез фирмата си”. Наши членове, които работят в големи корпорации, отиват при съответните HR-и , разказват какво се прави в “Тук-там” и искат съдействие.”
От Босфора през Амстердам до София
Селчук е на 27 години, роден е в Момчилград и тъй като има роднини в Турция и знае добре езика, постъпва в престижния Босфорски университет в Истанбул, а после записва магистратура по икономика в Холандия. По програмата “Еразъм” отива за 5 месеца в Париж. Общо 6 години пребивава зад граница.
Желанието му е да започне работа в европейска институция, но шансът е веднъж на година, не му се чака и се връща в България. От почти три години работи като данъчен консултант в одиторска компания.
Признава, че в началото му е трудно да вземе решението “обратно в BG”: “След 6 години реално се откъсваш от предишната среда, не знаеш къде са ти приятелите, трябва да работиш в София, а семейството ти е в Момчилград”. Но днес Селчук е отимист: “Реално нещата у нас се развиват доста интензивно и не са и толкова зле, колкото се представят. Но това го осъзнаваш, когато започнеш да живееш постоянно тук”, категоричен е младият мъж.
Основната причина някои да твърдят, че не са успели, след като са се върнали, е че в една и съща страна хората имат различна представа за успеха. “Българите казват, че са бедни, чувстват се нещастни, което е парадокс, защото доста по-бедни нации по света живеят по-щастливо”, коментира Селчук.
Защо избрах България?
“В чужбина това, което най-много възпрепятства, особено ако не говориш националния език, е, че реално ти не си част от обществото. Ти си там нещо като гост. Имаш си приятели чужденци, които също са гости там, и живеете в свят, паралелен на истинското общество.
Не може да се приобщиш към политическия живот, нито към социалния, не може да се радваш на това, на което те се радват като нация. А в България нещата са някак по-лесни и по-познати, и освен в кариерата, може да се развиваш в много други насоки”, споделя Селчук.
Обратният културен шок
Мариела Вачева пред LSE – London school of economics, където е била на обмен.
“Идеята за “Тук-там” се роди много спонтанно, докато пиехме чай с Деница Симеонова – разказва Мариела Вачева. – Тя се беше върнала преди половин година в България, а на мен това тепърва ми предстоеше. Решихме да създадем общество, в което такива като нас – завърнали се – да се събират и да си помагат взаимно, за да изживеят по-леко така наречения обратен културен шок.”
През 2008-ма осем човека се събират и създават “Тук-там”, като в началото “много несериозно и неформално правят нещата”. Организират просто партита, защото хората искат това. Правят фейсбук група, тъй като повечето още са навън. През фейсбук Мариела и Деница търсят хора, които са били в чужбина и са се върнали.
“Непрекъснато ни атакуваха с фрази от сорта
“Ти си се прецакал, как можа да се върнеш!”
Да, разбира се, много хора се връщат, защото не успяват да се адаптират навън, или пък имат семеен бизнес тук и им е по-лесно. Но страшно много хора се връщат, защото искат нещо да променят. Например IT специалистите – за тях тук има толкова неразработени неща. Можеш и да развиеш неосъществена все още своя идея”, коментира Мариела.
Мариела живее в Щатите 4 години. “Чувах от всички страни колко било яко, колко било хубаво, но въобще не харесвах тази страна. Хората там са изключително студени, индивидуалисти и само за пари се мисли”, споделя тя. Не й харесва и системата на обучение в САЩ, която заробва току-що завършилите студенти с огромни заеми.
До “Принстън” и назад
Мариела е на 28, завършила е икономика и финанси в “Принстън”, дипломата от който би й осигурила добра позиция навсякъде по света. Но тя се връща. “Тук ми харесва да живея, приятелят ми беше тук. Освен това виждах много неща, които мога да правя”, споделя Мариела.
Тя работи две години в голяма международна компания, после решава да учи още и записва магистратура по предприемачество, която учи във Франция, Китай и Щатите. В доста университети има вече нови програми, при които университети се обединяват и така студентите имат възможност да живеят и учат на няколко различни места и да научат повече за културата и бизнеса на другите.
След магистратурата Мариела отново хваща обратния полет за София и през 2011 г. започва работа пак в банка. Сега отглежда петмесечния си син и помага на организацията.
Заради работата си по учредяването и развитието на “Тук-там” тази година Мариела Вачева беше номинирана в класациите “30 под 30” на сп. Forbes – България и “40 до 40” на Дарик.
Дипломата й от Принстън би й осигурила добре платена работа навсякъде по света, но Мариела избра да остане тук.
Хоби?! “Тук-там” ми е хоби
И на двете места работех не “от 9 до 5”, а “от 9 докато свърша”. Така че моето хоби е “Тук-там”. Това много ме зарежда, защото се срещам със страхотни позитивни хора, които правят готини неща и променят света покрай себе си. Те също са щастливи от това.
За нас това си е кауза – да помагаме на хората да се свързват. После, като се установят, се включват и те да помагат. В каквото и да вярваш, може да бъдеш полезен – на сираци, на бездомни кучета, на възрастни хора – няма никакво значение.
Важното е, като правиш нещо, да се чувстваш добре, да се чувстваш полезен. Намираш още много други хора, които правят такива малки неща, които медиите и другите може и да не забелязват, но те съществуват, случват се. Прекрасно е да виждаш как нещата се променят към добро пред очите ти”.
Публикувано в рубриката “Поколението Y”, сп. “Клуб Z”, бр. 6, август 2014.
