Да обичаш не значи непременно да харесваш – значи само да признаваш на някого правото да е това, което е.
Hand on shoulder, close-up
Мария Казакова
Какво представлява разчитането на енергийния подпис на хората, или емпатията? Това е умение, което се развива по естествен път, ако човек просто започне да обича хората. Зловиждането, завиждането и ненавиждането, като форми на сърдечно кривогледство или слепота, го блокират.
Знанието, което емпатията носи, е едновременно много конкретно и съвсем общо – парадоксите са правило в духовния свят.
Ето една аналогия. Когато човек пие някакъв коктейл, той не винаги може да установи с точност съставките му – някои вкусове разпознава веднага, други не разпознава или просто не познава от преди. Така или иначе, той винаги усеща ВСИЧКИ вкусове и винаги е напълно наясно дали комбинацията от тях му харесва, доколко и защо.
Децата притежават вродена емпатия. После ние, възрастните, я съсипваме.
При разчитането на енергийния подпис на един човек е същото. Веднага регистрираш ВСИЧКО за него – духовното му ниво, интелектуалното му ниво, моментното му емоционално състояние, обичайното му емоционално състояние, принципната насоченост на мисленето му, конкретно какво ти мисли или си мисли, качества на характера и т.н.
Не всичко можеш да назовеш поотделно или да го откроиш в съзнанието си, тъй като нямаш информация за биографията на този човек – за причините, довели до формирането на точно тези енергии (нагласи, мисли, емоции), които регистрираш, но си напълно наясно какъв е човекът пред теб и дали тази енергийна комбинация ти харесва – дали те изпълва с покой или напротив, дали ти вдъхва доверие или напротив, дали те извисява или напротив и т.н.
Понякога се получава неловко, защото се случва някой да се опитва да любезничи с теб или да ти се представя за доброжелател, а ти да му отвърнеш хладно и да не го допуснеш до себе си. Сърдят се и протестират. Но когато дораснат дотам, че да си позволят да опознаят себе си, истинските мотиви за поведението си или отношението си към теб, сами ще оправдаят дистанцираността, която си им демонстрирал.
Между другото, емпатията не зачита разстоянието – достатъчно е някой да ви се обади по телефона, да ви напише два реда или да видите снимката му, и хоп! – вече сте се закачили за енергийното му поле и го познавате. Стига, както казах, принципно да обичате хората.
И за да не стане грешка и някой да хукне да ХАРЕСВА хората, надявайки се да се сдобие с умението да чете енергийните им подписи, напомням, че да обичаш НЕ значи непременно да харесваш – значи само да признаваш на някого правото да е това, което е. Оттук нататък, дори да не го харесваш, емпатията работи.
Да обичаш е да виждаш – да виждаш ПРЕЗ несъвършеното повърхностно, към съвършеното същностно (но все пак всичко, без да си затваряш очите за нищо)…
