Гран Канария: каньони в море от облаци

Островът предоставя едно по-различно преживяване: живописни тесни пътища, залесени терасовидни полета, гористи хълмове и дълбоки долове.

Надя Дедикова

Когато чуя понятието вулканични острови, си представям застинала лава и лунен пейзаж. И докато това са често срещани гледки на някои от Канарските острови, то Гран Канария предоставя едно по-различно преживяване. Живописни тесни пътища, които се катерят покрай малки планински села, залесени терасовидни полета, гористи хълмове, дълбоки долове и каньони, в които се събира море от облаци. Това са едни от често срещаните гледки тук.

Гледка от и към централния планински масив на Гран Канария.

Гран Канария е част от Канарския архипелаг, който се състои от 8 острова с вулканичен произход, разположени в Атлантическия океан на около 200 km от западните брегове на Африка (Западно от Мароко). За разлика от Тенерифе, Гран Канария няма конусовидна форма и се характеризира с дълбоко врязани каньони, което показва, че островът е в своята разрушителна еволюционна фаза. Като се има предвид този факт, както и малката територия на острова (около 50 km в диаметър) и голямата надморска височина (1949 m) гледките определено могат да се опишат като драматични.

Островите са автономна испанска област и поради тази причина са лесно достъпни от повечето големи европейски градове. Тук, обаче, хармонизираните европейски правила за ДДС не са валидни и прилагането на данъка върху оборота е от компетентността на националните или местните власти на Канарските острови. Това означава, че много от предлаганите продукти (алкохол, козметика, електроника) не се облагат с ДДС. И да, тук можете да си купите литър Канарски ром за 4,90 евро или оригинални RayBan очила за 50 евро. Един добър фактор за развитието на шопинг туризма.

От първия ден, Гран Канария ни посрещна със слънце и хубаво време. Друга важна предпоставка, която привлича много западноевропейски и скандинавски туристи. Бяхме наели къща за гости в централната част на острова, от където стратегически можехме да стигнем до всяка крайна точка и за една седмица да направим обстойна обиколка. Всяка сутрин закусвахме на терасата и се наслаждавахме на гледката. И въпреки, че това отнемаше много от времето ни за пътуване, спокойствието и красотата на тази местност определено си заслужаваха.

Гледка в южна посока от централната част на острова (местност Ayacata).

Южната тераса на къщата за гости (местност Ayacata).

Къщата за гости, вдълбана във вулканична скала и градината към нея (местност Ayacata).

Както в България и тук централна планинска верига разделя територията на острова, създавайки две контрастни области по отношение на климат и ландшафт. За островитяните тези области са известни просто като север и юг. В централната част се намира най-високата точка на острова  – връх де лас Ниевес (el Pico del Pozo de las Nieves, 1949 m), от където се вижда ясно рок Нубло (Roque Nublo, 1813 m), естествен и емблематичен символ за всички древни жители на острова. Аборигените са отдавали почит на своите богове, посещавайки този паметник и молейки се в неговите подножия.

Поглед към връх де лас Ниевес, 1949 m.

Поглед към рок Нубло и остров Тенерифе от връх де лас Ниевес (1949 m).

Рок Нубло (Roque Nublo, 1813 m) е 67-метрова базалтова скала. Получава името си (Облак скала) понеже често изчезва зад облаците и мъглата, които не рядко обвиват високите части на Гран Канария. Рок Нубло се образува преди 5,3-5,4 млн. години след вулканична активност идваща от епицентъра на острова. В началото височината на новообразуваната скала е била около 2500 m, но поредица от природни бедствия, както и ветровата и водната ерозия оставят само най-твърдите материали и образуват настоящите форми. Вулканичната активност и ерозията оформят също така и още няколко известни монолити на острова (Roque Bentayga и Roque Palmes).

Извисяващият се монолит Нубло е бил използван от аборигените за поклоничество, но също така и за астрологически наблюдения, които тогава са определяли техния културен и селскостопански календар. За сегашните обитатели на острова, скалата все още е символ на поклонничество или пилигримство. Рок Нубло е обявен за природна забележителност, а районът наоколо, който се отличава с изключителни  морфологични и етнографски особености, е обявен за защитена природна територия (Numblo Rural Park). Така формираната територия представлява част от  световната мрежа на биосферните резервати на ЮНЕСКО.

Интересното на тази известна туристическа атракция е, че тя се използва също и за скално катерене, така че ако имате опит и нужната екипировка можете да разгледате Рок Нубло от една по-различна позиция, с главата надолу например.

Рок Нубло, 1813 m.

Част от централния масив е и най-високата точка на острова – връх де лас Ниевес (el Pico del Pozo de las Nieves), 1949 m. До него лесно може да се стигне с кола, тъй като асфалтов път стига точно до подножието на върха. По-авантюристичните хора покоряват надморската височина с колела, ние обаче решихме да ходим. И докато пътищата бяха изключително заети и туристите горе се редяха на опашка за снимки, то по пътеката към върха рядко се чуваше човешка глъч. Спокойствието, което ти дава природата е несравним лек за напрегнатия ежедневен градски живот. Точно поради тази причина предпочитам пешеходния туризъм.

Флората на района е представена предимно от залесени през 50-те години площи от млад канарски бор (Pinus canariensis) и естествени площи от храстови съобщества, които изобщо не знам как да преведа на български език и затова ви давам няколко латински наименования (Teline microphylla, Sideritis dasygnaphala, Adenocarpus foliolosus). Тази растителност дава възможност на птици като голям пъстър кълвач, синя чинка (ендемичен вид), ястреб, горска ушата сова и други да се развиват тук. Гущерите не остават незабелязани, въпреки бързината си (Gallotia stehlini, Tarentola boettgeri).

Цялата територия на централния масив е включена в световния биосферен резерват на Гран Канария, обявен от ЮНЕСКО на 29 юни 2005 г.

По пътя към върха.

Гран Канария е остров, който е събрал голямо разнообразие от природни забележителности и затова след покоряването на върховете беше ред на заслужена почивка на плажа. Отправихме се в южна посока към широките пясъчни дюни на Маспаломас. Маспаломас е природен парк, който е обявен за защитена територия и обхваща около 400 ha. Първото впечатление, след като видите върволиците от пясъчни хълмове, е че се намирате някъде в пустинята, но разбира се малките мащаби бързо ви връщат в реалността.

Парк и курорт Маспаломас и централния планински масив на заден фон.

Преди да бъде завладян от Кастилската корона, Гран Канария е бил обитаван от аборигени. За съжаление и до днес не се знае много за живота и навиците на тези хора. Единствените факти са тези отразени в оцелелите хроники, но дори и те не дават много информация за обитателите на различните острови, преди окончателното им завладяване от испанците. Местните аборигени са се заселвали в големи полу-градски структурирани общности. Gáldar (рисуваната пещера), Telde (Cuatro Puertas) или Arguineguín са били най-гъсто населени.

Пещерите са най-честата форма на жилища използвана от тези народи. Въпреки това на острова са открити и друг вид сгради, които са били вкопани в земята със заоблена форма, покрити с големи каменни блокове и дървени покриви. Пещерната традиция може да се види и днес в някои райони във вътрешността на острова, където жителите използват “меката” вулканична маса, за да изградят своите домове. Обществата на аборигените са следвали строга йерархична структура, която се е ръководила от Guanarteme (водач на благородниците и цялата общност) и Faycán (религиозен водач).

Върховният Бог на аборигените е бил Акоран (Acorán), на когото те се принасяли жертви и дарения. Народите са изкарвали своята прехрана като са развивали земеделие, животновъдство и риболов. Също така те са посвещавали време на различни изкуства и занаяти като изработване на глинени съдове и образи на религиозни идоли, също кошници и ножове, с които са работили. В някои от пещерите все още могат да се видят изрисувани с фризове стени, съставени от геометрични мотиви оцветени в червено, охра и бяло.

Повечето от музеите в Гран Канария са и постоянни научни центрове, което им определя централна роля по отношение на тематиката, в която са специализирани. Именно поради тази причина посетихме археологическите разкопки в Галдар (Cueva Pintada Museum and Archaeological Park). Там можете да видите на живо работата по разкопките. Освен това не пропуснахме да посетим и пещерите на Валерон (Cenobio de Valerón), сложна пещерна структура, която се състои от 300 камери или “силози”. Тези помещения са били използвани главно за съхранение на зърно и други култури, но някои от тях са имали и жилищно предназначение.

Пещерите на Валерон (Cenobio de Valerón).

Разкопки в Галдар (Cueva Pintada Museum and Archaeological Park).

Разкопки в Галдар (Cueva Pintada Museum and Archaeological Park).

От нашите източници на информация, главно Интернет и туристическите брошури в къщата за гости, забелязахме, че в близост до Галдар се намират множество естествени басейни, които свободно можем да посетим. С малко оказания от местните хора се отправихме към Playa El Agujero (в буквален превод Плаж Дупката).

Беше седмичен декемврийски ден, около пет часа и облачно. Като прибавим и факта, че този плаж се посещава най-често от местни, можете да си представите колко оживено беше това място. Басейнът е от части естествена дупка със скални прегради и отчасти изкуствена постройка със стълби и рампа. Водата, която го захранва идва направо от океана под формата на вълни, които се разбиват в преградите и нахлуват в басейна. Изглеждаше като симфоничен оркестър в изпълнение на Чайковски. Мога само да си представя какво преживяване е да бъдеш на подобно място по време на буря.

Естественият басейн на Playa El Agujero, Галдар:

Тези места, обаче, не са просто обикновени басейни, където можеш да поплуваш, това можем и в океана да го направим. Най-хубавото е че те представляват един открит аквариум, в който водата е спокойна, а каменното дъно е дом на най-различни пъстри риби и корали. Това ни предостави уникалната възможност да сложим очилата за плуване и просто да се насладим на гледката.

На подобни места могат да се видят риби като морска игла (needle fish), морски таралеж (Sea urchins) и риба папагал (parrotfish). Разбира се, в Гран Канария можете да се запишете на дълбоководно или обикновено гмуркане, където разнообразието от морски видове е много по-голямо. За нас, обаче, и това беше достатъчно.

Виж още:

Гран Канария: каньони в море от облаци 2

Други пътеписи

Източник: Български географски портал

Заглавието и подзаглавието са на „Икар прес“