Живописни тесни пътища, които се катерят покрай малки планински села и дълбоки долове, в които се събира море от облаци.
Надя Дедикова
Преди да се отправим към столицата, решихме че искаме да посетим още някое скрито място. Избрахме да отидем до плаж Güigüi, който се намира в западната част на острова и е достъпен единствено на крак или с лодка. И въпреки, че много туристи избират организираното пътуване с кораб, плажът е известен с предизвикателството да бъде покорен пеша.
Преходът е само 5 km, но за да стигнете до плажа ви трябват около два часа в едната посока. И не правете нашата грешка да подценявате трудността на участъка. Изкачването, както и слизането са много стръмни и отнемат време. Паркирахме колата в село Тасартико (Tasartico) и започнахме прехода си от около 40 m, а най-високата точка беше около 550 m.
Въпреки че комбинацията от преход и плаж е доста изтощителна, тя определено е и много възнаграждаваща. Районът е изключително красив и живописен, пътеката е добре маркирана и спокойна, а пясъчният плаж – просторен. Това място също е дом и на един от най-застрашените видове грабливи птици на Канарските острови – орел рибар (Pandion haliaetus).
В края на XIV в. испанската католическа корона официално завладява Канарските острови. След пет годишна съпротива от страна на аборигените, Хуан Рейон (Juan Rejón) завършва колонизацията с изграждането на Лас Палмас през 1478 г. (по това време “Real de Las Palmas”) и пълното подчиняване на народите от северната и южната част на острова. Лас Палмас се превръща в административен център за планиране и проектиране на архипелага.
През 1492 г. Христофор Колумб акостира в пристанището на Лас Палмас и прекара известно време на острова преди да се отправи към Северна и Южна Америка. Той също акостира в града по пътя си обратно към Испания. Къщата-музей Колумб (Casa de Colón) в града е кръстена на негово име и се използва за галерия, библиотека и център за обучение.
Лас Палмас е разположен в североизточната част на острова и неговата площ е малко по-голяма от 100 km2. Столицата има две добре обособени области: старият град и пристанищната зона с плажа Кантерас. Старият град и особено квартал Вегета (La Vegueta) са изключително живописни, събрали са голямо разнообразие от католически църкви в ренесансов или готически стил, стари административни и обществени сгради скрити зад неокласически фасади, малки кафенета и ресторанти, стари градски площади, както и множество културни събития като открити и закрити пазари, музикални и танцови представления.
Разбира се, не липсва и типичната главна пешеходна улица, пълна със магазините, които всички много добре познаваме и които туристите в цяла Европа толкова много харесват. Все пак живеем в епохата на глобализацията.
В североизточната част на града се намира плаж Кантерас (Playa de Las Canteras), за който се твърди, че е един от най-красивите и просторни градски плажове в Испания. Пясъчната ивица е дълга почти четири километра, а във вътрешността на залива се е образувал риф (“La Barra” – дълга естествена ивица от вулканични скали), който пречупва идващите океански вълни и предпазва залива от влиянието на приливите и отливите. Като прибавим и климатични условия, които позволяват целогодишен морски туризъм, това място не случайно е придобило подобна слава.
Разбира се това е само един много кратък поглед върху разнообразието, което Гран Канария може да предостави. Вашата история може да бъде много по-различна…
Виж още:
Гран Канария: каньони в море от облаци – първа част
Източник: Български географски портал
Заглавието и подзаглавието са на „Икар прес“