Стартъп е зелената енергия на дивите хора, които сами решават какво искат да правят и го правят. Не се страхуваме да падаме, ставаме и продължаваме напред.
Уеб предприемачът Крис Георгиев инвестира много от времето си за StartUP – общност, която генерира ценности. © Маргарит Ралев.
Имаш стартъп проблем? Обади се на Крис.
Това е “мантрата”. Всички IT-та ми говорят за Крис. Култово име в тези среди. “Хайде, стига бе, така ли говорят за мен? Преувеличено е”, смее се Крис, докато слиза от колелото. И той се е поддал на веломанията, заради обездвижването пред компютъра – проблем на всички IT-та.
Още не седнал, усмихната сервитьорка му носи капучино с кроасан. Всички в артистичното кафе до НДК глезят Крис и знаят какво си поръчва на закуска. А той обича малките чисти уютни кафенета из столицата – места за срещи не само с приятели. В раницата винаги носи компактния си, но супер мощен лаптоп, за да “човърка” нещо належащо в очакване на поредната среща – служебна или лична.
Крис признава, че му допада амплоато на дигитален номад и е с две ръце за свободата да работиш, където ти е кеф. Нали най-важни са резултатите. Като всеки уважаващ себе си IT номад, той вади лаптопа по летища и кафенета, в паркове и градинки, навсякъде, където има уай-фай, и където го водят бизнесът или мечтите му.
Минута е много
“Знаеш ли какво е elevator pitch?”, пита Крис. Термин, широко разпространен в средите на високотехнологичното предприемачество. Описва как синтезирано, но убедително да представиш идеята си в много кратко време. Хората, които ще убеждаваш, винаги са много заети. Затова разполагаш с времето, за което шефът се качва с асансьора до офиса си. В големите градове като Ню Йорк офисите на шефовете са на най-горните етажи. Така че си представяш, че имаш 30 секунди или минута-две, докато се качваш с него в асансьора, и за това време трябва да изложиш своята бизнес идея, за да му я “продадеш”.
Всъщност думата “шеф” в стартъп средите не се използва. Терминът, който най-често се употребява, е VC – инвеститор. Но неформално, символиката е: “Качиш ли се на “асансьора” на голям инвеститор, той може да те издигне много високо”. Зависи само от теб.
Така се презентира стъртъп проект – с много шеги, смях и закачки в залата.
Общността на най-предприемчивите
Движението Startup Weekend е родено в Болдър, Колорадо. В началото създателят му Андрю Хайд обикаля сам по различни градове и организира стартъп уикенди, които да насърчават местното предприемачество у младите хора. После щафетата поемат други двама млади ентусиасти.
Днес Startup Weekend е най-популярното движение за млади предприемачи в света. Функционира като нон-профит със седалище Сиатъл и офиси в Лондон, Малайзия, Индия, Африка, Бразилия, Мексико, Сан Франциско.
“Целта е да сме най-близко до хората и да им помагаме да организират стартъп уикенди”, обяснява Виктория Стоянова, регионален мениджър за Централна и Източна Европа в Лондонския офис.
“Стартъп уикендите могат буквално за 54 часа, колкото продължават, да променят мисленето, – споделя Виктория. – Хората понякога не знаят откъде да започнат и ние им казваме: “Ето, може от тук. От нулата”. И страхът какво ще стане, ако не успееш, изчезва. Защото най-големите бариери са вътре в нас.”
Емоцията на красивите тревожни мозъци
25-годишната българка Виктория Стоянова е любимка на стартъп общността от Централна и Източна Европа. На снимката е на стартъп уикенд в Братислава.
Виктория е на 25, родена е във Варна, на 9 заминава да живее с родителите си в Брюксел. Учи френска лингвистика и маркетинг и реклама в Сорбоната в Париж. Казва, че последните години са минали в кръстосване на триъгълника Ню Йорк, Париж и Лондон, където живее. Работи в рекламни агенции в Париж и Лондон.
Преди две години участва на стартъп уикенд в Лондон с мобилно приложение на тема как да си избереш лесно дестинации за пътуване. Когато разбира, че търсят човек за координатор на стартъп уикендите в Централна и Източна Европа, зарязва предишната си работа. Вики говори 5 езика. Обожава работата си, защото се запознава с хора, които, веднъж участвали, искат да пренесат хубавата емоция в своя град. Емоцията на “красивите тревожни мозъци”.
Зелената енергия на дивите хора
“Startup е зелената енергия на дивите хора, които сами решават какво искат да правят и просто го правят”.
През последните години стартъп движението у нас неизменно се свързва с името на Крис Георгиев. Той е организатор на софийското издание на Startup Weekend, но помага на всички, които желаят да организират местни събития. Вече има стартъп уикенди във Варна, Русе и Пловдив, правят се опити и в други градове.
“Startup е зелената енергия на дивите хора, които сами решават какво искат да правят и просто го правят, – вдъхновява се Крис. – Нямаме респект към статуквото! Не се страхуваме да падаме, да ставаме и да продължаваме напред. Целта ни е хората да разберат, че могат да правят това, което обичат, и да го развият в успешен бизнес. Така ще дават всичко от себе си, ще бъдат най-щастливи и ще стигнат най-високи върхове; ще са най-полезни на себе си и на обществото като цяло.
Всеки трябва да прави това, което обича. Може за един стартъп уикенд да пичнеш идеята си, да събереш екип и да я разработиш, като я доведеш поне до демо версия. И това е възможно, стига да имаш як екип – някой, който може да направи дизайн, да формира бизнес модел. Защо не и да направиш някоя продажба и да валидираш целия бизнес. И това реално се случва! Това е голямата магия на стартъп движението, която ме накара да се включа активно в него.”
София е в авангарда на движението
В България за стартъпи започва да се говори през 2007 г., когато фондация StartUP организира първата си конференция и това се превръща в традиция. Фондацията е създадена през 2007 г. от Валентин Алексиев.
“На много места в света има такива организации, но стартъп фондацията като че ли изпревари времето си. Защото тогава, през 2007-ма, нямаше такъв интерес към подобни теми като сега, и фокусът не беше толкова върху IT. През 2008-ма хората все още питаха: “Каква компания е по-добре да си направя, ЕООД или ООД?” – смее се Крис. – Вълнуваха се от формата, а не от същността. Тогава за пръв път се появи elevator pitch – начинът да си кажеш идеята синтезирано. Това беше нещо тотално ново, хората се учеха как да презентират идеите си.”
Да напуснеш мястото си на комфорт
Какви бяха възможностите да получиш финансиране през 2007-ма? Искаш финансиране от банката, тя ти иска история на фирмата, документи за недвижими имоти, коли. При стартъпите такива изисквания няма. Но има друг проблем – да ти повярват “семейството, приятелите и глупаците”, или The 3F – family, friends, fools, както се коментира в стартъп средите.
Ако работиш в някоя международна корпорация и взeмаш няколко хиляди лева заплата, всички твои роднини и приятели почват да те разубеждават защо ти е да зарязваш уютното място и да се хвърляш в неизвестното. Да напуснеш твоето място на комфорт. От всяка гледна точка. И ако успееш да убедиш хората около себе си, е добре. “У нас разбирането е да имаш “сладка” чиновническа работа от 9 до 5 и после яж, пийвай си ракийка и гледай мач”, коментира предприемачът.
Амбицията да промениш света
“Причината младите българи да рискуват хубавата си професия и сладката си заплата е в амбицията им да променят света, в който живеят, а не да бъдат просто консуматори. Проблемът на образованието и на цялата система, в която живеем, е, че ни учи да сме консуматори – категоричен е Крис. – А при стартиране на бизнес има период, в който сметката не излиза, когато не изкарваш толкова, колкото си получавал преди на сладката си работа. Нашето поколение, или качествената част от него, има съвсем друга ценностна система, иска да постигне повече от една къща и една кола. Мотивацията не е алчност и трупане на пари, а предизвикателството да създадеш нещо с ръцете си и да си в общността на хората, които са полезни на другите.”
Стартъп е временна организация, чиято цел е да валидира някаква идея и да намери бизнес модел за нея. В началото на стартъп движението обаче не е имало фондове като Eleven и LAUNCHhub, които да инвестират в рисков бизнес като стартъпи. Днес пред тези фондове можеш да пичнеш идеята си, да направиш презентация. Те ти задават въпроси, за да разберат дали си сериозен, дали имаш хубав екип; дали екипът може да изнесе идеята, да я осъществи и да я превърне в работещ и печеливш бизнес. И решават дали си струва да инвестират в бизнес идеята ти.
Стартъп уикендите създават общност от талантливи млади хора, които се вдъхновяват един друг и остават приятели и след това.
Да дадеш на дивак лист и молив
От нашия блок – Източна Европа, сме доста напред. В другите балкански страни от бившия соцлагер например няма рискови фондове, които инвестират в стартъпи. Някои обаче смятат, че такъв тип финансиране разглезва бъдещите предприемачи.
Крис не е съгласен: “То е същото като да дадеш на дете лист и молив едва на седмата му година, и да очакваш от него веднага да нарисува страхотна рисунка. Без преди това да е виждало лист и молив и без да е драскало по листа, за да може ръката му да придобие уменията да рисува. Същото е и с предприемачеството. Няма как да се научиш да правиш бизнес, без да си се опитал, да си се провалил, да си похарчил едни пари…Така че определено има нужда хората да се разочароват, да понаучат някакви неща. И никой не е казал, че от първия път всичко трябва да е идеално. В смисъл, аз имам тая идея и ако не стане – край. Повече няма да предприемам нищо.”
Matching funds вече стъпват и у нас
Два фонда скоро ще работят у нас като matching funds – Black Peak и Empower. При мечинг финансирането стартъп компания си осигурява lead investor, или водещ инвеститор например от Англия, Германия или Щатите. Той прави оценка на компанията и влага в нея например половин милион, като придобива процент.
Но ако за развитието на компанията са нужни един милион инвестиция, може тя да поиска останалия половин милион от тези matching funds, които ще “мачнат” толкова, колкото водещия инвеститор. Той се използва като bench mark – за валидация, доказателство, че идеята си заслужава инвестиране.
“Това е лесен начин да събереш необходимите ти пари, без да се бъхтиш да ходиш и убеждаваш сто различни фонда – обяснява Крис. – Защото много често инвестициите в технологични компании се правят не от един човек, фонд, а са по-скоро от група. Трябва само някой да ти повярва пръв. Неговият ticket – сумата, която инвестира в компанията ти, може да е и много малка. Важна в случая е репутацията му.”
Да пробиеш на Sand Hill Road
Има една улица в Силициевата долина, близо до Станфордския университет, в градчето Пало Алто – Sand Hill Road. Името й се носи като легенда. Да кажеш, че отиваш на бизнес среща на Sand Hill Road, е все едно да си на кастинг за филм на Спилбърг.
На тази улица са концентрирани всички top tier VCs – най-големите инвеститори с най-висока репутация в Щатите – Accel, Benchmark, Greylock, Sequoia, Kleiner Perkins, Andreessen Horowitz. Те работят предимно с технологични компании и са инвестирали във всички големи такива като Фейсбук, Туитър, Гугъл.
За един българин да попадне на Sand Hill Road звучи като приказка, но за Крис не е: “Аз бях на среща там преди 2 години. Стартъпът ни Imagga беше един от спечелилите Global Intel Callenge за Европа (световно състезание за високотехнологични предприемачи – б.р.), и двамата със съдружника ми Георги Къдрев бяхме в Силициевата долина за финалите”.
Тогава им се обаждат от един от най-големите азиатски производители на телефони и искат среща с много високопоставен човек от мобилната им дивизия. Двамата са в САЩ, а срещата е след два дни в Лондон. Уверяват ги, че рядко човек от такъв ранг се среща със стартиращи компании. В същото време имат уговорена среща с Ранди Комисар, партньор в Kleiner Perksins и известен автор на книги със стартъп тематика.
“Заключи си програмистите!”
“Да имаш среща с Kleiner Perkins е голямата работа… Така че купихме билет на Георги за Лондон, а аз останах в САЩ за срещата на Sand Hill Road. Беше голяма тръпка – вълнува се Крис. – Срещата мина много добре. Около половин час си говорихме и съветите на Ранди бяха: “Има няколко неща, които са важни за компании като вашата, базирани извън Долината, в България. Максимално бързо трябва да дойдете тук, в Долината, защото иначе много трудно се случват нещата.
Второ: ако водите програмисти, намерете една хубава къща и ги “заключете”. Създайте им всякакви условия – храна, басейн, пространство… всичко необходимо. Не ги водете по никакви събития – на втория ден големите компании в Долината, жадни за талантливи програмисти, ще ви ги лапнат”. И се засмя.
Последният му коментар беше, че ако компанията не е в полезрението на всемогъщия Techcrunch (най-голямата и влиятелна медия за стартиращи компании – б.р.), голяма част от инвеститорите няма да обърнат сериозно внимание. Но не послушахме съветите му, не се преместихме, защото смятаме, че от България също можем да постигнем успех. И сега осъзнавам, че това вероятно е грешка.”
Виктория Стоянова, Крис Георгиев и в средата – невръстният 13-годишен иноватор Томи – най-малкият участник на стартъп уикенда през май.
Образование от индустриалната ера
Стартъп движението попълва много важен луфт. Според Крис нашата образователна система е структурирана за отминалата индустриална ера: “У нас те обучават как да придобиеш навици на работник и да се реализираш като такъв. Трябва радикална промяна, образованието ни да не ражда повече бачкатори по манталитет, а предприемачи, хора, които могат да развиват идеите си и да правят бизнес.
Дори във факултета по икономика се преподава как да управляваш като финансов директор Х пари и да ги превърнеш в Х прим чужди пари. Ще правим бюджет за следващата година… Ама какъв бюджет, бе, човек, компании Х и У избухват с някакви иновации, а ти “следваш бюджета за годината”, без да имаш шанса да промениш посоката! Ние още сме в 80-те!… Сега например “Епъл” изкарва новия си часовник. Мислиш ли, че конкурентите от “Самсунг” ще “следват бюджета си за годината”? Много ясно, веднага променят продуктите си и адаптират часовника си, който дори бяха изкарали на пазара преди Епъл”, коментира предприемачът.
Според него България се нуждае от адекватно образование по предприемачество, но в много малко университети има адекватна програма за такова обучение. Връзката между университета и реалния бизнес е скъсана и това пречи младите хора смело да навлязат в реалния бизнес. “Да ги учиш да пишат бизнес планове и да правят оборотна ведомост и баланс на компания е толкова old school”, чуди се Крис.
Каква Силициева долина?!
Не можем да репликираме успеха на Силициевата долина, но можем да използваме успешните модели, нещата, които са тествали и валидирали там и работят. Според Крис трябва да сме малко по-космополитни, да “move-нем” (“да излезем”) от шаблона, че сме супер горди, че сме българи, и че сме най-великата нация в Европа, с най-старата история и т.н., и да гледаме реално на нещата.
“Кой от нашите университети прави пари от иновации? Нито един! Защо?… Бюджетът на “Харвард” е по-голям от този на цялата ни държава. Разработват патенти и корпорации им плащат за тях, имат цял инвестиционен фонд. А нашите български университети разчитат само и единствено на това, “колко пари ще ни даде държавата да изучим Х брой студенти”. Тотално сбъркана концепция – възмущава се Крис. – Защо БАН е отделена от бизнеса, университетите и младите хора? Някаква мъртва институция на някакви псевдоучени, които седят там и харчат някакви пари. Без да имат никаква, ама никаква връзка нито с младите хора, нито с реалния бизнес. С малки изключения.”
Селфи с шампионите от стартъп уикенда през май 2014 – екипът, създал мобилното приложение “Скарлет”, което чрез лазер ще ни пази от крадци.
IT шансът на България
“Вярвам, че едно от направленията, в които трябва да се развива България, е да се насърчава и развива приоритетно технологичният бизнес. Малък, среден, голям – няма значение. Вземи за пример Ирландия. Имаме почти същите данъчни условия като там, само че в Ирландия приоритет на държавата е да привлича големи корпорации да базират бизнеса си там. В Ирландия са headquarters (“главните офиси”) за европейските операции на Google, Apple, Facebook, Twitter.
В момента политика на българското правителство е да се привлича outsoarsing (“износ на производство”), но на чужди компании, които идват тук заради по-евтината работна ръка. Скоро Amazon отвориха кол център в България, HP имат огромен офис. Това не е лошо, създава нови работни места, генерира приходи, но е временно явление. Вдигнем ли цената на труда, те ще избягат. Какво правим тогава?”, пита предприемачът.
Изследователски центрове – там е истината
По-работещият модел според Крис е големите компании да отварят R & D отдели в България – да се създават изследователски центрове, където сериозните технологични и научни открития да намират път към пазара.
Такъв хъб е Израел. Почти всички големи компании от ранга на Intel и Apple имат изследователски центрове там. Създава се много качествена среда, връзки с университетите, преподавателите могат да обучават студентите си там. Някои от тях после прилагат наученото в създаване на стартъпи, базирани на знание.
“Виждам, че чрез стартъпите може да се създаде добавена стойност. Стартъпът е началото на началата. Той те вдига нагоре като асансьор, променя мисленето на младите хора и ги кара да създават, а не просто да копират успешни бизнес начинания.
Не искаме да сме Индия, известна с ниската цена на труда, но и сравнително слаба квалификация на кадрите! Та ние дори по соц време сме имали технологична индустрия (“Правец 8” е тотално копие на компютъра Apple 2)!
Разполагаме с талантливи инженери. Все още придобиването на професионални умения в университета се цени. Трябва максимално да се възползваме от това и вместо младите и будни мозъци да изтичат към западни университети и компании, да създадем среда тук, така че да могат да се развиват и добавят стойност в родината си”, коментира IT специалистът.
Как се хаква растежът
Освен приказки обаче са нужни общи усилия за популяризиране на стартъп идеята и за изграждане на стартъп общността. StartUP Conference NEXT е представителният форум на стартъп движението у нас и най-голямата конференция за предприемачи в България. Целта е една – да даде лице на младото стартъп движение, да нахъса, научи, свърже млади хора с успели предприемачи, практици от бизнеса и вдъхновяващи лектори.
На тазгодишното й осмо издание на 10 и 11 октомври пристигнаха успешни предприемачи, лектори и инвеститори от цял свят като стартъп гуруто Боб Дорф.
Фокусът на форума беше върху техниките за маркетиране на стартъпи и продажбите на световния пазар. Темата – Growth Hacking или “хакване на растежа” – е термин, който се налага през последната година в стартъп средите. Означава прилагане на успешни маркетингови техники за растеж – как с хакове и без голям бюджет може да се достигнат огромни групи от клиенти или да се осъществят феноменални продажби.
В IT средите да хакнеш нещо означава да проникнеш в същността му, да разбереш как работи и да направиш така, че да работи по-бързо и по-добре.
Лекциите на StartUP Conference NEXT са винаги вдъхновяващи.
BG аналог на Google images
Крис Георгиев е дипломиран електроинженер с втора магистратура по технологично предприемачество от СУ. Заедно със съдружниците си Павел Андреев и Георги Къдрев създават Imagga – технология за организиране и анализ на визуални колекции от снимки. Магията в технологията е автоматичното, генерирано от алгоритъм изваждане на контекст от снимково съдържание. “Имагга” прави неща, за които никой днес няма време, при това автоматично – описване с ключови думи на снимките в големи колекции, така че да е възможно лесното им сортиране и намиране при необходимост.
Тя има потенциала да се превърне в технологията, която тихо седи в смартфона ти и организира снимките ти така, че да можеш да ги намираш и класифицираш по много лесен начин.
Интерес към технологията проявяват големи производители на смарт телефони, компании, които създават приложение за управление на големи масиви от снимки. Интерес проявяват и компании, които управляват реклама и имат нужда от иновативна технология, която им позволява да разберат какво съдържат снимките, споделени от потребителите, и по този начин да предлагат релевантна реклама.
Георги Къдрев обяснява на StartUP Conference NEXT как работи технологията Imagga.
Планината вдъхновява за по-големи мечти
Крис е карловец. “Нашият район и сега е много бунтарски и революционен. До ден днешен хората там са доста буйнички, особено в Калофер и Карлово – “силно любят и мразят”. Може би атмосферата, в която живееш, те подтиква да си бунтар… Знаеш ли, винаги съм си мислил, че Балканът влияе на хората да мечтаят по-смело. Поглеждаш нагоре, към планината, и мечтите ти литват също нагоре”, споделя уеб ентусиастът.
Мечтата на Крис е да създаде свой университет с основна насоченост високи технологии. Допълнително го вдъхновява именитият му земляк и съименник Христо Георгиев (името Крис е артистичен псевдоним – б.а.). Крис е горд, че братята Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово са основни дарители за изграждането на Софийския университет и най-големите според него филантропи в България. “Може някой ден аз да съм новият Христо Георгиев”, вълнува се предприемачът.
Идеологията на Крис е, че човек не бива да се застоява на едно място, да гради крепости, а трябва да изследва света, да разширява кръгозора си, да опознава различни култури, да обогатява себе си. И ако работата му не му позволява това да се случва, просто я сменя с такава, която му помага. “Това е моят избор”, е лаконичният коментар на хай-тек легендата, който продължава да ходи облечен като тийнейжър, с джинси, тишърт с надписи и дизайнерски кецове.
Публикувано в рубриката “Поколението Y” на сп. Клуб Z, бр. 8, октомври 2014 г.
