Не кол центрове са ни нужни в IT, а икономика, базирана у нас, и за това се боря, казва създателят на първия български софтуерен университет д-р Светлин Наков.
Искам България да стане Силициевата долина на Европа!
За втори път чувам това. “Може да стане! Не вярваш ли?” – Светлин ме гледа с такъв заразяващ блясък в очите, че няма как да не му повярваш. “Ще станем лека-полека. Борим се и вървим натам. Навсякъде по света ценят българските софтуерни специалисти, а ние се борим те да станат много. В момента са малко и има неразкрит потенциал. Събираме хора, които имат акъл да научат това, и им добавяме нужното образование. Затова работим в толкова големи мащаби. За мен изкарването на пари е важно дотолкова, доколкото да оцелеем дългосрочно. Не се боря за яхта и замък на морето. Ако имам, ще ги даря за нещо…”
Да реализираш грандиозната си, непостижима мечта – на Христовата възраст 33 години да имаш собствен университет, звучи невероятно. “Човек трябва да има по-големи мечти, – казва Светлин. – Това със “Силициевата долина” е достатъчно хубава мечта, за да може, дето се вика, цял живот да се боря за нея. Исках университет да направя – направих го. Може би другата стъпка ще е нещо в средното образование. Там ще е по-трудно да попроменим нещо. Но лека-полека”, казва визионерът, който сътворява революция в образованието на софтуерните специалисти у нас.
Светлин Наков приковава аудиторията си като магнит.
Абсолютно нетипичен шеф
Това “лека-полека” хич не пасва на мащабите, с които работи този млад, абсолютно нетипичен основател и собственик на университет, в джинси и тишърт, напълно сливащ се със студентите си. Официалната му длъжност също е нетипична – не е шеф, а “Мениджър обучения и вдъхновения”, и тя много добре му пасва. Казват, че когато чете лекции или води упражнения, заковава аудиторията си като магнит.
Зад гърба на този 34-годишен мъж е близо 20-годишен бекграунд като софтуерен инженер, мениджър на софтуерни проекти, консултант, лектор и предприемач с богат опит в .NET and Java EE platforms, информационни системи, бази данни, уеб разработка и софтуерно инженерство. Той е автор на 7 книги за компютърно програмиране и софтуерни технологии, C# и Java, както и на десетки технически и научни публикации.
Бил е гост-лектор на стотици конференции, семинари, курсове и други обучения. Има докторска степен в областта на компютърните науки и медали от международни олимпиади по информатика (МОИ). Носител е на наградата на президента “Джон Атанасов”.
Президентът Росен Плевнелиев поздравява Светлин Наков за създаването на детската школа по програмиране Телерик, 2012 г.
“Телерик Академи” проправя пътека
Доктор Светлин Наков има опит като хоноруван преподавател по компютърни науки в СУ, НБУ и ТУ – София. След 4 години работа в най-успешната българска софтуерна компания “Телерик” именно Светлин Наков е визионерът, който създава най-големия обучителен център за софтуерни инженери – “Телерик Академи”. Там преподава на хиляди млади хора по компютърни науки, софтуер разработка и информационни технологии.
“Телерик Академи” си е неговата школа. Той е измислил методиката, курсовете, начина на образование, идеята за масови обучения, цялото маркетингово позициониране, бранда. “Някои хора още не знаят, че съм се отделил от “Телерик”, но лошо няма. Най-ценното в образованието там в момента е, че се работи с ученици”, коментира Светлин.
С екипа на “Телерик” продължават да поддържат тесни приятелски отношения. Разделят се заради разминаване във визиите си: “Те искаха да се прави повече вътрешнофирмено обучение, за кадри само за “Телерик”, а аз настоявах образованието да е по-отворено, с университетска диплома. В един момент се отдръпнах и заедно с колегата ми Христо Тенчев създадохме SoftUni”.
Създателите на СофтУни Светлин Наков (вдясно) и Христо Тенчев с наградата на БАИТ за 2012 г.
Всичко започва от един кръжок
Четвъртокласникът Светлин е принуден да подправи ученическата си книжка, като пише, че е в V-и клас, защото по онова време е разрешено да посещаваш кръжок по програмиране от V-и клас нагоре. “Тогава програмирането беше по-различно, с компютри “Правец”, с дискети и монитори “зеленяци”, – спомня си Светлин. – Вървяхме заедно с брат ми, 3 години по-голям от мен. Той се състезаваше на олимпиади с големите, аз – с малките. И ги биех всеки път. Като не съм първи, беше супер провал и драма, направо трагедия. Но решавах задачи постоянно, всеки ден. Пишехме програми на хартия, после ходехме да ги въведем на “Правец”-а. В онези години нямахме компютри вкъщи, първия си купих през 1994-а, а се занимавам от 1991-ва.”
Цели 8 години – от IV до XII клас Светлин ходи по олимпиади, включително и международни, където четири пъти печели медали. Най-високото му постижение е бронз на международна олимпиада в Португалия през 1998 г.
Президентът Росен Плевнелиев на гости в СофтУни с основателите Светлин Наков и Христо Тенчев.
С наградата “Джон Атанасов”, 2004 г.
Образованието на хора го вълнува от ученик
Някъде по време на треньорството у него се заражда втората му голяма страст – обучението на хора. “Интересно ми е да програмирам, но много по-готино ми е да обучавам, може би заради това, че мен никой не ме е учил”, признава Наков.
Още от училище той готви съучениците си за олимпиади. “Във Велико Търново нямахме клуб, в който да се готвим за олимпиади, и аз си го създадох”, разказва той.
В родния си град издава списание за подготовка за олимпиади – “Инфоман”, което съществува и днес в интернет вариант като портал за програмиране – infoman.com. Тогава преподавателите дават по олимпиадите задачи, но никога – решенията им.
“Ти го молиш да ти обясни как се решава еди-коя си задача, а той: “Как ще ти кажа решението, като смятам да я дам пак на другата олимпиада”. И след една година я пуска отново на олимпиада, малко променена. Аз саботирах този процес, направо го изкорених, като в списанието публикувах задачи заедно с техните решения”, споделя младият мъж.
Светлин Наков получава от президента Георги Първанов наградата “Джон Атанасов” за принос в развитието на информационните технологии и информационното общество – 4 октомври 2004 г., Гербова зала, Президентство на Република България.
Президентът Росен Плевнелиев в разговор с основателите на СофтУни Светлин Наков и Христо Тенчев.
На 14 – първи компютърен вирус
“Бях на 14 години, когато написах първия си компютърен вирус. Защо го направих? За да се докажа, естествено. Тогава беше едно мерене на… чушки. Който може да пише вируси, значи е много добър програмист”, откровеничи Светлин.
Много скоро след като постъпва в Софийския университет по специалността информатика, той е разочарован: “Там веднага видях, че няма да ни научат на програмиране. Мислех, че във водещото висше учебно заведение са на по-високо ниво, че са номер едно. Оказа се, че са силни в математиката, а това не ми беше интересно. Тъпчеха ни в главите диференциални уравнения, полиноми, интеграли, множества и тем подобни, които не вършат никаква работа на един програмист. И не оставаше време за програмиране, трябваше да се доучвам сам”.
В СофтУни учат и момичета.
Работиш без пари, за да доучиш
Като студент в София Светлин минава през доста труден период, когато има само по 2 лева дневно да си купи две парченца пица. Няма опита от сериозна компания. Във Велико Търново като ученик е работил в 2-3 фирми, но “гаражни” поръчки – софтуер за чейндж бюро или за счетоводство на квартален магазин.
“Като дойдох тук, се оказа, че повечето софтуерни инженери се примолват да ги вземат на работа на символична заплата или без пари, и след половин до една година почват да зацепват. Около 90 процента от индустрията се е самонаучила, и то не благодарение на образованието в нашите университети, а въпреки него. Така е в световен мащаб. Даже в България сме много по-напред от средностатистическото ниво за Европа. Има вече много наши компании, които са направили чисто български продукт“, казва младият шеф.
Двеста човека се потят над трудни задачки в залата.
“Не кол центрове са ни нужни, а икономика, базирана у нас”
“Ако искаме да сме успешни, трябва светът да купува наши собствени продукти, а не да бъдем някакви черноработници. В края на 90-те фирмите ни бяха с типичен аутсорсинг – идва американец, да кажем, и изнася софтуерното си производство тук, на по-ниски заплати. Преходът от аутсорсинг към производство на български продукти донякъде вече се е случил! Най-силният пример е “Телерик”. Ето, моят съдружник и съосновател на SoftUni Христо Тенчев с компанията си XS Software създава компютърни игри, които са на световната сцена. Има 30 млн. потребители в целия свят. Заради това си казах, че един ден ще създам софтуерен университет, в който хората хем да са подготвени за работа, хем да вземат образование”, споделя визионерът.
Софтуерното инженерство не е само за мъже.
Да видиш мечтата си оживяла на 33
Първият по рода си у нас Софтуерен университет официално отваря врати на 16 февруари 2014 г. Той е първият вуз, ориентиран изцяло към индустрията и обучаващ в това, което най-много се търси на пазара на труда.
“Ученето може да става само по един начин, чрез практика, – обяснява визионерът. – А за това, че гладът за подобни кадри е огромен, говорят цифрите. До края на 2015 г. дефицитът на подобни кадри в ЕС може да достигне 900 хиляди. У нас, по данни на бранша, недостигът е от около 27 хиляди програмисти и софтуерни инженери. Затова приемът в СофтУни е три пъти годишно. Кандидатите минават през изпит по програмиране, като преди това ги подготвят на безплатен двумесечен курс.”
Първият випуск започва обучението си на 7 май 2014 г. Интересът е голям, стотици кандидати подават документи. Намерението на Наков е всяка година през подготвителния курс да преминават около 5 хиляди души, като ситото след това стане още по-голямо и до финала достигат едва около 15-20% – най-добрите. Целта е да бъдат обхванати поне по 10 хиляди души на година за подготвителния курс.
В залата освен лектора непрекъснато обикалят няколко асистенти, които имат отговор на всеки въпрос.
За най-добрите – куп привилегии
„Професията ни не е лесна, в началото трябва да се практикува по 10-12 часа на ден”, обяснява Светлин. Обучението може да е присъствено или онлайн. Разделено е на 3 модула, всеки по 6 месеца, като основното е много упражнения и работа по проекти. Системата на оценяване също е различна – точкова, при която изпитът формира само 60% от оценката.
Останалите са от дейности, свързани с взаимопомощ с колеги в учебния процес, принос към дискусионния форум, участие като асистент в университета и др. За всичко това студентите получават точки и така се класират по-напред и могат да учат безплатно, да започнат работа или стаж във фирма по-рано от другите и да прогресират в университета със своите знания и извънреден труд.
На курс Web fundamentals.
Програмен код се пише още от първия ден
В SoftUni студентите учат година-година и половина като абсолютна база – за най-обикновен стажант. Ученето е здраво – имаш всеки ден домашно, три пъти седмично занятия, проекти, по които работиш на занятия и вкъщи и, ако си сериозен, не ти остава свободно време. Ако си несериозен, просто отпадаш.
Програмен код започват да пишат още от първия ден. Как най-обикновен човек с гимназия би се оправил? “Трябва да има специфично логично мислене. Наречи го инженерно, математическо, алгоритмично – както искаш. Важна е логиката в мисленето. Затова не всеки човек става за софтуерен инженер. Някои са с арт нагласа, искат да рисуват и не са толкова логични, други са родени да гледат деца например”, обяснява софтуерният специалист.
“За мен недостигът на кадри в бранша идва от едно простичко нещо: хората, родени със способности и капацитет да правят софуер, са много по-малко от нуждите на света. Или нашият свят се развива грешно, или природата ни праща неправилните хора. Това е конфликтът. Каквито и чудеса да направим в обучението, пак ще имаме недостиг, и това ще продължи в следващите 50 години”, коментира Наков.
В залата за лекции често е весело.
По стъпките на взаимоучителната метода
В SoftUni Светлин прилага модела на организация на масовото обучение, който е разработил с колегите си в “Телерик Академи”. Занятията се водят с 200 души едновременно в зала с няколко асистента и само един преподавател. Уникалното е, че с един преподавател може се обучават до 1000 души. Това много напомня на взаимоучителната метода на нашите прапрадядовци, където по-големите обучават по-малките.
Представете си зала с 200 работни места, с 200 интернет извода. Студентите идват с лаптопите си, включват се в мрежата, има един или два огромни екрана и преподавател, който показва, след това раздава задачки, а те ги решават с помощта на няколко асистенти, които ходят между тях. Асистенти са най-силните студенти от предишния курс.
Конференция и тийм билдинг за сплотяване на общността в Боровец.
Знание, достъпно за всеки
Всяко занятие, което се провежда в университета, се качва като видеозапис в интернет за безплатно ползване. Така някои хора могат да участват и онлайн. Единствено изпитите са присъствени. Обучението включва учебни занятия – лекции плюс упражнения в клас, и лабораторни упражнения с чисто практическа насоченост. При тях има задача и подсказки – първа, втора, трета стъпка, и човек ги следва заедно с асистентите.
Учредена е фондация “Софтуерен университет”, като “произведеното” знание се дарява на обществото.
“Съдържанието е толкова безплатно, колкото Уикипедия, и е за доброто на останалите хора. Плащам заплати на наши хора да произвеждат open source (“отворено съдържание”), което отива във фондацията и е свободно за разпространение и ползване. Например, ако Русенският университет иска да направи хубав курс по база данни, може да вземе нашия курс от А до Я – уражнения, домашни, курсови проекти, скриптове, видео… Той е публикуван на сайта ни softuni.bg. Вече има качени около 30 различни курса”, обяснява младият шеф.
СофтУни е част от една вдъхновяваща общност. В университета често се канят лектори, два пъти седмично има семинари, отворени за всякакви теми, на които се събират по 200 души.
Конференция и тийм билдинг за сплотяване на общността в Боровец.
Не остава въпрос без отговор
Университетът има онлайн форум, където студентите си дискутират и най-добрите получават оценки и награди. “Добрите форуми са тези, в които получаваш отговори. Защо “БГ мама” е форум номер едно? Защото създателите му плащат хиляди левове на месец на хора, които да отговорят на всеки въпрос. При нас правим същото, само че без да плащаме на специалисти, отговарят нашите най-силни хора”, коментира Светлин.
Ако учиш онлайн и не можеш да ходиш редовно, ти се предоставя гъвкаво обучение: гледаш видеата, правиш си домашни в срокове, участваш в екипни проекти, където заедно с още 4 човека реализираш проект, например за игра за браузър. Участваш си в екипните проекти, защитаваш ги по скайп, ако си на онлайн обучение, или наживо, ако си на присъствен курс. Всеки месец има кратки курсове, подготовка за изпит и изпит. “Системата с много студенти и един преподавател работи безотказно. Само за сравнение: чувал съм, че във Физическия факултет на СУ има около 200 студента и 250 преподавателя. Може и да е преувеличено, но за какво говорим?”, коментира визионерът.
Конференция и тийм билдинг за сплотяване на общността в Боровец.
Кой ти гледа тапията…
SoftUni все още няма официална акредитация като висше учебно заведение, но това не притеснява особено Наков и компания, макар да признава, че никак няма да му е лесно. Бездруго са трън в очите на университетите, които претендират да подготвят същите кадри. Може ли един завършил техния университет да се нарича софтуерен инженер, ако е учил две години и няма тапия?
“Това е остаряло мислене, – коментира Светлин. – Щом компании гиганти като “Фейсбук” и “Гугъл” официално обявяват, че нямат изискване и не считат за предимство факта, че си учил в университет, а гледат само личните ти постижения, значи сме на прав път. След две години обучение при нас излизат софтуерни инженери практици. Преминалите успешно през всички нива на обучение получават диплом, удостоверяващ придобитите практически знания и умения.
Ако студентите много държат на дипломата за висше образование, може да продължат година или две по различни бакалавърски програми в три вуза, с които сме партньори – Варненски свободен университет, Бургаски свободен университет и МТ&М Колеж по маркетинг, мениджмънт и предприемачество, където съвместната специалност е IT предприемачество.”
Досегашният опит на Светлин Наков показва, че 95% от завършилите започват успешно работа. Около 90% искат да започнат веднага работа и едва 10% държат да продължат за диплома за висше образование.
“При нас винаги е весело”.
“Ние направихме връзката образование – практика – бизнес”!
Таксата за три семестъра по 480 лева не е проблем за никого. За всички е уреден банков заем, който според изчисленията на Наков може да се изплати за 6 месеца, когато студентите започнат работа. По-силните се учат безплатно. Дават им се стипендии, някои от университета, други се осигуряват директно от фирми от бранша.
“Връзката образование – практика – бизнес? Ние я направихме! – вълнува се визионерът. – Най-читавите ни студенти знаят защо са тук, а фирмите се избиват за тях. Това са 20-30% от студентите. Те ходят на практика директно в офисите на фирмите. Ето ти връзката образование – практика – бизнес, ние я направихме! И сега поглеждаме и към средното образование.”
Турнир по тенис на маса.
“Печелим, ако има за всички”
И преди съм се срещала с IT лидери като Светлин Наков и хубавото при всички тях е, че искат не само те да са добре, но и хората около тях; че не си държат егоистично знанията само за тях, а ги даряват безплатно на другите. “Това разбиране го има във всички най-развити компании, това е течение в целия свят. И “Телерик” го потвърждават: “Ние печелим, ако има за всички”. Конкуренцията си я има, но когато се развива цялата екосистема, се прави повече софтуер, има по-сериозна работа за всички. Ако цяла България се запали по програмирането, и за нас ще има повече, и за другите, цялата икономика ще дръпне напред.
Има условия софтуерният сектор да стане структуроопределящ и това е моята амбиция. Затова планираме курсове и в други градове, не само във Варна, Бургас и Пловдив, но и в Търговище, Хасково, Монтана… Ще го правим с доброволци преподаватели, с помощта на местни организации. Моята идея е да направим революция в образованието за софтуерни инженери и да дадем възможност на всеки, който иска да учи това, да си осигури бъдеще, професия, работа и добър жизнен стандарт”, мечтае на глас патриотът.
Поколение на идеалисти.
Поколение на идеалисти
“Поколението ни не е лакомо за имоти и скъпи коли. Собственици на големи софтуерни компании пътуват с метрото, не можеш да ги разпознаеш, че са милионери. Ние имаме други ценности. Аз печеля добре, но толкова, колкото да живея добре. Не искам да търпя лишения, защото не го заслужавам. Но парите не са ми самоцел, както в Щатите, където колко си успешен се измерва с това колко пари имаш. При мен колко съм успешен зависи от това на колко човека съм успял да променя живота. Ако 1 млн. души благодарение на мен имат работа, значи съм успешен на 1 милион процента.
… и още момичета…
“Вдъхновявам” идва от “дух”
Тук в СофтУни се бачка много – по 12, 14 часа на ден. Половината ден ми отива като шефска организационна работа, другото е оперативни задачи – водя курсове, изпити, измислям нови концепции за обучение. Като съставям нов курс, го правя изцяло – уточнявам какво ще включим като съдържание, как ще го включим, какво ще ги изпитвам. Подготвяме самите слайдове, лекции, домашни. Това е страшно много работа. Общо взето изкарвам две стандартни норми – мениджърска и на треньор, и перманентно не ми стига времето, – споделя модерният шеф, който е абсолютен контрапункт на един скучен професор. – Преди много ходех да изнасям вдъхновяващи лекции, сега ми се родиха две дечица – малки юнаци на 2 години и на 7 месеца, и ми е доста тежко да съчетавам работа и личен живот.
Обичам много да пътувам, обикалям по планини, привличат ме екстремните спортове, пещернячеството, с което дори имах награди. Хоби са ми и личностното развитие, хюман дизайнът. Ходя по разни семинари, обучения, където слушам лекции как да си ползвам мозъка ефективно. Интересувам се от нещата, които са яки, работещи, вдъхновяващи и “извън кутийката”, както са ме възпитавали навремето. Да напуснеш зоната си на комфорт и да тръгнеш да правиш нещо ново и непознато – това е някакъв “драйв” отвътре, нещо те дърпа…”
Александра Свиларова – дамата, която отговаря на най-много въпроси.
Душата на компанията
Александра Свиларова е на 23 години и е най-живото свързващо звено между ръководство, преподаватели и студенти. Тя работи като community manager на СофтУни. Буквално преведено означава мениджър на общността. “Работата ми е доста динамична и отговорна. Задължението ми е студентите да са информирани по всяко време, при всяка една промяна. Когато студент има въпрос към екипа ни, аз съм отговорна възможно най-бързо той да получи ясен и точен отговор. Старая се да съм максимално изчерпателна”, споделя младата дама.
Друга част от работата на Алекс е всички материали и ресурси за лекции да са качени в сайта, така че студентите да имат достъп до тях по всяко време. От сутрин до вечер Алекс отговаря на въпроси, свързани с предстоящи курсове, плащания за нива, дни, в които се провеждат лекциите, дати за изпити. Отговаря по имейл, телефон, наживо. Алекс трябва да знае също докъде в обучението си е стигнал всеки студент и какъв е неговият статус в “СофтУни”.
Твърди, че не й е досадно да отговаря по няколко пъти на един и същи въпрос. “За мен е важно да получавам удовлетворение от това, което правя, а работата ми в СофтУни ми носи. Моя грижа е всички да се чувстват специални при нас“, споделя Алекс.
СофтУни е син океан…
СофтУни е син океан
Александра е завършила бизнес администрация в УНСС и следва магистратура по същата специалност. Тя е тютор още от първи курс и е сред най-добрите преподаватели в катедрата. “Научих се да бъда много по-организирана, отговорна, точна, взискателна и изчерпателна и за това ми помогна комуникацията с хората”, признава младата дама.
Казва, че е избрала да работи това, защото й харесва да знае, че хората около нея се чувстват добре: “СофтУни е един син океан. Това е нещо ново в образованието. Хората не се сблъскват с гадни математики, дебели книги и т.н., а с много практика, много упражнения, семинари, изпити. Затова се радвам, че съм част от тази общност“.
Алекс е човек с разностранни интереси. Обича да рисува, пише стихове и разкази. Харесва й да прекарва следобедите с книга в ръка. Любимите й книги са на тема личностно израстване, психология, философия, бизнес развитие. В момента се учи да свири на пиано. Обича да пътува, да е сред природата. Оставя си време за по-малката си сестра и малкото си братче.
“Имам нуждата да съм полезна на околните, – откровеничи Алекс. – Това ми носи вътрешно спокойствие и израстване. Отдала съм се изцяло на работата и следването си, но съм удовлетворена от себе си, защото правя това, което обичам”.
Публикувано в сп. “Клуб Z”, рубриката “Поколението Y”, май 2015 г.
