Национално юбилейно турне отбелязва годишнината на световнопризнатия български спектакъл по Андерсен.

Проектът се осъществява с подкрепата на Министерството на културата на РБългария по програма „Разпространение на готови театрални спектакли”

Театър Кредо започва юбилейно национално турне на отличения с 8 международни награди спектакъл „Каквото направи дядо, все е хубаво” по Андерсен по случай 15-та годишнина от премиерата.

Турнето се осъществява с подкрепата на Министерството на културата на РБългария по програма „Разпространение на готови театрални спектакли”. Започва на 6 октомври 2020 в гр. Смолян, където спектакълът ще бъде показан на сцената на Родопски драматичен театър от 18.30 ч. в рамките на 9-то издание на Театралния фестивал „Забранено за възрастни”.

На 22 октомври спектакълът гостува в Русе на сцената на Държавен куклен театър Русе от 19.00 ч. На 26 октомври от 19.00 ч. публиката в Силистра може да види юбилейния спектакъл на Театър „Кредо” на сцената на Драматично-куклен театър Силистра. Зрителите в Добрич могат да го гледат на 28 октомври от 19.00 ч на сцената на Държавен куклен театър Добрич.

През декември „Каквото направи дядо, все е хубаво” гостува в Държавен куклен театър Стара Загора в две поредни вечери, на 2 и 3 декември от 19.00 ч. Спектакълът е в културния афиш на Община Бургас по случай празника на града и бургаската публика може да го гледа на 5 и 6 декември от 11.00 ч в Държавен куклен театър Бургас.

През ноември юбилеят на „Каквото направи дядо, все е хубаво” по Андресен ще бъде отбелязан и на постоянна му сцена в София – Театър 199 „Валентин Стойчев”, партньор на Театър Кредо и копродуцент на спектакъла.

Партньори на Театър „Кредо” за турнето са Драматично-куклен театър Силистра, Държавен куклен театър Бургас, Държавен куклен театър Русе, Държавен куклен театър Стара Загора, Държавен куклен театър Добрич и Фондация „За Родопите”, Смолян, организатор на фестивала „забранено за възрастни”.

В края на август 2020 г. Театър Кредо фестивално откри юбилейния сезон на своя спектакъл „Каквото направи дядо, все е хубаво” на международния театрален форум TRANS/MISSION – East of Art в гр. Жежув, Полша, където отново бе високо оценен от критиката и публиката, която дълго оплодира актьорите Нина Димитрова и Димитр Несторов. Пандемията от КОВИД-19 наложи отмяната на 4 международни участия на спектакъла на престижни театрални форуми в Русия, Беларус, Китай и Япония,.

Създаден по покана и с подкрепата на датската Юбилейна фондация „Ханс Кристиян Андерсен 2005”, спектакълът „Каквото направи дядо, все е хубаво” блестящо представя България на голямото световно честване на 200-годишнината от рождението на Андерсен през 2005 в Дания, както и на над 50 международни фестивали по света. В 15-годишната си биография той има над 200 представления, изиграни на 4 езика у нас и по света.

Публиката в десетки страни по света аплодира сНЕЖНАТА комедия на Театър „Кредо”, наречена от руската критика „шедьовър за загубения рай”. „Каквото направи дядо, все е хубаво” е не само един от най-аплодираните български спектакли по света, но и един от най-дълго играните спектакли у нас.

Международната премиера на спектакъла е на 23 август 2005 година в Дания, където в рамките на честването на 200-та годишнината от рождението на Андерсен, спектакълът се играе с огромен успех в 16 градове в страната. На 11 ноември 2005 е националната му премиера в Театър 199 „Валентин Стойчев” в София, където се радва на непреставащ зрителски интерес вече 15 години.

Автори на сценичната адаптация на „Каквото направи дядо, все е хубаво” са Юрий Дачев и Нина Димитрова, която е и режисьор на спектакъла. Заедно с Васил Василев –Зуека, тя е автор на сценографията на спектакъла, пресъздаваща приказната атмосфера на андерсеновия свят и впечатляваща публиката у нас и по света със своята красота, въображение и мултифункционалност.

Нина Димитрова играе в партньорство с Васил Василев-Зуека до 2012 година. През 2013 година Нина заменя своя дългогодишен партньор с талантливия и харизматичен млад актьор Димитр Несторов, нейн студент от НАТФИЗ, с когото вече 7 години печелят овациите на зрителите в България и зад граница на 4 езика…

Информация за спектакъла

„Очарователна, шеметна игра, излъчваща топлина”

в-к „Stiftstidende Arhus“, Дaния, 2005

„Публиката затъва до пояс в играта, както героите в белия сняг”

сп. „Паралели” (2006)

 200 ПРЕДСТАВЛЕНИЯ НА 4 ЕЗИКА

 50 МЕЖДУНАРОДНИ ФЕСТИВАЛА

8 МЕЖДУНАРОДНИ НАГРАДИ

НАГРАДА „ИКАР 2008 ” НА СЪЮЗА НА АРТИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ

ЗА ПРИНОС КЪМ ПОПУЛЯРИЗИРАНЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ ТЕАТЪР ПО СВЕТА ( 2008)

НОMИНАЦИЯ ЗА ЕВРОПЕЙСКАТА НАГРАДА “НОВИ ТЕАТРАЛНИ РЕАЛНОСТИ” (2009)  

сНЕЖНА комедия за любовта

История за секрета на семейното щастие, затрупан под преспи от ослепително блестящ сняг.

Режисура

НИНА ДИМИТРОВА

Сценарий

НИНА ДИМИТРОВА

ЮРИЙ ДАЧЕВ

Сценография и костюми

НИНА ДИМИТРОВА

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ – ЗУЕК

Участват

 НИНА ДИМИТРОВА

ДИМИТР НЕСТОРОВ

Спектакълът е създаден по покана и с подкрепата на Фондация „Ханс Кристиян Андерсен” – Дания

като част от програмата за световното честване на 200-годишнината от рождението на Андерсен в Дания (2005).

Oтзиви от пресата

Изглежда, че българското „Кредо” с бяла вата на метри е в състояние да оформи и разкаже всичко. Двама бели клоуна като вятър влизат на сцената , „обути” със ски, с пръчки като щеки и вата на метри и с това те създават цялата приказна илюзия….

…Шеметен ритъм на актьорската игра, игра , която излъчва топлина. А очарованието на играта е много голямо. И трае до съмия край, когато Нина Димитрова по прекрасен двойнствен начин приема докладването на дядото за неговите сделки на пазара.

(в-к Stiftstidende Arhus, Дaния, 2005)

Любовта побеждава…. Световна премиера на българския театър „Кредо” в гр. Орхус.

… Българите са преместили историята от периода на датското лято до ледовностудена датска, ескимоска зима. Двамата актьори с голяма фантазия използват бяла вата и се движат между мнозинство роли до самия край , когато бабата целува своя дядо и обявява: “Каквото направиш , татенце , все е хубаво !”, без оглед на това, че е сменил техния единствен кон за гнили ябълки на местния пазар…

Действието се развива на пазара, където всички присътстващи имат само едно нещо в главите си: да спечелят. И в този замразен свят ние хвърляме дядото , който живее само с мисълта как да достави радост своята мамичка и да получи нейната целувка . Дядото е зает само с любовта , без вообще да мисли каква може да бъде неговата печалба… Не е ли красиво ? По добро заключение едва ли може да се измисли днес. (в-к JP Arhus, Дaния, 2005)

Студ от вата

Снегът и студът, остроумно изобразени на сцената от пухкава бяла вата, са контрастни спрямо топлината на човешкото чувство и близостта . Семейният актьорски дует е виртуоз в перипетиите към щастливия край на историята , играта им е увличаща и вдъхновена.Театърът на Нина и Зуека е възхитителна смесица между чисто драматични и кукловодни техники .

На сцената нищо не остава мъртво и неудохотворено . Всичко там става повод да се сътвори нов функционален предмет, да се изгради образ и да се въвлече в действието. Конят се ражда от шапката , одеалото и щеките , кравата – от торба , от нея – овцата , кошницата става гъска и кокошката, шейната пък ту е къщичка, ту топла печка , ту светещ прозорец в далечината или искрящо имане.

Динамиката на спектакъла се гради от ритъма на отделните разговори между дядото и търговците. Изобретателните метаморфози, диалогът между актьора и оживяващия, надарен с характер куклен образ, са изпълнени с хитроумна ирония и весели закачки . Димитрова е в ролята а бабата и същевременно н всички търговци. Тя всеки път по нов начин се учудва на глуповатия старец – нейния любим Зуек. А съжалението в тембъра й на финала, когато разбира за несполучливите замени на дядото , е съчетан с нови каскади от възгласи на доволство.

Театър „Кредо” ни поднася изкуство в ренесансов смисъл, в който се чува отглас от Комедия дел Арте, театър на веселието, където всичко носи свой живот, но и на задълбочено послание, излъчено чрез радостта. В него са съчетани две нива на разказване: едното на конкретните случки, на буквалната действителност, а другото – на големия разказ за Любовта, съчетани накрая в целувката на двамата старци , научили най- ценния урок на живота – умението да обичаш.

Така простичкото послание на Театър „Кредо „ – че за човека любовта и щастието са по- големи изпитания от бедността и зимните несгоди , но и по- ценни от всичко останало , показва , че приказното в нашия свят все още е възможно , макар и прикрито под дебелите пластове иронична горчилка. (в-к Труд, 2006)

„Каквото направят Нина и Зуека , ВСЕ Е ХУБАВО”

Първият спектакъл на Театър „Кредо” „Шинел” е все още жив и се играе на сцената на „Театър 199” , където наскоро беше и премиерата на „Каквото направи дядо …”. И то не заради това , че някой изкуствено поддържа дишането му, а защото публиката не може да му се насити.

Новият спектакъл на театър „Кредо е “хубав урок за всички печални образи, които все обясняват недостига на добър български театър с липсата на пари, как от нищо се прави нещо, или по-точно как се прави истински театър.

„Каквото направи дядо „е направен от една приказка на Андерсен , двама актьори и …няколко топа вата. Само че когато актьорите са Театър „Кредо”, тази вата непрекъснато се превръща от едно в друго – както всъщност е редно да става във всяка приказка. И както става във вълшебните приказки, тук една целувка преобразява всичко. Е, старецът не се превръща в принц, затова пък целувката на неговата баба преобразява глупака, който е заменил кон за кокошка, в нейният любим дядо, каквото и да направи.

В този спектакъл ви стига да видите променящото се лице на „бабата” Нина Димитрова, докато слуша как конят постепенно се стопява до купчина гнили ябълки .Как първоначалното въодушевление от добрата сделка постепенно преминава в горчива физиономия и гримаса на мирова скръб при поредното разочарование , докато накрая отново светва, озарено от любов и одобрение, защото „Каквото направи дядо , все е хубаво“. И не на последно място, за постановките на Театър „Кредо „ няма възрастови ограничения . Те могат да се гледат и от малки, и от големи, а накрая всички ще са доволни и всички ще са разбрали по нещо.

(в-к Капитал, 2006)

 „Топла зимна приказка на Нина и Зуека”

Магьосници като Зуека и Нина могат да правят театър от всичко. Или от нищо . Театър „Кредо” създава приказна илюзия от …няколко рула вата . Бялата материя оживява в ръцете им.

В крайна сметка, макар и заменяйки кон за кокошка, героят в тази приказка за възрастни пак печели целувки от „мамичка”. Защото нали любовта ни кара да прощаваме глупостите и да съзираме само прекрасни качества у човека , когото обожаваме . А щом има любов, и в преспите е топло, и гнилите ябълки се превръщат в чисто злато. Това е простичкото послание на Андерсеновата история „Каквото направи дядо , все е хубаво „ Останалото е удоволствие от вълшебството на играта, което невероятният актьорски тандем владее до съвършенствo. (в-к „Новинар”, 2005)

„Андерсен и театър „Кредо”

Спектакълът на Театър Кредо по Андерсен започва с преподчертаване на впечатлението, че историята, за която се разказва, се случва в далечна белоснежна Дания. В тази непозната страна всичко сякаш не се отнася до нас. Поднесена с една приказна театралност, тази приказка за възрастни разказва всъщност за това, което крепи най- малката клетка на обществото, която е застрашена от изчезване.

Герои на приказката са един дядо и една баба . Това е един от кардиналните приказни сюжети /селекционирани от В.Я. Проп / – пътешествие за постигане на някаква ценност. И така, дядото тръгва да пътешества с цел да замени единственото им имущество – един кон – за нещо , което ще им донесе благоденствие. Накрая за малко да се върне с празни ръце , но не става така.

Старецът и старицата получават награда. Награда за неговата вяра в нейната целувка – вяра в това, че каквото и да направи мъжът, жената ще го приеме с любов. Независимо какво й коства, тя ще скрие разочарованието си и ще покаже най- ценното – обичта си. В своята адаптация Юрий Дачев и Нина Димитрова поставят любовта в ситуацията на пазара – там, където всеки се опитва да надлъже и нанадхитри – там, където няма друга ценност, освен материалната.

Дядото е абсолютен глупак и неудачник в очите на всички хитреци, които среща по пътя си. Но какво е всъщност онова, което той иска да постигне със своята чиста игра срещу кресливото изобилие от пазарлъци и надлъгване. Нищо друго, освен да зарадва милата на сърцето си. Онова, което дава и което получава за него, няма пазарна стойност.

Историята е разиграна в живото пространство на непрестанна импровизация на пространство, в което всяко нещо се превръща в друго , всяка форма е преходна. Актьорите непрестанно преобразуват пухкавата белоснежна вата, която в началото на спектакъла дава илюзията за сняг. Двата основни персонажа на приказката имат в постановката различни функции. Васил Василев – Зуека играе един постоянен герой – Дядото, като го изразява с познатата карнавална маска на наивния глупчо от площадния театър.

В една крайна стилизация на жеста на тялото и мимиката , той се движи в параметъра на няколко основни изражения. Нина Димитрова изпълнява освен ролята на Бабата , и всички останали персонажи , които старецът среща по пътя си . Богатата гама на изразните й средства включва жеста , гласовата характеристика и най – вече яркостта на мимиката .

В последната сцена, която въвежда директно в смисловото поле на спектакъла, много пестеливо, но силно и ярко „говори” лицето на Нина Димитрова.То ни казва всичко онова, което е скрито зад кратките реплики на обичливо съгласие. Мимиката ни дава последователния преход от надежда към удивление, разочарование, надмогване, примирение и озарение от обичта. Тази сцена е иронично възхищение от женствеността.

Жизнерадостен , игрови спектакъл, който подчертава, че все пак мирът и уютът на нежната привързаност винаги зависят от жената. Той ни кара да почувстваме силната нужда да имаме до себе си някого , на когото безрезервно да вярваме, както и някой, който да ни приема винаги с радост. Всичко това изглежда толкова възможно в приказките. И съвсем не е невъзможно в живота. (в-к Литературен вестник, 2005)

„Бялата приказка на Нина и Зуека”

Невинна и романтична, както може да изглежда само една приказка по Андерсен. Спектакъл за сняг, студ и леко тъжен смях. Познатата история за двама герои с чисти души – баба и дядо, които мръзнат в своя мъничък дом, затрупан в преспите, получава ново измерение, благодарение на чувството за хумор на Театър Кредо.

Две тела, три пръчки, четири ръце и много метри вата са достатъчни, за да оживее едно цяло село. Актьорите приличат на снежни човеци или фигури, които Фернандо Ботеро би направил, ако работеше с памук, вместо с метал. Раздават се в играта, както само те го умеят .Докато следи сделките на наивния герой, публиката затъва до пояс в играта, също както героите в белия сняг.

Също както в „Шинел” актьорското дуо избира малките радости и малките тревоги на незначителните хора. Също като в „Шинел“ този спектакъл разчита изключително много на актьорската игра и на съучастието на публиката. Една бяла пътека кани зрителите да минат по нея преди представлението. Има нещо празнично в този жест от сърце, прилича на обяснение в любов. (сп. ПАРАЛЕЛИ, 2005)

There are no comments.

Leave a Reply

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>