В “Железният светилник” друг герой в пиесата казва за Рафе Клинче: “Аз не искам да бъда като него, но искам да бъда свободен като него”. Бих искал и за мен да го кажат.
© Георги Вачев
© Георги Вачев
Боряна Антимова
Явор Бахаров е роден на 12 юли 1985 г. в София. През 2009 г. завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Пламен Марков и Ивайло Христов. От 2011 г. е в трупата на Театър “Българска армия”, където направи силни роли като Рафе Клинче в “Железния светилник”, Ромео в “Ромео и Жулиета” и “Владимир Ленски в “Евгений Онегин”.
Този сезон играе още в “Зимна приказка”, “Завръщане във Витемберг” и “Злият принц”, и репетира за “В полите на Витоша” и авторския проект на Георги Тенев “Самолет №5”.
В киното звездата му изгря във филма “Тилт” (Сташ) и в сериалите “Стъклен дом” (Хари), “Под прикритие” (Бардем) и “Недадените” (Любен Загорски). През 2013 г. се снима и в известния американски хорър “Плюя на гроба ти 2”. Брат е на актьора Захари Бахаров.
Яворе, видях те да вървиш по “Раковски”, изглеждаше вдъхновен, идваш от репетиция. Над какво работиш?
Идвам от репетиции в един частен авторски проект на Георги Тенев, където сме партньори с Весела Бабинова. Пиесата се казва “Самолет №5”, а Тенев, освен сценарист, е и продуцент и режисьор. С него вече работихме миналата година в Народния театър и ми е много приятно. Така че репетирам в Армията от 10.00 за спектакъла “В полите на Витоша”, а след обяд от 14 до 17 отивам в The Fridge – едно алтернативно пространство.
“Самолет №5” е независим проект, спонсориран и от държавата, но го правим така, че да може да пътува на много места и да е подходящ за всяко пространство. Работата по този спектакъл е много различна, защото работим ние тримата, като ни помага и актрисата Мирослава Гоговска. Четиримата седим на една маса и обсъждаме какво може да се получи.
© Георги Вачев
Каква е ролята ти?
Двамата с Весела сме персонажи, които влизат в кожите на различни видове двойки. Много ми е интересно и е голямо предизвикателство. Динамично е, за много кратко време трябва да влизам от един образ в друг. С Весела се познаваме отпреди, изобщо с тези хора е удоволствие да работиш, защото всички сме равнопоставени на масата за обсъждане – възможност, която рядко се дава на един актьор.
Много работа ти предстои в театъра този сезон, пет постановки от преди, две премиери.
Последните 2-3 години като че ли повече снимах и нямах толкова участия в театъра, влизах в по един спектакъл на година. Но сега съм се отдал на театъра.
© Георги Вачев
Ти си на щат в Армията, това не ограничава ли един млад актьор?
Да, има нещо такова. Но тук имам добри отношения с директора, той ме разбира и знае много добре, че ако абсолютно ме ограничи, аз ще си тръгна веднага и изобщо няма да има разговор. Вероятно с мен прави повече компромиси, отколкото с други колеги, но това е цената, която трябва да плати, за да ме задържи в театъра. Не съм фен на щатния театър и не мисля, че в него е бъдещето. По-добре е да работиш в проекти, с временен ангажимент. Това ти дава повече свобода, динамика, възможности да работиш с други хора.
Забелязвам у всички, които изгряхте в “Стъклен дом”, че сте “лакоми” за много роли, искате всичко да опитате.
Някои хора просто не могат, без да работят. Аз не съм точно от тях, но ето, сега съм в такъв период, в който ми се играе и съм се захванал с много неща.
Силните роли в театъра – това ли е отговорът на коментарите, че бързо изгрелите звезди от сериали са еднодневки, които после бързо угасват?
То едно е да изгрееш, друго е да го защитиш. Според мен всички работят много и са успешни. Бойко Кръстанов играе доста, Радина Кърджилова може да я видиш на половината плакати тук в Армията, и “В полите на Витоша” пак сме заедно. Луиза Григорова пък репетира в Пловдив. Всички репетират, което означава, че машината не ги е изхвърлила, а напротив, хората искат да работят с тях. Това, че сме все още търсени, означава, че сме защитили професионализма си.
“Първият Ромео с брада” – © фотосесия на Тихомир Рачев за сп. “Ева”.
© С Анастасия Ингилизова като Олга и Ленски в “Евгений Онегин” в Театър “Българска армия”.
Играеш в три пиеси по Шекспир, включително Ромео, а също Ленски в “Евгений Онегин”, Рафе Клинче в “Железният светилник” – все силни и хубави роли за един млад актьор.
Да, приятно е да играеш такива богати персонажи от световната драматургия, защото за мен нашият Димитър Талев също е автор поне от европейска класа. И всичките образи са много богати… Аз вече ги приемам като даденост, ти сега ме накара да се замисля… Ами приятно е. Колкото по-добри са сценарият или пиесата, толкова по-добре за актьора.
Не ги ли приемаш като някакъв супер шанс, все пак си на 29?
Много е относително. Като видиш в някой сайт в интернет как някой актьор на 25 години от Щатите или от някъде другаде има вече три пъти повече филми и три пъти повече роли от твоите, си казваш: “Нищо не съм направил”. Но като се сравниш с друг, който пък има само 3 неща, си казваш: “Ето, много съм направил”. Според мен съм някъде в средата.
С Радина Кърджилова като Ромео и Жулиета в Театър “Българска армия”.
А в кой от тези образи най-много намираш себе си?
Във всички се опитвам да използвам и тегля от нещата, които съм преживял, осъзнал и натрупал като опит. В “Железният светилник” например друг герой в пиесата казва за моя човек Рафе Клинче: “Аз не искам да бъда като него, но искам да бъда свободен като него”. И това ми прави силно впечатление. Ако някой каже за мен това, ще ми стане много приятно – че съм свободен и че тази свобода се усеща в мен.
Ще се радвам хората да ме приемат като свободен човек. Имам предвид човек, свободно изразяващ мисълта си, отговорен за действията си, изобщо човек с позиция. Затова Рафе Клинче ми е на сърце, и ми е приятно да чувам всеки път онази реплика за свободата, това ме стимулира и ми помага и аз да бъда свободен.
С Александра Сърчаджиева като Рафе Клинче и Катерина в “Железният светилник”, Театър “Българска армия”.
Твоят гангстер злодей Бардем от сериала “Под прикритие” стана любим, имаше много коментари в социалните мрежи. Имаше дами, влюбени в този твой образ. Колко време репетира с езика?
Около 3-4 месеца, тогава не репетирах нищо в театъра. И като станеш сутрин, почваш да си преглеждаш нещата от сценария, да се упражняваш. Един човек ми помогна за езика, майка ми също ми помагаше (журналистката Мюжгян Бахарова с наполовина турски произход – б.а.).
Учех текста предимно с писане. Произношението изобщо не ми е перфектно, обсъждал съм го с турскоговорящи хора, които казват, че малко по-бавно върви моят говор във филма. Радва ме, че хората все пак харесаха персонажа, който изградих с помощта, разбира се, и на целия екип.
© Като Бардем в сериала “Под прикритие” 4.
Ти беше коренно различен, без твоята “запазена марка” – къдравата коса. Харесваш ли се така?
На мен ми харесваше ролята, визията ми помогна да я обикна още повече.
Като че ли всички актьори искат да играят злодеи, защото са по-многопластови, по-интересни, нали?
Пак казвам, много ми допадна ролята и това явно е помогнало хората да харесат изпълнението, защото аз бях наистина отдаден, опитвах да защитя персонажа си най-убедително. Дали е добър или лош, не е толкова от значение. Важното е да е плътно написан. Моят човек Бардем беше главният антагонист, най-лошият, хладнокръвният злодей, който за разлика от баща си например нямаше нито една благородна постъпка в сценария.
© С Луиза Григорова на премиерата на сериала “Стъклен дом”.
Би ли се включил отново в сериал?
Да, но повече би ми харесало да е в минисериал от 12 серии. А и световните тенденции са такива, много известни и много добри актьори да играят в сериали. Естествено, с много добре подбрани сценарии. Това е бъдещето. Минисериалът е всъщност един игрален филм от 10 часа, какъвто беше “Недадените”, каквито бяха сезоните на “Под прикритие”.
Ролята във филма “Тилт” ли ти е пикът в кариерата досега?
“Тилт” е едно от най-качествените и сериозни неща, които са ми се случвали, но не знам дали е най-силната ми роля. Наскоро гледах “Капан за мишки”, нов български филм, направи ми приятно впечатление и пак се сетих за “Тилт”, колко беше приятно. Четиримата колеги в “Капан за мишки” се справят великолепно и беше удоволствие да ги гледам.
Опитал си вкуса и на американски хорър, как беше?
Да, миналата година ме избраха, той е нискобюджетен, ролята ми беше сравнително голяма.
За пари?
При мен не беше и само за пари, да можеш да играеш на чужд език е страхотно предизвикателство, както се видя и в “Под прикритие” с турския, и тук с английския, и е ценен опит, който пожелавам на всеки.
С Радина Кърджилова във филма “Тилт”.
С Ивайло Драгиев, Радина Кърджилова и Ованес Торосян във филма “Тилт”.
Дразни ли те, когато казват, че си малкото братче на Захари Бахаров?
Сега вече хората не ме възприемат като малкия брат на Захари, което определено повече ми допада. Надявам се, съм дал достатъчно поводи за това, изградил съм се като актьор и личност.
С брат си Захари Бахаров.
Споменавал си, че си работил какво ли не преди да постъпиш в НАТФИЗ – цех за пилешки разфасовки, магазин за конфекция, понички в Южния парк…
Но това беше, докато учих в гимназията. Приеха ме в НАТФИЗ веднага след училище, а в академията изобщо нямах време за нищо. Всички мои връстници го правеха. Аз съм отрасъл в Овча купел, в дипломатическите блокове в началото на ул. “Монтевидео”. В махалата всички мои приятели работеха за подпомагане на бюджета.
Нашите нямаха много кеш, но и не са ме лишавали от нищо, това просто бяха допълнителни пари, необходими на всеки тийнейджър, на принципа “колкото повече – толкова по-добре”. А и това с поничките беше голям опит, запознавах се с много хора. Изобщо, свикнал съм да работя, но след влизането ми в академията не съм работил нищо друго, освен актьор.
В “Зимна приказка”, постановка на “Сфумато”.
Някъде пък те цитират, че си станал актьор случайно.
Вероятно съм го казал с чувство за хумор. В гимназията нямах планове какво да следвам, което отчитам като грешка. Просто малко по-късно дойдоха при мен амбициите да се занимавам с изкуство и в частност с актьорство. Ако се бях ориентирал по-рано, може би сега щях да съм по напред в професията.
© С Александра Тюркмен на премиерата на сериала “Недадените”.
“Безразсъден повече от нормата”, казват за теб твои познати.
Безразсъден – не бих казал. Когато летиш с парапланер, няма как да си безразсъден, защото си във въздуха с крило, скачаш от Витоша и се приземяваш долу в София. В тия екстремни спортове, на които много се възхищавам и съм фен, трябва да си много концентриран, да внимаваш какво се случва около теб, защото в повечето случаи зависиш от природните стихии.
Няма място за безразсъдство, може би понякога е нужна повече смелост. Но не е определящо. Съобразяваш се с вълни, сняг или вятър. Така беше и в сърфа, с който се занимавах това лято, и в зимните спортове, и в първите ми 12 полета тази пролет, което беше абсолютно ново изживяване.
© Георги Вачев.
С какво друго се занимаваш?
Предишните години беше уиндсърф. Сега тази година бяхме с моя приятел Бойко Кръстанов в Португалия, с него сме близки и си обикаляме насам-натам. В Португалия карахме “хавайски” сърф, първообраза на сърфа, без платно, който не зависи от вятъра, а само от вълните. Имаше страхотни преживявания и силен адреналин. Занимавал съм се и с дайвинг, мотокрос – доста екстремни спортове съм минал. За съжаление нямам достатъчно време да ги практикувам често.
С Бойко Кръстанов на сърф приключение в Португалия.
Музикален маниак ли си?
Чак маниак – не, но ходя със слушалки, постоянно гледам да има музика около мен и не мога да си представя да няма музика в колата. Напоследък слушам stoner rock, банди, които са по-нови, макар че си падам и по класики като Rolling stones. Непрекъснато търся нова музика, която да ме инспирира и обогатява.
Като лице на мобилното приложение Faceless.
Извинявай, но каква беше тази история с наркотиците?
Бяха ме хванали с една цигара марихуана в джоба, което и досега ми се струва за нещо нормално (смее се), но беше раздуто като голям скандал.
Снима се с прическа като на Бардем в клипа на група “Мастило” – “Ела, ела” и жълтата преса веднага ви обяви с Вики за новата светска двойка. Каква е истината?
Ами пишат, какво да ги правя … С Вики сме приятели, цялата група ми е симпатична, харесва ми и музиката, която правят. С Вики сме приятели покрай Диана Алексиева, нормални отношения, нищо повече.
С Виктория Терзийска на снимки на клипа на група “Мастило” – “Ела, ела”.
Затворена ли е напълно вратичката към Луиза Григорова?
Приятели сме, но ако ме питаш дали пак бих се събрал с нея, отговорът ми е “по-скоро не”.
Двамата с Луиза Григорова бяха двойка и след снимките на сериала “Стъклен дом”, по-късно се разделиха.
