Искам да срещам нормални хора, но като срещна достатъчно нормални и разбирам, че трагедията не е в това, което си преживял, а в това, което не си.
Нона Ней
Мъж, млад, военен, италианец. Запознахме се и една вечер се разхождахме из нощна Верона. Искаше да ме води някъде да показва нещо, просто приятелски, ама уви – аз точно на военни нямам грам доверие. Предпочетох просеко на площада.
Той беше този, който ми разказа за стария път, за плочите, поставяни все едни и същи във времето, за вкаменелостите, чиито странни форми можеш да откриеш запечатани и днес по тях.
Съдбите на хората. Зарязан от приятелката си, живееше в казармата. Беше ходил три пъти в Афганистан и кариерата му включваше спец-частите на Италия. Беше един от най-добрите военни, сам по себе си оръжие, което е ръководило големи екипи в битки. После се уморил, решил да седне пред компютър и да изкарва дните си загледан в един правоъгълник, изпълняващ административна дейност пак с военни цели. Говорихме си много за войната. Аз отпреди имах доста впечатления за тези мисии, не беше нужно да ми разказва много, просто допълни някои картини.
Понякога искам да срещам само нормални хора. После пък като срещна достатъчно нормални и разбирам отново, че трагедията не е в това, което си преживял, а в това, което не си.
Седяхме на една малка масичка, между нас стояха чашите ни. Моята с просеко, неговата със сок. Военен, не можел да пие и една чаша. Разбрах, че не е в покой със себе си. Не обичам пиянството, но смятам, че една чаша вино или бира може да те уравновеси повече, така че да се погледнеш по-добре. И който не харесваше този “Първа чаша поглед”, значи не обичаше точно това леко чувство на равновесие.
Разбрах, че не мога да му имам вяра, ама бяхме на голям площад с много хора и реших, че не е нужно да бягам. Последва втората стрела- нямал нито един приятел освен майка си. Тогава се надигна нещо в мен и исках майчински да го погаля по главата. Защо момче, защо си позволил този Афганистан да прецака живота ти? Отиде там, защото вече беше прецакан или всичко, което видя там провали човешкото в теб?! Не му зададох тези въпроси, но той сам ми даде отговорите после.
Иначе изглеждаше като обикновен човек. Дори симпатичен. Добре сложен, добре облечен. Само очите му, като се загледаш в тях, разказваха за кръв, трупове, оръжия и липса на любов, освен тази към майката.
Страшно умен и страшно добре физически сложен, той решил в юношеска възраст, че трябва да се бори. Че иска да покаже на света какво може. Имал нужда да скача- умствено и физически, за да надскача себе си, защото не му било интересно иначе да побеждава само ежедневието и обикновените хора. Имал нужда от висока мишена.
Една италианка му разбила живота, после една полякиня.
Интелектът му наистина сечеше като браснич. Можеше да смели всякаква информация за стотни от секундата и да ти разкаже научно за всичко, което те заобикаля.
Венето се слави с това, че е областта в Италия, която е най-недружелюбна към хората, които не са израснали тук. Мъжът ми сподели, че дори той, като италианец, тук се чувствам невидим и това много му тежи. Аз не усетих нищо такова, ама какво да му обяснявам, че дори най-студените италианци са винаги едни от най-топлите хора.
Викам му: ” Не се оплаквай, вие сте страхотен народ. Готвите толкова вкусно, умеете да обичате и да се наслаждавате на живота.”
Тогава той ме погледна и каза: “Не. Това в представата на света за италианците. А светът не е съвсем прав.”
Всеки негативизъм във Верона е като шамар и тук наистина исках да му запуша устата. Няма нищо по неестествено от това италианец да се оплаква от живота си.
“Знаеш ли, тук е точно обратното. Любов има, но тя е извън семейството. Племето “италианци” е много странно. Тук любовта е на почит, затова не е естествено някой да е сам. Няма самотници, привидно. За да не бъдат отхвърлени от обществото, всички се стремят възможно най-бързо да влязат от една връзка в следваща връзка, скачат като зайци. Женят се рано. Рядко по любов. Любовта търсят извън семейството. Това е целта на средностатистическия италианец. Да създадеш семейство. Любовта не е важна, защото винаги можеш да я намериш навън. Всички имат семейство, което отвън изглежда перфетоо, като правило е- любовта не ходи в твоята къща, нея я търсиш навън. И знаеш ли защо е това- защото хората не са научени да стоят сами, да преживяват някакви неща сами. Самотата тук е недопустима, а тя всъщност е важен фактор да разбереш себе си. Никой не остава сам, затова се вкопчва веднага в нещо ново, а за обичта- той може да обича целия останал свят, в семейството това не е необходимо, важно е само да се разбирате.”
Шах с пешка на една италианска плоскост, на която бяха поставили войната, самотата и живота в казарма.
Още от Нона Ней
