Спешно е да създадем нов свят – справедлив, проспериращ, ориентиран към щастието и човека, казват младите социални предприемачи от най-креативната общност.
Академията за социална промяна събра през 2014 г. в Бургас хора, вдъхновени от емпатичното лидерство и социалното предприемачество. © Велина Цанкова.
Визионерът на “Фабрика за идеи” Янина Танева вярва, че най-големият ресурс на тази Земя е човешкият потенциал, голяма част от който обаче засега остава неразкрит. © Claudia Leisinger Photography.
“Познаваш ли Янина от Фабриката?”
Откакто се срещам с млади хора по повод на рубриката, често чувам този въпрос. Не можело да пиша за поколението Y и да не разкажа за визионера и основател на организацията “Фабрика за идеи”. Името й и нейната Фабрика се появяват често в разговорите ни, когато става въпрос за млади креативни и иновативни хора, пълни с идеи за социална промяна тук и сега. Окей, обещавам, ще разкажа за нея.
По телефона тя говори бързо, задъхано, с емоция, личи й, че кипи от енергия. Като всеки “мозък” на организация Янина Танева е скромна и сдържана за себе си, често повтаря думата “заедно”.
На форума “Емпатийст” през ноември в Пловдив не беше трудно да открия Яна, както я наричат всички – естествено, тя беше в центъра на купона. От години чувам за Фабриката, но след форума “Емпатийст” с още по-голямо любопитство следя всичко, което правят Яна и “фабрикантите”.
Даже, честно казано, бих се радвала, ако имам приятел като нея – тя просто дърпа хората напред, стимулира ги и ги вдъхновява, кара ги да излязат от зоната си на комфорт или от поредната депресия и да се втурнат да правят нещата, които обичат… Една съвременна магьосница…
Да създадеш един нов свят
В Манифеста на “Фабрика за идеи” – иновативен, атрактивно и забавно поднесен документ, под заглавието “Социална промяна на български” пише:
“Спешно е да създадем нов свят – справедлив, проспериращ, ориентиран към щастието и човека. Обществото ни има спешна нужда от нови модели, системи и организация. И от вдъхновение и вяра в собствените си възможности, за да ги създаде.
Когато старите карнавални маски паднаха с глобалната криза от 2007-ма, стана видно, че гръбнакът на системата е счупен.
Система, чиято основна цел е постоянно нарастващата печалба на всяка цена, без оглед на последствията и истинската цена за човечеството. Единствено въпрос на време е тази “система”, а всъщност “асистема”, да се трансформира и постепенно да бъде заменена от множество по-свободни, по-естествени и „интуитивни” системи, ориентирани към човека, към пълнокръвното развитие на неговия потенциал.”
Истории от едно мазе
“Фабриката се роди в едно софийско мазенце, заведение, събиращо едно ново тогава явление и поколение хора, чувствителни към престъпленията срещу природата, – спомня си Яна. – Роди се, когато темата с опазването на природата излезе извън строго експертната среда, за да се срещне с 20-и-няколкогодишни активни хора.
С времето една част от тази група растеше, променяше се, беше активна в различни природозащитни каузи – от Иракли, през Натура 2000, Странджа и т.н. И видяхме какво можем заедно – хора на различна възраст, с различни професии си помечтахме и бяхме провокирани да променяме, да провокираме, да будим.”
В някакъв момент на “фабрикантите” им става ясно, че това, което им носи успех в различни казуси, е, че са различни като знания и ресурс. От друга страна разбират, че проблемите в опазването на природата са само резултат от много по-големи липси.
“На майтап си казахме: “Хайде да видим, ако комбинираме иновативни подходи с различни проблемни теми, докъде ще стигнем”. Това беше в края на 2006-а, не сме изневерили на онази гледна точка и на 20-годишните тогава хора в себе си и гледаме стриктно да сме им верни във всичко”, вълнува се Яна.
Думите, които в най-голяма степен изразяват същността на организацията “Фабрика за идеи”.
Мечти върху хартия
На учредителната среща в онова мазе са били седем човека. Някои от тях вече не са в България, други са с деца, но връзката помежду им е силна. Първият им екип е от 4 момичета, които създават заедно обученията “Креативност за социална промяна”. Това днес е сърцето на работата в “Академия за социална промяна”.
Когато получават първото си финансиране и започват да работят на професионална основа, са трима, стават четирима, но около Фабриката винаги кипи от приятели, доброволци, подкрепящи и приятелски организации и “наистина страхотни хора”.
“Помня една среща, на която разстлахме много хартия по стените и около 10 човека започнахме да пишем за какво си мечтаем, а където имаше връзки между мечтите, рисувахме това обединение… Скоро намерихме листата и се оказва, че една голяма част от мечтите за задвижени, реализирани и еволюирали. Това, което е било важно във Фабриката тогава, а и сега, е споделеното мечтаене. И едно “заедно”, което се прокрадва и стои като послание на всичко, в което влагаме усилия. В началото бяхме просто приятели, които мечтаят заедно. Сега сме по-уверени, знаем какво можем, имаме професионален екип”, коментира основателката.
Занятията в “Академията за социална промяна” провокират креативността.
Академия за социална промяна
Фаворит сред инициативите на “фабрикантите” е “Предизвикателство за социална промяна”. Това е тридневен приключенски формат. В него може да се регистрира с екипа си всеки, който е искал и има енергията и желание да работи по разрешаването на сериозно социално предизвикателство. Екипът получава мисия и в 5 различни града и области на страната се изпращат в неизвестното “променотворци” – българската дума, която измислят “фабрикантите” за changemakers.
Променотворците имат в ръка един пътеводител за разрешаване на социални проблеми и един “ангел” – човек, обучен в методи като системно мислене, дизайн мислене, емпатично лидерство и работа с общности. Така самите местни хора се превръщат в най-големия инвеститор в промяната.
Много от екипите остават заедно и продължават с мисиите си. Някои получават подкрепа и стипендии за Академията за социална промяна. Проектите са локални, засягат определен район, може и да е квартал и по-малка група хора.
Всъщност цялата работа на Фабриката си е една академия за социална промяна. На сайта changeis.bg има страхотни идеи, за които “фабрикантите” все още търсят най-добрите начини да бъдат полезни.
Крайната цел е Академиците да се съберат всички заедно на форума “Емпатийст”, който сега и в бъдеще, веднъж годишно, ще преброява емпатистите в България.
“Заедност” е най-често повтаряната дума в Академията за социална промяна.
Empateast – модерна приказка за емпати и ентусиасти
Empatheast e “черешката на тортата” на Фабриката. Това е първият по рода си форум за социална промяна чрез емпатия и отворено образование в Източна Европа. Името е игра на думи от “емпатия” и “Източна Европа”, а асоциацията е с “ентусиаст”.
На първото му издание през ноември миналата година в Пловдив се събра авангардът на социалното предприемачество.
“Във времена на криза се ражда спешната нужда от преосмисляне и реорганизиране на средата с цел да се посрещнат и запълнят социалните нужди и дефицити, които крещящо прозират под издъхващата и изнемощяла система на управление. Тези дефицити могат да бъдат превъзмогнати и затова се появи Empatheast”, казва Яна.
Форумът предизвика креативността на 400-те участници за социална промяна чрез лекции, инсталации, игри, концерти и пърформанси, стимулиращи колективната интелигентност и системното мислене.
“Стремежът ни беше да създадем нова, достъпна за по-широк кръг хора приказка за социалното предприемачество в България”, казва Янина, която беше и основен организатор форума.
Форумът “Емпатийст” през ноември 2014 г. в Пловдив събра авангарда на социалното предприемачество в Европа и света.
“Хайде всички на сцената! На форума на емпатистите никой не трябва да е само воайор!”.
Радикално движение на емоционалната интелигентност
“Искахме да размърдаме картата на социалното предприемачество на Балканите и България да стане част от това; да използваме ресурса на региона ни, да понапрегнем сили. Социалното предприемачество запълва вакуум, който не могат да запълнят нито публичният сектор, нито бизнесът. Креативността в социалното предприемачество е въпрос не на лукс, а на спешност да се решават всекидневните проблеми. Искаме да създадем радикално движение на емоционалната интелигентност и емпатията”, обяснява Янина.
Темите в Empatheast бяха наистина атрактивни: банка, която няма… клиенти, а само 37 хиляди членове, които сами определят инвестиционната й политика; социално предприятие на незрящи професионалисти, които водят процеси за организационно развитие в тъмното; система за солидарно градско земеделие, която въвлече хиляди в Бавария; “добра торба“, която повишава жизнения стандарт на десетки жени на възраст над 50 години в Сърбия…
Първият ден на “Емпатийст” завърши с необикновена лекция-шоу – виртуозният цигулар и визионер Миха Погачник от Виена остави публиката без дъх, като показа как се вдъхновяват хората за лидерство и социални иновации чрез музика.
Резидентчетата на баба…
За “фабрикантите” 2015-а се очертава като година, изпълнена със събития. Планират ново Предизвикателство и поне две Академии. Но проектът, който предизвиква голямо вълнение в момента сред петимата основни организатори е наречен Baba Residence. Това е игра на думи – от баба на български и резидент, а идеята отново е на Яна.
В проекта ще участват 20 безработни младежи или току-що завършили университета. Те ще бъдат първо обучени по методите на Фабриката и на партньорската й организация “Онгъл”, която се занимава с етноложки проучвания.
Младежите ще прекарат между 2 и 6 седмици в 15 домакинства в 5 села в Пловдивска област с трайна тенденция към обезлюдяване. Ще живеят с баби, които ще им предадат знанията си, традициите, обичаите, местните занаяти.
Съвместно с бабите младежите, предварително обучени в социално-предприемачески умения, трябва да сътворят иновативен проект за социално предприятие, което да върне хората в тия села за кратко или за постоянно.
Фабрикантите се надяват това да е само началото за създаването на трайна платформа за стимулиране на локалното социално предприемачество, самопомощта и солидарността.
Откриването под наслов “Открий Резиденция Баба” е на 26 март от 19.30 ч. в Арт клуб “Библиотеката” в Пловдив.
“Фабрикантите” се надяват “Резиденция Баба” да е само началото за създаването на трайна платформа за стимулиране на локалното социално предприемачество, самопомощта и солидарността.
Да си част от една вълнуваща общност
Няма статистика колко млади българи обединява общността на Фабриката, но Янина споделя, че тя много се е разширила след Empatheast. В момента завършилите Академията са около 50, участниците в Предизвикателството – заедно с институции и хора, които ги подкрепят, са 200.
Активните в други програми и дейности са около 600, в онлайн са 18 хиляди, а чрез традиционните медии широкият кръг от емпатисти е достигнал 50 хиляди души. “Все пак ядрото е от онези активни около 100-200 човека, които са сърцето на дейността ни”, уточнява Яна.
“Фабрикантите” са хора на възраст основно между 22 и 40 години, от всякакви професии – “от акробати до финансисти”. Обединени са около идеята, че социална промяна е нужна спешно, но и че подходът към нея трябва да е иновативен, интердисциплинарен и вдъхновяващ.
“Фабрикантите са хора, които вярват, че от тях зависи промяната. Отличават се с нещо много просто – разбират, че тяхната нагласа твори, знаят, че не могат да бъдат жертви на средата и това ги прави отговорни. Те са иновативни, креативни, готови да разширяват света си и непрестанно да учат и да се развиват”, обяснява Янина.
На тренинг за работа в екип – “Академия за социална промяна” във Враца, 2014 г.
Не нови лидери, а заедност
С Яна си говорим за това, че България неистово се нуждае в момента от нови лица, лидери в политическия живот, в бизнеса. Дали някой “фабрикант” утре няма да е обединяващата личност?
“България се нуждае от една голяма трансформация по начина, по който разбира лидерството. Не нови лидери са нужни, а споделено разбиране на идеята за лидерството, което може да е заедността – това е различно от лидера като индивидуалност. Лидерството може да няма име на човек, а на движение, на идея. За мен и за Фабриката е изключително важно никога да не отделяме думата лидерство от думата емпатия. Само заедно може да се роди един много по-интуитивен и ориентиран към човека свят. Всичко това описахме в нашия манифест, който всеки може да прочете на страницата ни www.ideasfactorybg.org”, обяснява Яна.
На тренинг за работа в екип – “Академия за социална промяна” във Враца, 2014 г.
Нихилистите – основна движеща сила
Как тези надъхани млади ентусиасти се оправят с песимистите, нихилистите и мърморковците, с които е пълно у нас, и които се опитват да слагат прът в колелото на всеки смел предприемач?
“Много е досадно понякога, но често просто ме мотивират или да отделя време да им надуя главата, доказвайки им, че не няма как това да е основата на промяната, или да се самомотивирам за нещо ново. Като се замисля… те са ми основна движеща сила. Истината е, че много по-тежко приемам завиждащите и злонамерените, каквито се намериха сега, когато вече сме организация – след като години наред преодоляхме големи трудности, за да стигнем до тук, едва сега се намират критикари. Уча се да ги игнорирам, но все още ми е трудно, защото аз и десетки хора сме дали много време, за да я има днес Фабриката”, споделя младата дама.
Вярата в силата на “проблемната” среда да е инкубатор на уникални социални иновации е въздухът, който дишам и водата, в която плувам”, споделя Яна (в средата).
Катализатор и подхранител на идеи
“Вярата в силата на “проблемната” среда да е инкубатор на уникални социални иновации е въздухът, който дишам и водата, в която плувам, – споделя за себе си Яна. – Вероятно съм пристрастена към крайната теза, че от отприщването на креативния потенциал зависи ходът на човешката ни еволюция. И май сега именно е времето да преформулираме думата “развитие” и да я ориентираме към човешкото щастие.
Работя “катализатор” и “подхранител” на малки идеи и мечтаещи хора с необикновен потенциал за социална промяна. Стратегически комуникатор по професия, любител на споделени визии, лектор, обучител, блогър и пътешественик. Съосновател на “Фабрика за идеи”, както и други подобни и налудничави идеи като “Магазин за време” и “Changemakers Academy”. В джоба ми винаги има… червен клоунски нос.”
Янина Танева е на 30, завършила е НГДЕК. Следва в СУ, учи и медийни науки и документалистика в Лайпциг, Германия. Към социалното предприемачество се насочва, след като се включва в организацията Lead International. Тя е базирана в Лондон и е най-голямата в света мрежа за усъвършенстване на хора, работещи в сферата на устойчивото развитие.
“Благодарение на Фабриката, България стана и първата източноевропейска страна, приютила тяхно обучение преди 2 години. Имах късмета заедно с още двама българи да стана част от глобалната програма със стипендия”, обяснява дамата.
Не е трудно да откриеш Яна на събитие – тя винаги е в центъра на купона.
Една голяма част от мен е просто пътешественик
Когато разглеждах снимките на Яна, много ми хареса една – тя, седнала на бус, зад нея – африкански деца. “Една голяма част от мен е просто един пътешественик. Ако веднъж в годината не избягам надалеч, не се самоизненадам, не изпразня главата си от всички големи идеи, за да бъда просто себе си, не бих била възможна, – споделя Яна, която в края на януари се върна от поредното си вълнуващо приключение и сбъдната мечта – Южна Америка. – Все по-рядко ми се случва, но любимият ми стил на приключение е бавното и поземно пътуване на далечни разстояния, като от Окръжна болница до Иран например.
По пътя, много естествено, спираш да си консуматорът, който типичният туризъм възпитава, и започваш да си съпричастен към дейностите на хората, които срещаш. Така живяхме в една био ферма в Южна Турция, по един проект се оказахме в Африка и там пък отидохме в едно от най-бедните гета на Йоханесбург и разменяхме театър на импровизацията за танци и песни, създадени по време на Апъртейда.”
За какво мечтае, в какво вярва сега? “За общество, в което “заедно” не е просто идеал, а всекидневие. Вярвам, че най-големият ресурс на тази Земя е човешкият потенциал, голяма част от който остава засега обаче неразкрит.”
“По време на пътешествие спираш да си консуматор и започваш да си емпатичен, съпричастен към дейностите на хората, които срещаш”, казва Янина. На снимката е в Африка.
Оперативният мениджър: правиш от всичко по много
Велина Цанкова е на 28 и е от онези петима организатори, чийто ден преминава в офиса на Фабриката. “Официалната ми функция е оперативен мениджър – правя от всичко по много. Организирам събития, координирам проекти, менажирам процесите в самата Фабрика”, обяснява Ина.
Тя завършва фотография в Нов български университет и заминава за Прага – град с история и традиции във фотографията, особено в документалната. Там работи в различни галерии. Специализира в галерията за модерно изкуство “Пеги Гугенхайм” във Венеция. Участва като доброволец в различни фондации за деца с увреждания, стажант е на Европейската агенция за развитие – неправителствена организация, която се занимава с европейски проекти.
“Всичко това беше някак краткотрайно и за малко, не се чувствах у дома си. Не усещах, че се развивам в нито едно от тези неща. Чух за Фабриката покрай информационната кампания за Предизвикателството и си казах: “Ето, толкова интересни неща се случват в България, искам да съм част от това”. След 7 години в Прага се върнах в България и от май 2014-а съм на пълен работен ден във Фабриката”, разказва Ина.
Любима й е социалната фотография и признава, че във Фабриката си е паднала на мястото. А личните проекти ще почакат засега.
Оперативният мениджър Велина Цанкова е изцяло погълната от амбицията да случва приказката “Фабрика за идеи”.
“Окото” на Фабриката
Любимата мисъл на 27-годишния Слав Георгиев е “Човек се учи, докато е жив”. Чул я е от баба си и от началната си учителка. “Е, когато го правиш целенасочено и виждаш всяка проява на живота като безценен урок, е по-забавно, а и далеч по-продуктивно”, признава той.
Слав е завършил индустриален дизайн в Техническия университет, напоследък се занимава основно с графичен дизайн. Включва се във Фабриката в началото на 2014-а. В организационния екип той отговаря за визията. Автор е на дизайна на всички съпътстващи рекламни и информационни материали на “Емпатийст” – плакати, табла, материали, карти. Мечтата му е да се развива в графичния дизайн, видео продукцията и монтажа и смята, че Фабриката му дава големи възможности за това.
В момента е на обучение в германската организация Theodor Heuss Kolleg, която работи в над 40 страни в Европа, Азия и Северна Африка на тема гражданско общество и демократични промени чрез методите на неформалното образование.
Включва се след успешно участие в един проект на сръбската организация Balkans Let’s Get Up в края на 2011 г. за преобразяването на едно междублоково пространство в “Младост” 3. Осигурява средства, с които разпечатва плакати материали, за да подтикне хората към инициативност за преобразяване на западналото от 10 години място. Преобразяват го, като засаждат дървета, слагат нови пейки и се преборват да се запази зелено и отворено, а не да се застроява с нови сгради.
Дизайнерът Слав Георгиев обожава да е сред природата и смята, че “Фабрика за идеи” е точно мястото, където може да се развива в професионален план.
Живот без смартфон и телевизор
И в личен план при Слав “върви процес на транформация”. В края на миналата година е станал баща на малката Ясна и най-важното за него е да я отгледа заедно с приятелката си Мария.
Звучи странно за един графичен дизайнер, но Слав има специално отношение към интернет и мобилните комуникации. Много рядко ползва профила си във фейсбук и скайп, повече комуникира по имейла. Дори 8 месеца е бил без мобилен телефон.
“Движех се сред хората. Уговарях си среща по имейла и гледахме двете страни да сме точни – да се видим на определеното място в определеното време. Ако имах нужда да видя някого, му звънях на звънеца долу. Беше различно и леко романтично, върна ме назад в детството, което явно сме изгубили с мобилните телефони и по-забързания начин на живот. Телевизията и особено рекламите също нямат място в моя живот, затова у нас няма такъв предмет”, споделя младият мъж.
Роденият в Луковит Слав от малък е силно влюбен в природата. Познава хора, които се откъсват изцяло от урбанистичната среда, но той самият не би го направил, защото му липсва социалният контакт, който може да се случи само в града. Колата, скъпата техника и дрехи са за него ненужна преходна суета.
Източник: сп. “Клуб Z”, рубриката “Поколението Y”, февруари 2015 г.
