След живот на екзотичния остров Реюнион в Индийския океан Филип Кирилов от 10 години създава и успешно прилага модела на пермасемейство в село Желен.
Посрещане на Новата 2015 година в къщата на Черни камик в Желен.
Да ограничиш стреса.
Звучи фантастично и невъзможно в нашия забързан век… Чудя се какво може да накара един 22-годишен мъж да зареже добре платената си работа и комфортния си живот в града и да се настани на село, в къщата на баба си, в общност, където “всеки е автономен в решенията, има свое лично финансово и всякакво друго пространство”? Така твърди Филип, който от 10 години живее заедно с приятели и съмишленици в село Желен близо до Своге и успешно реализира на българска почва модела на перма стопанство.
Дали този мъж, който днес е на 32 и е приел доброволно да се отдалечи от урбанизацията, е затворен човек и темерут? Нищо подобно – разговарям с високообразован, интелигентен и харизматичен събеседник. Сладкодумник: ако го оставиш, ще говори с часове за своята кауза и мисия. “Да, това, което правим, е дауншифтинг, – съгласява се Филип, – но ние в село Желен сме общност, не живеем изолирано, а общуваме помежду си и си помагаме.”
Филип на преход на коне през Софийското поле от Желен до Железница, 2013 г.
Дауншифтинг: намали темпото
Дауншифтинг (на английски downshifting) е социално явление, движение, което набира все по-голяма популярност на Запад. В буквален превод означава “да превключиш на по-ниска скорост” или да намалиш темпото. Философията му е пълна противоположност на забързания и динамичен начин на живот.
Удовлетворението от успеха, професионалната реализация и пълната банкова сметка са заменени с щастието от опростения и осмислен начин на живот, свободното време и завръщането към природата. Това са хора, които отказват да зависят от заплатата си. Те сами отглеждат храна и живеят задоволително с по-малко средства. Прекарват времето си, отдавайки се на доброволчески каузи и помагайки на различни инициативи.
Филип (с червена кърпа) със стажанти от Израел и Франция и деца от Своге на Желен.
Оказва се, че в България дауншифтингът може успешно да се съчетае с мисията за възраждане на българското село и с вековните ни традиции да живеем в общности и да си помагаме. Това прави Филип от 10 години заедно със съмишлениците си от сдружение “Тринога”.
В село Желен те са се заели да върнат нарушеното еко равновесие и естествения живот на село. Занимават се с устойчиво земеделие – възстановяват водни жили и изворни зони, растителната покривка, предават културата и традициите, учат как се управлява гората като възобновим ресурс. Издържат се от собственото си екологично производство.
Преди да създаде “Тринога”, Филип минава през сериозна школа на екзотичен остров в Индийския океан.
Да се отвратиш от Системата
Потомственият софиянец Филип Кирилов израства в центъра на столицата. Учи в елитното 133-о училище, завършва Френската гимназия. Тийнейджърът се увлича от биологията и заминава да учи в най-големия изследователски център по естествени науки във Франция – университета “Пол Сабатие” в Тулуза.
След две години следване идва пълното разочарование: “Какво се случва? Ходиш на лекции и работиш в ресторант, както всички българи. Тогава нямаше стипендии, не бяхме още в ЕС. Изкарваш едни 1500 евро на месец и виждаш как те моментално изтичат от ръцете ти за квартира, транспорт, телефон и други сметки. А това, което учих първите две години, не ме задоволяваше. Вярно, усвоих принципи и термини, които и до днес са ми полезни, но не и това, което ме интересуваше от дете – как се живее в природата.”
Забързаният живот в четвъртия по големина град във Франция не се харесва на Филип, който от дете мечтае да живее сред природата и да се учи от нея. “Отвратих се от тяхната система, от силната конкуренция в университета, където, ако си само бакалавър или магистър без научна степен, си нищо на пазара на труда”, споделя младият мъж.
Екзотична идилия от остров Реюнион.
Живот в райската градина
Филип заминава за екзотичния остров Реюнион в Индийския океан, между Мадагаскар и Австралия – отвъдморски департамент на Франция. И понеже не може да пребивава в страната, без да е студент, се записва да следва скално катерене в спортния университет в Тампон – най-южния град на острова. Постепенно вижда, че в академичните среди много трудно ще може да се занимава с това, което иска.
Тогава открива сдружение, което живее в планината, на 1600 м височина, на място, където няма ток, нито път за автомобил. Там живеят 3 семейства с 8 деца, разполагат със 160 дка площ, от които 120 дка са превърнали в градини, с овощни, малиноплодни и билкови насаждения. Там ходят туристи, има малко магазинче, на което продават сладка, сиропи и билкови смеси, чай.
“Приличаше на райска градина. Там работеха доброволци, аз не чаках втора покана и отидох да живея с тях. Останах 2 години и от там взех модела на пермасемейство “Тринога”, обяснява Филип.
Филип, на 22 години, в райската градина на остров Реюнион.
Земеделска казарма
Перма стопанството се ръководи от ирландеца Иън Уинклес, който на острова си намира жена, раждат му се деца. “Работеше се много интензивно. Беше нещо като като земеделска казарма, с тази разлика, че не се учиш да убиваш хора”, разказва Филип.
Режимът е строг. Закуската е в 6, после Папа Иън, както го наричат всички, я премества в 5,30, като доброволците имат задачи и преди това.
Мястото там е с много голяма ерозия, а задачата на Филип е да промени едно каменисто плато. Всеки ден в ранни зори той реже със сърп една червена лиана, която расте много бързо и задушава орхидеите и другите растения на острова. Мъкне големи вързопи с лиана до платото и ги разстила на тънък пласт. През деня слънцето убива растението и на следващата сутрин може да сложи втори слой. И така, докато се оформи достатъчно дебел пласт плодородна почва.
Магазинът за сладка и чайове на остров Реюнион.
“На края на първата година върху платото вече имаше достатъчно почва, за да засади Папа Иън житни треви, които подрязвахме след това с моторната косачка на новолуние, защото тогава израстват по-бързо. На края на втората година вече насадихме ягоди и мента, а по-късно и устойчиви акации. Така се възстановява почвеният баланс, а също и изворите и водните жили, които пресъхват, защото са отрязани дърветата около тях. Когато засадиш дървета, след време те започват да привличат водата”, обяснява Филип.
Уроците на Папа Иън
Пермасемейството на Папа Иън живее по строги правила. “Той казва: “Когато усвоиш едно нещо и го предадеш на друг човек, и когато другият човек посади нещо и то даде плод, чак тогава може да кажеш, че си се научил”. Знанията се измерват по реколтата на учениците, а не по броя прочетени книги.
За двете години живот в тази общност Филип, както и всички доброволци, минава през три области на отговорност – “Околна среда”, “Социален и културен аспект” и “Икономика”.
Няколко месеца е отговорник за природната среда, което включва борба с ерозията, подобряване на почвения състав, възстановяване на изворните зони и водните жили, управление на гората като възобновим ресурс (тоест, как да се секат дървета за строеж и отопление, и в същото време да се обогатява етажното биоразнообразие) и рециклиране на отпадъците.
Филип (вдясно) с Папа Иън и едно от децата му на остров Реюнион.
За какво служи ментата
Отговорникът за околната среда трябва да знае много неща: например, че ментата за масово ползване се събира около новолуние, тогава израства по-бързо и след това имаш двойна реколта. Отговорникът за културния аспект също трябва да знае много, като знанията се наизустяват и възпроизвеждат дума по дума.
Ако един посетител отпие глътка чай и попита какви билки има в него, всеки от домакините трябва да може да ги изреди. Ако попита за какво служи ментата, трябва да му изрецитираш безпогрешно: “Подпомага храносмилането, регулирайки дейността на жлъчката”. Не може да има предаване на специфичните знания и умения, ако няма добро, стабилно познание. Затова отговорникът за културния аспект следи всички да наизустяват и възпроизвеждат максимално точно информацията.
Магазинът на перма семейството на остров Реюнион, където туристи си купуват сладка, конфитюри, билки и чай.
Истината – най-голяма ценност
Ценностната система е на особена почит в обучението на Папа Иън. Филип се учи да бъде чичо – така наричат всички мъже, които се подготвят да станат бащи. Учат се, като отглеждат децата на Папа Иън и слушат съветите му.
В ценностната система на пермафамилията на първо място стои истината. Тя трябва винаги да се казва, иначе не може да има предаване на знания и умения. Когато човек казва истината, е по-спокоен и в чисто психологически аспект това се отразява много добре.
Ценност за перма фамилията е и уважението към средата, в която живеем, към по-възрастните, към семейството и близките, и в по-широк кръг – към приятелите, познатите, към всички хора и дори към неприятелите. Има определен код за поведение към недоброжелателите, те трябва също да се уважават и да им се дава пример какви да станат.
Третата ценност е понятието за чест – да защитаваш по-слабите от теб и да им помагаш, както и да предизвикваш уважение у по-силните. “Всеки може да нашамари по-слабия и да се мазни на по-силния, но при нас това е нечестно”, обяснява Филип.
Къщата, в която живее Филип на остров Реюнион.
Как се открива призванието
Призванието, или това, което човек обича да прави, също е на особена почит сред пермафамилията. “Папа Иън имаше една педагогическа методология за предварително откриване на призванчески поведения. Създаваш среда, в която ученикът прави различни неща: един ден помага в градината, на втория го водиш в гората, на третия на пазар, на четвъртия ще готви… И виждаш още преди него какво той обича, какво му харесва, и започваш да му създаваш такава среда, че да прави все повече любими неща.
В един момент той сам казва: “Виж какво, аз много се кефя на тия пуйки, искам аз да съм отговорен за тях”. Когато открие свое призвание, той става самостоятелен и ще си го развива. Няма да има нужда от лукс, комфорт и да си купува разни неща, защото ще се чувства щастлив и удовлетворен и животът му ще протече по-нормално”, обяснява Филип.
Дългът също е на почит в общността – да се чувстваш длъжен да защитаваш въпросните ценности.
До пермафамилията на остров Реюнион може да се стигне само по този начин – пеша, по тясна пътечка.
Живот без конкуренция?
В пермасемейството всички продукти, които се създават, трябва да са качествени, технологията и знанието да се споделят, а понятието конкуренция се изключва.
“Тя е изкуствено измислена и наложена с цел печалба, а в нашата общност всички се подпомагаме едни други. Да речем, аз правя билкови мехлеми и познавам още дузина хора, които ги правят. Но аз рекламирам и техните мехлеми, помагам им. Това е обратното на патентоването. Преди 2-3 години отказах да патентовам моите мехлеми, защото това означаваше никой друг да няма право да ги прави. В “Тринога” бъркането на мехлем превръщаме в събитие, идват хора, които се учат”, обяснява Филип.
Работилница за лечебен крем от билки в “Тринога”.
Природата е дала лек за всичко
От 9 години хората в Желен усвояват знания от д-р Димитър Пашкулев, специалист по природна медицина и интегрално творчество.
“Според доктора природата дава лек за всичко, а основата на всички болести е начинът на живот. Като живееш сред замърсени въздух и вода, няма как да си здрав. Интегралното му образование включва живот в природата, екоземеделие, природна медицина, адекватно образование и взаимопомощ.
Трябва ли децата първо да се научават да пушат, пият, да се друсат, да се стресират от работа, заеми и ипотеки и после да се се учат да се съвземат? Мечтата ни е да има качествено образование, съответно с българското законодателство, което да позволява децата да израстват здрави във физически, морален, емоционален и всякакъв друг аспект”, коментира Филип.
Храната в “Тринога” е здравословна, по предписание на д-р Димитър Пашкулев.
Що е перма стопанство?
Названието идва от “перманентен” – постоянен. Устойчивото земеделие е постоянно за столетия напред. Практикува се от хилядолетия, но в началото на XX век японецът Масанобу Фукуока дава модел за натурално земеделие и за такъв тип живот в природата.
“Представи си един лаптоп, който да ти служи 50 години напред, да има камера и което ти трябва, да съдържа повечето налични технологии. Ако ми трябва мотика, ще си купя стара, защото е здрава, а новите за нищо не стават. Цялото производство трябва да е такова – на устойчиви изделия и услуги, като се спазват утвърдените от векове и доказали се като ефективни методи, но обогатени със съвременни постижения. Това е перма стопанство”, обяснява Филип.
Пермакултурна идилия около огъня.
Взаимопомощ, която умножава енергията
Като част от Българската пермакултурна асоциация той държи да се разграничи от егоцентризма на някои западни представители.
“Тринога” е перма семейство, в което служим на природата и едни на други, – обяснява младият мъж. – У нас не е трудно да се прилага, защото имаме традициите на дедите ни. Ето, нашата приятелка Илияна си е купила къща, ще ходим да й помогнем, тя ще сготви един боб, ще направи чай. Следващата неделя ще помогнем на друг приятел. После те ще дойдат да ни помогнат на нас. Така е било у нас в селата от векове. Когато някой прави сватба, цялото село идва, дават дарове на младото семейство, помагат им да си построят къща и да започнат нов живот. Като остарееш – пак семейството е насреща. Тази взаимоомощ умножава енергия и съхранява пари.”
На такава божествена гледка се наслаждават от Черни камик, долу лъкатуши река Искър.
Обратно в къщата на баба
Филип се включва в пермасемейството на Папа Иън през 2003-а, а през 2005-а от френското правителство му дават срок от 40 дни да напусне, тъй като от 2 години не ходи на лекции и е загубил правото да пребивава в страната.
По същото време майка му и сестра му гостуват на острова, виждат с какво се занимава и му казват: “Защо не правиш същото в България? Ела си вкъщи, ето ти къщата на баба ти в село Желен, ние ще ти помогнем в началото с каквото можем”. После семейството му купува втора къща, високо в планината и в периферията на селото, на 3 км от старата. Първата къща баба му купува през 1978 г. и мястото е по-облагородено – почвата е по-добра, има изкопан кладенец и могат да се отглеждат зеленчуци.
Филип и приятелите му обаче се настаняват в новата къща, където има ерозия и са се посветили на обогатяването на мястото. “Работим, за да може след 20 години тук да стане изобилно като долу”, обяснява той.
Местността около къщата на Черни камик, Желен е красива и през зимата.
Трите крака на тенджерата
Сдружението на остров Реюнион се казва Association des trois salazes и в буквален превод означава “сдружение на трите крака на тенджерата”. По асоциация с него Филип кръщава българското сдружение “Тринога”.
Това е метална поставка на три крака, която се слага на огъня и върху нея се поставя тенджерата. “Когато бях дете, баба ми казваше: “Донеси, Филипчо, триногата, че ще варя бурканите. И палеше огън, слагаше казана и правеше компоти. Триногата е полезен предмет, символ на устойчивост, краката й са в огъня, а държи нещо много важно – храната.”
По модела на пермасемейството в Реюнион е създадено и сдружение в едно село във френските Алпи – “Триноги по земята”. Папа Йън вече е на остров Мадагаскар, където прави ново сдружение, а това в Реюнион продължава да съществува.
Филип, дъщеря му Невена и Теодора по време на паневритмия на Седемте рилски езера.
Да помагаш на „съперника“ си
Някак между другото Филип споменава, че Теодора, неговата предишна любима и майка на 5-годишната им дъщеря Невена, се е запознала с французин и отива да прави с него същото сдружение във френските Алпи.
“Макс ни беше на гости, после Теди му отиде на гости и… така. Аз ходя там редовно, защото обичам да прекарвам време с тях, сега пак заминавам март месец. Помагам им за градините, те идват тук лятото с щерката, помагат ми на мен. В бъдеще ще мога да ги снабдявам с някои суровини, които тук са по-евтини…
Да ги нападам или изолирам от себе си е първична реакция и тя не води до нищо добро. Ако човек иска детето му да израсне без психически травми, трябва да запази спокойствие и да уважава решенията на другия родител. Винаги ще подкрепям Теди и Макс с каквото мога, та те всеотдайно се грижат за дъщеря ми през половината от времето”, споделя Филип.
Невена, дъщерята на Филип, със зайче…
… с кучето Дара пред къщата в Желен…
… и с баща си на кон.
Добрият пример заразява
В къщата си в местността Черни камик в Желен Филип живее с хората, които са доброволци в момента. Има си приятелка, която живее в София, учи етнология и идва когато може.
В селото по примера на “Тринога” 15 човека са си купили къщи, основани са няколко нови сдружения. Всички те са млади хора, привлечени от идеята да живеят сред природата. Има IT специалист, който работи дистанционно от Желен, дизайнер на керамика, психолог, химик, архитект, художник, ботаник, агроном…
Сладка почивка на доброволци и гости пред къщата на Черни камик.
“Повечето сдружения не се отъждествяват с “Тринога”. Просто на хората им харесва и се заселиха. Иначе си помагаме, без да си пречим, като всеки има автономия. “Тринога” е малко семейно сдружение и нашата стратегия е то да остане такова и да представя един модел”, подчертава Филип.
В Желен, което е и вилна зона, лятото живеят 350 жители, а през зимата 150. Някои от местните хора в началото гледат странно Филип и хората му, но други проявяват интерес и започват да си помагат. Лятото идват доброволци от чужбина, които работят и се обучават как се прави пермафамилия. “Водим ги, когато се събират сеното и картофите и помагаме на местните хора. Те пък ни помагат с транспорт, разсад, домашна храна или нещо друго”, разказва Филип.
Емоции, веселба и тренинги на Международната среща по перма култура на язовир Батак, 2014 г.
Емоции, веселба и тренинги на Международната среща по перма култура на язовир Батак, 2014 г.
Емоции, веселба и тренинги на Международната среща по перма култура на язовир Батак, 2014 г.
“Тринога” е отворена общност
Регистрирано е като сдружение с нестопанска цел. “Ако човек иска да консумира нашите услуги и изделия, подписва една декларация, става член-гост на сдружението и получава благата с еднократно дарение – за госта няма годишен членски внос или финансови задължения”, обяснява Филип. Важно е да е бъде пълнолетен и да декларира, че действа на своя отговорност.
Работи се основно по къщата на Черни камик и терените из село Желен, където имат общо 30 дка земя. Правят се тераси за борба с ерозията и се обгрижват изворните зони. Действат в насока управление на гората като възобновим ресурс, провеждат обучения и международни срещи и събори за споделяне на знанията в различни области.
Филип изнася вдъхновяваща лекция по устойчиво развитие с Пътуващия университет.
Източниците на приходи са различни, но повечето са на принципа на даренията. Ако човек реши да нощува, внася дарение от 9 лв. За здравословна храна три пъти дневно, приготвена по предписанията на д-р Пашкулев, дарението е също 9 лв.
Правят се и обеди за групи от по 40-50 души, които идват с автобус, обикалят, разглеждат с водач, който им изнася лекция за перма стопанството. “Ценното в случая е, че всичко може да се помирише и пипне, да си вземат например коренче от някое растение и да си го насадят вкъщи”, обяснява Филип.
Преди той е гледал до13 каракачански коне, кози, до 120 кокошки, но сега е намалил животните, част от конете са поверени на човек от селото.
Обяд на летния събор на “Тринога” през 2014 г. на Черни камик.
Как се прави пермафамилен дизайн
Днес Филип се занимава с обучения и прави градини в България и Европа. През 2013-2014 е направил 4 във Франция, една в Швейцария и над 10 в България. Той няма диплома за ландшафтен дизайн, а и това, което прави, е съвсем друго – интегрална градина.
“Ето, един мъж си е купил терен близо до София и му помагам с идеи как точно да направи терасите, къде и как да се образуват малки езерца, да намери подпочвена вода, какви растения ще растат там. Започва се от консултации на скици, проекти и снимки, следва дизайн, след това сформираме група и за една седмица правим терасите и релефа, насаждаме овошки, малиноплодни, билки, каквото иска и е подходящо за терена.
Пермафамилният, или интегрален дизайн включва в себе си околната среда, семейството, икономиката, природната медицина и така нататък. Тоест, не да поискаш едни кипариси, които да се чудиш после защо са ти, а билки, с които да се лекуваш, плодове и зеленчуци, с които да се храниш, овошки, които да останат за поколенията и горски дървета като върби, елши и дъбове, които пазят извора от пресъхване.”
В “Тринога” в Желен Филип отглежда коне от рядката каракачанска порода. На снимката е яхнал кобилата Рада, а малкото конче вече е в Родопите. На преден план е жребецът Пепи.
Публикувано в сп. “Клуб Z”, рубриката “Поколението Y”, март 2015 г.
