Станах лекар, защото безкрайно много обичам родителите си, а те искаха от мен това. Но балетът остана в сърцето ми, казва д-р Неделя Щонова.
Жалко е вдъхновяващите фейсбук постове на креативните хора да потъват някъде в мрежата. „Икар прес“ откри рубрика “ФБ етюди” с бисери на участниците в групата „Приятели на Икар прес“. Днес, в деня на танца 29 април, ви представяме изповедта на една дама за неосъществената ѝ мечта да се занимава с балет… Тъжно е, когато вдъхновяващ човек като д-р Неделя Щонова разказва за копнежите, които никога не умират – разказ, който те хваща за гърлото…
Танцьорите са атлетите на Бог!
Мисъл на великия учен Алберт Айнщайн.
Днес е Световният ден на балета. Честит празник на атлетите на Бога!
Когато дъщеря ми каза, че спира да ходи на балет, защото ще става математик като Леонард Ойлер, без малко да се разболея.
Аз станах лекар, защото безкрайно обичам моите родители. А те искаха да стана лекар. Да са ми живи и здрави, тяхната воля е закон за мен. Казвах им – балетът е интелигентен труд, ще се отнасям към него с отдаденост на учен, ще хармонизирам душите в публиката и това ще има лековит потенциал… редях аз на майка и татко.
Но те оставаха непреклонни. Непоклатими.
Веднъж даже татко ми сложи 3 бутилки газ пропан-бутан пред вратата, за да не мога да отида на тренировка. Трябваше да уча за класното по математика. Беше в 9-ти клас.
Балетът остана в сърцето ми.
Каквото и да ми се случваше през годините после, никога вътре в себе си не постигнах онова ниво на щастие, както когато тренирах в залата. Дълги тренировки и нечовешки усилия. Никога не се откъснах напълно от тази магия. Исках тя да продължи и чрез Лили. Водих я на прекрасни гала спектакли с известни имена от руската балетна школа, играх далматинец, тренирах с нея само и само да я държа запалена. Купувах полички, калци и жилетки за загрявка, розови балетни туфли, фуркети, фиби, мрежичка за балетен кок.
Докато една сутрин Лили и Вальо не оставиха бележка, залепена до чашата ми за кафе:
„Мамо, не тъгувай, че няма да стана балерина. Математиката разглеждана правилно, притежава не само истинност, но и красота, точно както твоя балет. Всяко число е съвършенство, каквото само най-висшето изкуство може да предложи. Ето виж, как цифрата седем прилича на поза арабеск, клек плие с обло вдигнати ръце е осмица, а единицата е истински батман. Тоест математиката мами, е нашето изкуство. Тати & Лили“
Цигулките по радиото заплакаха тихо в синхрон с душата ми.
Станах, отделих дрехите за балет, туфлите. Сгънах бялата жилетка и някак безшумно, сякаш си прибрах и мечтата. Грижливо сгънах и нея.
След няколко дни обаче, първите мисловни слънчеви лъчи зашариха игриво из главата ми.
Всъщност, изяществото с което се разказва всяка балетна история може да бъде създавано, търсено, изразявано… и в реалния живот. Не само на сцената, нали? Самият живот може да е балет, нали така?
Можем да го живеем грациозно, да привличаме бленуваното съвършенство, да се учим на справяне с контузиите, да го танцуваме този живот с екстаза, който ни кара да се чувстваме живи!
Момичета.
В нас живее по една прекрасна баРелина.
Нека тя танцува. Така се сбъдва мечтата на всяка малка госпожица да бъде… Вълшебна!
И мила Лили, момиченце красиво, аз те гледам с обичащи очи и те обожавам.
Въпреки че си в математическа гимназия, а не в балетното училище.
Дзаг…
🙂
Мама.
Има копнежи, които никога не умират.
