Едва 25-годишна авторката на хита „Гълъбо” получава висока оценка от звездата Тото Кутуньо.
Боряна Антимова
Вида, наследничката на прочутия пловдивски род Пиронкови е от хората, които опровергават максимата, че при талантите природата си почива през поколение. Нещо повече – над нея природата сякаш е изляла своя рог на изобилието. Дъщерята на именития художник Енчо Пиронков е композитор, пианист, музикален редактор, певица, художник, писател, журналист. През различни периоди от живота си е рисувала живопис, извайвала е скулптури, била е галерист и консултант, а от няколко години прави бижута и пише поезия и проза. Живяла е изключителен живот, достоен за роман.
Година след триумфа й песента „Гълъбо” стана причина за безпрецедентно по нашите ширини явление: славата връхлетя не само изпълнителя на песента Миро, а и автора на музиката и текста Вида Пиронкова, която беше обявена за звезда. „За броени дни към мен отвсякъде се стече буквално лавина от любов и позитивна енергия, мои приятели ми казаха да внимавам да не откача”, спомня си през смях Вида.
Безпрецедентно беше и влиянието на хита във време, в което непрекъснато се говори за чалгализация на нацията. „Гълъбо” е създадена по световните стандарти за pure music („чиста музика“) – с клавир и вокал. „Аз съм академичен музикант. Моите родители са инвестирали в мен над 30 години в изучаване на музиката в най-малките детайли. Най-големите ми учители са Моцарт и Бах. Моцарт е точно тази чиста мелодия, пет-шест тона, от които можеш да правиш всичко. Тази музика лекува душата, дава крила на хората, защото е магия“, споделя авторката.
„Гълъбо” продължава да се лее навсякъде по света, където има българи, а в сайтовете за видео споделяне е пълно с клипове, в които любители свирят и пеят хита. Той оглави класацията “Стоте най-любими песни за празнуване” на “БГ Радио”. Лиричната композиция с изключително красив текст изпревари златни шлагери като “Моя страна” на Емил Димитров и “Приятели” на “Тоника”.
Преди години баща й, именитият художник Енчо Пиронков сякаш вижда и предопределя успеха на хита й „Гълъбо”. Той рисува една фреска с малко момиче в скута на майка си, с гълъб над главата му. Това са майка й Катя и тя. Тази фреска все още е запазена във фоайето на Кукления театър.
С приятелите си Миро и Васил Петров.
Миро веднага прегръща идеята за „Гълъбо”
Хитът „Гълъбо“ е създаден нетипично за авторката – първо се раждат стиховете, които влизат в книгата ѝ „Броеницата на Вида“, а после идва музиката. Посветени са на сина ѝ Ксантос, към когото често се обръща с гальовното „Гълъбо“. Изпява я за пръв път на Миро, когато двамата са на Витоша, в една хижа. Тя се разплаква по средата, а хората в хижата замират.
„Казах на Миро, че докато писах мелодията, си представях само неговия глас и той веднага прие да я изпее”, спомня си Вида. По-късно, след триумфа на песента Миро пише във фейсбук: „Вида е Авторът – Сърцето, родило #ГЪЛЪБО. Аз съм само тонколона на душата й. Вида е Рицар на Изкуството. Диша изкуство”. „В момента преговарям Гълъбо да се изнесе извън рамките на България, като най-вероятно ще бъде на италиански и ще бъде много поетично. Искат песента и от руския пазар”, казва авторката.
Малко хора знаят обаче, че това е един дълго чакан и отлаган с десетки години триумф. „Когато спечелих наградата на журналистите на „Златния Орфей” през 1993 г. за песента си „Ела”, един изявен музикален деец, чието име няма да спомена, защото не е между живите, ми каза: „О, пратила си песен в Америка без наше разрешение. Ей сега ще ти отрежа аз на тебе крилцата бе, мойто момиченце. Ти сега си на 25 години, към 40-50 години, тогава на тебе ще ти изгрее звездата”. Прозвуча като проклятие и се сбъдна – едва когато бях на 50 години, след успеха на „Гълъбо” дойде истинската ми слава”, споделя Вида.
Какво е да си дете на известен творец
Дамата, „вдъхновила душите да танцуват“, е наследничка на прочутия пловдивски род Пиронкови. Баща й Енчо Пиронков е художник със световна слава, един от „Пловдивската школа от 60-те“, наред с Георги Божилов, Димитър Киров, Йоан Левиев, Колю Витковски и Христо Стефанов. Вида е единствено момиче сред трима братя. Най-големият – Кирил, от първия брак на баща й, е републикански шампион по кану и баща и треньор на тенисистката Цветана Пиронкова. Вторият брат Стою се занимава с изобразително изкуство. Най-малкият й брат Петър Пиронков е художник живописец с близо 50 самостоятелни изложби у нас и в чужбина.
Вида споделя, че винаги се е прекланяла пред гения на баща си, но най-силната подкрепа – морална, емоционална и материална е получила от своята майка Катя: „Тя ми купи първото пиано, подкрепяше ме непрекъснато, докато учех в музикалното училище. Тайно от всички ми е давала пари да записвам първите си песни в студио. И до днес имаме много силна връзка. С баща ми повече играехме балет вкъщи, аз му стъпвах на краката, когато по телевизията пуснеха нещо, но майка ми беше тази, която оказа голямо влияние върху мен. Тя е и зодия Лъв, като каже нещо, трябва да стане и то става, независимо че пък баща ми като един Скорпион й се опъваше. Нейна е заслугата за спечелването на много житейски битки в нашия живот.“ Катя също завършва художествено училище, но после следва право и става стожерът в артистичното семейство.
Детство сред пловдивската бохема
Първите детски спомени на Вида са напоени с аромата на лавандула и роза от летата, прекарани в с. Розовец при баба й Вида, майката на баща й, на която е кръстена. Къщата е местната забележителност в селото, с живи фрески отвън на чардака. Вида е била нарисувана на фреската още когато не са били родени двамата й по-малки братя между майка си и баща си, които седят на трон, с черна косичка на бретонче и с черна котка в ръцете си. Семейството има „плантация” с розови насаждения.
Вида израства в Пловдив. Когато е на 4 години, семейството се мести от ул. „Росини” в друга къща, цялата изрисувана във фрески. Този необикновен дом събира цвета на пловдивската бохема. Там гостуват и всички най-изявени творци от София и цяла България. На огромните трапези, които Катя Пиронкова слага, са сядали творци като Йоан Левиев, Методи Андонов, Иван Андонов, Вили Цанков, а децата седят отстрани в абсолютна тишина и богоговеене.
Катя, майката на Вида, заедно с внука си Сантос, сина на композиторката.
„Купете на детето пиано!”
Пътя й в музиката предопределя учителката й в начален курс Жана Белева, която по онова време е диригент на Хора на Пловдивските момчета и е майка на композиторите Стефан и Кристиян Белеви. „Един ден тя ми каза: „Води ме у вас. Трябва да говоря с родителите ти”. Тогава живеехме в страхотна къща в центъра, до хотел Тримонциум. Аз се изплаших защо ли иска това, да не съм сгафила в нещо, – спомня си Вида. – Тя обаче каза на родителите ми: „Детето ви е много музикално, голям талант, трябва да му купите пиано”. Никога не ми е минавало през акъла да поискам пиано”.
На другия ден баща й отива заедно с пианиста Георги Петров, бъдещ професор, да избере пиано и още същия ден го докарват – един „Беларус”. „Това беше най-омразното пиано, което съм имала, но тогава не е имало друго в магазина, – казва Вида. – Прибраха се нашите с пианото и казаха: „Край, почваш да ходиш на уроци. И ми предопределиха съдбата. Записаха ме в една школа, даже заедно със средния ми брат Стою, но детето избяга още на 3-я, 4-я месец.”
… И отново сред артистична бохема
През 1977 г. на Енчо Пиронков му дават ателие в София, а семейството качва багажа си на един камион и се пренася в София, на 17-я етаж в блока на културните дейци в квартал Изток. И отново Вида е сред артистичната бохема – едно цяло кварталче от блокове с музиканти, артисти, художници, писатели. „Брат ми Петър беше отгледан от Димо Коларов, режисьора на филма „Козия рог”. В дома ни са гостували пианистът Виктор Чучков, оперната прима Христина Ангелакова, композиторът Марин Големинов, Анри Кулев, Константин Коцев, Любомир Кабакчиев, Борислав Шаралиев… Трудно е да ги изброя”, спомня си дамата.
Още не нанесли се, майка й тръгва да ражда най-малкия си син Петър, а върху крехките плещи на Вида се стоварва огромно бреме. Баща й връчва един огромен списък с покупки – дребни неща за къщата и за бебето. Качва я на трамвая, казва й да слезе на ЦУМ и 11-годишната Вида преживява огромен шок. „Трамваят се лашкаше през горичката, а аз се чудех как така от центъра на Пловдив сме попаднали в гората”, спомня си Вида. После тя сама записва себе си и брат си Стою в 119-о училище. По препоръка отново на преподавателя по пиано от Пловдив – Георги Петков й намират учителка по пиано. „Няма да я забравя – казваше се Флоренция Ружчева, една възрастна госпожа, много готина, която живееше на улица „Мусоргски”, – смее се Вида. – За да стигна аз до този „Мусоргски”, обикалях цяла София, аз, която не познавах столицата.”
Срещата с Херберт фон Караян
Родителите й решават, че трябва да кандидатства в музикалното училище и е приета от раз с пиано. „Бях в един клас със страхотни съученици, повечето са професори в момента и в консерваторията, и в училището, и в Нов български университет. Половината са в чужбина. Но от нашия випуск аз съм единствен композитор”, споделя Вида.
Казва, че никога няма да забрави една среща до асансьора. Тогава учи в музикалното училище, а стаята й е над спалнята на големия диригент Емил Чакъров. Тръгва на училище, след като се е упражнявала цяла сутрин на пианото, и до асансьора вижда Чакъров заедно с именития му колега Херберт фон Караян и застива. Чакъров се шегува, че я е чул, и че много хубаво свири, а тя умира от ужас, че е надула главите на музикантите с упражненията си на пианото. Чакъров любезно й предлага да я закарат до училището с жълтото порше на Караян, а тя отказва, смутена, че още 20 минути ще е с тези колоси в диригентството.
„Ти ще станеш композитор!”
„Още на 14 години започнах много странно да пиша музика, и то след беседи с баща ми и майка ми, които казаха, че ще стана композитор. Тогава още се дърпах на това. Баща ми каза, че като работя по 8 часа, ще стана композитор. Беше наистина къртовски труд. Баща ми беше абсолютен аскет и ни възпита всички в този аскетски дух да акцентираме върху духовното“, казва Вида.
Когато завършва музикалното училище, разбира, че проф. Георги Петров прави клас в музикалната академия в Пловдив и се връща да следва в родния си град. Една година по-късно решава да мине задочно, защото иска да се издържа сама, и преподава музика в столично училище.
Година по-късно постъпва като музикален редактор в „Балкантон”. „Там пък бяхме в една стая с Даниела Кузманова, съпругата на Румен Бояджиев от ФСБ. Оттам тръгнаха всичките ми контакти с големите музиканти на България. Била съм само на 20 години. А иначе от 14-годишна пишех малки пиески. Явявах се в асамблеята „Знаме на мира”, ходех в Съюза на композиторите, свирех си нещата на един роял. Много-много не ми пукаше, оправях се сама. Даниела ми каза, че съм много талантлива и ми предложи да напиша песен. Харесах си за текст стихове на Маргарита Петкова – „Някой ден”. Песента спечели награда на един младежки конкурс и така нещата се навързаха. За година-две дръпнах много, защото съдбата едно след друго започна да ми предоставя възможности да се изявявам в областта на поп музиката”, спомня си композиторката.
Уволняват я неправомерно заради „голямата й уста”, а после я възстановяват, но тогава тя решава да се махне от „Балкантон” и постъпва на работа в Комитета по туризъм като завеждащ протокола, тъй като владее няколко чужди езика.
Да те похвали Тото Кутуньо
През 1993 г. песента й „Ела” печели наградата на журналистите на „Златния Орфей”, а съдбата я среща със звездата Тото Кутуньо. „Няма да забравя никога тоя „Орфей”. Тото Кутуньо имаше рецитал и на репетициите беше чул песента ми и бил много впечатлен. Тя беше много красива мелодия, по средата с едно разтърсващо соло на обой. Кутуьо поръчал да ме повикат. Отивам и той на сцената, целува ръце… Казва: „Такава песен, ама не е истина, 25-годишно момиче, как, аз съм изненадан… ” Обсипва ме с комплименти, кани ме на коктейла, организиран в негова чест. Тогава сякаш ми пораснаха криле”, споделя дамата.
Когато е на 29 години, Вида заминава за Рим със стипендия за една година. „Баща ми вече беше утъпкал пътя, работи много успешно 2-3 години в една галерия в Рим. Беше създал страхотни контакти и беше първият българин с частна аудиенция при папа Йоан Павел II след неговото покушение. После в годините, когато вече живеех в Рим, личният зъболекар на папата Франческели ми оправяше безплатно зъбите, защото се оказа, че е един от най-големите колекционери на баща ми”, разказва Вида.
Мил спомен от времето, когато живее в Рим.
Във Вечния град се отприщва креативната ѝ стихия
Тя завършва курсове за галериен мениджмънт и става галерист и консултант в галериите Ital Arte Fine Print и Studio d’Arte. „Това бяха галерии от закрит тип, частни, и там си общуваш само с колекционерите и им предлагаш редки екземпляри”, – обяснява дамата. – После влязох в невероятни културни среди, с едни от най-най-големите творци. В Рим се преповтори моето бохемско детство от Пловдив. Познавах елита на културата в Рим и съм общувала с едни от най-големите умове и таланти на киното, живописта, графиката, на занаятите – бижутери, на музиката. Там пеех много в клуба на културните дейци към асоциация „Дилета Витория”, и това в центъра на Рим, на Пиаца дел Пополо. После пеех в Канова на „Вио Венето”… Там полетях!”.
В Рим Вида се отпушва и да рисува живопис. Всички нейни платна и до днес се съхраняват в една къща на неин приятел близо до Рим. Междувременно в италианската столица пристига брат й Петър. Тогава той е на 18 години и още от самото начало започва да прави изложби, а Вида ги организира.
Римският период – като истинска римлянка.
С брат си, художника Петър Пиронков.
Как се открива изложба в Италия
Веднъж двамата решават да направят съвместна изложба в малкото курортно градче Анцио, известно като лятната резиденция на император Нерон, в което днес има много вили на богаташите от Рим.
„Тогава отидох при кмета и му казах: „Виж какво кмете, тука ще ти съживя градчето. Подпиши, че изложбата ще е под твоята егида, а аз ти обещавам, че ще ти докарам посолствата и ще ти раздвижа за един месец умрелия град, в който нищо не се случва, само туристи ходят на плаж”. Кметът беше впечатлен и прие, а аз наех малка галерия. Взех пари назаем от една възрастна много готина приятелка, обещах й, че след 2-3 дена ще ги върна. Подготвихме с Петър по 15 картини. Ние имахме още тогава много добри отношения с посолството. Баща ни беше проправил пътека, и то постлана с дебел червен килим. Откриваме изложбата в тази малка галерийка колкото една стая и като почнаха да пристигат ония мерцедеси с ония дипломатически номера, на кмета свят му се зави“, смее се Вида.
Още същата вечер се продава половината изложба, Вида си връща заема и със спечелената крупна сума двамата си изкарват едно прекрасно лято. „Още тогава видяха в Петър страхотен талант, – спомня си сестрата. – Викаха: „Ама това не може да го е рисувало момче на 18 години” и му купуваха картините като топъл хляб. Есента беше моментално приет в Държавната художествена академия и се започна – изложба след изложба. Пет години си изкарахме с брат ми царски, той завърши и решихме да се приберем. Домъчня ми за България, обаче и до днес продължавам да тъгувам за Рим… Някой ден аз непременно ще се върна в Рим!”
Словото я изкушава във всичките му форми
Тя пише колоритни кратки разкази и стихове, с които забавлява първо приятелите си във фейсук, а през 2012 г. издава в книгата „Броеницата на Вида”. „Проза вече не пиша, откакто пък вече работя и като журналист, я превръщам в интервюта и статии. Но пиша роман, и то много особен жанр, който липсва на пазара, но няма да издам какъв е”, споделя дамата.
„Имам нови 150 стихотворения, които не съм убедена, че искам да издам, – казва Вида. – Има прекалено много стихосбирки на пазара и така си седят. Напълни се със самозвани автори, писатели и поети. Затова лятото в пространството за култура The Art Fondation направих спектакъл – двама артисти, мои приятели, прочетоха по 10 стихотворения, аз ги озвучавах с мои пиеси на пианото. Миналата година го направих и във Флоренция, поканиха ме, тази година ще го представя в Милано при българските общности. Това е една нова форма, нещо като хепънинг – има го на момента, публиката идва, слуша и после – чао. Не четеш стихосбирка, не слушаш диск, не се натоварваш. Може пък това да е формата на бъдещето… “
В момента Вида работи върху 2 мюзикъла по либрето на много талантливи писатели и поети. „Не мога да се добера до пианото, за да ги довърша. Просто трябва да се затворя месец, два, три, да намеря финансиране и да поставя поне единия в Музикалния театър, където съм работила”, мечтае на глас композиторката.
„Може да ме приветствате с „Аве, Цезарина!”
При такова трескаво разпростиране във всички изкуства е трудно човек да си представи как Вида избира кога с какво да се захване. „Вдъхновението идва едно през друго и не мога да го контролирам, – казва Вида. – Ето сега например говоря с теб и ми се пие ракия, след което след 5 минути гледам към пианото, сядам и почвам да свиря и да пиша музика. Не ми се свири – отивам, хващам друго. Уморена съм – лягам. Оказа се, че нощем черпя енергия на духа си и се зареждам, вече ставам рано и сутрин около 8 часа съм най-продуктивна. Музиката я сънувам, ставам и съвсем тихичко, за да не събудя съседите, свиря на пианото. Със стиховете е по същия начин – пиша, преди да включа фейсбуци, които убиват абсолютно всякакво творчество с негативната енергия, която излъчват.”
„Може да ме приветствате с „Аве, Цезарина!“, самоиронизира се дамата, когато се появи след дълго отсъствие във фейсбук, където се подписва като Вида фон Пирон. „Без самоирония и хумор животът е пълна скука. Никога не се взимам насериозно. Това е смешно. Много хора не могат да го осъзнаят и затова изпадат в смешни ситуации. Шаржът, иронията, самоиронията са помощни средства, за да изживеем по-леко процеса, наречен живот“, коментира Пиронкова. „Харизматична и комуникативна, с великолепно чувство за хумор, излъчва рядък аристократизъм на духа“ – така я определят многобройните ѝ приятели и почитатели, които продължават да заливат фейсбук профила ѝ с позитивни отзиви.
Гръцката броеница на Вида
Когато е на 38 години, съдбата отново я праща на море, този път в Гърция. На един купон на Нова телевизия среща любовта на живота си – гърка Хараламбос Германакос. Погледите им буквално залепват един за друг. „Избрах си го по името, Харалампи”, шегува се дамата. След година се женят, ражда им се син Ксантос, когото кръщават на древногръцкия философ. Оттогава Вида се разкъсва между София и Атина, като напоследък повече е тук и ходи до Атина 5-6 пъти в годината. В Атина преподава музика, композира и прави бижута.
„Върнах се в София с идеята да си подновя и издам диска, да поработя тук. Отделно климатът в Гърция много не ми харесва, особено лятото, и като ми стане зле от жегата, си мисля за ескимоси и лед и плаша всички, че ще замина да живея в Швеция”, смее се дамата. В София тя работи 3 години като асистент на директора на Музикалния театър и отговаря за протокол и авторски права. От една година е редактор на сп. DIVA. Журналистиката не е новост за нея. Писала е критични статии по изобразително изкуство, работила е като редактор в списание за архитектура, строителство и дизайн “Детайли”, и като музикален редактор в БНР.
Вида показва на сина си Ксантос местата, където е живяла и работила в Рим.
Мамини вълнения
Синът й Ксантос е на 13 години и половина и учи в нормална гимназия в Атина. „Иска да следва астрофизика и вече трета година му изпращат тестове и го следят от американския университет Джон Хопкинс. Тази година пак ще прави тест, минава ги без проблем, – казва гордата майка. – Отделно е много музикален, свири на китара, сега съм му купила много жестока китара. Много е добър и в литературата, пише страхотно. Кеф е да отидеш на родителска среща на всеки семестър. Това са моите моменти на гордост. Всички учители, начело с директора на гимназията, ми застават в шпалир и започват да ми стискат ръката и да казват: „Браво, госпожо, браво, госпожо. Възпитала сте прекрасен син, няма такова дете”… и аз вече там се разтапям. Двамата с мъжа ми решихме Ксантос да остане да учи в Атина, защото българското образование не е достатъчно добро. Учи в съвсем нормално училище, а нивото е страхотно.”
Скандалът с „Евровизия”
През изминалите 2 седмици се развихри скандал около песента на Вида Пиронкова „Прераждане”, предложена за „Евровизия” и изпълнена от Жана Бергендорф. Песента не влезе в челната тройка, а Вида Пиронкова заяви, че резултатът от конкурса е предизвестен в полза на предложението на „Симфоникс Интернешънъл” – продуцентите, които стояха зад предишните изпратени на конкурса парчета на Поли Генова и Кристиан Костов. „Как бих могла да се класирам, като от много сигурен вътрешен източник научих, че никой от комисията не е слушал песента ми, както и песните на останалите ми 9 колеги, – иронизира Вида Пиронкова. – Изслушани са само 3 песни.”
Докато от комисията се оправдаваха по медиите, че няма нищо нагласено, песента, продуцирана от „Симфоникс интернешънъл” – Bones отново спечели, за трета поредна година. „Оказа се, че втората от трите песни, които комисията е благоволила да изслуша, освен Bones, е на Поли Генова с продуцент – познайте кой?… Пак „Симфоникс”, разбира се. Третата песен, удостоена също с особеното внимание на комисията, е на Михаела Маринова с продуцент – изненада! – Саня Армутлиева. Искате горещи новини – ето ви ги”, смее се Пиронкова.
Впоследствие се оказа, че Жана Бергендорф е записвала успоредно вокали и за Bones, без да уведоми навреме Пиронкова. Което е недопустимо. Авторката свали клипа на „Прераждане” от мрежата. „Омерзена съм от всичко, включително от Жана. Тя беше некоректна с мен. Имам други планове за „Прераждане”, ще я изпее много добър певец. Толкова по скандала”, лаконична беше Вида Пиронкова.
Rebirth – „Прераждане“ може да се намери в мрежата само в този вариант – като инструментал и вокали. Ще се записва с нов изпълнител.
Публикувано в Седмичен Труд, 21 март 2018 г.
