По собствена инициатива българката призова всички свои приятели във фейсбук в родината и в чужбина да гласуват в подкрепа на нашия финалист в състезанието The Venture.
От Петя сякаш струи светлина…
Боряна Антимова
Героят от вчерашния ден на кампанията в подкрепа на българския финалист Bee Smart Technologies в международното състезание The Venture се казва Петя Петкова! Дамата изпрати 400 лични съобщения (не, няма грешка, четиристотин лични съобщения!) до свои приятели, за да ги призове да гласуват за българския проект!
С дакела Ричи.
Осем часа вечерта. Получавам неочаквано съобщение: „Привет! Разпратила сьм линка на всички знайни и незнайни приятели вьв фейсбук. Само като лично сьобщение ще го забележат. Успех!!!“
Сякаш чувам задъханото й дишане… Петя… Познаваме се само от фейсбук, нищо не знам за нея. Профилната й снимка говори страшно много – тази дама просто излъчва светлина!… Казвам й, че преди две години първа писах за интелигентния кошер на „космическия човек“ Сергей Петров, и че оттогава следя като журналист и се радвам на бързото развитие на проекта.
„Супер! – отговаря ми Петя. – Толкова се вьлнувам! Моят зет гледа седем кошера в едно планинско селце. Пчелите имат нужда от грижа, или ще изчезнат. А това ще бьде лош знак за природата. Хората само лично ще го забележат. Вече ми отговарят, пишат и гласуват. Браво и успех!!! Продьлжавам да ги рьчкам моите приятели да гласуват. Ще стане! Виждам, че се заражда в хората енергията малко по малко“.
После, някак между другото, Петя ми съобщава, че е разпратила съобщението на 400 свои приятели с призив да гласуват за проекта. Едно по едно, 400 съобщения! Потресена съм… Никога не би ми хрумнало подобно нещо… Да изпрати 400 съобщения, без да познава нито момчетата от Bee Smart Technologies, нито мен, никой не я е молил лично за подкрепа… Защо го прави?… Някакъв вътрешен, неин си подтик… „Искам да успеят! – казва ми Петя. – 90 процента от хората, на които пратих съобщения, лично ги познавам. Знам, че ще се включат. Приятели от Бьлгария, Германия, Испания!”
„Бях дежурна вчера 24 часа и бях ангажирана с това да изпратя на всички свои приятели послание и линк“ – казва го някак лежерно, между другото, сякаш е разпращала не послания, а собственото си селфи… На 400 приятели… Уникално…
По-късно вечерта пристига ново съобщение от нея: „Всички гласуват. Един по-един. Спасим ли пчелите, спасяваме себе си. Така ми пишат. Заразена сьм от вдьхновението на тези момчета”. А аз съм заразена от вдъхновението на Петя! Пускам си музика и адреналинът ме държи здраво, някъде късно през нощта решавам, че на сутринта трябва да й се обадя.
Звъня й в скайп. Искам всичко, всичко да науча за нея! Петя без капка смущение съобщава годините си – 45, и че работи като медицинска сестра. Завършила е и магистратура по здравен мениджмънт, но продължава да работи като сестра в център за клинични проучвания Comac Medical. Има дъщеря красавица Александра, която следва молекулярна биология, и куче Ричи – един сладък дакел. Има и сестра Вероника, преподавател по български език и литература, прекрасни родители и дядо на 92 години, който цял живот отглежда пчели и продължава да го прави.
С дъщеря си Александра.
Със сестра си Вероника.
Семейството, което много обича.
От 18-годишна се занимава с йога, вегетарианка е и обича да готви. Отскоро се увлича и по аюрведа.
За йогата говори с любов: „Първо се занимавах по здравословни причини, след това стана моя философия. Започнах малко по-надълбоко да я изучавам нещата и стана мой начин на живот и на мислене. Йогата не е само физически упражнения и начин на хранене, но и философия. Благодарение на нея успях да преосмисля начина си на живот и да си дам ясната сметка, че има неща, които са много по-важни от материалните придобивки. Парите са необходими за оцеляване, но не са всичко. Изключително силно вярвам, че човекът има много силна мисъл и ако позитивно си настроен в живота, винаги около теб някак се струпват и други позитивни хора. Животът е въпрос на възприятие.“
Мъжът до нея – д-р Красимир Цветков, хирург, и дъщеря й Александра.
Супер Петя
Така я наричат приятелите й във фейсбук. Оказва се, че дамата има сериозен фенклуб заради страстта й към фотографията. Любимото й направление е макрофотографията. Албумите й с капчици роса върху растения предизвикват фурор сред феновете й. Казва, че това й е хоби, и че никъде не е публикувала снимките си.
„Обичам природата, вкъщи отглеждам орхидеи. Имам 11, те непрекъснато цъфтят и хората ме питат как поддържам тази красота“, смее се Петя.
Орхидеите й постоянно цъфтят.
Монологът на една позитивна Петя
Говорим за изкуството да извадиш от човека най-доброто. Ето бисерите на Петя по темата, какво мисли за общуването с хората:
„Смятам, че в човека има заложени много добри неща и е въпрос на това, как ще подходиш към някого. Винаги казвам, че въпросът е в пътя към човека, да намериш правилната комуникация. Защото всеки носи някаква добрина в себе си. И дори когато попаднеш в ситуация с агресивни и недобре разположени хора, със спокойствието си и с поведението си, с начина, по който говориш, може да обърнеш ситуацията към добро.”
“Когато хората се държат лошо с теб, тази негативна енергия невинаги е отправена директно към теб. Обикновено хората не могат да се справят със собствените си вътрешни проблеми и изливат агресията си в общуването си с външната среда. Така че трябва първо да се справиш със себе си, след това да търсиш отговор на другите неща. Така съм решила, че трябва да постъпвам. И когато видя някоя позитивна инициатива, никога не подхождам с негативизъм. Защото българинът е доста мнителен, той решава, че винаги, когато излезе някаква кауза или мисия, някой иска да злоупотреби.”
“Аз винаги си казвам: след като аз съм така позитивно настроена, защо пък човекът отсреща да не е също като мен? Не мисля, че иска да употреби другите, а решавам, че може би наистина има хора, които също мислят като мен и заслужават подкрепа. И аз съм длъжна да дам най-доброто от себе си.”
Част от красотите на Петя – макрофотография на капчици роса
И още красоти на тема природа
А когато човек сгреши и те разочарова?
„Всеки трябва да носи отговорност за собствените си дела. Аз съм решила, че трябва да помогна за някоя добра кауза. Ако някой е злоупотребил по някакъв начин, това си е вече негова отговорност. Вярвам, че голям процент от нещата, които правят хората при обявяването на такива каузи, наистина имат смисъл…”
“Проблемът с пчелите е доста сериозен. Моят дядо, който е на 92 години, през целия си живот е гледал пчели. В момента имаме 7 кошера в едно планинско селце и доста хора около мен ми писаха, защото много от тези, на които разпратих писма да подкрепят проекта, са ми реални познати. Професията ми е такава, че имам много познати и приятели. Живяла съм на различни места в България.”
“Не съм живяла в чужбина и никога не съм го пожелавала, и макар че моите родители бяха дълго време в Канада, аз така и не пожелах да остана там. Просто прекалено много обичам България и съм готова да дам всичко от себе си, но да съм тук. Обичам много родината си, обичам си земята!”
“Имам много приятели в чужбина, които, да, живеят добре, но винаги у тях остава една носталгия, дискомфорт, усещането, че нещо ти липсва. И винаги казвам на хората, които искат да се реализират навън, че не е правилно човек да е далече от родителите си, да оставят тук възрастни самотни хора. Промяната към добро тук трябва да дойде от всички нас, не да чакаме някой да дойде да ни промени живота. Няма как това да стане, ние сме промяната! Всеки от нас е промяната!”
“Защо реших да пратя съобщения? Аз знам, че хората разглеждат механично, отварят страниците и гледат какво тече в момента. Но не всеки се спира, ако ти лично не му обърнеш внимание. Вниманието на хората е концентрирано в различни посоки и когато им изпращам някакво лично послание, винаги към него прикрепям някакъв кратък текст. В случая им писах: „Бихте ли подкрепили този проект, свързан с пчелите? Моля, дайте своя глас за тези млади българи, те заслужават шанс!”
“Хората ми отговориха: „Това е чудесно!“ Даже имам една фейсбук приятелка, много симпатична млада дама от Пловдив, която ми каза: “Ти знаеш ли моят дядо до 86-годишна възраст отглеждаше пчели във Велинград, това е чудесно! Най-хубавите ми спомени са били, когато сме ходили да се грижим за пчелите там!“ Изпадна в сантиментални спомени и каза, че около нея също има хора, които отглеждат пчели, и, че ще разпространи, защото проектът е наистина интересен.”
“Имам доста познати и в Хисаря, които също ми писаха. Телефонът ми непрекъснато звънкаше часове наред. Но абсолютно всички, на които писах, ми пратиха обратен отговор. На някои не им беше ясно как да гласуват, обясних им. Всички казаха, че ще публикуват линка за гласуване на страниците си, за да призоват техните приятели да гласуват. Вярвам, че ще откликнат!“
За българския финалист в международното състезание The Venture – Bee Smart Technologies може да гласувате много лесно, само с 2 клика през фейсбук, ТУК
Повече информация за проекта – ТУК
