Най-голямата ми награда беше, когато режисьорът Кирил Станков ме одобри за ролята в “Джулай”, а не “Икар”-ът за нея. По-трудно вземам роли, отколкото награди.
Сн. Светослав Караджов
Параскева Джукелова е родена в Панагюрище. През 1992 г. завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ, в ървия клас на проф. Стефан Данаилов. Играла е на сцените на Сатирата, “Възраждане” и театър “Българска армия. В трупата е на Народния театър, където играе в постановките “Пет жени в еднакви рокли” и “Ричард III”.
Прави поредица от силни роли в киното в “Сезонът на канарчетата (“Златна роза”), “Суламит”, “Изпепеляване”, “Време за жени”, “Джулай” (награда на киноакадемията 2014). Два пъти е носител на награда от фестивала “Любовта е лудост” – за “Изпепеляване” и “Суламит”, и една награда на Фестивала на киноактьорите в Карлово.
Снимала се е и в няколко чуждестранни кинопродукции, като в „Икона“ партнира на Патрик Суейзи. През 2012 г. се снима в сериала “Къде е Маги”. Била е водеща на тв предаванията „Понеделник 8 и 1/2“ и “Неделя Х3” по БНТ.
От дълги години живее с кинорежисьора Виктор Божинов, имат дъщеря Калина на 5 години.
С Касиел Ноа Ашер и Яна Титова в “Джулай”, и трите с номинации за главна женска роля на Наградите на киноакадемията – 2014.
-Параскева, на 7 юни ти получи наградата на киноакадемията за ролята си във филма “Джулай”. По-ценна ли е за теб заради това, че е от киногилдията?
-В изкуството наградите винаги са субективни – на един му харесва, на друг не. Но ценното е реакцията на зрителите, които след като гледат филма, споделят какво са изпитали при моето изпълнение. Да, много е ласкателно, че колегите са забелязали моя труд, както и на другите две актриси в “Джулай” – Касиел Ноа Ашер и Яна Титова, които също бяха номинирани за главна роля тази година.
С Касиел Ноа Ашер и Яна Титова на представянето на филма “Джулай” на Московския кинофестивал.
-На церемонията ти каза: “Тази награда е и ваша, момичета, аз съм само част от триглавата ламя в “Джулай”.
-Защото в този филм трите сме в някаква симбиоза, една без друга не можем да изградим ролите си, така е по сценарий. Вложих много желание в ролята, много любов и искреност. Беше предизвикателство, нещо различно от това, което човек би си представил, че мога да изиграя.
Героинята ми е цинична жена, с много разочарования, която почти се е отказала да се бори в живота си – нещо, което на пръв поглед не излъчвам. Всъщност най-голямата ми награда беше, когато режисьорът Кирил Станков ме одобри за ролята. Шегувам се, че по-трудно вземам роли, отколкото награди. Може да звучи високомерно, но след като се снимат толкова малко филми, естествено е да са малко хубавите женски роли.
С Яна Титова и Касиел Ноа Ашер на плаката към филма “Джулай, сн. Михаил Вучков
-Заради “Джулай” ти се прости с разкошните си руси къдрици. Не ти ли беше жал?
-Напротив, аз го поисках. Представях си героинята с тъмна коса, даже исках да е прошарена. Видът и трябваше да е по-запуснат. Външният вид говори много за начина на живот на образа.
-От дете наивно съм се чудила как актриси красавици като теб доброволно се подлагат на загрозяване в ролите си.
-Когато работя над роля, суетата я оставям на заден план. Ако една актриса държи на всяка цена да е нещо като фатална жена и секссимвол – трябва да подбира роли, в които ще изглежда красива. Но това не е актьорско предизвикателство. В театъра и в киното ми е по-интересно да направя такава промяна, че да не могат да ме познаят.
-Е, ти си една от красавиците в гилдията.
– Смея да твърдя, че съм фотогенична, а и красотата е относително понятие, има роли, които няма как да получа, защото там трябва дълъг крак, пищен бюст и т. н. Тези роли си ги взимат манекенките, утешителното е, че малко от тях имат и нужното актьорско присъствие…
-Но ето че силни режисьори като Стефан Командарев те ангажират – заснехте филма “Съдилището”, който есента ще е по екраните.
-Там също играя жена, която няма възможности да посещава фризьорския салон. Трябва да се приближиш максимално до образа, написан от автора. Предизвикателството е не да приближаваш образа до себе си, а да търсиш интересното в непознатото.
Последната й кино роля във филма “Съдилището”.
-Ти си жената до Виктор Божинов, един от най-изявените режисьори на сериали. Снимал е “Стъклен дом” и “Под прикритие”, а теб те няма там. Защо?
-Във всеки проект има определени роли и се търси определен типаж, има и разни продуцентски влияния и желания. Всичко около един кастинг е сложна система.
-Божинов е любим на много артисти. Ти би ли приела да те режисира?
-Непрекъснато ми казват колеги колко добър режисьор е Виктор. Аз го знам, защото застанах до него още преди той да се беше доказал като режисьор и винаги съм вярвала в неговите качества. Естествено че бих работила с удоволствие с него, защото е един от малкото професионално работещи режисьори у нас. Натрупал е много опит в работата си и с американци, и с руснаци – две коренно различни школи.
Той е маниак на тема кино, иска нещата да се изпипват докрай. Надявам се да има шанса да снима и игрален филм… Не сме решавали да не участвам в негов проект, така се случи. Два пъти имаше възможност, но единия път бях току-що родила и не бях във форма, другия път преценихме, че ролята не е достасъчно интересна за мен.
С Койна Русева, Ева Тепавичарова, София Бобчева и Симона Халачева в “Пет жени в еднакви рокли”, сцена “Сълза и смях”. Сн. Атанас Кънчев.
-Спомена, че през ваканцията си работила. Какво?
-Да, репетирахме едно ново представление на Търговищкия театър – “Пеперудите са свободни”. Поканиха ме режисьорът на спектакъла Александър Илинденов и директорът на театъра, и на мен ми хареса идеята да се срещна с трима млади интересни актьори в добра камерна пиеса.
Играя ролята на майката на сляпо момче – жена, подчинена на правилата и предразсъдъците, и най-вече майка-орлица. Тя претърпява драматичен обрат в отношението си към сина си и точно това ме интересува в образа. Опитвам се да играя на ръба на смешното и тъжното, движа се по острието на бръснача – хем да е ярък и почти карикатурен образ, хем да внушава някакви важни, сериозни послания.
С Асен Блатечки в “Кожа и небе”, Врачански театър.
-В Народния те режисира Теди Москов. Какво е усещането?
-В “Ричард III” играя кралица Елизабет или Темида, дублираме се с Радена Вълканова. Интересно предизвикателство е в рамките на едно представление да играеш две различни роли. С Теди Москов беше много интересно да се работи. Той е уникален режисьор с изключително чувство за хумор,
стигащо до сарказъм. Трябва да имаш по-висока обща култура, за да го разбереш, да си чел повечко.
-Какво друго правиш?
-Превеждам пиеси от английски. Намерила съм няколко интересни текста. Българският театър има нужда от текстове, третиращи актуални проблеми, като този за класовото неравенство. Днес има страшно търкане между различните слоеве у нас – на по-високо платените, които искат да си изградят собствен оазис, в който да не се докосват до мизерията, и на другите, които всеки ден се борят за оцеляването си. Една от пиесите се занимава с този проблем и то много интелигентно, дълбоко, но и с ирония.
Друга пиеса пък е много актуална с темата за емиграцията, за това как търсим реализация някъде, където нямаме корени, култура, приятели. Извън родината емигрантите печелят повече, живеят един по-уреден и луксозен живот. Но трябва да се примирят с това, че децата им ще говорят чуждия език и ще скъсат връзките си с България. Голяма част от тези хора са разкъсани между носталгията и упоритостта си да се впишат в на пръв поглед по-благоприятната, но чужда среда. Този текст ми е много близък, защото сестра ми живее в Канада. Сега съм в процес на търсене на режисьор и на театър за тези пиеси.
-Като превеждаш, разиграваш ли всички роли?
-Когато превеждам пиеса, пробвам всички реплики на глас, как звучат, изигравам всички роли. Може да се каже, че тези пиеси вече съм ги изиграла във въображението си – и то от гледна точка на всички персонажи.
-Най-ярката следа от твоя професор Стефан Данаилов?
– За мен един от най-ценните му съвети и примери е стремежът да се работи в екип – да сме много лоялни към колегите си, да си помагаме взаимно, защото театърът е отборно изкуство.
-Все повече се говори за хигиена на актьорската професия.
-Важно е, защото е позанемарена. Много мои колеги, стигнали до някакво ниво в професията, смятат, че няма нужда повече да се борят, или да поддържат актьорските инструменти – тялото и гласа. Свикнали сме да мислим, че талантът е достатъчен, а дисциплината също е много важна, както и характерът. В западните държави няма значение, че имаш талант, ако не успяваш да го развиеш и наложиш.
С Теменуга Первазова на репетиции на “Пеперудите са свободни” в Търговищкия театър.
-Беше и тв водеща на “Понеделник 8 ½” и “Неделя Х3”. Харесва ли ти това амплоа?
-“Неделя Х3” с Камен Воденичаров беше по-различен опит, защото се излъчваше на живо. Беше страшничко – трябва да си много съобразителен, да импровизираш, не може да разчиташ само на текста от сценаристите. Харесва ми, но не съм „телевизионер”. Воденето на предавания не е проста работа, иска се висока обща култура, бързи рефлекси и много компромиси. Бих опитала отново в предаване само ако темите ме интересуват, ако се говори за култура и изкуство. Но в колко телевизии има предавания за култура?! Сещам се само за една!
С Калина
-Дъщеря ти Калина, зачената инвитро, вече е на 5 – едно изстрадано дете, чакано 10 години. Това направи ли те по-тревожна майка?
-По-тревожна като че ли беше бременността, имаше много страхове дали всичко ще е наред. Като се роди детето, нещата се нормализираха. Не мисля, че съм по-плашлива, не съм такъв характер, че да треперя.
-Мечтаеш ли си да й се случи нещо хубаво?
-Мечтая си да живее в подредена държава, която може би няма да е България. Виждам как вървим все повече към забатачване. Имам чувството, че нищо не се помръдва в правилната посока.
-Мислили ли сте с Виктор за емигриране?
-Не, макар че неговата професия може да се практикува навън, той вече е работил в Русия. Но с актьорството трудно може да пробиеш в страна с различен от твоя език. Но не изключвам възможността Калина да учи и да живее в чужбина. Трябва да й дадем възможност да избере дали да бъде космополит, ако ще и изборът й да е на другия край на планетата.
С Виктор на концерт на U2 в Истанбул
-Би ли повторила отново това ходене по мъките за второ дете?
-Приемам го като доста голямо предизвикателство. Много е отговорно да имаш дете. Проблемът не е само в това да го родиш, нужно е и да му посветиш много време. Някои майки се посвещават изцяло на децата си, което сигурно е изключително полезно и ценно. Но аз пък не мога да си представя да зарежа изцяло другите си интереси, за да се посветя само на формирането на новия човек. Опитвам се да балансирам между професията и майчинството. И си признавам, че е трудно.
-Къде се срещнахте с Виктор?
-В кафето на НАТФИЗ. Той беше гледал “Сезонът на канарчетата” и се възхищаваше на работата ми там. Беше студент по кинорежисура и един негов преподавател ни запозна. Снима ме в дипломната си работа – един късометражен филм, заедно с Малин Кръстев и още двама колеги. Всичко започна като професионална среща, после физическото привличане и многото общи интереси ни сближиха, и така вече 20 години…
Като водеща на предаването “Понеделник 8 1/2” по БНТ
-Панагюрките и жените от тези подбалкански градчета като че ли се отличават от другите жени?
-Не мога да кажа. Да, в тези градчета – Панагюрище, Копривщица, Сопот, Карлово, Калофер като че ли по-силно са изразени възрожденските пориви и стремежът да се поддържа българското. Хората от този край са с един леко по-горд и остър манталитет. Имаме си пример за горда панагюрка-българка – Райна Княгиня. Може би малко хора знаят, че освен че е ушила знаме и го е развявала, тази жена след това е отгледала 5 сина, офицери в българката армия и е била първата дипломирана акушерка в България. Работела е в най-бедните квартали на София и е умряла в мизерия…
На 2 годинки в ролята на мак.
-В патриархално семейство ли си отрасла?
-Да, имаше правила в детството ми, и то не толкова заради традицията, колкото, защото родителите ми са учители и държаха на дисциплината. Като дете не съм била някаква пакостница, напротив, обичах да чета, да уча. Бях пълна отличничка не защото някой ме е карал, а защото така съм искала. Научена съм да уважавам правилата, което понякога е в мой ущърб. Да си отговорен, точен и да уважаваш авторитетите в днешно време като че ли е повече минус за теб.
-Когато имате два свободни дни с Виктор, къде обичате да ходите?
-На някое от хубавите и не толкова популярни български места. Преди обичахме да ходим до разни по-трудно достъпни исторически забележителности, които не са в топ дестинациите. Сега гледаме да има и детска площадка, за да има и детето какво да прави. А иначе обичаме да ходим на концерт в някой европейски град. Основно Виктор го организира. Последно бяхме в Букурещ на концерт на Питър Гейбриъл. Тези концерти са и урок как трябва да правиш всичко, как да се държиш към талантите си – нещо, което у нас липсва.
-Твоите хобита?
-Имам много различни интереси. Понякога се втурвам в област, която въобще не познавам, само за да видя дали мога да се справя. Миналата година така се бях втурнала към мозайката. Бях напълнила къщата в Панагюрище с парчета от керамика и тръгнах да изучавам правенето на различни мозайки. Страшно удовлетворение ми носи да видя нещо, сътворено от собствените ми ръце. Независимо дали е содена питка, ушита от мен пола или крила на фея за Калина.
Благодарение на баба ми мога да плета на една и две куки. Изработвала съм рокли на една кука, дизайнерски модели, много красиви и много сложни. Но за всичко това се иска много време. Всъщност най-силното ми хоби е актьорството, готова съм да репетирам и играя заради удоволствието от самата игра, от превъплъщаването.
