Продукти като маратонките, мемори пяната, тренажорите са създадени със съвсем друго предназначение – за ползване в Космоса, но правят живота ни по-лек.
Магдалена Гигова
Маратонките, топките за голф, памперсите, прозрачните брекети, водният пистолет и портативната прахосмукачка са… създадени в НАСА със съвсем различно първоначално предназначение. Но космическите изследвания водят до най-неочаквании и полезни за хората резултати. Президентът Айзенхауер дори не е подозирал какви удобства ще донесе на човечеството създадената от него през 1958 г. Национална агенция за космически изследвания.
От 1976-а всяка година НАСА публикува списък с всички изобретени технологии и продукти (освен свръхсекретните) в списанието „Спиноф“, общо 6300 патента. Сред тях са сателитното радио, кардиостимулаторите, съвременните тренажори, но и водните пистолети.
Разбира се, със своите 17 млрд. долара годишен бюджет агенцията може да си позволи всякакви разработки, но както е видно, вложените средства й се връщат многократно. А и ползата за човечеството е очевидна. Системата за охлаждане в скафандрите на космонавтите от експедициите „Аполо“ през 70-те години на ХХ век до днес се използва за спасяване на недоносени бебета.
През 80-те години НАСА разработва лек дихателен апарат за пожарникари. Неотдавна пък биолози използват алгоритъма за проследяване на звезди, използван при телескопа „Хъбъл“, за следене на риби и бели мечки.
Памперсите
Бебешките памперси са създадени по образ и подобие на хигиенните средства за космонавти в НАСА, при това от същите материали – полимери с голяма абсорбираща способност. Те се използват доста успешно и в растениевъдството за задържане на влагата в почвата.
Връзката със света
Възможността да се водят международни разговори се дължи на поредица от изобретения на НАСА, но чак когато агенцията изпраща хора в Космоса, телекомуникациите се подобряват. И то чрез спътниците, които им позволаяват да общуват с командния център на Земята.
С помощта на създадената вече технология всекидневно по света се изстрелват в орбита над 200 комуникационни спътника, чиято работа се следи от специални монитори на НАСА. Те предават и получават съобщения, които ни позволяват да общуваме с всички краища на света.
На космическата агенция дължим и камерите в мобилните си телефони. През 90-те години на ХХ век Лабораторията за реактивно движение търси начин да намали размера на камерите за космическите пътешествия. Учените измислили устройства, интегрирани в чип, известни като датчици CMOS. Именно те днес се срещат в камерите на повечето смартфони.
Маратонките
Когато Нийл Армстронг, стъпвайки на Луната, казал: „Това е една малка крачка за мен и огромен скок за човечеството“, едва ли е имал предвид, че думите му ще получат буквална реализация. Днес фирмите за спортни обувки масово използват технологията на „лунните ботуши“, извършили въпросната крачка.
Към скафандъра, разработена за мисията „Аполо“, са включени специални боти, които позволяват на астронавтите пружиниращи крачки и им осигуряват проветряване. Компаниите производители не се задоволили да обуват само космическите пътешественици, ами създали чепици, които намаляват натиска върху стъпалата и краката. У нас ги наричаме маратонки.
Те продължават да съдържат трипластова стелка от полиуретанова пяна, която разпределя силата равномерно по крака, когато тичате или ходите. С помощта на тази технология маратонките „вземат“ енергията от краката ви и я връщат обратно на вашето стъпало.
Термометрите
Понякога на болните е много трудно да се измери температурата с „класически“ живачен термометър. През 1991 г. се появяват първите инфрачервени ушни измерители на човешките градуси. Тези уреди опростяват и ускоряват процеса за снемане на температурни данни.
Компанията „Дайатек“, разработила първите термометри, използвала постиженията на НАСА за измерване на топлината на звездите с инфрачервена технология и така съкратила времето, което медицинските сестри губят за проверка на пациентите. Заедно с космическите специалисти бил разработен датчик, който играе ролята на термометър.
Той показва градусите във вашето тяло чрез измереното количество енергия, която тъпанчетата ви изпращат по ушния канал. А понеже те се намират вътре в организма, играят ролята на точен измерител за степента на топлината, която при болест се повишава. По такъв начин термометрите в болницата снемат показанията за по-малко от 2 секунди.
Машата за коса
Един от членовете на научното подразделение на НАСА – Денис Морисън, посветил живота си на изучаването на нанокерамиката – керамични частици с диаметър 10 000 пъти по-малък от този на човешкия косъм. Едно от неговите изобретения е металокерамиката, която се използва във всички маши и преси за коса. Особено ефикасна е за изправяне на нежелани къдрици.
Мемори пяната
Оказва се, че НАСА помага на милиони хора да спят по-добре през нощта чрез материала, приемащ формата на тялото им. Първоначално той е бил използван само за матраци при космическите полети. Превърнатият в пяна полиуретан е създаден в лаборатория, за да намали въздействието на гравитационните сили по време на кацане.
Този вид пластмаса притежава уникалното свойство равномерно да разпределя теглото и налягането върху тялото. Дори смачкан до 10 процента от първоначалния си обем, той успява да се върне в изходно положение. Някои частни авиокомпании го използват за седалките, защото е особено подходящ при кацане.
Приложението му обаче далеч не е само в рамките на небесата. Способността на мемори пяната да разпределя теглото и температурната му чувствителност оказват неоценима помощ на инвалиди и приковани към постелята хора. Лекарите с помощта на специални матраци може да намалят налягането върху определени части от тялото, за да защитят пациента от последиците на залежаването.
Някои производители на протези залагат на приликата межу полиуретана и човешката кожа, както и възможността чрез него да намалят триенето между протезата и ставите. Седалките за състезателни коли, мотоциклети и велосипеди от мемори пяна пък са много удобни.
Уредите на батерии
Когато обирате трохите или чистите клавиатурата на компютъра с безжична прахосмукачка, хич не се замисляте, че използвате технология на пратениците на Луната. Макар първите прибори на батерии да са изобретени още през 1961 г., научноизследователската лаборатория на НАСА подпомага усъвършенстването на технологията.
В средата на 60-те години при подготовката на мисиите „Аполо“ за полети до Луната в космическата агенция имали нужда от инструменти, с които астронавтите да добият проби от почвата и скалите. Те трябвало да бъдат компактни, леки, но достатъчно мощни, за да пробият дупка и да вземат образци.
Да се използва свредел при лунни условия, било неособено целесъобразно и НАСА заедно с изследователската компания „Блек енд Декер“ създала магнитна бормашина на батерии. От фирмата претворили условията на ограниченото космическо пространство и разработили компютърна програма за инструмента, която значително намалила разхода на енергия, за да удължи срока на действие на батерията.
След общия проект с НАСА компанията започва да използва същите принципи за различни инструменти с приложение във всекидневието.
Невидимите брекети
Много тийнейджъри са останали с криви зъби, отказвайки да носят в устите си „железа“, за които връстниците ще им се подиграват. Днес обаче дори е модерно да ходиш с безцветни брекети. „Шините невидимки“ се появяват на пазара през 1987 г. Изработени са от полупрозрачен поликристален оксид на алуминия. Компанията „Сирадайн“ ги разработва, използвайки технология на НАСА за изследване на керамика за защита на инфрачервени антени за топлинно насочване.
По същото време друга фирма – „Юнитек“, се труди над нов дизайн за брекети – по-естетичен и без блестяща метална част. Специалистите забелязали, че използваният отксид на алуминия е много надежден материал, при това прозрачен, което го прави изключително подходящ. Невидимите шини добиват мълниеносна популярност и стават един от най-успешните продукти в ортодонтската промишленост.
Филтрите за вода
Човек не може да оцелее без вода, затова начините за пречистването й са много важни. Астронавтите също се нуждаели от ефикасен начин за получаване на бистра течност в Космоса, за да се предпазят от развитие на бактерии.
Технологията на филтрите за пречистване съществува от 1950 г., но от НАСА се заинтересували как това може да става в екстремни условия при максимално дълго задържане на резултата. По тази причина създали милиони разновидности на филтрите, които ние използване всеки ден.
Бягащата пътечка
Тренажорите са измислени от НАСА за космонавтите и в орбиттата да се занимават с физически упражнения и да не губят форма, защото в състояние на безтегловност мускулите може да атрофират. При нулева гравитация скелетът на човека също постепенно започва да слабее.
Топките за голф
НАСА разработила технология, предотвратяваща колебанието на течности в съдовете, за да се избегне разлив на течен кислород и водород във външните резервоари на космическите кораби. Сърцевината на топките за голф обикновено се състои от течност, така че изобретението на инженерите се оказало полезно и за спортната индустрия. Благодарение на космическите технологии голфърите разполагат с топки, чиято траектория вече е по-права и точна.
Детекторът за дим
Инженерите на НАСА са знаели израза „Няма дим без огън“, когато през 70-те години на ХХ век проектирали първата космическа станция „Скайлаб“. Астронавтите трябвало да бъдат предизвестени в случай на пожар или поява на вредни газове, затова учените заедно с „Хъниуел корпорейшън“ създават първия регулируем датчик за дим с различни нива на чувствителност, за да се избегнат фалшиви тревоги.
Първото изобретение, появило се на масовия пазар, се наричало йонизиран детектор за дим. По същество в името му е закодирано, че уредът използва радиоактивния елемент Америций-241, за да открие наличие на пушек или вредни газове.
При нормалното му функциониране чистите въздушни частици на кислорода и азота преминават през детектора, а америцият ги йонизира и така създава електрически токов импулс. Ако през него проникне дим, работата му се нарушава и апаратът вдига тревога.
Банските костюми за плувци
В НАСА изобретяват и риблет – малки, невидими с просто око жлебове с размер по-малък от драскотини. Те се използват за повърхности на космически кораби, самолети и състезателни яхти, защото намаляват триенето. В сътрудничество със „Спидо“ космическата агенция разработва и бански костюми, които увеличават скоростта на плувеца с 10-15 процента.
Водният пистолет
Инженерът от НАСА Лони Джонсън, създател на бомбардировачите „Стелт“, измислил воден пистолет. Моделът с подобрени характеристики се появява през 1989 година и е много по-добър от всички на пазара. Оттогава „Супер соукър“ е неизменно в Топ 20 на най-добре продаваните играчки на пазара.
Парфюмът „Зен“
През 1990 г. космическата агенция на САЩ и компанията „Интернешънъл флауърс анд фрагрансес“ провеждат експерименти за отглеждане на рози в орбита. Целта е изследване измененията на аромата при ниска гравитация. Специално създаденият сорт лети със совалката „Дискавъри“ и астронавтите в продължение на 10 дни събират данни. Въз основа на получената информация за изменението на етеричните масла козметичната фирма „Шисейдо“ създава парфюма
„Зен“.
Боб чорба в ракетата
Благодарение на българските учени астронавтите хапват любимите си храни
Не само НАСА, ами и българският Институт по криобиология и лиофилизация е дал нещо на света. Благодарение на изследователите му ние сме третата държава след Съветския съюз и САЩ, изпратила храни в Космоса.
Заслуги за това има екипът на акад. Цветан Цветков. С тяхна помощ българските космонавти Георги Иванов и Александър Александров черпят колегите си в орбиталната станция с боб чорба по манастирски, мусака, сарми, нашенски плодове… И пилето с ориз не е във вид на туба или хапче, ами има вкус на нормална храна и е приготвено от истински продукти без намесата на вредните „Е“-та.
Със замирането на космическата ни активност се оказва, че българските учени пак намират приложение на „готварското“ си изкуство. Т.нар. екструдирани храни се използват от аплинисти и пътешественици, за спасяване на бежанци или хора в бедстващи райони, защото са много леки, не заемат място и щом се залеят с вода, възвръщат естествения си вид и вкус.
Тайната на гозбите, плодовете и зеленчуците е в изсушаването в специални машини, което трае от 12 до 20 часа в зависимост от продукта. Така той запазва хранителните и най-важното, вкусовите си качества, а същевременно е удобен за консумация в безтегловност. Това се постига чрез извличането на водата от храната, по научному казано – чрез лиофилизация.
Целият процес включва още дълбоко замразяване и след това изсушаване в условията на вакуум. Резултатът е хранителен концентрат с минимален остатък от влага не повече от 5 на сто, а теглото му е една десета от първоначалното. Т.е. от 30 кг ябълки в космоса ще излети 3-килограмовият им еквивалент. Всички плодове са леки като царевични пръчици, но слава Богу, вкусът им е като на истински плодове. А щом се залеяят с вода, стават сочни и ароматни.
Хубавото е, че месото, при което извличането на влагата продължава и над 20 часа, не само запазва вкусовите си качества, ами съхранява витамините и минералите в него без грам консерванти и сол. При това трайността на лиофилизираните храни е от 2 до 5 години, което ги прави много удобни и за военновременен запас. На лиофилизация не подлежат само медът и мазнините. Иначе в космоса менюто е като в ресторант – супа топчета, шкембе чорба, кисело мляко, лютеница, таратор.
Освен за орбитални станции, за алпинисти, военни и бежански лагери „леките“ храни са особено подходящи и за болници. Прилагат се успешно при хранене със сонда или след операция. „Космическите храни“ подпомагат разработването на лечебни диети за страдащи от диабет, затлъстяване, сърдечносъдови заболявания. Българските учени са създали серията Body Norm, донесла им няколко международни награди.
Учените от БАН продължават да търсят български бизнесмени за серийно производство на космически храни. „Те биха могли да са полезни в случаи на бедствия и аварии заради лесния пренос, но също така и за захранване на възстановяващи се от заболявания хора, както и при съхранение на кръвна плазма“, обясни председателят на института проф. Петър Гецов.
Източник: Преса