Раните от осакатеното детство от родителите се лекуват дълго. Често хора на по 20, 30 или 40 сякаш са на годините, когато не им е достигала обич.
Според психолозите често се срещат хора, които са на 20, 30, 40 години, но само външно. А вътре в душата си те като че ли са останали в ранна детска възраст и все още чакат любовта, която тогава им е липсвала. И ще останат там до момента, в който свикнат самостоятелно да намират удовлетворение в себе си.
Всяка възраст има свои, а грижите и любовта на родителите всяка година са различни.
В първата година у детето започва да се оформя доверие, а любовта към него се изразява чрез конкретните грижи на майката за неговите потребности. Ако в тази възраст родителката е била ненадеждна, детето е било отхвърляно и т.н., това може да предизвика у него подозрителност и страх за благоденствието му.
В зрялата възраст с тези хора е трудно да се осъществи контакт, в отношенията често подлагат партньора на изпитания и проверки на доверие. Във връзката си може да се чувстват безпомощни и уязвими.
По-късно, на 2-3-годишна възраст, детето се научава да бъде самостоятелно и развива самоконтрол. Ако родителите пречат на развитието в тези направления, например с нетърпение и упоритост правят това, което детето може да направи само, или, точно обратното, очакват действия, които то не е в състояние да извърши само, развиват у него чувство на срам. А ако постоянно го надзирават и по този начин остават слепи за истинските му нужди, детето поставя под въпрос своите способности да контролира околния свят и да владее себе си.
Вече като възрастни тези хора, вместо да бъдат уверени, мислят, че другите ги наблюдават внимателно и с подозрение и неодобрение. Може сащо да развият обсесивно-компулсивни симптоми или параноичен страх от преследване.
Любовта към едно дете на 3-6 години се изразява в това да се насърчават самостоятелните му действия, в подкрепа на инициативите му, в признаване на правото на интелектуална любознателност и творчество. Ако родителите през този период не позволяват на детето си да действа независимо, прекалено много го наказват в отговор на неговите нужди, то развива чувство за вина.
В зряла възраст на такива “големи деца“ им липсват мотивация и решимост, за да си поставят реалистични цели и да ги постигат. Освен това постоянното чувство за вина може да предизвика пасивност, импотентност или фригидност и психопатични поведения.
У децата в училищна възраст се оформя трудолюбието. Ако родителите през този период се съмняват в способността на детето или на статуса му сред връстниците, това може да го обезкуражи да учи повече, но и да развие чувство за малоценност, което впоследствие ще убие доверието в способността му да функционира ефективно и да живее нормално.
Ако децата приемат успехите в училище и работата като единствен критерий, по който съдят за техните достойнства, като вазръстни те могат да станат “работна сила” в установена от обществото ролева йерархия.
Психологът Ирина Парфенова предлага да протегнем ръка към нашето “вътрешно дете” и да му помогнем да порасне. Намерете своя детска снимка и просто се опитайте да си представите детето, което живее във вас. На колко години е? Как изглежда? За какво мисли? Кой е до него? Какво го безпокои?
Поговорете с него.
Вземете лист хартия и два молива с различен цвят: единия в дясната ръка, другия в лявата. Ако дясната ръка ви е по-силната, пишете с нея от името на възрастния човек във вас, а с лявата – от името на вътрешното дете във вас. Ако сте левичар – обратно.
В диалога участвате само вие и вашето вътрешно дете. Кой от двамата пръв ще потърси контакт? С какво ще започнете общуването си? Отговорите, които ще получите, може да ви изненадат.
Ако сте намерили детето в себе си и сте започнали разговор с него, е време да установите взаимоотношения. Общувайте с малчугана във вас толкова, колкото му се иска. Попитайте го какво му липсва. Дайте му това, за което ви помоли. Обърнете се към него по име, кажете му топли думи, изразете любовта си към него. Посъветвайте го нещо.
Бъдете за вашето вътрешно дете този родител, от когото сте се нуждаели тогава.
Източник: AdMe
