Режисьорът и продуцент довършва филма „Нокаут или всичко, което тя написа“ с краудфъндинг кампания за дарения от фенове.
Боряна Антимова
„Моите „Оскари“ са наградите на зрителите“, казва Ники Илиев. Обича да прави филми, които той самият би гледал с удоволствие в хола си – да разтоварват, но и да носят ненатрапчиви послания. Статистиката от боксофисите показва, че публиката ги оценява високо. Талантливият продуцент и режисьор не е кандидатствал за субсидия от НФЦ, не е мънкал „на какво дередже е българското кино“, не проси помощ, а работи здраво и се справя по мъжки с проблемите.
Ники Илиев е от онези креативни и амбициозни млади българи, за които важи библейската максима “никой не е пророк в собственото си село” (под “село” разбирай родната киногилдия). Той никога не е кандидатствал за субсидия от Българския филмов център, но филмите му триумфират по престижни международни кинофестивали. „Чужденецът“ (2012) и „Живи легенди“ (2014) до момента са спечелили общо 16 награди в България и чужбина.
Според официалната бокс офис класация на кината в България „Живи легенди“ е най-гледаният филм за 2014-а и е най-гледаният сред всички филми, създадени през последните 5 години, втори е „Чужденецът“, който също е най-гледан филм за 2012-а . „Живи легенди“ беше поставен на 11-то място в класацията “Лачените обувки на българското кино” по БНТ от зрителите, като това е най-високо класираният филм, правен след 1989 г.
Един от звездните мигове за Ники: през юли 2014 г. “Живи легенди” е избран за “най-добър международен филм” на “Манхатън филм фестивал” в Ню Йорк.
Сред най-престижните чуждестранни награди на „Живи легенди“ е тази за “Най-добър международен филм”(“Best International Feature”) на Manhattan film festival в Ню Йорк (2015). Отличен е и на Los Angeles Comedy Festival, открива фестивала в Иския, Италия и обира наградите за най-добър режисьор и най-добра женска роля на Саня Борисова на международния фестивал в Румъния.
Филмът “Чужденецът” печели “Най-добър чуждестранен филм” на същия фестивал в Манхатън, “Най-добър пълнометражен филм” и “Най добър сценарий” в Comedy festival в Лос Анджелис, както и приза на публиката на “Златната роза” във Варна. И двете ленти продължават да се въртят с успех в десетки страни по света.
„Така ни е тръгнало в България – да печелим наградите на публиката. Хората усещат, че правим филми за тях, и ни отвръщат с одобрение, и това е важно за мен, – споделя режисьорът. – Кинокритиците сега са доста по-ласкави в оценките си, отколкото в началото, но пак някои подхвърлят, че филмите ми са повече мейнстрийм, по-комерсиални и т.н. Това, че са гледаеми, и че са оценени от много хора, съвсем не значи, че са повърхностни. Може би ще трябва да мине още малко време, докато освен нормалния зрител ни приемат и кинаджиите. Много от по-възрастните ни режисьори се оправдават, че нашият зрител не ходи на български филми. Ние доказваме, че това не е вярно, и го правим с много по-нискобюджетни продукции, без държавни субсидии.“
Някои все още свързват красивото лице на Ники с модния подиум, на който дефилираше преди десетина години като модел на агенция „Ексграуд“. Той твърди, че отдавна е затворил тази страница, а понятието „секссимвол“ му е чуждо, смущава го и по никакъв начин не се свързва с амбициите му. „Моите амбиции са насочени изключително към киното, то е голямата страст. Искам да правя филми, които да носят удоволствие на хората и да ги докосват емоционално, да разказват истории, които и мен лично биха развълнували“, категоричен е Ники Илиев.
Роден е през 1981 г. в София. Син е на театралния режисьор Бойко Илиев и на професора по кожни болести Мирослава Кадурина, племенник е на актьора Георги Кадурин. Завършил е кино и телевизионна режисура в НАТФИЗ и актьорско майсторство в НБУ. Като ученик става водещ на предаването “МелоТВмания” на БНТ. Играл е в над 10 кино продукции, снима се в сериала „Забранена любов“.
Ники твърди, че не му се е налагало да се еманципира между двамата важни мъже в живота си, по чиито стъпки всъщност тръгва, но не съвсем – баща му и вуйчо му. „Ако ме питаш дали съм излязъл от сянката на двамата, няма такава, защото продължаваме да работим заедно“, казва Ники.
От майка си е наследил амбицията и желанието за работа. От баща си иска съвет само когато е готов сценарият и втори път – на пробните показвания по време на монтаж. Докато на него разчита повече за професионалната критика, майка му го подкрепя непрекъснато: „Тя определено харесва това, което правя, и се опитва да ми действа позитивно. В детството не ми е повтаряла толкова често “Ти можеш”, колкото от момента, в който се захванах със собствени проекти“.
Ники е израснал по болници и театри. Родителите му са били още студенти, когато се е родил, и след това доста често са го вземали със себе си. „Разбира се, в театъра ми беше много по-интересно, отколкото в болницата. Най-ярките ми спомени са от Пазарджик, тогава татко ми работеше в местния театър и живеехме там. След това дойдохме в София и той основа частния театър “Евродиалог”. Ходех на почти всичките му представления, гледах ги десетки пъти. Беше страхотно и тогава се запалих да играя, но театърът така и не ме привлече достатъчно, киното ме завладя изцяло“, спомня си Ники.
Магията на седмото изкуство го грабва от дете: „Ходех на кино сам, гледах разни филми, в Пазарджик най-вече. Там имаше едно кино “Млада гвардия”. Обичах фантастичните филми – “Междузвездни войни”, “Извънземното” и т.н. Като повечето момчета си представях как аз съм героят, виждах се като нинджа, джедай, самурай“, спомня си режисьорът.
Днес в малкото си свободно време той продължава да гледа филми. Тренира кикбокс и китайски бойни изкуства. „Така поддържам форма, това ми помага да съм по-уравновесен и ме учи на дисциплина“, казва Ники.
“Нокаут или всичко, което тя написа”
Официалният плакат на филма “Нокаут или всичко, което тя написа”.
Новият филм на Ники Илиев „All She Wrote“ („Нокаут, или всичко, което тя написа“) е на етап постпродукция. „Монтирахме го и сега го довършваме звуково, цветни корекции и т. н., но търсим дофинансиране, защото бюджетът ни свърши“, каза Ники. Екипът подготвя дарителска кампания на интернет платформата Indiegogo. Краудфъндинг платформите са места, на които се представят много проекти и всеки човек по света може да вложи средства според възможностите си, от 5 долара нагоре, за проекта, който хареса. С дарението си показва, че го цени и застава зад него. „Кампанията започва през май, ако някой иска да се включи, на сайта в раздел „Филми“ може да потърси „Аll She Wrote“, или да следи фейсбук страницата на филма“, казва Ники. Екипът вече води преговори с дистрибутори и агенти от Щатите и чужбина за филма, който официално ще бъде пуснат през есента.
Нестандартна любовна история, комедия и драма едновременно – така Илиев определя третата си лента. Казва, че е в същата стилистика като първите два филма и вече се оформя стилът „Ники Илиев“. Сценарият, който написва заедно с жена си Саня, вече спечели втора награда за пълнометражен сценарий на седмото издание на Los Angeles Independent Film Awards или Наградите за независими филми в Лос Анжелис още през 2014 г. „Пуснах сценария на този конкурс, за да направя проверка, дали някой в Щатите ще го хареса и как той би се наредил до други американски сценарии“, казва продуцентът.
Ники Илиев с наградата за пълнометражен сценарий на Los Angeles Independent Film Awards в Лос Анджелис. Снимки: Личен архив.
Ники Илиев с всички наградени на фестивала в Лос Анджелис.
Ники Илиев носи дързостта на младите български режисьори, които някак лесно прекрачват респекта към световни кумири. След като в „Чужденецът“ доведе Кристоф Ламбер, а в „Живи легенди“ – звездата от сериала „Октопод“ Микеле Плачидо, в третата си лента той покани актьора от сериала „От местопрестъплението“ Гари Дърден. „Честно казано се чудя защо някои наши режисьори се боят да ангажират чужди звезди. Моята максима е, че човек трябва да пробва и ако някой не приеме – се търси друг“, коментира продуцентът.
Саня Борисова – Илиева и Орлин Павлов по време на снимките в Ню Йорк. Снимки: „Ники Илиев филмс“.
Историята е за бивш боец, напуснал спорта заради редица мозъчни увреждания, получени от ударите. Станал е музикант, пее и свири на китара по клубове и се запознава с момиче с подобни на неговите проблеми. Действието се развива основно в Ню Йорк, София и Банско. Снимките на „Нокаут, или всичко, което тя написа“ започнаха в началото на август миналата година, когато у нас пристигна Гари Дърден.
Ники Илиев благодари на Гари Дърден за успешно свършената работа.
Неговият герой, бившият боксьор Арън, свири на китара в клуб в Ню Йорк. Там среща български емигрант, който превежда на езика на глухонемите (Орлин Павлов). Има сестра близначка с лека форма на аутизъм (Саня Илиева), която не е говорила дълго време и е научил жестомимичния език, за да общува с нея. Преводачът решава, че Арън и Жана имат много общо, и си наумява да ги събере. За героинята си Жана Саня твърди, че е „по-шантава от Магдалена от „Чужденецът“. „Цялата история се получи много шантава, с много музика и комични моменти”, обяснява режисьорът.
Настроение зад кадър: Гари Дърден, Орлин Павлов и Ники Илиев по време на снимките на „Нокаут“ в Ню Йорк.
Основните сцени се заснеха в Банско, София и Ню Йорк, като в историята се включиха и Башар Рахал, Катерина Евро, Александър Кадиев, Георги Стайков, Диана Любенова и Яна Маринова.
Саня Илиева в кадър от филма в Тодевата къща в Банско.
“Cinema Acting 360º” – актьорска тв и кино школа
От 29 април Ники и Саня Илиеви стартираха съвместен проект с танцова академия „International Dance Academy 360º“, озаглавен “Cinema Acting 360º”. Това е интензивна двумесечна програма за актьорско майсторство, ориентирана към телевизионни и кинопродукции. Курсът е подходящ за всеки човек над 12-годишна възраст, който има отношение към филмовото изкуство и желае да получи знания.
В програмата са включени теория и практика на снимачния процес, практика пред камера, монолог, диалог, масови сцени, импровизация, кастинг (разиграване на кастинг ситуации) , съвети за съставяне на портфолио, методики за научаване на текст, работа в група, индивидуална работа, заснемане на репетиции и анализ на сцени от лекторите (заснетият материал се дава на участниците за свободно ползване).
Ники и Саня са сред първите млади, социално ангажирани творци, които подкрепят инициативата на партньорите си „International Dance Academy 360º“ – “Направи правилния избор”. Изключително въздействащото, кратко видео, в което са засегнати проблемите с наркотици, домашно насилие, проституция е отправено и към родителите, и към децата и тийнейджърите. Посланието във видеото е, че избирайки танца, актьорскотo майсторство и изкуството като цяло, човек може да промени съдбата си.
Тандемът Ники и Саня
Една от най-красивите известни двойки много рядко може да бъде забелязана на светски събития. И двамата не си падат много по партита и шумотевици. Не четат жълтата преса, където постоянно ги развеждат и събират, и не си пишат имената в „Гугъл“, за да не гледат какви „красоти“ са изписани по техен адрес. Така се съхраняват емоционално. „Заедно сме и това между нас все още е любов“, лаконичен е Ники. В личния си живот признава, че е затворен: „Трудно ми е да общувам с непознати хора и да съм в центъра на вниманието“.
Любовната искра между двамата пламва на кастинга за сериала “Забранена любов”. “Горската” им романтична сватба на 25 август 2012 г. първоначално е замислена да се проведе в село Лещен, където са заснели “Чужденецът”, после я преместват в Ковачевица. Двамата мечтаят за къща с двор и много зеленина. Обичат да гледат филми и да ходят на кино, пътуват много по работа. „И двамата обожаваме това, което правим, и не го приемаме като работа“, казва Ники.
Ники и Саня са заедно и в киното, и вкъщи.
Малко е известно, че Саня Борисова – Илиева не е само красивото лице във филмите му, а и негова много силна опора. Двамата работят в тандем. „И трите проекта са до голяма степен общи. Саня е съсценарист и на трите филма, даде немалко хубави идеи. В “Чужденецът” се грижеше за костюмите, прическите, грима. В “Живи легенди” помагаше за организацията, за локациите, така беше и в „Нокаут“. Това ме прави по-смел в работата. Всеки мъж има нужда от жена, която да го обича и подкрепя. Саня прави точно това – дава ми сили и кураж да продължавам. Без нея тези хубави неща – филмите и наградите – нямаше да се случат“, признава Ники Илиев.
Публикувано в “Седмичен труд”, 3 май 2017 г.
