Талантливата дама създава българско училище и преподава на деца от най-тузарския квартал на Щатите.

Боряна Антимова

Малина Гаджева е учителката мечта – позитивна, винаги усмихната и лъчезарна. За 2 години с новаторските си методи печели авторитет в най-богатия регион на Америка. Създава първото българско училище в Ориндж Каунти. Преподава и в математическата школа RSM, която е в топ 10 на най-престижните училища в Щатите. Програмен директор е и на уникалното училище Melsec.

Отстрани изглежда, че Малина е имала късмета да срещне отвъд океана правилните хора в правилното време, но не е само това. Тя се налага като успешен начален педагог със своя професионализъм, с креативността и иновативните си идеи.

Преди да замине за Щатите, тя е успешен начален учител в училище „Черноризец Храбър” в Пловдив. Завършила е дефектология, но последва примера на майка си, която е начален учител. В училището тя е първият учител, който въвежда в обучението електронните учебници.

„Децата не бива да се унифицират. Те възприемат учебното съдържание по различен начин – едни, като слушат, други, като четат, трети имат по-развита визуална памет, четвърти – под формата на игра. Пък и днес децата едва ли не се раждат с компютърни умения”, обяснява Малина.

Тя успява да убеди родителите да купят телевизор за класната стая, за да може, наред с редовните уроци, да включва и електронни. Часовете й са забавни, истински празник за малките, и тъй като методите й са много успешни, училището въвежда електронните учебници и телевизорите във всички класове.

Заминаването й в Щатите е като печалба от лотарията, която дори не е искала, нито пък очаквала. Още когато се запознава със своя съпруг Лазар, той й споделя, че мечтата му е да отиде в Америка. „Аз тогава му се изсмях”, казва Малина. Женят се, а той продължава да мечтае да замине отвъд океана.

Лазар е полицай, от „добрите ченгета”. Завършил е психология и е работил като педагогически съветник в училище. Когато излиза лотарията „Зелена карта”, той е сред първите, които си пробват късмета, и така в продължение на 18 години. „Никога не съм го окуражавала, даже му казвах, че ако спечели зелена карта, да си ходи там да си преследва мечтата, но без мен. Бях негативно настроена към Америка, без обяснима причина, някакво вътрешно усещане”, обяснява Малина.

След многото неуспешни опити на мъжа й тя решава ей така, на майтап, също да участва в лотарията и късметът е на нейна страна – одобрена е. Заминават за Калифорния през 2015 г. с двете си деца – Йоан на 17 и Емануил на 12 години. „Събрахме живота си в 4 куфара и дойдохме тук с много страхове и с малко очаквания”, казва Малина.

В Нюпорт Бийч живее съученик и приятел на мъжа й със семейството си и те се настаняват при него. От четиримата само Йоан владее английски и им превежда по летищата. Мъжът й също говори английски, но малко. Пристигат с нагласата, че нито един от двамата няма да може да практикува професията си.

„Тръгвайки от България, се бях примирила, че край с моята професия, отивам в Америка да мия чинии и да гледам възрастни хора – казва Малина. – Беше ми много мъчно, че с моите български дипломи никога повече няма да работя любимата си професия като учителка.” Лазар пък не може да бъде назначен като полицай, без двамата да са положили клетва като американски граждани, а това става след години пребиваване.

Малина започва работа в магазин от известната в Америка верига T.J. MAXX. Смяната й е от 4 часа сутринта, за да не изпада в конфузни ситуации някой клиент да я попита нещо, а тя да не може да отговори на английски. Разпределена е в отдела за домашни потреби. Работата е тежка – катери се по склада, товари стоки, после тика огромни тежки колички и подрежда стоките по рафтовете в приличен търговски вид. Има и норма – 5 такива колички на по 4 стелажа за една смяна.

Малина обаче си харесва работата. Колективът е интернационален, а вечно усмихнатата и позитивно настроена българка завързва много контакти. „Неведнъж съм казвала, че с руснаците сме кармично свързани”, споделя Малина. В магазина тя е запознава с една рускиня, която й превежда и много й помага в работата.

Няколко месеца по-късно тя разбира, че в съседния град Ървайн има българска църква, приютена в сградата на сръбската църква. Там се запознава със семейството, което я е организирало. „Говорихме си какво съм работила в България, а аз започнах да плача, че много ми липсва работата ми, класа, който оставих, и че няма как да практикувам професията си, като не знам английски”, споделя Малина.

Семейството й предлага да дава частни уроци по български на двете им деца. Това се случва преди Коледа, а след Нова година приятели на семейството питат дали може да вземе и техните две деца. От църквата предоставят на Малина библиотеката за уроците по български. Уговарят се първият да е на 16 януари.

„Каква беше изненадата ми, когато на 16 януари спрях колата пред училището и видях една навалица. В първия момент си помислих, че са хора, дошли на църква, но после видях една жена, която държеше питка върху българско ленено бродирано каре”, разказва с разтреперан от вълнение глас Малина.

На този импровизиран първи учебен ден се оказва, че българите са разпространили помежду си мълвата, че българска учителка ще дава уроци и са пристигнали 12 деца. Към тях се присъединяват и други и в един момент библиотеката не може да събере 55-те ученици на Малина. Тя оформя класове според степента на владеенето им на българския. Семейството, организирало църквата, й помага с документите и регистрацията на училището.

Игри с децата пред българското училище.

В българското училище вече има клас по български език за американци. Малина има 8 ученика, сред които пилот, компютърен инженер, финансист, очакват и лекарка. Всички са американци, с удоволствие изучаващи езика ни. „От миналата седмица започнахме сътрудничество с университета в Лонг Бийч с група американски преподаватели – лингвисти. Имат интерес към страната ни и към културата ни. Техни студенти ще заминат през лятото за България, а на мен се пада да ги подготвя езиково“, вълнува се дамата.

Днес Малина организира всички тържества, които се правят и в училищата в България. Все още е единствената учителка, като понякога майка й, която ходи за по няколко месеца в САЩ, поема част от класовете. От 2 години там има и събори – пролетният се организира от училището, а есенният от църквата. На тези събори се събира цялата българска общност от Ориндж Каунти, където живеят около 4000 българи. Канят се музиканти от България, пекат се кебапчета, играят хора, облечени в народни носии, с които си донасят от България.

В Нюпорт Бийч на всеки български празник сънародниците ни обличат носии. Малина е вдясно.
Празник в българското училище, на който гостува сръбският свещеник Отец Блажко.
Малина учи децата от българското училище да правят баница.
На Коледно тържество в българското училище.

Съдбата среща Малина с една българка, която й съобщава, че има училище, в което преподават математика по руската система. “Казах й: „Ти чуваш ли се какво говориш, как ще преподавам на моя никакъв английски, а тя: „Говори с директорката, мисля, че тя ще те хареса”, разказва Малина.

Тя отива на интервю, занася преведените си български дипломи. „Не знам на какъв език си говорихме, някаква смесица от руски и английски, но тя ми даде шанс да изнеса примерен урок”, казва Малина.

Директорката й дава 3 дни за подготовка, а тя написва на лист като стихотворение репликите си на английски и наизустява целия урок. По време на часа трепери някой да не я попита нещо и тя да не може да отговори. На урока присъстват няколко нейни колеги от училището, директорката й благодари и си тръгва.

„След няколко получавам имейл: „Добре дошла в нашия отбор”. Не можех да повярвам”, вълнува се Малина. На едно събиране тя случайно разбира, че училище RSM (съкратено от Russian School of Maths) е в топ 10 на най-престижните училища в Америка. „Чак тогава си дадох сметка къде се намирам и се уплаших още повече”, споделя Малина. В него децата учат само математика по руската математическа система, която в Щатите е много ценена. „Тя е същата като нашата. Ние ги стимулираме да мислят, а не да наизустяват”, обяснява Малина. В това училище учат само деца на богаташи от Ориндж Каунти.

Малина започва с 3 деца на предучилищна възраст за лятното обучение. „Американците всъщност са много толерантни хора. Когато объркаш някоя дума, те поправят, но не с насмешка. Казват: „Английският ти е много добър, но по-добре ще звучи, ако го кажеш така”. Децата говореха по същия начин. Даже изпадах в много смешни ситуации. По време на урок слагам някаква картинка на дъската, а не знам как е на английски, и започвам: „Деца, какво виждате на дъската? “, те казват, а аз: „Браво, точно така! А това какво е?” и те пак казват, а аз се старая да запаметя думите”, разказва Малина през смях.

При мис Малинка математиката е забавна за всички американчета.
С мис Малинка математиката е лесна и забавна като детска игра за американчетата.

Днес тя води група от детската градина, I, II и III клас. От децата миналата година са оформили един oner class – за свръхнадарени деца. Те учат по много по-сложна математическа програма за надарени деца на руската спец школа.

„На първата си родителска среща изпаднах в ужас. Трябваше да проведа 7 родителски срещи, и то на посредствен английски. Помолих директорката да дойде, тя разговаря с родителите, а аз се опитвах да запаметя всичко, което казва. А когато я помолих да дойде за следващата родителска среща, тя каза: „No, you can do it” („Не, ти можеш да го направиш”). Скромността не е най-силната ми черта и бих казала, че имам самочувствието на добър учител и влагам душата си в работата. Единствената бариера, която си бях заложила в ума, беше езикът”, казва Малина.

Всички тези богати родители не обръщат внимание на недобрия й английски. За тях най-важното е, че децата обичат мис Малинка, както я наричат, и ходят с желание на уроци, където усвояват основите на математиката, като пеят, скачат, танцуват, рисуват под режисурата на една слънчева креативна дама.

Децата в американското училище имат навика да оставят послания на дъската или бюрото, че мис Малинка е най-добрият учител.

От тази учебна година Малина Гаджева е повишена в длъжност методист в RSM. „Обучавам нови колеги, също от други училища идват учители на наблюдение при мен – сподели талантливата дама. – Директорката казва, че стилът ми на преподаване е уникален.“

Отношението към учителя в Ориндж Каунти е съвършено различно от това в България, разказва Малина. От 7 до 11 май миналата година например там е проведена Седмицата на признателността към учителя. „Усеща се респектът към учителя, без значение какъв е социалният статус на родителите, а в това училище всички са много богати. Скоро разговарях с един родител, баща на двама близнаци, момче и момиче, от които момчето бърбореше и ми пречеше в час. Майка му е директор на една от най-големите болници в Ориндж Каунти – „Хоук”, бащата има застрахователен бизнес. Като му казах за сина му, той така се засрами, почна да се извинява, обеща, че ще е за последен път. После синът му ми се извини пред него. Такива са всички родители тук”, казва Малина.

С Марина Елисеевна – жената, която променя живота ѝ

В училището всичките колеги й се възхищават и една втора съдбовна среща с рускиня променя живота й. Веднъж по коридора среща учителката Марина Елисеева. Тя й казва, че има собствено училище Melsec, в което се съчетава ученето на езици с културен обмен между държавите, и я кани в екипа си. От миналата година Малина поема и този трети ангажимент и е програмен директор на училището.

„Преподавателите по английски готвят учениците за да живеят и работят тук, а не за да полагат изпит по английска граматика, както е в други училища – включва се в разговора собственичката Марина Елисеева. – Работих дълги години в Англия и разбрах, че на децата огромно влияние оказва това, което те виждат в чуждата страна – техния маниер на общуване, как живеят, как учат и т.н. Реших да открия училище тук, защото Америка е нов свят, във всяко отношение. За американците е характерна вътрешната свобода.”

В Melsec има всякакви програми според това от какви училища идват учениците – математичаски, бизнес, езикови. В училището те минават интензивен 14-дневен курс и получават сертификат. Освен това правят обиколки из страната. Правят се и консултации за ученици, които искат да следват в Америка.

Малина въвежда в училището и програма за български ученици, които искат да видят как е животът отвъд океана. Програмата е според това какво учат децата в България, това и практикуват. Развеждат ги из региона, а там са концентрирани всички атракциони в Калифорния – „Дисниленд”, „Юнивърсъл Студио”, безкрайните плажове на Ориндж Каунти и Лас Вегас на 4 часа път.

Днес семейството на Малина живее в затворен комплекс с апартаменти в Нюпорт Бийч, с наем от 2000 долара. В комплекса са общо 5 български семейства. Съпругът й работи като охранител в мол и много му липсва работата. Постоянно ходи на различни курсове и чака да минат 2 години, за да могат да положат клетвата като американски граждани, за да има правото да работи като полицай.

Семейството пред дома им в Нюпорт Бийч.

Големият син Йоан е завършил Newport Harbor High School, едно от най-големите училища с 2500 ученика. Намира се точно в Newport Beach, където са концентрирани най-богатите хора, но това не комплексира Йоан, напротив – завършва втори по успех във випуска си. Печели пълна колежанска стипендия и в момента учи дигитален и графичен дизайн, като амбицията му е да прави компютърни игри или компютърни ефекти във филми. Малкият Емануил е на 15 години и учи в училището на брат си.

„Животът е прекрасен и не мога да разбера някои хора как се оставят животът им да мине в мрънкане и недоволство – казва Малина. – Дори и нещо да не е хубаво в момента, то е начин да те кали, да те направи по-силен. Нали всичко, което не ни убива, ни прави по-силни. Човек не трябва да се оплаква и самосъжалява, защото така потъваш в някакви плаващи пясъци, в някакво блато и спираш да виждаш възможностите и хубавите неща наоколо. Напротив, умът ти трябва да е отворен и всеки ден да очакваш денят ти да е хубав, да го използваш по най-добрия начин, да си зареден с позитивна енергия. Червейчето и сега ме човърка отвътре какво още мога да направя и да се развия и амбициите ми са много големи и смели.”

С Генералният консул на България в Лос Анджелис Веселин Вълчев и с почетния плакет от Стивън Чой, кмет на гр. Ървайн, за създаването на първото българско училище в Ориндж Каунти и за принос за развитието на българската общност.

История с ламборгини

Когато синът й Йоан учи в средното училище, се сприятелява с момче на име Тони. Той непрекъснато го разпитва за България, за Европа. Двамата са непрекъснато заедно. Тони е отличник, има по-голям брат в училището, също отличник, който след училището помага на закъсали ученици в библиотеката. Малина е очарована от тези скромни и ученолюбиви деца, без изобщо да подозира чии деца са.

Един ден синът й чака училищния автобус, а Тони както винаги му прави компания, докато не се качи в автобуса. Пред тях спира едно супер луксозно ламборгини като по филмите – скъпо, поръчково. После Йоан разказва на майка си, че това ламборгини е много известно, даже има собствен профил в инстаграм. Всички деца наоколо ахват, вадят телефоните и почват да снимат, включително и Йоан.

Ламборгинито спира пред него и Тони и слиза мъж, който се приближава към двете момчета. „Тони много се притесни и каза: „Това е баща ми”, разказва после Йоан на майка си. Бащата го попитал с какво се прибира и му предложил когато няма с какво, да го кара до вкъщи с ламборгинито.

„С Тони те дружат повече от година и той по никакъв начин не е показал, че са богати. Хранил се е с Йоан в училищната лафка, обаждаше му се като имаха някакво домашно… Но тогава моят син много се стресна. Попита мe: „Ами той като е толкова богат, дали ще ме има за приятел?” Казах му: „Той те е имал за приятел вече, ти не си знаел. Промяната е от теб към него”. Всички в Ориндж Каунти са такива – не демонстрират богатство.”

С момиченцата от подготвителната група в американското училище си играят на принцеси в междучасието.

Графиня Мелизанде

Славата на артистичната и креативна мисис Малина от България се разнася бързо из Ориндж Каунти от човек на човек. Миналата година при нея отиват мъж и жена. Водят крехко свито малко момиченце. Много притеснено и деликатно я питат ще има ли нещо против първо да пробват дали на дъщеря им ще й хареса в училището по математика. Молят я да я обучава индивидуално, тъй като до момента е учила само по този начин – в home school. В Калифорния обучението вкъщи е много разпространено.

„Родителите чули за мен и дойдоха с препоръка да пробваме, защото детето трудно приема други хора, а също и учителите – разказва Малина. – На първия урок то изобщо не искаше да комуникира с мен, но аз, както казват колегите, съм театрален режисьор без диплома. Имам всякакви играчки в училището и така под формата на игра я накарах да се отпусне. Днес тя все още е моя ученичка. Много е умна, владее свободно три езика, свири на пиано. Родителите й пътуват по 4 часа, за да я водят на уроци по математика. Преди и след урока си говорим, а те много се радват, че детето им чака с трепет уроците ни. Сега Мелизанде е на 5 години, дори тази година за пръв път учи с други ученици. Наскоро съвсем случайно разбрах от директорката, че Мелизанде е графиня. Майка й е наследница на руското царско семейство, а баща й – френски граф.”

There are no comments.

Leave a Reply

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>