Личната кауза на Марияна Хамънова и приятелите й от Back2BG е да помагат на българи, учещи и работещи в чужбина, да се върнат в родината.
Марияна Хамънова (първата от дясно) със сърцатия екип на Back2BG на форума през септември 2015 г. „Кариера в България. Защо не“. Традиция е всяка година всички участници да се снимат пред постоянния „персонаж“ – „Избягалия куфар“, чиято трогателна история извиква сълзи на носталгия и умиление у участниците.
Марияна Хамънова приема Back2BG като мисия, защото вярва, че в България си струва да работиш и да се развиваш.
Ние наистина много силно вярваме, че тук си заслужава да се развива човек.
Марияна е поредната млада дама, от която чувам това. Казвали са ми го и преди нейни съмишленици от организацията „Тук-там“. На фона на потоците от скептицизъм в социалните мрежи по повод на това, струва ли си високообразовани млади българи с добра реализация на Запад да се връщат в родината, думите на Марияна звучат като красива утопия. В тях има всичко друго – и емоция, и практичност, и убеденост, и увереност – но не и позьорство.
Марияна наистина вярва в своята кауза – да помага на българи, учещи и работещи в чужбина и проявяващи интерес към възможностите за реализация в родината, да направят своя информиран избор. Дава им това, от което имат нужда – компетентна информация, съвети и контакти с бизнеса чрез организацията Back2BG („обратно в България“). Марияна Хамънова има сериозен бизнес, а работата й с Back2BG е про боно, заради хубавата кауза.
Без напомпан патриотизъм. Само факти
„Патриотизъм? Да, има леко патриотичен елемент в работата ни – споделя младата дама. – Но на хората, които проучват възможностите да се върнат, сме длъжни да даваме само проверена информация и факти. Вече няколко години работим за каузата, защото аз и моите колеги Симона Харизанова и Ованес Ованесян смятаме, че колкото повече хора вземат това решение, толкова по-бързо нещата в България ще се подобрят.
Между другото, напоследък не само българи, а и много чужденци проявяват интерес и вземат решение да дойдат да работят в България; хора, които наистина харесват страната ни и биха искали да правят нещо тук. На тях също помагаме с информация, за да направят своя избор.
Наблюдава се една мобилност на хората по света. Няма нищо лошо в това едни хора да заминават нанякъде, други да идват. Това означава, че условията в нашата страна започват да се изравняват с европейските. Неслучайно в повечето международни фирми, където има работни позиции на английски и се работи с чужди езици, вече има страшно много чужденци.“
„За да не страдат другите като нас“
Зад първия и единствен специализиран сайт за кариерна реализация www.back2bg.com стои фондация, която Марияна Хамънова създава заедно с колеги и приятели през 2008 г. Идеята е да предоставят информация за българи, които са следвали в чужбина и са живели там по-продължително за възможностите, които биха имали в България от кариерна гледна точка – работа, развитие.
Първоначално започват със съвсем практични рубрики, като например как се признават дипломи, защото Марияна и съмишлениците й се сблъскват точно с такива проблеми, връщайки се от чужбина. Впоследствие решават, че тази информация би била полезна и за много други хора.
Кариера в България. Защо не?
По същото време – през 2008 г. се сформира сдружение „Тук-там“ (за което сп. „Клуб Z“ писа през август 2014 г.), чиято цел е същата – да помагат на българи с реализация в чужбина да направят своя информиран избор за връщане в родината. Запознават се с тях и се ражда идеята да направят заедно форума „Кариера в България. Защо не?“, който се провежда всяка година през септември.
„Първото издание беше през същата 2008-ма година, тогава успяхме да съберем около 400 човека и двайсетина фирми. Така се започна и вече осем години имаме много хубаво сътрудничество и допълване в някои сфери на дейност. Всеки от нас си пое по своя кариерен път и всъщност Back2BG ни е по-скоро хоби. Продължаваме да го поддържаме с идеална цел, всеки се опитва да помогне с каквото може и доколкото му позволява свободното време“, обяснява Марияна.
Форумът „Кариера в България. Защо не?“ събра през септември 2015 г. близо 1300 млади българи от цял свят.
Собствен бизнес. Защо не?
Кариерният форум бележи устойчив растеж с близо 20-30% всяка следваща година. Традиционно се провежда в „Интер Експо център“. „Тази година слязохме в едно от халетата на центъра, а не както беше по-рано в конферентните зали. Това определено придаде още по-голяма мащабност на събитието. Запълнихме всички пространства. Самите щандове и пространства се разпродадоха на фирми участници седмица преди събитието, имаше даже още желаещи, така че за догодина ще търсим още по-голяма площ“, радва се Марияна.
През 2015 г. са участвали 72 компании, а кандидатите са били близо 1300. Имало е и много паралелни събития – форуми, дискусии, кариерни консултации. По традиция, освен самото изложение винаги тече и конферентна програма. През последните 2-3 години много сериозно се развива темата за предприемачеството. Канят се изявени предприемачи и подобни организации, които се занимават с това в България.
„Така от изложение единствено на ниво търсене на работна позиция форумът прерасна в една цялостна ориентация за кариерно реализиране на младите хора, както и за предприемачество и развиване на собствен бизнес“, вдъхновява се младата дама.
Марияна Хамънова.
Нещо повече от HR
Това, което Марияна и приятелите й правят, прилича на HR („човешки ресурси“), но е с доста по-широко поле на дейност. Основно събират бази данни със CV-та на хора, които се обръщат към тях. От друга страна поддържат контакти с работодатели и се опитват да свързват хората, които търсят работа в България с компаниите, които търсят качествени и квалифицирани служители.
През годините са пробвали всякакви начини за свързване на двете страни.
„Миналата година организирахме събития, наречени Career Speed Dating, по модела на Speed Dating (нещо като „скоростно намиране на гадже“ – бел. ред.), но с кариерна насоченост. В рамките на 2 часа срещахме представители на 10 фирми с 10 кандидати за работа, като всеки кандидат имаше по 5 минути да разговаря с всеки представител на бизнеса. После работодателите събират контакти за хората, които са ги впечатлили, и продължават разговорите с тях, като ги канят на техни вътрешни интервюта и тестове за работа.
Получаваше се много добре, защото така придобиваш някаква първа представа за човека. Решаваш дали искаш да го включиш в някакъв процес на селекция във фирмата, който да удостовери дали наистина знанията и уменията, които той твърди, че притежава, са реални. За момента сме го преустановили, защото нямаме капацитет да работим над него. Много малък екип сме и искаме да правим нещата само когато сме сигурни, че ще се получат добре“, споделя Марияна.
Логото на организацията Back2BG.
Скептицизъм с обратен знак
Когато става дума за връщане на изявени млади българи, които работят в чужбина, коментарите най-често са: „Как може човек с добро образование и добра кариера в чужбина да реши да се върне тук, при толкова неуредени неща, при кризата, която продължава?“.
„Доста съм скептична към подобни коментари не, защото ситуацията е розова или няма криза. Кризата е в целия свят и продължава да се отразява на доста европейски икономики, а ние не сме откъснат остров. Сега нещата тръгват в по-положителна посока. За хора, които желаят да постигнат нещо и са амбицирани и имат знания и умения, няма криза и никой не се оплаква от липса на работа.
Смята се, че тук условията на труд са много по-незадоволителни в сравнение с тези в Европа или Щатите. Ако се погледне обаче през призмата на стандарта на живот, една заплата в България, обърната в евро, е много по-малка, отколкото в Германия, но при доста по-ниските разходи за живот тук накрая се получават доста сходни позиции. Освен това тук са семейството, приятелите и среда, която в чужбина по-трудно можеш да изградиш и да имаш“, коментира младата дама.
Основен мотив: неразработените ниши
„Кризата върна много хора, защото условията в Европа започват да се изравняват. Колкото и невероятно да звучи, икономики като тези на Испания и Италия не предлагат нещо много по-добро от България. У нас развиващата се икономика предлага за доста хора професии и възможности за кариерно развитие в пъти по-добри от гледна точка на израстване. В една немска фирма например човек, за да постигне някакво кариерно израстване и да достигне по-високо равнище, например мениджмънт, това в най-добрия случай му отнема между 5 и 7 години. Докато у нас това става за 2-3 години“, коментира Марияна Хамънова.
Авангардът на това поколение често използва фразата „Връщам се в България, защото е страната на неразработените възможности. В чужбина всичко е вече открито, подредено, а пък у нас има страшно много незаети ниши, които може да се разработят.
„Така е, – съгласява се Марияна. – У нас някои процеси идват със закъснение. Хора, които са били в Щатите или някъде другаде, са видели едно много по-напреднало социално-икономическо развитие, дори и като общество. И смятат, че тук подобен тип модели или бизнес биха могли да проработят, защото икономиката ни е в процес на развитие и изграждане на капацитети.
За хората с определено по-предприемачески дух тук има много повече възможности и незаети ниши, отколкото в една Англия например, която е международно средище. Това прави реализирането на предприемачески идеи много по-трудно, отколкото в България. Тук ако успееш да се наложиш за 1-2 години да развиеш някакъв приличен бизнес, можеш да използваш българския пазар за тестов и след това да излезеш на международния. Тук много неща могат да се случат, и то много по-бързо, с много по-малко разходи.“
Емоцията е много силна
„Някои си мислят, че ние едва ли не агитираме хората да се връщат в България. В никакъв случай. Не, ние даваме информация, която може да помогне на един човек да вземе правилно решение. Дали има емоция в цялата тази работа? Много, много силна. Затова и го правим толкова години и колкото и усилия да ни коства, не се отказваме, защото е една кауза, зад която сме застанали в самото начало и ни се иска колкото се може по-дълго да я поддържаме.
Не искаме да сме от тия, които постоянно се оплакват и нищо не правят, а се опитваме, доколкото ни позволява времето и всичко останало, да правим нещо, колкото и малко да е то. И това променя средата, хората, нагласите. Просто трябва постоянство. Хората винаги искат нещата да се случват много бързо, а не става точно така…“, коментира младата дама.
Мариана Хамънова.
От Швейцария през Италия до България
Марияна е на 32 години. Учи икономика в Германия, в град Констанц, на южната граница с Швейцария. Там прави и магистратура и заминава на стаж в Италия, където среща любовта в лицето на един италианец. Омъжва се за него и през 2010 г. двамата решават да дойдат да живеят в София. „Съпругът ми е юрист, работата му е между София и Рим, пътува често. Не говори български, но се чувства много комфортно в София“,споделя Марияна.
Тук тя започва собствен бизнес, като се включва в мрежата Cleantech – неправителствена организация, чиято основна цел е развитието на зеления бизнес в България чрез дейности и инструменти за насърчаване на проактивния дух, обмяната на експертиза и създаването на условия за партньорства и развитие на еко-иновациите, чистите технологии и устойчивите корпоративни практики. Регистрира НПО и консултантска компания с едно и също име Cleantech Bulgaria.
„Консултираме компании, университети, научни структури в сферата на иновациите, зелените технологии и проекти, свързани с оползотворяване на отпадъците. Това не съм го учила в университета, тогава нямаше такива програми, но посещавах много и всевъзможни курсове. Това, което винаги ме е интересувало, е свързването на бизнеса със света, в който живеем. Защото се оказа, че живеем по доста неустойчив и несъобразен с природата начин“, коментира младата дама.
Марияна Хамънова.
Не просто бизнес, а предизвикателство
Тя признава, че се е заела с много тежка материя, поради това, че е нещо ново и непознато. „Приемам го като предизвикателство и потенциал за развитие“, казва Марияна.
А дали тя самата е еко, но по убеждения, а не, защото днес е модерно? „Да, гледам да живея екологично, без да съм фанатично настроена. Старая се да генерирам по-малко отпадъци и да използвам нещата многократно. Човек във всекидневието си може да прави много дребни неща, например да не стимулира поне свръхконсумацията на дрехи и други лични вещи, на храна. Имаме нужда от много малко неща, за да живеем нормално.“
За себе си казва още, че обича да пътува и да се запознава с нови хора: „Опитвам се да ги приемам каквито са, да търся и намирам хубавото в тях. Дори и в моменти, в които съм разочарована от някого, гледам да му дам втори шанс“.
Публикувано в сп. Клуб Z, рубриката Поколението Y, януари 2016 г.
