Около 80% от животинските и растителните видове на острова не се срещат никъде другаде на земята. Само лемурите са над 100 вида.
Този остров продължава да е истинска загадка за учените. Макар да се намира само на 400 км от бреговете на Африка, той все още е слабо посещаван и е един друг свят.
Местните жители в по-голямата си част са по произход не от съседния континент, а от индонезийските острови, отстоящи на цели 5000 км на изток. Как точно е станало това, днес не знаем, но изглежда преди около 2000 години мигриращи групи от Индонезия пристигнали в Мадагаскар.
Той е разположен в тропическите ширини на южното полукълбо, в Индийския океан. От източните брегове на Африка е отделен с широкия 400 км проток на Мозамбийския проток. Мадагаскар е един от най-гfлемите острови на Земята, като отстъпва място само на Гренландия, Нова Гвинея и Калимантан. Островът има продълговата интересна форма с ширина от 400 до 600 км.
Източните му брегове са праволинейни и ниски, западните са по-високи, стръмни и изрязани. Крайбрежието е осеяно с прекрасни лагуни, дюни, и коралови рифове. Високо над обширното централно плато се издигат десетки загаснали вулкани. Стичащите се от склоновете реки са изрязали дълбоки стръмни долини осеяни с множество прагове и водопади.
Често наричат Мадагаскар „червения остров” и това не е случайно. По-голяма част от него е покрита с червено обагрени латеритни почви. Червеникави са и скалите, червеникавожълти са и водите.
Населението на острова е около 18 040 341 души млн. души, а столицата му е Антананариво.
Столицата Антананариво.
Пазар в Антананариво.
Откакто е отделен от континентална Африка – според учените, преди 150 милиона години – Мадагаскар се оформя с различна от тази на материка и доста специфична флора и фауна. Тези негови особености и днес остават едни от най-големите атракции за туристите.
Мадагаскарските гори са едни от най-разнообразите в биологическо отношение райони на планетата. Тук има вечнозелени растящи дървесни видове. Короните на някои от тях достигат до височина 30 метра. Животинският свят в гъстите, непроходими гори е твърде разнообразен. Тук могат да се срещнат някои типични африкански животни, като хищници, дебелокожи, копитни.
Около 80% от животинските и растителните видове на Мадагаскар не се срещат никъде другаде по света. Сред тях са прочутите лемури – примати, които са далечни роднини на маймуните.
Лемурите са едни от най-симпатичните животни.
Съществуват над 100 различни вида лемури – от елегантната и пъргава разновидност с дълга раирана опашка до мишия лемур (лемур джудже), чиято големина (колкото човешка длан) го прави най-малкия примат на света.
Раираноопашатите лемури са един от няколкото разновидности на това животно, защитени и изследвани от учените в частния резерват „Беренти“ в най-южната част на Мадагаскар – може би най-популярният и посещаван от туристи природен парк в страната. Повечето от тези животни са активни през нощта, откъдето идва и името им (което на латински означава „дух“).
Пръстеноопашата мадагаскарска мангуста.
Сред другите уникални видове на Мадагаскар са тесноивичестите мангусти и тенреците – това са животни, наподобяващи земеровките, таралежите и мишките. На острова няма едри хищници, но се среща агресивната фоса – късокрак и силен роднина на мангустите и цибетките, който дебне приклекнал като пантера. Групи от тези животни са забелязвани да нападат говеда и дори хора.
На Мадагаскар живеят около половината видове хамелеони на земята. Животните са под заплаха от унищожение, защото в страната съществува вярване, че въртящите се независимо едно от друго техни очи имат способността да виждат в миналото и в бъдещето.
Тук се срещат и африкански глиган и водната свиня. Отглеждат се овце, свине и птици – гъски, пуйки, кокошки.
Мадагаскараската флора е изключително разнообразна – над 8000 вида ендемични растения. Интересен е фактът, че именно тук вирее растение, наречено мадагаскарски розов зимзелен. От него се прави лекарството „Винкристин”, което повишава шанса за оцеляване на децата с левкемия от 20 на 90%. Ето защо е много важно това разстение да се запази, защото вече дори е застрашено от изчезване.
Растителният свят на Мадагаскар е също тъй уникален като фауната. От осемте вида баобаб, растящи на планетата, шест се срещат на острова (останалите два са – единият в Африка, другият в Австралия). Стволовете на тези дървета функционират като водни резервоари и когато растението загине, то просто се превръща в една купчина трески, а не в дървен материал.
На Мадагаскар цъфтят и 960 вида орхидеи, 75% от които са ендемични за острова. Той е четвъртият по големина остров на света. Източното му крайбрежие е зелено и покрито с гори, а климатът е влажен.
Розова орхидея, растяща в Мадагаскар.
По-голямата част от населението обитава по-хладното и високо централно плато, където се намира и разположената на хълмове столица Антананариво. Земеделието е основен поминък на хората, които отглеждат главно ориз в изумруденозелени наводнени ниви, обработвани с рала, теглени от волове.
Валежите в тази част на страната водят до създаване на валежна сянка за южните и източните райони, където ландшафтът се характеризира предимно със сухи храсти, савана и пустинни зони. В отделни влажни и сенчести участъци са се образували оазиси като например малките каньони в националния парк „Исало“, изпълнени с обилна зеленина и кипящи от живот.
Особено поразително за чужденците е „дървото на пътешественика”. Наричат го така, защото в неговите листа се събира вода, с която пътникът може да утоли жаждата си. То прилича на разкошно ветрило с огромни бананови листа. „Дървото на пътешественика” достига 30 метра височина. По крайбрежието са устроени плантации със захарна тръстика, кафе, памук, кокосови орехи.
Дървото на пътешественика.
В Мадагаскар се намира и един уникален резерват. Казва се „Цинги де Бемараха” и представлява чудна каменна „гора” от варовикови кули. Образуванията се издигат на различна височина, като някои от тях достигат до 50 метра. Между тях има живописни каньони и ждрела.
Цинги де Бемараха.
Още през 1927 г. районът е обявен за резерват, а през 1990 г. е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно природно наследство. Тези каменни феномени са се образували в следствие на ерозията на дъждовните води. Районът е непроходим, тъй като кулите са разположени много близо една до друга. Тук могат да се открият и множество минерални извори.
Французите владеят острова от 1896 г. до извоюването на независимостта през 1960 г. Те развиват тук миннодобивна промишленост и износ на селскостопанска продукция – кафе, захар, карамфил и ванилия. Създадената от тях пътна инфраструктура обаче не е запазена и днес пътуването из страната никак не е лесно. От източното крайбрежие тръгват няколко жп линии, които водят до Антананариво, но повечето от шосетата са в рудиментарен вид.
Рифът на Мадагаскар е едно от любимите места за дайвинг.
Поради това повечето туристи, които идват тук, предпочитат организираните екскурзии по националните паркове, отбиват се и в морските курорти и гмуркачески центрове като островите Носи Бе на северозапад и Ил Сент Мари на изток – известно място за наблюдение на мигриращи гърбати китове. Туристите идват на Мадагаскар, привлечени от уникалната му растителност и животински свят, и обикновено остават омагьосани от видяното тук.
Най-подходящо време за екскурзии до Мадагаскар е периодът от май до октомври, когато е по-хладно и сухо. От ноември до април е горещо и дъждовно. Плажовете по източното крайбрежие са спокойни, осеяни с мек, фин пясък, а условията, които предоставят водите на Индийския океан за дайвинг, са сред най-добрите на планетата.
