Българската кръв много силно тече във вените ми, казва Феникс, наследникът на енигматичния проф. Марин Върбанов и източната принцеса Сун Хуай Куей.
Феникс Върбанов в софийския си апартамент.
През целия си живот художникът Феникс Върбанов, син на световноизвестното семейство на проф. Марин Върбанов и китайската принцеса Сун Хуай Куей, прехвърля мостове по три евразийски маршрута. В триъгълника София – Париж – Пекин той търси своите корени. „Това е моят „златен триъгълник“, – казва Феникс. – И трите града ми дават много вдъхновение. Баща ми обичаше да казва, че столът може да стои и само на три крака. Тези три столици винаги са били трите крака на моя стол, давали са ми стабилност.“
Бащата на Феникс е създател на cпeциaлнocттa “Teĸcтил” в Xyдoжecтвeнaтa aĸaдeмия в София, на гoблeннaтa ceĸция в унивepcитeтa Hю Cayд, Cидни, Aвcтpaлия и на катедрата по текстилна пластика в Ханджоу, Китай. Новаторът „сваля гоблена от стената“ и го превръща в текстилна пластика.
Майката Мадам Cyн cpивa Kитaйcĸaтa cтeнa зa зaпaднaтa ĸyлтypa, вкарва там първата западна модна марка – „Пиер Карден“ и прави първия ресторант с европейска кухня „Максим“ в Пекин; съветва Бертолучи за кино шедьовъра „Последният император“ и дори се снима в него… Безпрецедентният им за Китай брак отваря врати за смесени бракове в крепостта на Мао.
Феникс в хола на софийския си дом, вляво е портретът на Невена Коканова, рисуван от майка му, Мадам Сун.
Софийският апартамент на Феникс на тиха улица в столичния квартал „Изток“ прилича по-скоро на работно ателие – навсякъде са наредени творби на артистичното семейство. Освен картините по стените, платна са складирани и край стените в хола. На едно от креслата е облегнат маслен портрет на Невена Коканова от майката на Феникс.
„Бон жур!“ – поздравява лъчезарна дама – французойката Сара, съпругата на Феникс. „Още не е научила български, не ѝ остава време“, обяснява той. Синът Юго (или Уго, уточнява бащата) също е галантен по френски маниер. Семейството на Феникс живее в Париж, дошли са, за да му помогнат за изложбата му, която се проведе от 7 до 20 април в пловдивската галерия „Резонанс“.
„Предишната ми изложба през септември миналата година в галерия „Райко Алексиев“ беше мащабна, с 48 творби и мина чудесно, – разказва Феникс, докато Сара приготвя кафе за „мадам“. Макар че от 40 години живее в Париж, художникът говори български без следа от акцент. „Все пак детството ми мина тук“, смее се той.
„Следи по пътя“ – така художникът беше озаглавил втората си българска изложба в Пловдив. „Това е едно обобщаване на целия път на моето творчество. То тръгва от България, първите следи са в София. Роден съм буквално в Художествената академия, там са ми хвърлили пъпа“, обяснява Феникс. Избира графиката, и то в големи формати – платна с размери 175 см. Използва китайска хартия, която позволява да се намачка и да се създаде релеф, и туш.
Феникс Върбанов на откриването на изложбата си в пловдивската галерия „Резонанс“ с изкуствоведа Красимир Илиев и директора на галерията Антония Димитрова, 7 април 2017 г.
„Живеем в много шарен свят – дигиталния. Затова предпочитам да работя черно-бяло – успокояващо е. Китайският туш дава възможности за много сиви нюанси, които са ми предостатъчни, а и търся синтез между двете култури – европейската и източната. Сега подготвям трета изложба през октомври в галерия „Аросита“ със средно големи формати. В България ми се отвори много работа и това ми дава стимул и мотивация да продължа“, вдъхновява се художникът.
– Съпругата на Феникс Върбанов – Сара и синът Юго пристигнаха за откриването на изложбата му в пловдивската галерия „Резонанс“, април 2017 г.
Феникс Върбанов се ражда през 1962 г. в София и учи до VII клас в столично училище. С умиление си спомня летните ваканции при баба си Тота, майката на баща му, в Оряхово, на Дунава. „Баба ми имаше голяма слабост към мен и много ме глезеше – готвеше ми вкусни манджи. Даваше ми и по малко стотинки за бонбони и понички. Беше неграмотна, но много читав човек, набожна и добра жена“, спомня си Феникс.
През 1976 г. семейството му се премества в Париж, където баща му е поканен да създаде ателие за съвременни гоблени и 14-годишният тийнейджър изпада в културен шок. Няма приятели, не знае езика. Записват го в лицей, за да усвои по-бързо френския.
„Живяхме 3 години в „Сите дез Ар“ („Градчето на художниците“). Там прорисувах графика с мастило в черно-бяло, от самотата най-вече, беше ми трудно да се адаптирам. По цял ден цъках едни сюрреалистични рисунки, под влиянието на любимия ми Салвадор Дали“, спомня си Феникс. На 18 години той постъпва в художествената академия в Париж, където следва рисунка.
„Българската кръв много силно тече в моите вени, – категоричен е Феникс на въпроса за преобладаващия ген, – но съм привърженик на три култури – френската, българската и китайската. Чувствам се по-скоро космополит. Правил съм много изложби през 80-те и 90-те години във Франция и в други страни, но тези в България са ми особено ценни. Макар от 40 години да живея в Париж, често изпитвам силна носталгия към България и щастливото ми детство тук. Баща ми със сигурност би се радвал много, че подготвям и трета изложба, че вече по 2-3 пъти годишно се връщам тук. Той ме подкрепя още отгоре. С него бяхме много, много близки и все още усещам силното му влияние върху мен и творчеството ми.“
Феникс като тийнейджър със свой приятел в София.
Той не крие, че е страдал от синдрома „дете на известни родители“.
„Това ме притесняваше дълго време. Не е лесно да живееш в сянката на такива личности, трябва да се бориш не само с конкуренцията, но и да си достоен наследник на родителите си. С времето обаче нещата се отсяват и остава доброто, най-хубавото от тях. Баща ми беше голям художник и новатор, с авангардни за времето си идеи, които вдъхновиха творците от България, Франция и Китай да дръпнат напред. Превърна гоблена в произведение на изкуството. Привнесе в Париж източната школа и начин на мислене. В Ханджоу направи институт за съвременен гоблен, който носи неговото име, и където още работят по неговата схема и система, отворена към света“, споделя с гордост Феникс.
Името му е дадено от баща му. „Феникс означава възраждане и сигурно е имал предвид да се възроди чрез мен“, смее се художникът. Сестра му Боряна е с 5 години по-голяма от него. „Майка ми не е имала нищо против това красиво българско име, но имаме и китайски имена. Моето е Сяо Сун, („Малкото борче“), а на Боряна е Сяо Хонг („Дъга“). Написани са в китайските ни паспорти“, обяснява той.
През 2008-ма, на 46 години Феникс решава да приеме християнството. „Кръщаван съм в Кремиковския манастир при отец Александър и беше много трогателно“, споделя той.
Приказка за една легендарна любов
И днес китайците, решили да сключат брак с чужденец, предават от уста на уста романтичната легенда за Марин и Сун, достойна за филм.
Бъдещият знаменит художник Марин Върбанов се ражда през 1932 г. в Оряхово в семейството на Пеко и Петкана Ганекови. Остава сирак на 2 години с още четирима братя и е осиновен от бездетните Тота и Иван Върбанови. Завършва гимназията в Оряхово и през цялото време рисува. Негов учител го насочва към Художествената академия в София, където записва скулптура. След първата година се открива едно място за следване в Китай.
По това време комунистическа България е в топли отношения със страната по линия на СИВ и има обмен на студенти. Тота насърчава сина си да замине. Така момчето от Оряхово започва да изучава китайска живопис в Националната художествена академия в Пекин. Там среща Сун, изящна като порцеланова статуетка. Фамилията ѝ Хуай Куей много ѝ подхожда – означава „Пустинно цвете“.
На примерната студентка и отличничка по маслена живопис дават задачата да помогне на българчето да усвои по-бързо китайския, помага му да си пише домашните. Двамата се влюбват лудо. „И баща ми е бил хубавец, мургав, с мустак и къдрава коса“, намига закачливо Феникс.
Любовта им обаче е невъзможна. Родената през 1937 г. Сун е от стар аристократичен род с вековни традиции. Тръгва на училище на 5 години. Баща й е виден китайски интелектуалец – филолог, главен редактор на литературно списание, писател, преподавател по древнокитайски език, историк. Майка й завършва американски колеж, следва химия и преподава английски език.
А кой е Марин? Бедно момче от Оряхово, син на дърводелеца Иван и на неграмотната Тота. И срещу тях – една китайска династия с цялата си хилядолетна история и с наследницата си, принцесата Cyн. Родителите й вече са чели „Под игото“ и са против връзката. Не стига че не е китаец, ами е и от България. „Знам ги аз българите, ядат много чесън, пият много ракия и носят ками в потурите си“, казва китайският дядо на Феникс. „За да ги омилостивят, майка ми и баща ми скалъпват набързо легендата, че татко е оряховски принц“, смее се той. В Китай дават на Марин името Ван Ман, означаващо „Десет хиляди години спокойствие“.
Когато в академията разбират за любовта им, предупреждават Марин да стои далече от момичето. На Сун пък заявяват, че връзката ѝ с чужденец е направо национално предателство. Двамата се срещат тайно. Разменят си бележки, които крият в хралупата на едно дърво в парк далече извън Пекин и за да стигнат до там, се качват на велосипеди. Находчивата Сун измисля тяхна си „сигнализация“ – когато е сплела косите си на една плитка, значи ще могат да са заедно след занятия; щом е на две плитки – това символизира раздяла и срещата е невъзможна.
Сун и Марин Върбанов, току-що женени.
Упоритата и предприемчива Сун решава да се бори срещу табуто. Разказва в писмо лично до премиера и министър на външните работи Чжоу Енлай, дясна ръка на Мао историята на забранената им любов и пита дали може да се оженят. След цял месец умуване Енлай отговаря, че в китайското законодателство няма закон, забраняващ брака с чужденец. Така с благословията на Енлай и Мао двамата се подписват в общината в Пекин през 1956-а.
Марин избира текстила, изучава коприната, тънкостите на тъканите, овладява всички техники на жакарда. Предишното си увлечение по скулптурата и новата специалност в по-късен етап той обединява в емблематичните си триизмерни композиции, известни като soft sculpture („мека скулптура“).
Междувременно през 1957-ма в Пекин се ражда първото дете Боряна. Две години по-късно Върбанов завършва следването си и през 1960-а се връща в България със семейството си. Когато Марин завежда младата булка при мама Тота в Оряхово, тя също е шокирана. „Баба ми не е могла да приеме веднага майка ми затова, че е китайка, и че е толкова слабичка, толкова мъничка. Между другото, майка ми дръпва с ръста и става по-висока от баща ми“, смее се Феникс.
Сун и Марин Върбанов в София през 60-те години.
Наемите в София са непосилни за семейството и лично Дечко Узунов им урежда да живеят в таванска стаичка в Художествената академия. За да се издържат, пекинската аристократка Сун мие чинии в студентския стол. В мизерните условия обаче Марин е щастлив, Сун го вдъхновява и той твори денонощно. Става преподавател по текстил в академията, после доцент и професор. Основава катедрата „Текстил и мода“. Студентите го обожават заради смелия му подход и новаторството. Сун учи отново живопис.
След три години живот в таванската стаичка семейството се премества в къща на ул. „Оборище“. Междувременно през 1962 г. се е родил Феникс и Сун хвърля пъпа му в академията. Буквално. На „Оборище“ проф. Върбанов си прави ателие, където ангажира тъкачки. Денем работи неуморно, изпълнява много поръчки, а нощем рисува проекти. Силната портретистка Сун покрай рисуването започва да му помага с гоблените, защото идват големи поръчки дори от Тодор Живков за резиденцията в Арбанаси.
Изящната, харизматична и общителна Сун с отличен отличен български, френски, английски и руски много бързо се превръща в една от софийските градски легенди.
Портрет на Невена Коканова – една от най-известните творби на Мадам Сун, които рисува в София.
Семейството събира столичната бохема в дома си. Дизайнерите, работили в Центъра за нови стоки и мода, още помнят изисканата и стилна Сун. Тя става дизайнер там, макар според колегите си спокойно би могла да е и модел. Рангел Вълчанов снима екзотичната дама във филма си „Слънцето и сянката”, по-късно тя участва и в сериала „На всеки километър”.
Сун и Марин събират в дома си на ул. „Оборище“ артистичната бохема на България.
Феникс пази най-топли спомени за щастливия живот на семейството си на ул. „Оборище“ , от ляво на дясно: Сун, Феникс, Боряна и Марин.
През 70-те години Марин Върбанов е в абсолютен възход – създава гобленна секция в университета в Сидни, Австралия и участва в престижно биенале в Париж. На откриването му френският културен министър Бернар кани артистичното семейство в Париж, в „Сите дез Ар“, за да създадат ателие по текстил.
Мадам Сун и Ален Делон в Париж.
Върбанови се преместват във френската столица през 1976 г. Марин прави много самостоятелни изложби в галерия „Ерве Одермат“ и на други места, но съдбоносна и за двамата се оказва 1980-а година. На панаира на изкуствата и галериите в Гран Пале дизайнерът Пиер Карден се влюбва в творбите на Марин. „Той каза на баща ми: „Тази изложба трябва цялата да отиде в галерията ми Espace Cardin в Ню Йорк!“ И баща ми замина“, спомня си Феникс. В галерията на Пето авеню и 57-ма улица Карден купува 6 от творбите на Върбанов.
Междувременно дизайнерът е очарован от фината и елегантна Сун. Оплаква ѝ се, че няма никакъв достъп до комунистически Китай. „Майка ми му каза: „Аз мога да ви отворя вратите за Забранения град“ и това стана. Карден ѝ даде пълномощно и тя с много труд успя да облече, дето се вика, почти цял Китай в „Пиер Карден“. Създаде и агенция за манекени и организира първото ревю на „Пиер Карден“ с местни модели и с дрехи, произведени в Китай“, разказва Феникс.
Така се ражда Мадам Сун – името, с което е известна в цял свят и до днес. Върбанови се преместват при нея в Пекин. „Баща ми имаше много хубава идея – да се завърне в Китай, където е учил, и с опита си да направи институт за обучение на млади художници – да ги извади от класиката, от традицията. Въведе и триизмерните композиции от текстил. Голяма битка беше с „консервите“, но успя. Младите само това чакаха. Той реализира и идеята си за „златната тройка“ – съчета фабриката с художниците и изложбените галерии“, разказва с гордост синът.
Пиер Карден и Мадам Сун с един от моделите на дизайнера.
„Като малък на баща ми са му викали Китайчето в Оряхово заради дръпнатите очи. А пък той ми е споделял, че се е сънувал как стои на някакъв китайски мост. По-късно, когато отива в Китай, е познал мястото. Като видял същия мост, повярвал, че в предишен живот е бил китаец“, спомня си Феникс.
В Пекин Мадам Сун става директор на представителния офис на марката „Пиер Карден” и създава истинска търговска империя. През 1983 г. по молба на Карден тя пробива и в друг бизнес – открива ресторант Maxim’s в Пекин. Той е много по-пищен от парижкия и е първият ресторант със западноевропейска кухня в Забранения град. С откриването си веднага се превръща в сензация и в европейско културно средище. Провеждат се изложби, концерти и други събития. Всички известни чужденци, пристигащи в Пекин и звезди като Лиз Тейлър се отбиват в него.
Бернардо Бертолучи е очарован от елегантната и изискана Мадам Сун.
Там режисьорът Бернардо Бертолучи е очарован от Мадам Сун. Тя му издейства разрешение за снимки в Забранения град за кино шедьовъра „Последния император“, а той ѝ връща жеста с малка роля във филма – на една от императриците. Дъщеря ѝ Боряна е консултант за източния стил и рисува пекинските декори за филма. „Беше голяма авантюра и за двете, но ето, получи се филм с девет „Оскар“-а“, смее се Феникс.
Междувременно през 80-те години Марин Върбанов основава катедра по съвременна текстилна пластика и в Художествената академия в Ханджоу и разбива шаблоните на традиционния китайски текстил, като дава криле на младите творци.
Всичко върви добре до 1989-а, когато творецът си отива на 56 години, само 3 месеца след поставената му диагноза – рак на белите дробове. По настояване на Сун устройват 3 погребални ритуала и разпръсват праха му в София, Париж и Пекин. Сун остава вярна на своя Марин до края на живота си през 2006-а, когато си отива също от рак на белите дробове. Погребана е в семейната гробница на рода си в Пекин.
Неговото наследство: чрез релефните си композиции проф. Марин Върбанов сваля гоблена от стената и го представя в художествената галерия:
Марин и Сун пред една от авангардните композиции на художника от еластични текстилни ленти.
– Проф. Марин Върбанов в Ханджоу, подготвя една от триизмерните си композиции от еластични текстилни ленти.
“Аритмия” – една от най-известните творби на проф. Марин Върбанов.
Когато Сара срещна Феникс
Мадам Сун е причината и синът ѝ Феникс да срещне голямата си любов – французойката Сара. През 1992 г. майката организира изложба на сина си в Пекин, а той кани на откриването приятели от Париж. Сара е част от компанията и отначало отказва да пътува, но майка ѝ я убеждава, че това е шанс за нея. „Оказа се, че е и моят шанс“, смее се Феникс.
Влюбват се от пръв поглед, женят се и имат двама сина – Юго днес е на 18 години, а Ернест – на 14. „Те не проявяват никакъв интерес към изобразителните изкуства. В момента ги влече по-скоро материалният свят, отколкото духовният. Искат с бизнес да се занимават, да правят търговия. Рано е още, ще видим в каква посока ще тръгнат“, коментира бащата.
Юго, Феникс, Сара и Ернест Върбанови.
По примера на Марин и Сун Феникс и Сара също творят заедно. Имат съвместно ателие в центъра на Париж на улица „Бержер“. „Жена ми е графичен дизайнер, преди рисуваше, но сега е доста заета, прави уебсайтове на известни френски фирми. Много ни е приятно и вдъхновяващо да споделяме ателието – тя с компютрите, аз с четката“, казва Феникс.
На 1 май двойката отбеляза 25 години брак. „Как се поддържа жива една любов? Със свобода и респект, – казва Феникс. – Да оставиш другия да прави каквото му харесва. Известна е максимата, че свободата на единия свършва там, където започва свободата на другия. Така че човек не трябва да е егоист, а да се изчисти от негативните неща и да дава само хубавото във връзката. Със Сара оцеляхме като семейство, защото бяхме толерантни един към друг.“
И четиримата много обичат да идват в България: „Ходим на море, бяхме в Созопол това лято. Там също имам роднини. За нас България е прекрасна страна с такава хубава природа и богата култура, и хората са интересни, гостоприемни. Сара също обожава да идва тук“.
Пазителката на семейната памет
От двете деца на Марин и Сун Боряна е тази, която се занимава повече с бащиното и майчиното творчество. Тя е завършила стенопис в Париж. „Когато и аз прорисувах и заявих, че също искам в академията в Париж, баща ми се пошегува: „Ей, много маймуни станахме на един клон, ще се счупи“, смее се Феникс. Звездният миг на Боряна е работата по декорите на филма „Последният император” на Бертолучи, а емблематичният ѝ проект е огромна ретроспективна изложба на колекциите на Ив Сен Лоран. Тя продължава половин година и е мегасъбитие в Китай.
Боряна Върбанова на откриването на изложбата на брат ѝ Феникс в галерия „Райко Алексиев“, септември 2016 г. с изкуствоведа Красимир Илиев.
Пазителката на семейната памет е скътала любoвнитe пиcмa мeждy Cyн и Mapин, ĸoитo ca пъхали в корубата на дърво. Сега те се намират в мyзeя “M+” в Xoнĸoнг. Там са и ĸapтинитe нa Сун, и гoблeнитe нa бaщa им, ĸoитo бeз cпeциaлнo cъxpaнeниe биxa ce paзпaднaли. B тoзи мyзeй ce пaзят и 100 ĸocтюмa c мapĸa “Πиep Kapдeн” oт 80-тe и 90-тe гoдини, ĸoитo изящната и елегантна Cyн e нocилa пpи нaлaгaнeтo нa мapĸaтa в Kитaй. „С Боряна направихме дарение на музея – освен костюмите, предоставихме и творбите на майка ми“, допълва Феникс.
Марина Михалкова, кръстена на именития си дядо, се увлича по модния дизайн и писането.
Боряна Върбанова има дъщеря Марина Михалкова, която се ражда от брака ѝ с актьора Георги Михалков, с когото по-късно се разделя. Марина, кръстена на именития си дядо, е родена през 1990 г. Завършила е английска гимназия и учи моден дизайн. „Марина също рисува добре, но ѝ се отдава и литературата. Пише много. Изкушена е от социологията и общественото развитие и пише анализи“, хвали я Феникс.
Боряна живее в Пекин и там е известна с китайската фамилия на майка си – Сун (Song). Подготвя изложба в Ханджоу, в катедрата по текстил „Марин Върбанов“. „Сестра ми си идва доста често, очакваме я през юни. Тя реши да си построи къща в Марково, на 10 км от Пловдив, защото много ѝ харесва градът“, разказва брат ѝ.
След 20-годишна съдебна одисея Боряна и Феникс губят наследственото жилище на ул. „Оборище“, където са минали най-щастливите години на Върбанови. Къщата е реституирана и после препродадена. „Там бяхме много щастливи, в семейството ни имаше баланс. Баща ми и майка ми работеха много, от тях се научихме на трудолюбие. Бяха чудесни родители, които ни даваха голяма свобода. С Боряна сме много горди с това наследство“, споделя Феникс.
Публикувано във в. “Всичко за семейството”, април 2017 г.
