За анорексията и булимията – с любов

Едно българско момиче се пребори със страшната и коварна анорексия, а после създаде приложение за хранителни разстройства. Днес то помага на 150 хиляди в света.

„О, много си хубава, да не си отслабнала?“

Толкова често чуваме този израз и се радваме, без да ни идва наум какви големи поражения може да ни навлече… За това си мисля, докато разговарям с Катя. Тя е от онези смели момичета, които са победили анорексията, а сега помагат на други хора със същия проблем. Примерът й е вдъхновяващ, но тя е скромна: „Радвам се, че ме включвате в рубриката „Поколението Y“. Гостите в нея говорят, че искат да се върнат в България, за да променят средата, а това са много вдъхновяващи примери за идеи и хората, които ги развиват“…

Екатерина Карабашева е точно от тези млади вдъхновяващи хора. За своите очарователни 26 години тя вече има една голяма лична победа в неравната битка с анорексията, и втора – че мобилното й приложение за хранителни разстройства Jourvie вече е изтеглено от над 14 хиляди потребители от цял свят, като помага да преборят проблемите си по-лесно, отколкото тя преди години.

Гадният период

„Бих могла да скрия, че самата аз съм се борила с анорексията, – започва разказа си Катя. – Можеше просто да кажа, че работя върху това, защото моя приятелка е имала такъв проблем. Аз не крия факта, че съм минала през това, но някои неща са част от много личното ми пространство и за тях не споменавам…“

Анорексията я напада на крехките 17 години, завършва гимназия и като повечето тийнейджъри отделя прекалено голямо внимание на важността на перфектния външен вид. „Вярвах, че ако изглеждам перфектно, моите съученици и приятели ще ме харесват и уважават повече, ще съм по-добре възприета от околните…“.

Слаба и красива = популярна и обичана

Започват зверски диети и тренировки по 3 часа във фитнеса. „И дойдоха комплиментите. Бяха много силни и мотивиращи. Защото в нашето общество все още е комплимент да кажеш на някого, че изглежда по-добре, защото е отслабнал. Сега виждам същото и при други млади момичета, с които работим.

На въпроса „О, много си хубава, да не си отслабнала?“ хората без проблем отговарят: „Ами сигурно съм отслабнала, не знам“. Но у човек, който развива хранителен проблем, това още повече засилва вярването: „Като отслабвам и ставам по-красива, явно хората ми обръщат повече внимание, по-привлекателна съм, съответно ще имам повече приятели“. При мен, както при много други хора, в един момент в главата ми се получи равенството „Слаба и красива = популярна и обичана“. Тоест популярна и обичана ме прави не това, което е вътре в мен, моят характер, а външният ми вид“.

Екатерина Карабашева (вляво) с наградата за иновативни проекти „Аспирин“ на фармацевтичния гигант „Байер“.

30 % се връщат към ужаса

Хранителните разстройства като анорексия и булимия много отдавна са признати не просто като психични отклонения, а като заболявания, при това – едни от най-коварните, с най-висока смъртност сред хората с психиатрична диагноза. Около 10 % от момичетата с анорексия умират от изтощение. Отказът от хранене създава у болните лъжовно чувство за контрол, мерят го чрез кантара, коментират психотерапевтите. За страдащите всеки наддаден грам е враг и заплаха, подвластни са единствено на присъдите на кантара.

Борбата с хранителните разстройства е почти толкова тежка, колкото с наркотичните зависимости. В нея се включват психотерапевти, специалисти по вътрешни болести и по хранене. Но често битката е неравна и статистиката показва, че 30% от преминаващите през такава терапия след това отново се връщат и им трябват по няколко опита, за да се изправят на крака. А 10 % от всички така и не се изправят…

Ключовият момент, най-важното условие да се започне терапия е да признаеш, че имаш проблем, и да пожелаеш да се лекуваш. Защото най-често страдащите не го признават, докато не се наложи лекарска намеса.

„Аз не съм терапевт, но наскоро четох статия за това, че хранителни разстройства се случват не само под влиянието на медиите и модните подиуми, които налагат прекалено слабото тяло като идеал. Различни други фактори могат да предизвикат едно хранително разстройство, включително генетични, силни травми, като например смърт в семейството“, споделя Катя.

Екатерина Карабашева с вдъхновяващо представяне на Jourvie на конкурса за дигитални социални иновации Google Impact Challenge 2016.

38 килограма?! Чак до там не съм стигала

„Някъде беше написано, че съм стигнала до 38 кг, което не е вярно, защото не коментирам такива детайли. 38 кг при моя ръст 173 см е много сериозна опасност и в такъв случай трябва много бързо да се търси помощ. Аз не съм стигала дотам, но пак имах нужда от медицинска помощ, а и е много важно хората с такъв проблем да не чакат да се стигне до критично състояние, преди да потърсят подкрепа“, споделя Катя.

Кога настъпва онзи катарзис, при който човек си казва: „Дотук беше. Имам проблем. Трябва да се лекувам“? Кога е тръгнала да се оттласква от дъното?

„Тук има много интересен момент за терапевтите. Изследват как един човек с подобен проблем престава в един момент да отрича, че има заболяване. Защото, колкото и странно да звучи, хранителното разстройство не само взема много, но и дава много. Дава самочувствие… И аз също първо отричах, че имам проблем, въпреки че и семейството, и приятелите ми ме питаха дали всичко е наред, казваха: „Изглеждаш много бледа, здрава ли си?“.

Тогава, през лятото на 2008-ма, у нас имаше кампания против хранителните разстройства. Разясняваше се колко са опасни, имаше и часове за безплатни консултации в клиники. Гледах видеорепортаж, в който бяха описани типичните симптоми, коментираше се какви може да са последиците от заболяването. В един момент вече не можех да затворя очи и да кажа: „Това не съм аз“. Просто отворих очи и си казах: „Това съм аз“. Отидох на консултация в ИСУЛ. Със смесени чувства, но с една по-голяма мотивация.“

На церемонията по награждаването на финалистите в конкурса за дигитални социални иновации Google Impact Challenge 2016, от ляво на дясно: Жаклин Фулър, директор на Google.org, Екатерина Карабашева, социалният министър на Германия и Верена Порш от екипа на Jourvie.

Личната борба – стъпка по стъпка

В ИСУЛ Катя разговаря с д-р Попова, която я пренасочва към психотерапевт. „Като първи контакт човек може да говори дори с личния си лекар или с гинеколога, тъй като хранителните разстройства влияят и на репродуктивната система. Но впоследствие винаги се стига до психолог или психотерапевт“, коментира Катя.

При психотерапията се работи не толкова върху натрапчивите мисли за храненето и калориите, колкото върху поведенческите  мисли и състояния, отключили това разстройство.

„Човек постепенно се  изправя срещу други проблеми на по-дълбоко ниво, например това, че не цени себе си достатъчно, непрекъснато иска да е перфектен и да отговаря на чужди очаквания, разбирания, представи. Когато си на 19, ходенето веднъж или два пъти седмично при психотерапевт не е най-прекрасният начин да изживееш младостта си. Но когато се отправиш на едно такова пътешествие към себе си заедно с експерта, може да научиш много за себе си. Аз тогава научих неща, които и днес са ми полезни“, спомня си Катя.

Екатерина Карабашева представя проекта си на изложение на здравни каси в Германия.

Малките победи по пътя

Колко време след началото на терапията започва да се храни по-нормално? При някои момичета е много трудно да се оттласнат от проблема, те се връщат към него, въпреки че посещават такива консултации. Което го превръща в една много дълга борба.

„За щастие при мен нещата се развиха много по-бързо. Първият прогрес – да започна да се храня нормално стъпка по стъпка настъпи след няколко месеца. Но след около година се стабилизирах физически, като хранително поведение. И ми останаха важните неща: кои са трудните ситуации за мен, в които трябва да се науча да се справям с емоциите“, споделя младата дама.

Емоции, записани на sms-и

По време на терапията Катя трябва да попълва протоколи, които й дава психотерапевтът. Това са листове А4, на които отбелязва с какво се храни и какви чувства и емоции я вълнуват. Например: „Закусвам в 8 часа“, „Мисля си еди-какво си“, „Страх ме е, защото днес имам изпит“, „Нещо ми е притеснено, защото…“ и т.н. После заедно с психотерапевтката разглеждат тези протоколи, за да се види дали има повтарящи се модели на поведение. „При определени ситуации човек винаги реагира с някакво странно хранене или с някакви контрапродуктивни действия. И това е смисълът на поведенческата терапия“, коментира Катя.

Носенето и попълването на тези протоколи създава известни неудобства – не може да ги извадиш в училище, тъй като са нещо много лично. Тогава, през 2008-ма, още няма смартфони, и на телефона си Катя започва да записва като неизпратени sms-и нещата, които вкъщи нанася на протоколите. После си прави таблица на Excel, в която попълва важните неща.

„Така беше по-лесно да видим заедно с терапевтката кои са повтарящите сe неща и правят впечатление, и да се маркират с различен цвят. Години по-късно, когато започнах да пиша дипломната си работа за магистратурата, дойде идеята, след като преди 5 години съм минала през всичко това, да направя мобилно приложение, за да помогна и на други хора в същата ситуация“, споделя Катя.

Днес Катя изглежда така и е щастлива.

Една нетрадиционна дипломна работа

През 2008-ма Катя завършва 73-о столично училище, известно като Втора немска гимназия, и заминава за Германия, където учи за бакалавърска степен по медийни и комуникационни науки в Триер, малък град в Южна Германия. Магистратурата й е също по медийни и комуникационни науки, но е по-скоро в посока връзки с обществеността, и я завършва в Университета по изкуствата в Берлин.

„Когато бях тийнейджър, много пишех разкази, стихове, имах силно влечение към словото и това беше една от причините да избера медиите и комуникациите като възможно поле за развитие. По време на магистратурата успях да убедя професора ми, че да пишеш за създаване на мобилно приложение по такъв сериозен проблем като борбата с хранителните разстройства, също е част от комуникационните науки, от дигиталните комуникации“, спомня си младата дама.

Още през март създателите на Jourvie отбелязаха 10 хиляди изтегляния само за няколко месеца от публикуването на приложението.

Jourvie: дневник на живота

Тъй като не е учила програмиране и не знае как се прави мобилна апликация, в началото, когато задълбочава идеята, Катя започва да работи по дизайна, като използва различни програми от типа на фотошоп. Разговаря с клиники и пациенти в Берлин, за да разбере какво би ги интересувало и биха ползвали.

„Тогава намерих първия си сериозен партньор в лицето на Университетската клиника „Шарите“ в Берлин – много голямо име в Германия. Получих стипендия за разработване на Jourvie. Първият програмист дойде случайно, представих идеята си на едно събитие и той пожела да се включи. Аз тогава ходех на много събития, за да се запознавам с хора, които имат повече експертиза, опит в сферата. На едно такова събитие се запознах с дама, завършила дизайн, и тя се зае с оформлението“, разказва Катя.

Днес в офиса на Jourvie в Берлин международният екип на Екатерина включва 6 човека от Германия, Франция, Полша и Испания.

Името Jourvie идва след много обсъждания. Все пак става въпрос за нещо много лично и интимно, трябва да е конфиденциално. Не може да го кръстиш „Моята анорексия“… Затова избират съкращение от френски на journal („журнал“) и vie („живот“).

Приложението за хранителни разстройства замества успешно обемистите протоколи, като помага и на болните, и на психотерапевтите.

Помощ с няколко клика

Основно място сред опциите в приложението заема хранителният протокол, като тези, които се използват в терапията – записва се какво си ял, къде, с кого, как си се чувствал, имаш ли след това нужда да предизвикаш повръщане или да пиеш хапчета, или да се самонараняваш, тъй като това са типичните проблеми при страдащите от хранителни разстройства.

Цялата информация е така структурирана, че много бързо и лесно, само с няколко клика, влизаш в протокола. Направено е с хубави цветове, може да си избереш настроението, дали в момента ти е слънчево, или облачно. Все пак целевата група е от предимно млади хора, имат потребители на 15-16  години.

Всички протоколи се запазват и могат да се изпратят директно на терапевта, което спестява време и му дава възможност да ги разгледа преди срещата с пациента. Има и модул за техники и тактики за справяне с трудни ситуации от научната литература от типа „Пусни си музика или се разходи, за да се настроиш, ако точно в момента имаш някакви лоши мисли“. Има и по-комплексни задачи, когнитивни упражнения, например да запишеш 10 причини защо си заслужава да оздравееш, или 5 неща, за които си благодарен.

Пъстрото лого на приложението внушава позитивизъм и добро настроение.

Хиляди излекувани души…

През януари 2015 г. апликацията Jourvie e публикувана за мобилни устройства под Android. Подготвя се и версия за iPhone, като в момента се тества в по-малка група от потребители, които са изразили интерес да съдействат, като изпробват приложението и дават на екипа фийдбек (обратна връзка) и мнение.

Има версия на немски и английски език, преведена е и на български. Това лято предстои превод и на други европейски езици (френски, италиански, испански), вероятно и на руски.

Веднага след публикуването на приложението започват бързо да го изтеглят, като към момента потребителите му са над 14 хиляди, основно в Германия, но популярността му расте в цял свят и се ползва в 18 държави по света. Очаква се до края на май да бъде изтеглено от 14, 500 потребителя.

„Последната ни една година беше много успешна. Зависи как човек дефинира успеха, но за нас той означава, че хиляди хора свалят приложението, пишат ни, че им помага, че с него е много по-дискретно да запазват личната си информация; че могат много по-добре да комуникират с терапевта си. Споделят, че ги мотивира, защото не им казва всеки ден, че са болни, а реално с позитивния език и със свежия позитивен дизайн ги стимулира да не се отказват“, вълнува се Катя.

… и светкавична популярност

Приложението Jourvie, което подкрепя пациентите с хранителни разстройства като анорексия и булимия по време на лечението и го улеснява, набира светкавична популярност в Германия и по света. Още в годината на публикуването си – 2015-а, получава първа награда на фондацията на фармацевтичния гигант „Байер“ за иновативни проекти.

Екипът получава и финансиране от Европейския съюз, а тази година проектът е класиран в топ 10 на един от най-значимите световни конкурси за дигитални социални иновации Google Impact Challenge 2016. Също тази година Екатерина Карабашева е сред четиримата млади българи, включени в престижната класация на Forbes “30 under 30” в категорията социално предприемачество.

„От началото на годината работим с една голяма здравна каса тук в Германия, което означава, че ще можем още по-успешно да достигнем до хората, които имат нужда от Jourvie“, радва се Катя и добавя: „Искам чрез вашата интелигентна аудитория да отправя една молба и покана: бихме искали да си партнираме с някоя водеща българска фармацевтична компания, клиника, екип от психотерапевти или неправителствена организация, ангажирана с подобни проблеми“.

На ръба на Земята

Екатерина Карабашева пише кратки разкази и стихове и има отличия от национални и международни конкурси, сред които Международен конкурс за детска хайку-поезия, Национален конкурс за есе “Без тютюнев дим” и Детски литературен конкурс “Искри” към БНР.

През 2006 г. печели първа награда на Националния конкурс “Моите 5 нови стихотворения” и втора награда за поезия в десетото юбилейно издание на Националния литературен конкурс “Петя Дубарова”, Бургас. Носител е на първа награда за проза в Третия национален конкурс за млади художници и литератори “Душата на един извор”. Лауреат на конкурса на Австрийското посолство “Европа – една идея придобива образ” и Националния конкурс за поезия “Христо Фотев”.

Същата година получава: първа награда за отделно стихотворение в Националния конкурс за млади поетеси на името на Дора Габе и е отличена в Националния младежки конкурс за поезия “Веселин Ханчев”; втора награда в първа възрастова група от Международния хайку конкурс “Хайку в музиката и музиката в хайку” и специалната награда на председателя на журито проф. Крикор Азарян в конкурса на МОН “Когато рамките са тесни за мечтите”. През октомври 2006 г. е приета в Английското поетическо общество.

За дебютната си книга с разкази “На ръба на Земята” е отличена с наградата на ИК “Христо Ботев” на Националния ежегоден конкурс за дебютна литература “Южна пролет” (2005). Има много публикации в пресата (в. “Труд”, в. “Пулс”, в. “Словото днес”, сп. “Родна реч”, сп. “Другата аудитория”), както и в различни български и чуждестранни антологии, сред които в немската “Junge Literatur”. Нейни творби са публикувани в румънското литературно списание “Dunặrea de Jos”, немското културно списание “Paraguas” и английското литературно списание “the MAG”. Произведенията й са били превеждани на английски, немски, руски, румънски, френски и италиански езици.

Живот извън офиса

„Напоследък се убеждавам, че човек трябва да си намери време за любими занимания. Все още намирам време да пиша. Преди 10 години, когато бях на 15-16, издадох книгата си с кратки разкази – „На ръба на Земята“. Писането винаги ми е било страст. Продължавам да пиша на български, въпреки че вече от 8 години съм в Германия и целият ми живот протича на немски. Писането в моите очи е дори повече от хоби, страст.

Много обичам да пътувам, не само по работа на някоя конференция. Но всеки път, когато съм на ново място, много ми харесва да се потопя в атмосферата. Обичам да карам колело. В Берлин има много велоалеи, наскоро изпробвах един нов маршрут от офиса до новия апартамент, покрай реката, на зелено, и беше много хубаво“, споделя младата дама.

Екатерина признава, че е останала в Германия, защото е видяла там потенциал за развитие на Jourvie. „За мен сега се отваря възможност да се събират светове и да се трансферира някакво знание и проекти”, казва тя и си спомня как прави проект за карти, показващи колко са достъпни различни места за хора в инвалидни колички. Излиза на немски, но Катя го превежда и популяризира и в България.

Въпросът дали да се върне в родината, за да променя средата, я вълнува отдавна: „Все пак съм само на 26 години, засега съм тук заради Jourvie, но един ден сигурно ще се върна. Виждам, че в България непрекъснато се случват много хубави неща, много хубави проекти се стартират от хора, които не се фокусират върху негативното, а върху позитивното, и това е много вдъхновяващо“.

Публикувано в сп. “Клуб Z”, май 2016 г.