Мавзолеят на любовта всъщност е паметник на ранния секс, липсата на семейно планиране и чувството за вина. Любовта идва накрая.
Текст и снимки: Магдалена Гигова
Легендата за създаването на най-прочутия паметник, издиган в чест на жена е толкова захаросана, че може да ви свие язвата. Звучи талибански, но Мавзолеят на любовта всъщност е паметник на ранния секс, липсата на семейно планиране и чувството за вина. Любовта идва накрая.
Шах Джахан (в превод “Господарят на света”) от династиаята на Могулите е пряк потомък на Чингиз хан. Той построява архитектурното чудо в памет на любимата си жена Мумтаз (името й означава “Възвишената в двореца”) преди 350 години. Той се влюбва в нея в Ред Палас.
Огромният дворцов комплекс от червеникав пясъчник е пожизнена златна клетка за знатните моми. Царедворките от онова време нямали право да излизат навън. За да не им е скучно между танците, бродериите и сплетните, султаните им изградили цяла улица с магазини във вътрешния двор на замъка.
Очевидно шопингът е любимо забавление на жените от векове. “На чаршията” шах Джахан среща за пръв път Мумтаз. Нова година е, празникът е в разгара си и чувството ги връхлита безпаметно. Но двамата са прекалено млади – по на 14 г., та се налага да чакат 4 години, докато им разрешат да се оженят официално. Заради любовта си към Мумтаз Джахан се проваля като многоженец и правоверен мюсюлманин. За пред хората има харем, но нощем посещава само нея.
Всичките му деца са от Мумтаз, тя пътува навсякъде с него, участва активно в държавните дела. Заедно плетат ингриги и козни, преговарят с други владетели рамо до рамо и то във времена, когато на жената е отредена ролята “Бъди красива и мълчи”. Но любовта, която я възвисява … я убива. За 19 години тя му ражда 14 деца, преживява смъртта на седем от тях и умира от изтощение след износването на последното.
На смъртното си ложе през 1629 г. Мумтаз заклева любимия си да няма деца от друга жена и да й съгради паметник, какъвто не съществува никъде по света. И да бъде съвършен. На паметта й (и на гузната си съвест) той посвещава най-изящната и симетрична постройка в света. За 2 дни Джахан побелява напълно. След 2-годишен траур шахът спазва обещанието си. Избира завой на река Джамуна, който се вижда идеално от царския му апартамент в Ред Палас и изпраща хабер до най-големите империи в света, че търси архитект-вълшебник.
22 000 работници се бъхтят 20 години по абсолютно симетричната сграда, която въпреки огромните си размери е лека и въздушна, а белият мрамор изглежда топъл. Душата на Мумтаз е вградена в мавзолей с форма на квадрат, заоблен по ъглите, като всяка от страните му е дълга 56,6 м. Централният купол е висок 70 м и напомня огромна перла.
Градината на комплекса е 300 кв. м и символизира мюсюлманския рай. От двете страни на Тадж махал има по една джамия, едната от които не гледа към Мека и не е действаща. Тя е там заради симетрията. Безупречните пропорции са създадени от индийския архитект Уста Иса, а художници от Дамаск, Самарканд, Бухара, Багдад, Лахор и Шираз са вграждали по уникален начин полускъпоценни камъни в мрамора: лапис лазурит от Шри Ланка, нефрит от Китай, аметисти от Иран и корнелон от Индия, йеменски ахати, арабски корали, персийски оникс.
Усещането за въздушна лекота идва от безкрайните басейни пред мавзолея, който се отразява в сините води. Тадж Махал е издигнат върху платформа от червен пясъчник с четири снежнобели минарета във всеки ъгъл. Мраморът за тях, докаран от кариера на 300 км от Агра, не е обикновен – дори да разлеете червено вино върху него той не променя цвета си, защото е твърд, а не порест. Легендата разказва, че Уста Иса бил ослепен преди да поставят последния камък на Тадж Махал, за да не може никога да повтори неземната му красота.
Истината обаче е, че архитектът получил добра сума за труда си, построил си къща в Агра, задомил се и дочакал честити старини. Единственото нещо, което разваля пълната симетрия в Тадж Махал е… саркофагът на самия шах Джихан – поставен е до този на любимата му Мумтаз. Куриозното е, че и двете гробници, наречени кенотафи, са фалшиви! Те са пищни и празни. Истинските са в подземието. И са доста по-скромни. През омазненото от милионен човешки дъх стъкло простите сандъци почти не се виждат.
Малко преди да бъде завършен мавзолеят на майка му, един от синовете на шах Джихан го сваля от трона и го заточва в Червения дворец. Дори в това има симетрия – покрусеният съпруг се завръща там, където е започнала любовта му. Детронираният владетел наблюдава от прозореца на бившия кралски апартамент довършителните работи по своя паметник на любовта. Но това, което го обезсмъртява, му струва престола.
След 20 г. на непосилни данъци и хазна, изпразвана методично за градежа на мавзолея, на народа и на велможите им писнало да ги доят. Особено се разлютили от идеята на шаха от другата страна на реката да построи черна гробница за себе си. Която да бъде не по-малко пищна от Тадж Махал, но напълно несиметрична.
Ако късметът ви отведе при Тадж Махал, подгответе се не само за бездиханната красота, а и за тоталното й експлоатиране. В Индия стандартът е смешно нисък, но в Агра цените са като в американски мегаполис. Заради туристите, които местните си представят като дойни крави. Само че не свещени. Но ако крайно смелите цени могат да се преглътнат, на туриста му писва от ограничения.
Чак след като надлежно си платиш почти 30 долара вход за Тадж Махал и минимална сума за правото да внесеш видеокамера, разбираш че снимането с нея е ограничено само на площадка, отдалечена от мавзолея на около 50 метра. После туристическата полиция ти я прибира надлежно в шкафче. Фотоапаратите пък са забранени вътре в Тадж, както интимно го наричат индийците. Уж за да се запази мраморът.
А всъщност най-големи щети са му нанесли англичаните. Преди стотина години те изсекли огромните дървета около мавзолея, за да се вижда отвсякъде. И засадили кипариси. От което приказният дворец леко заприличва на гробище. Въздухът в Агра е влажен и буйните дървесни корони пречели на вятъра да стига до мрамора. Сега той е изложен на атмосферните влияния и се пука.
Около Тадж Махал като акули край плячка кръжат стотици „професионални фотографи” и „професори, които временно припечелват като екскурзоводи”.
Особено настоятелни са снимачите. Обаче и много ги бива. Първо ти показват нещо като манекенски бук с образите на „Мис Свят” Айшвария Рай и тенисистката Мария Шарапова на скамейка пред мавзолея. Изглеждат толкова прелестно, че мигом се поддаваш на кандърмата да ти направят обилна фотосесия.
А те си знаят работата – нагласят те така, че в слънчевите ти очила да се отразява Тадж Махал, после те монтират на точно определена пейка, та зад гърба ти лъкатушещите води на басейна да „прожектират” пак същото. Специалитет на един от фотографите е залягането – тръшка се на паважа и през арката на една от скамейките успява да заснеме прочутата сграда в нещо като ефектна амбразура.
Най-сладкият гъдел е в последните две пози, задължителни за всеки посетител. Инсталират ви на точно определена височинка. Целта е да застанете сякаш ръсите сол с два пръста. Резултатът е поразителен – все едно щипвате купола на Тадж Махал. Черешката на тортата е да подскочите фриволно, сякаш се каните да прехвърлите мавзолея в стил Фосбъри.
Ред Палас, Червеният дворец също е привлекателен за туристите като „мястото, където започва любовната история” на Джахан и Мумтаз.
80 на сто от него се владее от индийската армия, а малка част показва как са живели могулските султани: орнаменти от полускъпоценни камъни и злато, стени покрити с копринени килими и почти никакви мебели, за да преминават свободно въздушните струи в жегите. Дълбоки ровове, дебели защитни зидове, огромни казани за розова вода, която да разхлажда и ароматизира въздуха и езера с островчета, върху които жените на султана са танцували за него. Илюзията, че се носят върху леките вълни е пълна. Христос ряпа да яде!
Разбира се, дамската част на двореца е строго охранявана от мъжки очи и напълно отделена. Както и огромният вътрешен двор с гроба на един от последните британски губернатори. На постамент е разположен тронът, от който владетелят раздавал директно правосъдие на поданиците си веднъж месечно.
Начинът на вграждането на скъпоценни камъни в мрамора, от който е издигнат Тадж Махал е най-добре пазената семейна тайна, която е… туристическа атракция. Всеки вижда как става номерът, но не знае съставките на лепилото. Те се предават от баща на син в една-единствена фамилия в град Агра. Тя пази от векове тайната, както се охранява рецептата за „Кока-кола”. Единствено това семейство има право да извършва ремонтите в Мавзолея на любовта.
Тъй като Ислямът забранява изобразяването на живи същества, всяка рисунка отвътре и отвън в Тадж Махал е най-различно цвете или геометрична фигура. Черният оникс по колоните е така драпиран на равни триъгълници, че те макар и гладки, приличат на плисирана пола тип „солей”. Гравираните в камъка цветя са изпипани до последната тичинка и жилка на стъблото.
Храмът на вълшебниците, наследили тайната на тази красота всъщност е едноетажна работилница. Тъй като масите и параваните, които правят са баснословно скъпи, фамилията занаятчии крепи бизнеса като посреща туристи. И обработва както преди 400 години.
Режат го с дървени лъкове, полират го на ръчни колела с водна струя. Шлифоват полускъпоценните камъни на задвижвани с крак точила…
И продължават да инкрустират чинии, вази, декоративни слонове и поставки за чаши със седеф, малахит, кехлибар и корнелон. Последният, жълтеникаво-оранжев на цвят, е единственият камък, който приглушено свети, когато под него поставиш фенерче. Очите се пълнят с красотата на безбройните експонати.
Човек може да си тръгне с миниатюрно копие на Тадж Махал, изработено със завладяваща прецизност срещу 15 долара или да поръча доставка до всеки край на света на двуметрова статуя на Буда от изящен алабастър за няколко хиляди. Но легендата за любовта, която остава в някое ъгълче на сърцето е безценна.
