Високообразовани млади хора, част от тях учили в чужбина, зарязват великолепни кариерни възможности на Запад, за да се върнат и да преподават в България.
За завършилата престижния Харвард Евгения Пеева, основател и председател на фондация “Заедно в час”, образованието е не просто работа, а мисия, лична кауза, съдба.
Представи си: клас с гора от вдигнати ръце…
Сантиментален спомен от детството? Не, и сега има такива класове и учители. Въпреки и напук на проблемите в образователната система. Ще попитам Евгения какво означава “мотивиращ учител”. Така се наричат преподавателите в организацията “Заедно в час”. Но нали всички учители трябва да са мотивиращи – да накарат децата да повярват, че могат да успеят?…
“Най-лесното е да разбереш какво означава мотивиращ учител в “Заедно в час”, като влезеш в една такава класна стая. Представи си ученици, абсолютно ангажирани с това, което се случва. Никой не гледа настрани, не разговарят помежду си, не им е скучно. Всеки знае какво учи и защо го учи. Всеки вярва, че може да успее”, разказва Евгения. Приказка…
Представи си клас с гора от вдигнати ръце… Мечтата на всеки мотивиращ учител от “Заедно в час”.
Новите възрожденци
Това си мислех, докато вървях към офиса на организацията “Заедно в час”. Бях чувала, че тя събира високообразовани млади хора, част от тях учили в чужбина, които зарязват великолепни кариерни възможности и добре платена работа някъде на Запад, за да се върнат и да преподават в България.
Зарязват уредения си живот в цивилизовани западни градове и идват тук в селата, при разкаляните пътища, където се палят печки вместо парно, където често спират тока и имат проблеми с интернета, а половината ученици са лишени от мотивация ромчета или деца, на които българският не е майчин… Да не говорим за ниските заплати и накърнения имидж на учителството като цяло.
Поисках да видя как изглеждат тези нови възрожденци – млади, високообразовани, креативни и добре възпитани. Нали още в XVIII-XIX век е било традиция младите будни българи да завършват в чужбина и да се връщат да работят в родината си като учители, лекари, адвокати…
Милена Димитрова на урок по български език и литература в 144 СОУ в столицата.
Teach For Bulgaria
Това е английското име на организацията “Заедно в час”. Тя е част от голяма международна мрежа Teach For All, с основна цел да се осигури образование за всяко дете, независимо от социалния му статус. Мрежата вече има над 35 организации в различни държави на 5 континента.
“Заедно в час” е регистрирана като фондация от Евгения Пеева, която се връща в България след елитния Харвард, с идеята, че истинската промяна трябва да започне от образованието.
Евгения набира първоначалния екип от съмишленици и адаптира модела на Teach For All за България. Днес тя е председател на фондацията.
“Заедно в час” нямаше как да се създаде, ако не бяхме получили сериозната подкрепа от фондация “Америка за България”, която и днес ни е основен спонсор. Самоиздържаме се и с допълнителни дарения от компании и отделни състоятелни хора”, споделя дамата.
Нима има желаещи заможни българи да инвестират в образованието? “Все повече хора и у нас разбират, че развитието на страната зависи от образованието. И то не толкова от качеството на класните стаи, от интерактивните дъски или броя компютри; че трябва да се инвестира в качеството на хората, които работят в училище”, коментира дамата.
Евгения Пеева.
Лидери и агенти на промяната
Как Евгения и съмишлениците й мотивират младите българи? “Много е важно да разберат, че те наистина могат да бъдат лидери в училищата и агенти на промяната. Много по-голямо предизвикателство е да преподаваш на деца с ограничен достъп до качествено образование. Нашите учители виждат колко много са ограниченията пред децата от някои населени места и са щастливи, че могат да са полезни”, казва Евгения.
Едва 7-8 % от всички кандидати влизат в програмата “Заедно в час”. Те трябва да притежават много компетенции, умения, знания и нагласи: да са с много добри аналитични умения, да са ефективни при комуникация и публично представяне; да умеят да организират, планират и управляват времето си.
“Най-важното е да вярват, че всяко дете може да успее, когато има нужната подкрепа и мотивация”, споделя дамата. Имат учители от I до XII клас, но преобладаващата част работят в I до VII клас, защото там е големият хаос.
Учителите от “Заедно в час” са горди, че са част от една общност от лидери, които променят България чрез образование.
Евгения Пеева.
Белите лястовички на надеждата
От 2010 г. до момента над 130 учители са работили по програмата “Заедно в час”. През учебната 2014/2015 година близо 90 учители преподават по основни предмети на над 6000 ученици в 48 училища в 7 региона в България: София-град, София-област, Пазарджик, Перник, Пловдив, Ловеч и Стара Загора.
През изминалата учебна година учителите на “Заедно в час” са отчели средно повишение от 20% в нивото, на което учениците усвояват предметното знание и ключовите умения.
Около 25% от участниците в програмата са завършили в чужбина. Има хора, които специално решават да се върнат в България, за да работят като учители, и след програмата остават в системата.
Да, вярно е, че учителите на “Заедно в час” са много малък процент от всички. Но пък всеки от тях, влизайки в екип от консервативно настроени колеги, дори и неволно, без да иска, “хвърля камък в блатото на застоя”…
Лекциите на Евгения Пеева на различни форуми винаги са вдъхновяващи.
Самотни Донкихотовци?
Не се ли чувстват младите надъхани учители на “Заедно в час” като самотни Донкихотовци, сражаващи се с вятърните мелници на застоя? “В никакъв случай, – категорична е Евгения. – Нашите учители са позитивно настроени, комуникативни и дружелюбни. Те ценят работата в общност, опита на колегите си и са с голямо желание да се учат и да работят в екип.”
Няколко пъти в годината всички се събират, за да споделят добри практики и казуси. Партньор на “Заедно в час” е Пловдивският университет, където младите хора без педагогическа правоспособност преминават през едногодишна следдипломна квалификация. Ходят на лекции през уикендите и периодично полагат изпити.
“По-скоро търканията с колегите идват от това, че сме абсолютно честни за кризата в българското образование, за това, че учениците буквално си губят времето в училище и не излизат с нужните умения, познания и нагласи да бъдат успешни в живота, – коментира Евгения. – И когато наш учител влиза в училище, той прави диагностично оценяване на учениците си по обективни критерии. Често се оказва, че ако миналата година са имали петици по даден предмет, знанията им всъщност са за 3, 50. В много училища има деца, които вярват, че са глупави, и че от тях няма нищо да излезе, защото някой възрастен им го е казал. Затова търсим хора, които наистина вярват, че във всяко дете има потенциал.”
Функционалната неграмотност – кошмарът на XXI век
Много деца в България живеят в бедност, в семейна среда, в която родителите не са завършили средно или висше образование. Някои са отглеждани от един родител, или от баба и дядо, за други пък българският език не е майчин.
Над 40% от учениците днес излизат от училище абсолютно неподготвени за пазара на труда. Наричат ги функционално неграмотни. Тази статистика е много страшна, защото показва, че съвсем скоро близо половината млади хора у нас няма да са адекватни за нуждите на едно прогресивно развиващо се общество в XXI век.
Учителите от “Заедно в час” доста често работят в смесени паралелки с ромски деца. “Те са поставени често в рамката на някакъв стереотип. Но ние имаме вдъхновяващи примери за учители, които работят с ромски деца, сричащи чак до VI клас, и в рамките на година започват да четат и да ходят на училище с желание”, споделя младата дама.
Личната кауза на Йоана Петкова, която работи като учител в СОУ в с. Горна Малина, Софийско, е проект по развитие на ученическата активност и участие в ученически съвети и парламенти.
А ниските заплати?
Не е ли участието на младите учители в “Заедно в час” на границата на доброволческия труд?
“В рамките на първите две години от работата в училище един млад специалист има нужда от допълнително време за подготовка, за развиване на своите умения, за надграждане. И именно тук влиза системата за подкрепа на “Заедно в час”. Финансираме индивидуален коучинг на участващите в програмата учители и менторство, обучения през годината. И за да не се налага да работят още нещо, за да се издържат, в рамките на две години им осигуряваме стипендии. Така се съсредоточават само върху работата си като учители и върху индивидуалната си подготовка, тъй като изискванията ни към тях са високи”, обяснява дамата.
Помощта към всеки участник в програмата е различна, тя варира спрямо населеното място, в което работи, и е насочена към покриване на разходите, които прави по допълнителното си обучение.
Евгения Пеева.
Кауза: да подобриш състоянието на хората
Евгения Пеева е на 29 години, завършила е Американския колеж в София и обществени науки (икономика, политология и социология) в Харвард. Владее няколко езика, като най-силни са й английски, френски и испански.
Още по време на следването проявява интерес към образованието. “Разбрах, че единствено през него може да се промени едно общество и да върви напред”, споделя дамата. След университета работи известно време в международната консултантска компания McKinsey & Company, където съветва водещи фирми и организации в различни сектори – от технология и фармация до индустриална електроника и нестопанска дейност. Разбира, че не това е мястото, защото личната й кауза е да работи за подобряване на състоянието на други хора.
Като студент Евгения учредява Фондация „Стъпка за България”, която осигурява обучения по умения за самостоятелен живот и професионална подготовка на деца, лишени от родителски грижи. От 2007 г. насам програмите на „Стъпка за България” са допринесли за развитието на над 150 деца, лишени от родителски грижи, с участието на над 80 доброволци от различни държави.
Образованието вече е за нея не просто работа, но и мисия, лична кауза, съдба. Тя е и в управителните съвети на няколко други сродни организации.
Панайот Панайотов се радва, че може да промени живота на своите ученици, като им отвори очите за света.
Училището-мечта на Панайот
Панайот Панайотов е само на 23 години. Отказва се от престижна кариера в Лондон, за да преподава английски език в едно най-обикновено квартално училище – 17 СОУ в Западен парк.
Варненецът започва да учи в математическата гимназия в родния си град. Мести се в различни балкански страни заедно с майка си, която работи в международна фирма. Учи в Интернационалното американско училище в Букурещ (AISB), а гимназия завършва също в Интернационално училище в Белград (ISB) по програмата на Международната бакалауреатска организация. Завършва Лондонския университет по икономика, (LSE) със специалност мениджмънт, икономика и стратегии.
“Във втори курс в Лондон разработвахме различни модели за образование и как могат да се приложат някои мотивационни теории в училище. Замислих се колко по-различно можеше да бъде образованието ми. Имах уговорен стаж в голяма консултантска фирма, но един следобед разбрах за програмата “Заедно в час” и реших да се върна в България”, споделя Панайот.
Той преподава английски език на IX, X и XI клас и признава, че малката разлика в годините между него и учениците има своя позитивен ефект – “разбира препратките им” и може да свърже това, което учат, с неща, които са наистина важни и смислени за тях. Признава, че кварталното училище е далеч от елитно, и че за тези деца образованието не е приоритет. Има големи затруднения с това да работят по групи по проект, учи ги да правят презентация и рисърч.
Благодарение на Панайот Панайотов учениците в 17-о СОУ се научават как се прави презентация и как се дава интервю на английски език.
Защо трябва да учим английски?
Панайот не им чете лекция за важността да знаеш чужд език, а ги пита защо им е важно да учат английски. “Повечето ученици казаха, че езикът им трябва за работа, други – за образование или за да разбират филми, игри и песни. И в зависимост от това във всеки клас наблягам на различни неща: в някои – повече на литература, култура и изкуства, а в други – на умения за писане на CV и провеждане на интервю за работа на английски”, обяснява Панайот.
Младият учител е приет “страхотно” от всичките колеги. Признава, че много са му помогнали. “Опитвам се да не хвърлям камък в блатото и да не създавам ненужни битки, а колкото може повече заедно да работим, да си заимстваме методи. С колегите правим общи проекти.”
Признава, че трудът на учителя у нас не е заплатен по достойнство, но го вълнува идеята да допринесе за по-добрия живот на 60-те си ученици.
Панайот е посветил и хобитата си на своите деца. Липсват му волейболът и баскетболът от университета, затова се включва в училищния отбор по волейбол.
“Играя заедно с учениците, това ни помага и да се сплотим и да ги видя и в друга среда”, споделя младият мъж. Обмисля начин да вкара и другите си интереси – фотография и рисуване, в извънкласни дейности с учениците.
Рада Ибишева грабна сърцата не само на своите ученици, но и на всички жители на Ветрен. © Ния Алексиева.
Мис Рада Госпожина от Ветрен
Рада Ибишева е “детето” на “Заедно в час”, най-младата учителка в програмата. Тя е само на 21 години и също зарязва родителите си, брат си и уредения си живот в град Бъкстън близо до Манчестър, и се връща в България, за да преподава английски език на децата във Ветрен, община Септември, Пазарджишко.
Рада завършва IV клас в България, а после семейството й емигрира във Великобритания и тя учи там. Живее на Острова 11 години. Завършва училище в Манчестър и бакалавърска степен по спортно развитие и промоция на здравето и спорта в университета “Джон Моор” в Ливърпул.
Докато следва, организира като доброволец забавления на деца с аутизъм и увреждания. После продължава да се занимава с деца, след като става инструктор по ветроходство в Шотландия.
“Да, чела съм романа “Под игото”, даже моите колеги ми казват Рада Госпожина и това е голяма чест за мен”, споделя младата дама.
Познайте кои от тези деца на мис Рада са ромчета… През октомври миналата година тя организира английско чаено парти за начален курс. Децата са подготвени с поздравления на английски, предлагат чай и кафе на гостите – техните родители. Идеалната първа среща на новата учителка с родителите.
На английското чаено парти на Рада през октомври миналата година.
Учителка на село
Рада е родена в близкия град Пещера, но предпочита да е сред общността на учениците си. Във Ветрен, което си е градче от селски тип, Рада живее на квартира при хигиенистката на училището Виолетка Курбанколева. “Леля Вили” й е много ценен гид в преодоляване на културния й шок. Във Ветрен няма парно, пали се печка всеки ден. Пътищата са лоши и разкаляни, понякога спира токът… И никога не е съжалила? “Няма такъв момент”, категорична е Рада.
Всички се отнасят със симпатия към младата учителка и всеки гледа да помогне. Ако е забравила да си плати интернета, й го плащат. Кметът често я пита от какво има нужда. Когато й се поврежда колата, веднага й осигуряват части. При проблеми с банята й пращат местния водопроводчик, който дори отказва да й вземе пари за поправката.
“Всички ме поздравяват: “Здравейте, госпожице, как сте?” Децата ми казват мис Рада, а бабите – само Рада, – казва съвременната Рада Госпожина. – Научила съм децата да ме поздравяват на английски. Важно е те да се държат възпитано и извън училище.”
Младата учителка твърди, че не скучае във Ветрен. Поддържа контакти с местни връстници, близка е с двете най-млади учителки, има и много приятели от Пазарджик, пътува до други места. Обича да ходи на кино и театър в Пазарджик и да се разхожда в планината.
Светофарът е метод за следене на поведение в класната стая. Работи на принципа за движение: зелено – добро поведение, жълто – спри и си помисли, червено – ще има последствия и децата знаят какви ще са те.
Да им отвориш очите
Рада преподава английски на децата от II до VIII клас. Първият й голям шок е да установи до колко много неща не са имали достъп учениците й. “Някои никога през живота си не бяха ходили на кино”, споделя тя.
Повечето Радини деца вече са гледали филми на голям екран или си организират кино вечери. Всеки ден им казва по един интересен нов факт. Според възрастта на едни разказва за историята на Великобритания, за английски филми и актьори, на други рецитира стихове.
С идването на мис Рада във Ветрен всички класни стаи се сдобиват с ново приспособление – тракер. Това е табло с разграфени квардратчета, с написани имената на децата. На края на всеки урок тя прави оценка на разбиране на учебния материал с изходен билет с написани 3 до 5 въпроса, свързани с темата на урока. В зависимост от броя верни отговори се пишат проценти на тракера на стената.
“Тракерите са част от обучението на “Заедно в клас”. Изработихме ги заедно с група деца от различни класове. След всеки час казвам на децата какви са им процентите и те сами си ги вписват и следят прогреса си”, казва с гордост учителката.
Рада твърди, че се чувства прекрасно сред колегите си. Голяма подкрепа й оказва директорката на училището Лена Парова. “Тя беше номинирана за директор на годината за 2014-а, това е голям успех за целия колектив”, казва с гордост Рада.
Децата на мис Рада са научени да спазват правила.
Ромче плаче за училище
Около 50% от учениците на Рада са ромчета. “Във Ветрен нямаме проблеми с тази общност. Родителите доста ми помагат в мотивацията, защото много от тях са кариерно ориентирани и работят, малко разчитат на социални помощи”, казва Рада. Тя няма проблеми с хигиената им, но в началото имат проблеми с чистотата в класната стая: “Преборихме се и с това. Сега на края на деня не си тръгват, преди да си изчистят стаята”.
Ромските деца плачат, когато не идват на училище, смее се Рада: “Наскоро медицинската сестра пак прати вкъщи едно ромско момиче, защото имаше температура, и тя се разплака, че няма да е в училище”.
За Коледа мис Рада организира с деца от всички класове и по тяхна инициатива специален концерт под наслов “Различни, но заедно граждани на света”. Децата подготвят сценки, рецитират стихове, пеят песни. Представят българската, английската и ромската традиция за празнуване на Нова година.
Рада Ибишева обича да снима своите деца, когато са във весело настроение…
… или когато са съсредоточени в час.
Луда ли си, Рада?!
“Често чувам този въпрос. На родителите и брат ми, които са в Англия, им е много трудно да приемат, че работя на село, а не там, където ще получавам 20 хиляди паунда годишна заплата. Тук съм много далече от тази сума, но парите не са най-важното нещо в живота. Може да звучи странно, но имам търпението и да се боря и с бюрокрацията.
Мисля да запиша магистратура по педагогическа или криминална психология тук. Искам да се развивам в “Заедно в час”, като координатор или нещо друго. Амбициите ми са да имам възможността да променям, да действам и да давам.”
Източник: сп. “Клуб Z”, рубрика “Поколението Y”, бр. 1 (11), януари 2015 г.
