Един “много личен пост” на сина на тв легендата Димитър Цонев се превърна в ценно послание към всички нас – да бъдем преди всичко Човеци.
Димитър Цонев – син.
„Замисли се колко е важно да “изразиш музиката си”, докато можеш. Защото не можеш да знаеш кога всъщност вече няма да можеш.“ Тази болезнено открита истина на сина на тв легендата Димитър Цонев трогна дълбоко хората в социалните мрежи и се превърна от „доста личен пост“ в ценно послание.
Можем само да си представим какво са преживели Димитър Цонев – син и семейството му след онази фатална дата 23 август, когато баща му изпада в безсъзнание след изключително тежък хеморагичен инсулт. Освен шока от тежкото положение на техния съпруг, син, брат, баща и дядо те трябваше да преживеят и лавината от хейтърски излияния в мрежата.
Този пост, изпълнен с любов, е като контрапункт на всички онези жлъчни коментари. В него няма дори и намек за хейтърските вакханалии, но целият е като силна плесница към вандалите, за които няма нищо свято, дори и паметта на един починал.
В този пост Димитър Цонев е представен такъв, какъвто е – прекрасен баща, голям журналист и преди всичко – добър Човек.
Целият текст е едно послание към хората, които с лека ръка се втурват да хулят един изявен журналист само защото е… журналист.
„Не можеш да бъдеш добър журналист, ако не си добър човек“, казва по повод загубата на Димитър Цонев Венелина Гочева, главен редактор на в. „24 часа“. А Димитър Цонев беше преди всичко един много добър Човек. И за това свидетелства другата, многократно по-голяма лавина в социалните мрежи и ефира – на тъга по голямата загуба на любимия водещ и един от символите на съвременната телевизионна журналистика.
Ето целият пост на Димитър Цонев – син:
“Това е доста личен пост. Хората, които ме познават, знаят, че не съм по изказването в социалните мрежи. Правя изключение обаче, защото 1) искам чрез този пост да изразя мислите си за загубата на баща ми. И 2) защото се надявам, който и да си ти, да научиш нещо полезно от това. Дори и да не познаваш нито мен, нито баща ми.
Повече няма да видя, чуя и прегърна баща ми. Днес постепенно осъзнах това, след като ни съобщиха, че е починал в реанимация.
Колкото повече осъзнавах това, толкова повече усещах тъга. Поглеждам негова снимка и се досещам колко много ми липсва.
По принцип се виждам като човек, който контролира емоциите си, но когато видях репортажа на БНТ за баща ми, не успях да сдържа сълзите си.
Иска ми се да можеше да го видя отново. Да видя благата му усмивка и искрящите му от радост очи. Да го прегърна и да му кажа, че го обичам. Да му кажа, че е страхотен баща. Че съм му благодарен за всичко. И че съм горд, че той ми е баща.
Ако сега можеше да върна времето назад, щях да правя всички тези неща много по-често. Уви – сега мога да го направя само мисловно.
Три поколения Цоневи: Димитър Цонев – син, Димитър Цонев – баща и Коста Цонев. Тази снимка постави като профилна Димитър Цонев младши след вестта за загубата на баща му.
Как ще запомня баща ми?
Ще запомня баща ми на първо място като баща. Добър. Търпелив. Желаещ да помогне. Усмихнат. Весел.
Ще го запомня като професионалист. Като човек, който представяше и създаваше новини. Който създаваше публицистика. Който прекарваше часове пред камерата и още повече часове подготовки за всяко свое предаване.
Спомням си как като бях малък го виждах по телевизията. Тогава питах майка ми “Мамо, татко кога ще излезе от телевизора?” После поглеждах от другата страна на телевизора, защото се надявах, че ще успея да го изведа от там, за да се прибере по-скоро.
Радостен съм, че баща ми беше човек, който винаги твореше. Твореше, когато представяше новините, правейки го по своя собствен начин. Твореше, когато създаваше своите собствени проекти – документални филми, предаванията “В неделя с…”, 24/7, Още от деня, Лице в лице. С всички тези проекти баща ми се стремеше да създаде нещо полезно за зрителите. Стремеше се да създаде нещо, което да осведомява, събужда въпроси и да показва актуалното.
Радостен съм, че през целия живот той твореше по този начин. Защото знам, че баща ми не почина с ‘музиката си в себе си’. Той изрази своята музика. И както винаги, когато някой изразява своята музика – някои обожаваха това, което прави. А други не чак толкова. Важното е, че баща ми беше достатъчно смел да твори в своята сфера, знаейки че винаги ще има хора, които няма да харесат това което прави. Защото важни са тези, които го оценяват. Гордея с всичко, което той е оставил след себе си. И знам, че с всичко, което баща ми създаде, той остави своето позитивно влияние върху българската журналистика.
Ще го запомня и като скиор, плувец, като дядото на моя племенник Янчо, като прекрасен готвач. Винаги ще помня колко горд беше, когато сготвеше скара и ни питаше как се е справил.
И ще го запомня като приятел. Така както ще го запомнят стотици други хора, които са имали възможността да му бъдат близки приятели. Толкова много от тях днес ми казаха, че ще го запомнят с това колко е благ, позитивен, винаги усмихнат.
Запитах се какво научих от последните 10 дена, през които баща ми беше в безсъзнание в болница. За мен е важно човек винаги да си вади уроците от живота. А такава ситуация ти променя напълно гледната точка към целия живот.
В такива моменти научаваме колко всъщност е важно здравето. И да бъдеш проактивен към здравето си, дори и когато се чувстваш добре и здрав.
Научих и колко е важно да показваш на близките си колко ги оценяваш. Повече никога няма да видя баща ми и да мога да му кажа колко много го оценявам. В такива моменти разбираш колко е важно да показваш на близките ти колко са важни за теб. Ако има едно нещо, което да вземеш от този пост – то нека е като видиш твои близки следващия път, им кажи колко са важни и колко ги обичаш.
И третото нещо, което научих, е, че се замислих колко е важно да “изразиш музиката си”, докато можеш. Защото не можеш да знаеш кога всъщност вече няма да можеш. Това може да звучи крайно, но е истина.
Най-дълбоки благодарности на всички хора от ВМА, които се бориха за живота му през последните 10 дена.
Благодарности на всички, които изказаха съболезнованията си. Благодарности на всички наши приятели, които ни подкрепиха в този труден момент. Благодарности на хората от БНТ, които създадоха невероятния репортаж в чест на баща ми.
Татко, ще те помня вечно. Обичах те, обичам те и ще те обичам винаги.”
