Новия си дом във великотърновското село художниците превърнаха в галерия, създадоха и първия в България музей на порцелана.
„В Албакърки, САЩ имахме толкова интензивен и интересен живот! – казва Даниела. Много приятелства, контакти, по 22 или 23 изложби годишно, което е все едно да правиш по 22 самостоятелни изложби за година. И винаги сме се включвали в социалния живот на града, в който живеехме, или там, където отивахме на изложби…“
Даниела и Владимир Овчарови – двама талантливи и изключително продуктивни художници обаче избират за нов свой пристан Ново село.
Ето какво казаха те пред мен за BG VOICE:
„Нали казват, че човек в чужбина е като дърво без корени. Какви корени, какво дърво! Аз съм човек на света, мога да живея навсякъде. Ние си работим с ръцете. Както се шегува Владо, и на безлюден остров да ни спуснат, след 3 месеца той ще стане туристическа дестинация. Просто България ни се стори малка и тясна, както и Европа“, споделя тя.
Когато в Америка започват да чуват от млади хора, как бабите им ги водели на техни изложби, си казват: „Вече се повтаряме, настъпи рутината, стига толкова, обратно в България“.
А как се пренася приказното им царство от стотици платна, икони, накити, рисувани мебели, порцеланови фигурки – самото то музей на изобразителното изкуство? „С контейнери“, казва Даниела.
Родена е в София, до 11-ата си година живее при баба си и дядо си в Ямбол, а при родителите се премества, когато е в V клас. От малка много обича да рисува, ходи на школа по рисуване. В София завършва 32-а гимназия с факултативно изучаване на латински, после „Консервация и реставрация“ в Художествената академия.
Владимир е от род с 12 художника, син е на проф. Васил Овчаров, известен текстилец. Завършва Техникума за приложни изкуства (СХУПИ) с „Метал“. По-късно прави великолепни бижута от сребро и катарами за колани, с камъни, инкрустации и емайл, които се продават с успех в магазините на СБХ. Завършва и Художествената академия, специалност „Силикатни форми“ (стъкло и порцелан), защото по негово време няма специалност „Метал“.
Запознават се през 1986-а в I курс на Академията, във II курс са гаджета и женят. През 1987-ма се ражда дъщеря им Диляна. През 1989-а завършват, а през 1990-а се ражда малкият Владо.
„Всички решиха, че е кръстен на баща си, но аз го кръстих на Влад, граф Дракула – мой любим исторически герой, затова е само Владо“, казва Даниела.
И в София художниците са много продуктивни. Имат успешна галерия в Новотел „Европа“ (сега „Рамада“). Първите българи са, които участват на международни изложения на ръчни занаяти в Щутгарт и Мюнхен.
Сами си го уреждат и 3 години поред участват, като натоварват една стара лада с ремарке и заминават. Показват картини, икони, керамика, бижута. Даниела в Академията учи и иконописване, създава авторски икони, в стила на определен период или определена школа.
През 1996-а техни близки приятели в Албакърки им помагат да организират изложба в Peyton Wright – една от най-престижните галерии в Санта Фе, градът с над 700 галерии и столица на щата Ню Мексико.
Разхождат се за 40 дни из цяла Америка, харесва им. Решават, че там имат по-големи предизвикателства като творци, и се заселват в Албакърки. Първо той заминава с работна виза, а през 1997-ма – и Даниела с децата.
Ню Мексико ги очарова с уникалния си колорит и атмосфера. Албакърки е на много високо надморско равнище и от него видимостта е на 400 км в диаметър. Мъгли няма, сухо е, а такива цветове на облаците и залезите няма никъде – червени, жълти, лилави. „В Албакърки духът на човека е абсолютно свободен, хората са свободолюбиви, калени, слънчеви, усмихнати – като природата, която ги обкръжава“, казва Даниела. Архитектурата също е много различна от цяла Америка. Там къщите са от глина с плосък покрив. Ню Мексико е щатът с най-висок процент испаноговорящи – около половината от жителите. Всички живеят в големи къщи с дворове. Нещо нормално е в дворовете дори в центъра на Албакърки да се разхождат кокошки.
Още на първия месец двамата талантливи български художници са в местните вестници. „С какво се занимавахме там? По-лесно е да кажа с какво не сме се занимавали“, смее се Даниела.
В началото около десетина години тя рисува икони в местния стил „Наив“. Прави реставрацията на част от престижната галерия Peyton Wright, където има уникални творби на колониална испанска живопис от XVII-XVIII век. Някои от тях са огромни, по 5-6 м и след реставрация ги пренасят с камиони.
В Албакърки двамата рисуват основно картини, икони и изображения върху дървени мебели. Били са на всичките най-добри изложения из цяла Америка. Работят с над 20 галерии, на всяко такова изложение посетителите са от 100 до 200 хиляди, а те двамата са абсолютни звезди.
Особено последните години само 1/3 от времето живеят в Албакърки, останалото време пътуват по различни градове и организират изложби. „Правехме турнета като музикантите, смее се Даниела.
Домът на двамата българи е е винаги отворен за приятели и притегателен за местните хора. Освен своеобразната изложба на произведения на изкуството, в двора си имат мини зоологическа градина с 2 кучета, 2 пауна, 2 папагала, 2 змии, рибки, костенурки и какво ли още не, а Владо отглежда зеленчуци…
И така 29 години щастлив и свободен живот… Допреди няколко години, когато пътуват до Родината, харесва им и решават да се преселят, и то на село. Решението вземат също така ненадейно, както и това, да заминат за Щатите.
Набелязват си 250 къщи в района около Велико Търново, Габрово, Ловеч, Червена, Троян, в Родопите, и ги обикалят всичките за месец. Харесват си Ново село. „Няма такъв площад, като в това село! Огромен е като в италиански град – казва Даниела. – На центъра има обществена селска тоалетна, много чиста, с климатик и звучи музика. И напълно безплатна. Има кръчма, два магазина и няма криминални истории, да чукам на дърво. Хората си държат къщите отключени, аз също. Майсторите като работят, дори портмонетата си оставят навън…“
А имотът, собственост на заможна фамилия, ги покорява и с мащабите – общо 7 постройки и голям двор. Три поредни лета правят ремонт, като изрисуват със свои картини дори стените на основната постройка отвън и отвътре.
Трите плевни преустрояват, като в едната разполагат първия в България музей на порцелана. Другата превръщат в танцувално студио, цялото във витражи и огледала. В третата е ателието на двамата, където се работи денонощно, а долния етаж остава да преустроят в керамично и скулпторно ателие. „Къде е музеят? Във всичките 7 постройки – смее се Даниела. – А къде спим? Където си искаме“, залива се в смях Даниела. „У нас няма дивани, вкъщи или се спи, или се работи. Живеем си в ателието. Аз си рисувам, както дишам“, допълва тя.
Чудното царство на Даниела и Владо е напълно достъпно за посетители, безплатно. В „музейчето“, както шеговито го нарича тя, има техни творби, произведения на художници от цял свят и най-вече от Америка и Мексико, старинни мебели, килими, порцеланови и дървени фигурки, кукли, месингови и бронзови съдове…
Отбиват се хора от съседните градове и села, а и от цяла България. Денем минимум десетина новоселчани гостуват в „Шарената къща“, както я наричат. Радват й се и носят на Даниела дарове от градината и мазето си – зеленчуци, плодове, месо, яйца. „Направо сме на издръжка на селото“, смее се тя.
Най-голямата им радост през лятото е, когато пристигат двете внучки от Америка, дъщерите на сина им Владо – Идуна на 9 и Ника на 7 години. За тях Владимир е построил чудна къщичка от материали, събрани от сметището на Ново село.
Децата им Владо и Диляна са пръснати из Америка: той в Ню Йорк, тя в Портланд, Орегон.
„Нито аз, нито мъжът ми сме членували в някакви групи, или в СБХ. Нито в България, нито в Америка сме имали някога шеф и сме били на заплата. Самоосигурявали сме се“, казва Даниела. Волни птици… Двамата никога не са имали здравни осигуровки нито в Америка, нито в България. Тя е против тази система и твърди, че никога не е изпитвала болка, дори, когато е раждала. Вярва, че ако човекът е в хармония със себе си, няма причина да се разболява.
Всестранно надарената Даниела пее в хора към читалище „Наука“, народни и стари градски песни, свири на пиано. А в Албакърки 3 години е била в единствената академия за фламенко в Америка. Затова е преустроила едната плевня на танцувална зала, да обучава желаещи.
Освен че рисува и подготвя книга с интересни истории, винаги е била активно спортуваща. Плува няколко пъти в седмицата по километър-два във Велико Търново, градът е на 15 минути от селото. Тренирала е бокс, фехтовка. Ходи и на тенис, играла е ракетбол, сега тренира скуош.
Освен това е окултист, хвърля карти таро, които сама е нарисувала и издала по време на пандемията. Астролог е и много талантлив графолог. Чете учебници по психиатрия и може да направи добър портрет на всеки по почерка. Прави и арт терапия.
Двамата не са скъсали напълно връзките с Америка, през март заминават на 3 изложения. Там си имат една огромна луксозна кола, с багажник, натоварена догоре с картини и други произведения на изкуството.
Планът им е през лятото да превърнат цялото това богатство от произведения на изкуството в официална художествена галерия.
