На 3 август в Ковачевица започва първото издание на фестивала за камерна музика “Неотъпкана пътека”, чийто съорганизатор е Лора Чекоратова от Ню Йорк.
Боряна Антимова
Тя е моторът на концертите на българските музикални виртуози в Карнеги хол и любимка на меломаните в Ню Йорк. Тя е първата българка, завършила докторантура в най-престижното музикално училище в света – Juilliard School. Тя е сърцето на българската музикална култура в една от артистичните столици на света. Лора Чекоратова. Запомнете това име. Скоро то ще е известно в родината й толкова, колкото е известно от години в САЩ.
Представете си божествената природа на Западните Родопи и красивите къщи на Ковачевица – една от перлите на възрожденската ни архитектура. На фона на този толкова вълнуващ роден декор от 3 до 6 август ще звучи изящна класическа музика. Започва първото издание на Фестивала за камерна музика „Неотъпкана пътека“, а виртуозната пианистка Лора Чекоратова е душата и сърцето на събитието.
Лора се ражда в семейството на инженери с пиетет към класическата музика. Баща й е талантлив и свири на пиано, освен това е пръв приятел от казармата с бащата на виртуоза Васко Василев. Двете близки семейства обсъждат заедно как да развият талантливите си деца Лора и 4 години по-големия от нея Васко. Освен добър слух и всички данни за музикант, тя притежава изящни дълги пръсти и съветват родителите й да я запишат на пиано.
Започва уроци, когато е 4-годишна. С първата си учителка Здравка Цанкова бързо дръпва напред. И преподавателката, и родителите й са много строги и всеотдайни, а тя свири всеки ден. „За Васко обаче нямаше делник, нито празник. На една Нова година сме се събрали двете семейства, а той трябваше да свири някъде – спомня си Лора. – Поне като ходехме на море, аз не свирех, но той си носеше цигулката и там.“
На 9 години Лора изнася първия си рецитал. „Подготви ме Лидия Кутева, най-добрата преподавателка тогава, една от основателките на българската клавирна школа и автор на учебниците по пиано. Тя беше голям специалист в работата с малки деца, но и много артистична личност. Живееше срещу НДК, на последния етаж на една сграда. Роялът й беше точно до прозорците, седеше в едно кресло и имах чувството, че съм в друг свят, в някакъв френски салон… Беше толкова романтично и изключително преживяване да ходя на уроци при нея два пъти седмично“, спомня си Лора.
Когато е на 12-13 години, любимата й учителка заминава за Кипър. Тогава започва да учи при Весела Маринова. „Тя беше много всеотдайна и тогава всъщност осъзнах колко е красиво това изкуство – спомня си Лора. – Весела беше изключително интересна. Канеше ме в нейния дом, а тя живееше в сградата на музикантите на улица „Елемаг“. Понякога прекарвахме цяла седмица заедно, направо оставах да живея при нея. Свирехме 4 часа преди обяд и 4 часа след обяд, а от 14 до 16 ч. слушахме музика. Цялата седмица минаваше нонстоп в музика. Това ми даде страшно много.“ Весела Маринова обаче заминава за Германия и Лора е поета от Жени Захариева – също прекрасен педагог, която започва да я води по майсторски класове и по малки конкурси.
Лора решава да кандидатства в „Джулиард“, защото неин приятел, Георги Вълчев и най-добрата й приятелка Ани Стойчева също подават документи там. Прослушванията в най-прочутото музикално училище в света са много кратки, за разлика от нашата Консерватория. „Чуха началото на една пиеса, малко от другата пиеса и край. Само десет минути. Казах си: „Боже, защо бих тоя път до Ню Йорк за тези 10 минути?“, спомня си Лора. После разбира, че такава е практиката в училището.
В Ню Йорк попада на 17 години, току-що завършила музикалното училище „Любомир Пипков“. Бързо преодолява културния шок. „Живеех в общежитието на „Джулиард“, което беше до сградата на училището – казва дамата. – В началото всичко ми беше много интересно, бях в еуфория, но когато целият ти живот протича в две съседни сгради, ти става скучно. Затова всяка неделя ходех през парка на другия край на града, в музея Метрополитан, разхождах се и гледах картини.“
В „Джулиард“ Лора учи цели 11 години, при най-зверската конкуренция на таланти от цял свят. Чак тогава българката си дава сметка колко добре е подготвена от София, а някои упражнения й се струват като детска игра. Тя минава с лекота през бакалавърската и магистърска степен и решава да продължи с докторантура. Иска да пише за Шуберт, но от комисията й предлагат да си избере тема от българската музикална традиция, която не е добре позната в Щатите. Лора се спира на творбите за пиано на композитора и пианист Димитър Ненов, един от основателите на Съюза на българските композитори.
Преди да се роди синът й Иван, Лора е с бляскава кариера като пианист. На 22 години на Международния конкурс за пианисти във Вашингтон печели 3 награди – първата награда, приза за най-млад финалист и този на публиката. Успешно дебютира в „Кенеди център“, прави рецитали в музея за съвременно изкуство Phillips Collection, после в Чикаго, Минеаполис, Александрия, Прага, Рим, Монте Карло; свири в New World Symphony в Маями, участва в различни фестивали в Европа.
Заради децата Лора намалява пътуванията си и се съсредоточава на работата си като преподавател и на организирането на различни културни събития. Тя е артистичен директор на уникална организация с 30-годишна история – „Салон на виртуозите“. Организира концерти в стила на IX век, когато актуални са били салоните с тематични концерти – унгарски, чешки, индийски, японски. Канят млади музиканти, съвсем в началото на кариерата им, но с потенциал. Така хем подкрепят младите дарования, хем създават интересни събития.
Лора е и мотор на концертите на българските музиканти в Карнеги хол. Там откриват сезона на станалите традиция вече 13 години концерти към българското консулство в Ню Йорк. Събират се хора не само от българската общност, но и от цял свят. Цялата организация е в ръцете на нашите музиканти виртуози от Ню Йорк: пианистите и преподаватели Павлина Доковска и Ани Стойчева, оперната прима Стефка Евстатиева.
В Карнеги хол от ляво на дясно: Георги Вълчев, Лора, Рафаел Пиколото Лима (композитор) и Свет Стоянов.
„Ние сме си много хубава група български музиканти, съвместно организираме концертите веднъж годишно в Карнеги хол и всеки месец в консулството. Освен това Павлина Доковска организира втори концерт в Карнеги хол около 24 май – „Музикални съкровища от България“, само за български музиканти“, обяснява дамата.
В момента Лора преподава в Mannes – една от трите консерватории в Ню Йорк заедно с „Джулиард“ и „Манхатън скул“. „Манес“ е към The New School – университета на Ню Йорк Сити. Там от 3 години Лора Чекоратова преподава пиано. Занимава се най-вече с талантливи деца, от 4 до 18 години.
Тя казва, че за нея не е проблем да се впише в мултикултурната среда в Ню Йорк. В компанията на семейството й много голяма част са българи. „Покрай концертите в българското консулство се запознавам с много прекрасни сънародници, хора на изкуството и професионалисти в други сфери. Това, което споделяме е, че всички обичат България и всички се връщат от време на време, а на някои част от бизнеса е в родината“, разказва Лора на толкова чист и правилен български език, че е трудно човек да повярва, че от толкова години живее в Америка.
Роял в Родопите
Тази година Лора Чекоратова за пръв път се захваща с толкова сериозно събитие като фестивала за камерна музика „Неотъпкана пътека“, който ще се проведе от 3 до 6 август в култовото село Ковачевица. „Влюбих се в камерната музика – казва дамата. – Като солист прекарвах страшно много време в работа насаме и ми хареса да работя с други хора – в трио, квартет. Много ми допада тази фестивална атмосфера, когато свирят музиканти от различни краища на света. И преди съм свирила в България, участвала съм на „Аполония“, но да организираш собствен фестивал е нещо съвсем друго.“
За пръв път тази година в Ковачевица ще звучи роял. Предоставен е за безвъзмездно ползване от една компания. Артистични директори на фестивала са цигуларите Никола Таков и Георги Вълчев, които са приятели от деца и въпреки че живеят в различни точки на САЩ, често се срещат и работят заедно. Програмата на „Неотъпкана пътека“ ще се фокусира върху творби с кларинет на Моцарт, Бела Барток и Оливие Месиeн.
Сред знаменитите гости на фестивала е един от най-изявените кларинетисти в САЩ – Вангел Tангъров. Специално участие ще имат и мецосопраното Мариана Карпатова, пианистката Екатерина Тангърова, виолистът Веселин Тодоров и вилончелистът Христо Танев. Почти всички изпълнители и музиканти са българи с бляскава кариера в чужбина. Ще свирят на сцената на читалище „Светлина“ в Ковачевица, а гала концертът на 6 август ще е в Дома на културата в Гоце Делчев.
„Попаднахме в Ковачевица с наш приятел от Ню Йорк. Прекрасно е, че е резерват и че това гарантира да се запази непокътната тази великолепна архитектура, красотата, обликът му. Хубаво е, че има запазено читалище и сцена“, казва Лора. Родопите през погледа на българите от Америка изглеждат магично. „В Ню Йорк сме малко изолирани от природата – казва Лора. – Да, има големи зелени площи като Сентрал парк, но там усещането за дива природа носят само някои прелитащи птици. Целият остров Манхатън, преди да дойдат европейците, си е бил една дива красота. Сега не е същото. Когато живееш в град като Ню Йорк, имаш нужда да бъдеш малко на чист въздух и на такова страхотно място.“
С деца по музикалните сцени
Когато Лора става майка за втори път, оставя артистичния си съпруг да се свири по концертните сцени, за да е повече вкъщи при децата. Синът й Иван е на 11 години, а дъщерята Мина – на 9. „И Мина, както и аз, сме кръстени на любимите жени на Яворов“, казва дамата.
И двете деца са музикални. Иван свири на цигулка, а Мина на пиано. Ходят в едно от най-добрите училища в Ню Йорк – „Андерсън“, където ги занимават и с актьорско майсторство, балет, рисуване. „Засега съм ги оставила сами да изберат с какво да се занимават – споделя Лора. – Казала съм им, че ако работят това, което най-много обичат, като мен, няма да имат нито един работен ден – мисъл на Джон Ленън.“
Съпругът й, виртуозният цигулар Георги Вълчев е избран да свири на концерта за юбилея на кралица Елизабет II. За фестивала в Ковачевица ще долети от Япония, където свири Моцарт със сборен нюйоркски оркестър. Няколко пъти е бил концертмайстор с големи оркестри.
Свирил е с Лондонската филхармония, в Мадрид, в Дания. В САЩ работи в момента с два много интересни ансамбъла. Единият проект е Silk Road, или „Пътят на коприната“. В него се съчетават класическа западна и източна музика от Азербайджан. В класически струнен квартет заедно с музиканти от Азербайджан пресъздават историята на Лейла и Маджнун – Ромео и Жулиета на Близкия изток.
Публикувано в “Седмичен Труд”, 25 юли 2018 г.