След години на тежък живот и старт от под нулата, българинът увеличава над 33 пъти първоначално вложения капитал на компанията RemoteMore.
„Може да ти прозвучи брутално, но съм изчислил, че съм почистил 3500 тоалетни в Дания, преди да стана предприемач. Къртовски труд – споделя Борис. – И през цялото време бях отличен студент в Дания, публикувах статии в научни журнали, които са в топ 10 за мениджмънт. И до които и топ професори и доктори на науките трудно се добират…“
Това е една от най-удивителните истории за силата на човешкия дух, които съм чувала. Вдъхновяваща история, която те кара да настръхнеш и да се замислиш, какво ти самият си направил, за да успееш…
Българинът от Чикаго Борис Кръстев е минал през невъобразими, нечовешки перипетии, за да осъществи мечтата си – собствен бизнес. Създава компания, от която успешно продава основния дял в САЩ, и то на ниво с печалби, над 33 пъти по-големи от първоначалните инвестиции.
Роден е в Свищов, в скромно семейство. Първите му 7 години минават в селото на неговото семейство – Вардим. Тренира баскетбол, но преценява, че не е достатъчно добър за професионален състезател. На 15 години осъзнава, че когато влагаш много труд, нещата се случват.
В гимназията, където е в специализирана паралелка с усилено изучаване на английски, немски и компютри пък осъзнава, че си губи времето да гони високи оценки, вместо повече знания. Още тогава решава, че ще стане предприемач и един ден ще бъде богат. В това няма нищо лошо, стига да го направиш по честен път, смята той, и такъв път избира.
Желанието на майка му е да учи в Академията на МВР в Симеоново, да сложи офицерски пагони и да е добре платен, но той не вижда потенциал за развитие в това. България вече е в Европейския съюз и Борис търси университет в страна, където няма такса за обучение и студентите могат да работят.
Спира се на Дания. Родителите му дават 100 лева за таксата за изпита за признаване на английския – TOEFL. „Оттам нататък трябва сам да се оправяш“, казват му те. И той заминава за Кеймбридж, Англия, но не като студент, а като берач на ягоди, за да събере пари за Дания.
Там живее „като куче“, с 1 паунд на ден, във фургон като барака, с още 5 души на легла на 2 етажа, но продължава да чете книги. В работата е толкова дисциплиниран и организиран, че шефът му възлага индивидуални задачи. След няколко месеца шефът е разочарован, че Борис го напуска, за да следва в Дания, с 4, 000 паунда, спестени от работата като ягодоберач.
В Дания Борис сварва лошо мрачно време и пусти улици в Хорсенс, където ще учи „Маркетинг и продажби“ в университета. “Една седмица се скъсах от рев, отказах дори да ям, отслабнах с 5 кг“, споделя той. Разочарован е и от нивото на обучението в университета, но пък студентският състав е интернационален и той завързва много приятелства и контакти.
В Европа през 2011-а започва финансовата криза и в Дания няма никаква работа, дори за чистачи. Към Коледа му свършват парите. Не се прибира в Свищов за празниците, защото няма пари. Вижда как от един супермаркет хвърлят в контейнерите за боклук пакетирана храна, останала от деня.
Чака хората да се приберат и рови по кофите. Приятели му оставят ключовете от квартирите си, да ги наглежда, докато са по родните места, и той пълни фризерите и при тях с пакетираната храна от контейнерите.
По Коледа много хора са в отпуск и го викат като временен работник по фабриките. Те са извън града и сутрин той става в 4 часа, за да е на работа в 6 – ходи пеша около десетина километра, защото няма пари за автобус. Разтоварва тежки кашони от по 50-60 килограма. След работа пак пеша, и така 6 месеца.
През лятото на 2012-а университетът му върви отлично, но образованието не го устройва. Записва се и на курсове по датски. Викат го все по-често по фабрики – правене на курабии, салами, сирене, принтиране на списания, разнасяне на кашони, разгъване на палатки. „Поне в 12-13 фабрики съм работил“, казва Борис.
През това време не пропуска занятия. Една година минава в нечовешки график – през ден по 48 часа неспане. В неделя спи, в понеделник е в университета, после на курс по датски, после нощна смяна във фабриката за курабии.
Смяната приключва в 6 часа сутринта, къпе се във фабриката и – в университета. Лекции до 16 ч. и чак във вторник спи. И така с неспане през ден минава цялата 2012-а. През декември за пръв път си отива в Свищов.
Той разбира, че има възможност да се прехвърли в университета в Орхус, който е в топ 100 в света. Има високи оценки, вече говори добре датски. В Орхус завършва бакалавър по мениджмънт и маркетинг, като продължава да чисти складове и приема всякаква друга тежка и мръсна работа.
“Вече нямах търпение да започна свой бизнес, бях спестил около 25 хиляди долара, но обещах на майка да си довърша образованието“, споделя Борис.
Магистратурата му в Орхус е по елитна програма, в която има 60 студента. С приятел, чиято майка е с контакти в хотелите в Пампорово, през 2015-а основават туристическа агенция Chance Tur – да водят датски туристи на планина, но така и не потеглят. В Дания има високи изисквания за регистрация и пари, които те не могат да осигурят. Тогава е само на 23 години.
Той заминава за Копенхаген за един семестър в академията, но и там не му харесва. Връща се в Орхус и пише академична статия за магистратурата си, публикувана в журнал по мениджмънт, който е в топ 10. Канят го и за докторантура, но научната работа не го влече.
Професорът му го запознава с българина Борис Борисов, който също иска да развива бизнес. През 2017-а Борис убеждава адаша си да напусне работа и да се премести от Копенхаген в Орхус.
Събират спестените си пари – 35 хиляди долара на Кръстев и 45 хиляди долара на Борисов, и основават компанията RemoteMore. За офис Борис отделя една от стаите в апартамента, в който живее с приятелката си, също българка.
Междувременно е наясно, че никой университет няма да го научи как точно се прави бизнес, затова чете книги. До момента, за 10 години, от 2014-а, е прочел 380 книги по предприемачество и личностно развитие. Двамата работят по 70 часа седмично, а той все едно не е чувал за почивка през уикенда. “Познати са се шегували с мен, че съм като пещерен човек – не пия, не пуша, не вземам наркотици и само работя. Не съм ходил по жени, по барчета“, споделя той.
Една година двамата Борисовци търсят… идея, с какво да се занимават. Правят проучвания, анализи, докато накрая стигат до проекта, да предоставят услуги на компании за осигуряване на IT специалисти. Разработват платформа за дистанционно назначаване на програмисти.
Намират и перфектната ниша – да правят дългосрочни договори, което е добре и за работодателите, и за служителите. Те могат да се чувстват сигурни, че поне една година имат осигурен договор, а работодателите – че при по-дълъг срок няма да изискват от тях много по-високо заплащане.
Две години Борис & Борис не получават заплати и живеят с по 700 долара на месец. Спестените пари свършват и те пращат 95 имейла за кандидатстване по програми за инвестиране.
Никой от Дания не откликва, но им се доверяват германци от фондацията на медийния магнат Аксел Шпрингер, съвместно с автомобилния гигант „Порше“. Те инвестират в стартъпа RemoteMore 50 хиляди долара, с условието двамата Борисовци да се преместят в Берлин.
“За разлика от Дания, в Германия бяхме приети страхотно, като част от голямото европейско семейство. Бяхме в среда от амбициозни предприемачи като нас“, споделя Борис.
Платформата RemoteMore от самото начало генерира добри резултати. През 2020-а по време на пандемията дистанционната работа се умножава в пъти и това е добре за бизнеса им. Има и интерес от инвеститори, продажбите вървят.
След 6 години работа без заплащане или с ниски заплати, през 2021-ва от Чикаго получават оферта за откупуване на 73% от компания, която се търгува на Фондовата борса в Ню Йорк. Борис заминава за Чикаго през март 2021-ва.
Партньорът му също опитва да живее няколко месеца с жена си в Чикаго, но тя настоява да се върнат в родината й Дания. Известно време двамата продължават да работят дистанционно. „Разделихме се с партньора ми тази година, но останахме добри приятели“, казва Борис.
“Американците очакваха да си взема парите от сделката и да изчезна, но се убедиха, че няма да го направя“, споделя той. Доказва, че е предприемач с висок морал. Продължава да ръководи компанията като съдружник с по-малък дял и като CEO – изпълнителен директор. Цялата сума по продажбата Борис не желае да спомене, но става въпрос за 33 пъти доходност на първоначалния вложен капитал.
В Америка лятото Борис Кръстев е получил Зелена карта от най-висок клас – за изключителните си успехи в предприемачеството. Засега му е рано да мисли за създаването на нова компания. Животът в Чикаго му харесва. Борис, който обожава да се среща и общува с нови интересни хора, има много приятели във Ветровития град.
За първи път, след години работа по 70 часа седмично, е решил да почива поне в неделя, да излиза на срещи. “Знаеш ли, че за 10 години – от 2014-а досега съм излизал точно 10 пъти на купони“, казва той.
Предприемачът е само на 32 години, изпълнен е с планове и мечти, а бъдещето е пред него – и за серийно предприемачество, и за създаване на семейство.
