След 174 години казваме ли окончателно сбогом на хартиените писма? Една хартийка сгрява душата на човека и става неизменен елемент от коледната атмосфера.
Някои деца предпочитат да пратят желанията си до Добрия старец в плик, като ги придружат от рисунки.
Деница Бояджиева
По моловете вече има пощенски кутии за писма до Дядо Коледа, но вече и най- малките предпочитат да му изпратят желанията си по електронната поща. Благият старец дори си има имейл адрес www.the-northpole.com/santamail. Изчезват ли хартиените пощенски картички и кога човечеството ще напише последното си писмо?
В софийските молове вече поставят пощенски кутии за молби до Дядо Коледа. © Благой Кирилов.
Точно 174 години делят света от изпращането на първата коледна картичка. В началото това били бутикови литографии, достъпни само за аристокрацията, но постепенно магията на личното послание за празниказавладява планетата. Една хартийка сгрява душата на човека и става неизменен елемент от коледната атмосфера.
Дали децата на близкото бъдеще ще преживяват тръпката при отварянето на пощенската кутия и изсипването на куп честитки, или просто трескаво ще цъкат на смартфона?
Времето ще покаже, но ако се съди по шеметното развитие на технологиите, някъде към 2050 г. целият български народ ще може да поздрави и бушмените по електронен път.
Всяка добра традиция обаче може да бъде възкресена – докато храната не стане виртуална, шанс има и за хартията.
Последната картичка заминава към 2050 г.
С всяка изминала година технологиите забиват не по един, а по два пирона в ковчега на хартията. Добрата стара коледна картичка, пратена по пощата, бавно, но сигурно губи популярност навсякъде по света.
Всъщност според проучвания над 70% от хората предпочитат да бъдат изненадани за празниците с честитка в пощенската кутия, отколкото с поздравления по имейла или в социалните мрежи. Въпреки това те не си дават зор да направят този жест за своите роднини и приятели и избират по-мързеливите варианти. Поне това показват официалните данни.
За последните шест години хартиените предтечи на електронните картички са се стопили близо три пъти. През последните три месеца на 2008 г. в България са изпратени 23,9 млн. писма, а за същия период на 2013 г. броят им се свива до 8,3 милиона. Ако тази тенденция се запази, то последното хартиено писмо или коледна картичка ще бъде написано и доставено някъде към 2050 г., че дори и по-рано.
Традиционно през декември „Български пощи“ обработват с 15% повече пратки спрямо останалите месеци. Най- голямо е увеличението на международните, при които трафикът се засилва още от края на ноември. Най-много писма и колети политат към близките хора в Германия, Великобритания, Италия и САЩ. Пикът на пратките в страната е в седмицата преди Коледа.
Трайната тенденция за намаляване на обема на писмата у нас започна още през 2006 г. с навлизането на частните пощи. Пет години по-късно пазарът беше напълно либерализиран и падна последната запазена само за държавата дейност – разнасянето на писма с тегло до 50 грама, в която група попада основна част от кореспонденцията.
„Български пощи“ приемат честитки по телефона
Борбата с конкуренцията в радикално променения от интернет и мобилните комуникации свят наложи на „Български пощи“ неизбежна технологична модернизация.
Дружеството разработи редица нововъведения, сред които и специална картичка за смартфони. Подателят просто избира снимка от телефона си или от предлаганата галерия и въвежда адреса и пощенския код на получателя. После картичката се изработва в печатния център на „Български пощи“, слага се в плик и се доставя. На гърба й може да се отпечата и лично послание, което предварително е въведено от телефона. Удобна и ленива възможност да се засвидетелства внимание към някого срещу 2,40 лв. Личната ангажираност към поздрава и емоцията, която той създава, обаче не може да се заменят от електронната 4estita Koleda.
Работим 7 минути за един плик
Българинът работи средно 8 минути, за да изпрати едно писмо с „Български пощи“ при средно време в Европа от 1,7 минути. Това показва проучване на Института за пазарна икономика.
За да изследват достъпността на универсалната пощенска услуга, авторите на доклада изчисляват колко минути работа (преди данъци) са необходими, за да си позволим да изпратим два пощенски продукта – писмо от 20 г и колет от 1 кг, в различните европейски страни. Като заместител на работната заплата е използвана средната цена на труда за един час по данни на Евростат.
И Дядо Коледа вече е онлайн
За да се изпрати един колет от 1 кг у нас, са необходими 35 минути работа, докато в Европа стигат около 15 минути.
Цената на най-масово изпращаните писма в България до 50 г без предимство е 0,65 лв.
Според проучване на Би Би Си за сектора в 65 страни България е с най-скъпите пощенски услуги в Европа (измерени чрез покупателната способност) и на трето място в света.
В Европа след нас остават Словакия, Латвия и Полша, а в световен мащаб ни изпреварват само Ямайка и Перу.
171 години от първия книжен поздрав за Коледа
През 1843 г. англичанинът Хенри Коул възложил на своя приятел – художника Джон Хърсли, да направи 40 еднакви новогодишни литографии. Авторът изобразил семейството на английския аристократ на фона на библейски картини и традиционна празнична украса. Днес са запазени 12 от 40-те картички, които са мечтата за всеки колекционер. Една от тях е продадена на търг за 22 000 британски лири (26 350 евро), с което влиза в Книгата на Гинес като най-скъпата честитка в света.
Първата пощенска картичка днес струва 26 350 евро.
В Русия първият коледен поздрав датира от 1898 г. Тя е изрисувана от знамеюнитите руски художници Иван Библин и Александър Беноа, а парите от продажбата отишли заю благотворителност. Първоначално в страната се внасяли напечатани новогодишни картички без надписи. Калиграфи се заемали с извайването на новогодишното послание. Хартиените произведения на изкуството можели да си позволят само хора от аристокрацията. За „баща“ на американската коледна картичка се смята имигрантът от Полша Луис Пранг. През 1874 г. той за пръв път въвежда технологията на пълноцветния печат и започва да продава по 5 милиона честитки всяка година.
В Съветския съюз заместникът на Дядо Коледа – Дядо Мраз, има политическо послание.
Дядо Мраз се бори с фашистите през войната
Сюжетът и модата в дизайна на коледните картички са пряко свързани с историческия момент на издаването им. В руска честитка от 1941 г. Дядо Мраз е представен като боец в съветските земи срещу фашистите.
Със създаването на коледните картички най-разпространени били библейските мотиви, безкрайни снежни полета, схлупена къщурка, борче, весели дечица и ангели.
В католическите държави най-тиражирани били сцената с Рождество, изображения на тримата влъхви и Богородица с Младенеца.
В Русия след Октомврийската революция изпращането на картички, както и украсяването на празнична елха били забранени. Традицията с новогодишните честитки се възражда едва по време на Втората световна война.
През 60-те години на ХХ век хит станали честитки, които показвали стремежа за завладяване на Космоса и развитието на технологиите. Изключително популярен бил образът на Дядо Коледа в самолет или космическа ракета. През 80-те години на мода били домашно изработените коледни картички.
История у нас
На 14 май 1879 г. Временното руско управление предава на българските власти всички пощенски и телеграфни станции с целия им инвентар и съоръжения. На следващия месец България става член на Всемирния пощенски съюз. По това време пощенските станции са едва 41. Първият пощенски запис е издаден на 15 март 1882 г., а първата коледна картичка е изпратена през 1885 г. Три години по-късно я следва и първата новогодишна.
В България има пощи от 1879 г.
В началото родните честитки се произвеждали в Германия, като допълнително се добавял текст на български. Традицията е въведена от княз Фердинанд I, който станал и притежател на първата илюстрована коледна картичка в България. Оттогава фамилията Сакскобургготски събира уникални по рода си поздравителни честитки и днес държи една от най-богатите и ценни колекции в света.
България има повече клонове от Германия
В България има близо 3000 пощенски клона. За сравнение 82-милионна Германия се обслужва от 2000 станции. Пощите ни са третият по големина работодател в страната с над 10 000 служители. Преди тях се нареждат само двете държавни жп фирми – Национална компания „Железопътна инфраструктура“ и БДЖ.
Според доклад на Европейската комисия общият брой на пощенските клонове в България (станции и агентства) на 10 000 души е най-голям – по 4 при средно 2,4 за Европа.
Имаше предложение пощенски служби да има само в населените места с над 800 жители – в момента близо 1400 от клоновете се намират именно в малки села. До закриване обаче не се стигна заради социалните функции на „Български пощи“.
Топ 10 на страните с най-скъпи пощенски услуги
В абсолютна стойност
1. Норвегия
2. Дания
3. Ямайка
4. Перу
5. Швейцария
6. Финландия
7. Япония
8. Великобритания
9. Белгия
10. Швеция
Имейлите не са еко
Пропагандата, че електронните писма и честитки са екобъдещето на човечеството, среща научна съпротива. Въпреки че „спасяват“ горите в Амазония от поголовната сеч, те не са никак безобидни за природата, показва изследване на Агенцията за екологично и енергийно регулиране към френското правителство.
Ако всеки един от 100 служители изпраща с 10% по-малко електронни писма за година, това ще спести въглеродни емисии, равни на двупосочен полет със самолет от Париж до Лондон.
Един имейл с размер от 1 мегабайт съдейства за отделянето на 19 грама въглероден диоксид. Ако той се препрати на 10 човека, въздействието нараства на 73 грама.
Честитките изживяват ренесанс на Запад
Сладките животинки винаги радват получателя.
Изпращането на хартиени картички с пожелания за предстоящите празници изживява ренесанс в Западна Европа и САЩ. По данни на асоциацията „Грийтинг кард“ през декември американците купуват 1,6 милиарда честитки. Близо 80% от тях се изпращат от жени. Цената на новогодишна честитка отвъд Атлантика варира между 50 цента и 10 долара.
Най-предпочитаният ценови сегмент е от 2 до 4 долара (в сумата са включени разходите за плик и изпращане на картичката). Британците харчат средно по 1,62 лири ($2,65) за честитка. На Острова се очаква за предстоящите празници да се изпратят около 100 млн. картички. От продажбата на коледни и новогодишни хартиени поздравления
в страната се събират $82 млн. годишно за благотворителност. Германците и французите отделят средно от 50 цента до 1 евро за честитка.
У нас честитките са между 50 ст. и 5 лв., но авторски картички се продават и по-скъпо.
Рекорди
Писмо, изпратено по време на Френската революция до община в Югозападна Франция, но по погрешка получено в друга община, стига до местоназначението си след 220 г. Историческата реликва пристига от община Сес, департамент Тарн, в община Се департамент Aриеж. Писмото било открито случайно от стажант в Се, докато подреждал общинския архив. Навремето то било изпратено от Париж и съдържало неприятна новина – отхвърляла се молбата на Сес да стане главна община на тамошния кантон, административно подразделение между общината и департамента.
Друг рекорд е любовно писмо, което пътува 53 г. През 2011 г. Мохамед Сидек от Калифорния получава плика, изпратен през февруари 1958 г.
Преди време в България писмо измина стоте километра между Варна и Русе по-бавно от пешеходец – за 6 месеца. В изпратения на 29 декември 2001 г. плик любяща дъщеря канела баща си да изкара Нова година със семейството й в морския град. Русенецът обаче получил писмото едва в средата на юни. Пликът бил скъсан по средата и залепен отново с тиксо. По него имало печати на латиница, от които става ясно, че писмото е пътувало в чужбина.
В момента по света са популярни винтидж писма и картички.
Писмото е на 5000 години
Първите пощенски съобщения са се появили преди 5000 години в Месопотамия за предаване на информация върху печени глинени плочки. В Древен Египет имало много пешеходци вестоносци, благодарение на които фараонът общувал с отдалечените провинции. Т.нар. пощальони трябвало да преодоляват големи разстояние за кратко време. Но това невинаги им се удавало. Затова на помощ идвали пощенските гълъби.
В момента по света са популярни „винтидж“ писма и картички.
В Древна Гърция наричали пешите посланици хемодроми. Те изминавали 10 км за един час. От тях в историята е останал Филипид, донесъл в Атина вестта за победата в битката при Маратон и издъхнал от изтощение. За предаване на особено важни съобщения изпращали конници. Един от военачалниците на Александър Македонски държал специален отряд от пратеници на бързи ездитни камили.
В Древен Рим по суша изпращали депешите на коне, а по море – с пъргави кораби. Използването на пощата било разрешено само за длъжностни лица. По-късно към тях прибавили чиновниците и църковнослужителите.
Разбира се, хората, разнасящи писмата по онова време, не носели никаква отговорност за изгубена пратка. Един от жителите на Рим получил писмо, което би могло да промени живота му с деветгодишно закъснение. В този вид пощата просъществувала до 520 година.
Източник: Преса
