Млади бъдещи проектанти от сдружение “Мещра” чукат камъни, месят глина и редят тикли с мисията да приложат древните строителни техники на предците ни.
Архитектурно заснемане на възрожденска къща в с. Долен със студенти от УАСГ.
В XXI век, когато проектите на сгради оживяват, визуализирани с компютърни 3D анимации, 20-годишни студенти по архитектура стават от компютрите, за да си поизкалят ръцете. От супер технологичното ни съвремие „скачат“ върху калдъръма на старите ни възрожденски села, като чиракуват при стари дюлгери. Чукат камъни, месят глина за измазване на плет, градят зидове и редят покриви с каменни плочки – тикли.
Твърдят, че тежкият физически труд не им тежи, напротив – въодушевяват се от възможността да усвоят древните строителни техники на предците и да ги приложат в съвремието.
Така се приготвя кирпич.
„Високите технологии в строителството не са несъвместими с начина, по който са строили старите дюлгери. Напротив, усвояването на древните техники за работа с камък, дърво и глина е много полезно за днешните архитекти, конструктори и строителни инженери“, обяснява арх. Стефан Стоянов.
Заедно с трима свои колеги и съмишленици той учредява сдружение „Мещра“ с много родолюбива мисия – изследване, проучване и съхраняване на стари жилищни сгради в автентичния им вид. Днес основният екип е от 12 човека, а кръгът от сподвижници около тях непрекъснато расте.
Стефан Стоянов получава модерно европейско образование. Той завършва архитектура и компютърна анимация във Франция. Като студент се издържа с работа в архитектурни агенции и визуализаторски студия, а след дипломирането се установява в Страсбург. Следва около година работа в Англия до 2010-а, когато се връща в България
„Бях 2 години във фирма, а след това реших да работя за себе си. Тук основният ми поминък освен архитектурни проекти стана компютърната визуализация на сгради – 3D изображението дава много по-конкретна представа на бъдещите собственици как ще изглеждат техните сгради. Работата за „Мещра“ е на доброволни начала“, разказва архитектът.
Арх. Стефан Стоянов получава модерно европейско образование, но решава да се върне към древните корени на професията си.
Идеята за „Мещра“ се ражда по време на една двегодишна специализация в София към Националния институт по паметници на културата. По време на курса арх. Стоянов се сближава с трима свои колеги около идеята за проучване и съхранение на вековните ни строителни традиции и приемственост между тях и съвременното строителство. Ентусиастите от „Мещра“ издирват майстори из България и когато намерят някого, го слушат с часове. После го склоняват да ги научи на занаята, като чиракуват при него.
„Хората първо ни гледат с недоверие, а после не можеш да им затвориш устата, разказват истории на къщи, – споделя арх. Стоянов. – В Странджа една баба го каза много сладко: „Тия майстори, дето ги търсите, отдавна ги няма, измряха всичките“.
На път да си отидат, хората се радват да предадат това, което помнят. Този инстинкт и нужда от приемственост са живи не само в майсторите. Неслучайно се казва, че когато умира стар човек, умира библиотека. Срещат се все още 70-годишни майстори. Помня как един от тях със сълзи на очите каза: „Да, бих предал занаята си на млади хора, но няма на кого. Синът ми подхвана за година-две, после отиде в Англия да бере някакви плодове, обади се и вика: “Тате, аз няма да се връщам“. Аз като чиракувах, бяхме 10 момчета на един майстор, сега съм сам“.
Обучение по дърворезба в с. Долен.
Думата „мещра“ означава майстор и е част от тайния дюлгерски говор от Възраждането. Мещренският език се появява, когато майстори зидари и каменоделци от Родопите тръгват да градят из цялата Османска империя. Заедно със своите калфи и чираци те си измислят таен език, на който да общуват свободно помежду си, без чорбаджиите, за които работят, да ги разбират.
„Камъкът, дървото и глината съвсем не са нещо отживяло или по-некачествено от бетона и стоманата, да кажем. Старите дюлгери не са търсили материали на 10, 20 или 30 км, а са ползвали това, което се намирало около тях. Този начин на мислене, усещане и взаимодействие между човек и природа в строителството се губи заедно с индустриализацията.
Започваме да строим къщи, стерилни спрямо външната среда. Стигаме до свръх изолация, а после се чудим как да вентилираме или да вкараме повече влага – нещо, което в миналото е ставало естествено. Има какво да вземем от едновремешните строители и като философия. Да не говорим, че вече има успешни експерименти със стари техники и материали да се правят съвсем модерни сгради“, коментира архитектът.
Сдружение „Мещра“ избира за своя работна площадка село Долен в Западните Родопи. Там приятел на екипа, Веселин Митев от група „Исихия“ има къща и организира фестивала Transfiguration, обединяващ минало, настояще и бъдеще.
Старата част на Долен е архитектурен резерват с възрожденски къщи. В него живеят все още около 20-30 старци. В резервата е работено ударно и еуфорично покрай 1300-годишнината на България, изследван е през 1989-а и оттогава нищо не се прави. В селото има десетки къщи в различен стадий на разрушаване.
Първи стъпки в с. Долен. Практика за студенти.
Реставрирането е по-далечната цел на екипа на „Мещра“, тъй като включва сложни взаимоотношения от една страна с институции като Националния институт за паметниците на културата, а от друга – със собствениците. На този етап от „Мещра“ планират аварийно укрепване на застрашени от срутване сгради в сътрудничество с община, собственици и известни майстори.
През 2015 г. архитектите правят инвентаризация и обследване на това, което е останало в Долен. През лятото на същата година организират първата теренна работилница съвместно с Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Събират студенти по архитектура и току-що завършили архитекти, строителни инженери, конструктори. Включват се и доброволци от други специалности.
Архитектурно заснемане на възрожденска къща в с. Долен със студенти от УАСГ.
Първо правят архитектурно обследване, заснемане и описване какво е останало от резервата. После се учат на практика как се работи с автентични материали. Усвояват как се борави с архитектурни паметници и характерните местни строителни техники, история и бит. Редят покриви от каменни тикли, изграждат стени от плет, измазват ги с глина.
Тъй като нямат право да пипат архитектурните паметници, работят по други стари сгради и терени в съседство. Помагат и на Веселин Митев да иззида голям каменен амфитеатър близо до своята къща. На него и днес се провеждат фестивали и други културни събития и работилници.
През лятото на 2016 г. теренните работилници в Долен продължават. Има занимания по дърворезба, изработване на каменни настилки, глинени мазилки и плетове от леска. По време на фестивала Zenith Fusion Festival в Долен архитектите развеждат публиката из селото и запознават хората с богатия му бит и история. Обясняват и какви са проблемите и възможностите за развитие на един архитектурен резерват.
Арх. Стоянов развежда гостите на фестивала Zenith, като им разказва за архитектурата на с. Долен.
На обиколка с посетители на фестивала Zenith, с. Долен.
Архитектите обикалят и Странджанските села, по съвместна програма с Национален фонд „Култура“. Там също издирват майстори, които разбират от местните специфики на градеж. „В този район например произвеждат дъски не с рязане, а с цепене на дървото по много специален начин. Така дъската запазва своите фибри и става по-издържлива на вода. В Странджа немалко от къщите са били с облицовка от такива дъски“, обяснява архитектът.
Екипът на „Мещра“ заснема и картотекира архитектурни паметници в резервата Бръшлян и в други села в Странджа – Кости, Кондолово, Българе, Стоилово и Сливарево. „В този граничен район, който по време на комунизма е бил труден за достъп, човек има чувството, че къщите не са пипани от сто години и са като жив резерват за знание”,“коментира архитектът.
Архитектурно заснемане със студенти в село Сливарово.
Това лято „Мещра“ в партньорство с фондация „Балканско наследство“ организира първата международна теренна работилница. Долен посрещна гости от чужбина – млади архитекти и студенти. Те също изцапаха ръцете си с глина, зидаха плет, редяха каменни настилки като истински чираци. Имаше много желаещи да пипнат с ръце как са се строили красивите възрожденски къщи, по които всички чужденци се прехласват.
Арх. Стоян Стефанов.
Между 17 и 21 юли сдружение „Мещра“ заедно с Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) и екипа на Rezbari Net проведоха практика по история на архитектурата в с. Долен. Направиха подробни архитектурни заснемания и анализи на две жилищни сгради от края на XIX век и пробваха техники за обработка на конструктивни дървени елементи.
От „Мещра“ планират продължаващото ни вече трета година проучванe в с. Долен да бъде публикувано на електронен и печатен формат, където всеки ще може да разгледа работата им през последните години.
Резултатите от студентската практика ще бъдат показани и на изложба част от честванията по случай 75 години УАСГ и 70 години катедра „История и теория на архитектурата“ тази есен.
Обезлюдяването на странджанските села е един от основните проблеми при опазването на нематериалното и материално културно наследство. Ценна информация се губи поради липса на приемственост, а оттам се компрометира и местната архитектура, смятат от „Мещра“. Затова през юли сдружението „Мещра – традиционни знания и занаяти“ организира инициативата „Добър ден, Майсторе! Как я построи?“ с подкрепата на Национален фонд „Култура“.
Предвижда се документиране на знанията и уменията на местните майстори в Странджа за строежа на традиционната къща с цел да се съхранят и популяризират старите строителни похвати.
Разпределение на задачите и теренно проучване в Странджа.
В плен на митовете и легендите
При изследването на материалното и културно наследство много от архитектите са привлечени и от други области на знанието. Едни се увличат по търсене на корените, други са провокирани от фолклора, музиката и възможността за сладки приказки със стари хора.
Съприкосновение между поколения в с. Долен.
„Докато работим и говорим за стари техники, неизменно се сблъскваме и с удивителни митове и легенди. Поразително е, че в много изолирани села в Странджа все още са запазени вярвания в езически богове, които после са наслагвани върху християнските вярвания“, казва архитектът.
Строителите като еснаф са си имали своите неизменни суеверия. Най-разпространеното е, че за да е здрав крепежът и да го подминат лоши думи, проклятия и влияния, трябва в него да се зазида сянката на мома. В представите на предците ни сянката е била част от човешката душа. Преданията мълвят, че в този ритуал момата доброволно и съзнателно се отдавала на жертвоприношение, макар да знаела, че след това постепенно ще залинее и ще умре.
„Не съм чувал скоро да е правен подобен ритуал, но знам, че например в сгради, строени през 60-те години на миналия век, хората продължават да вграждат шишета с ракия или пари като физическо приношение за късмет и успех“, разказва архитектът.
Среща между поколенията: в плен на чудните легенди.
В родопските села са запазени предхристиянските вярвания в свръхестествени неща като таласъми и вампири, които в Странджанско наричат дракуси. „Изуми ни доколко старите хора, израснали и обучени в рационалния комунизъм, продължават под влияние на своите баби да си „имат едно наум“, – казва архитектът, който признава, че е изкушен от митологията. – И днес здрави прави мъже на по няколко ракии в кръчмата казват, че няма да си тръгнат в полунощ, а след 1 часа, защото по това време не е ясно какво ще срещнат на улицата. В Странджа пък се почитат светци, приемници на божества от предхристиянско време като Гръмовержец, което се преобразува в Свети Илия, или пък Света Марина, която в Странджа е покровителка на змиите.“
Виж още:
