Когато стените ви говорят, най-вероятно не сте луди, а виждате графити и те ви разказват нечия история. Драги ми мегафономани, запознайте се с UNLS.
Десислава Станчева
Когато стените ви говорят, най-вероятно не сте луди, а виждате графити и те ви разказват нечия история. Противно на вица за българските туристи в египетските пирамиди, родните артисти са истински творчески гении и за това свидетелстват творбите на не един или двама български writer-и.
Най-хубавото обаче е, че рисуването по стените започва вече и в България да се възприема като средство за преобразяване на градската среда, а не просто като драсканици без смисъл. Сигурно си спомняте акцията на “Трансформатори” с електрическите табла. Да, разходката по улица “Шишман” вече си е своеобразнo пътешествие в Лувъра на стрийт арта. И все пак винаги ще се намери някое недоволно старче, което да възроптае по въпроса. Кошмарът на бабата с бастуна е доста познат сценарий и за братята UNLS.
Драги ми мегафономани, запознайте се с UNLS.
Как започнахте да рисувате?
Започнахме да рисуваме графити през 2002 г. Тогава крюто ни се казваше TDC. В него присъстваха доста хора, някои от които не правеха графити. Те бяха просто част от компанията,с която се размотавахме тогава. През 2003 г. двамата с брат ми и Snare направихме UNLS, което пишем и досега.
Помните ли къде оставихте първия си отпечатък?
Първото парче беше в нашия квартал в Търново на една бетонна стена. Даже все още се вижда малко от него, но е почти заличено. Спомням си, че един приятел ни заведе до една железария, където продаваха евтини Dupli-Colors. Това бяха най-яките флакони тогава – само срещу 3 кинта.
А как всъщност се зарибихте да драскате?
Не помня някои да ни е запалил. По-скоро се кефехме на графитите, които виждахме по улиците. Веднъж взехме един фотоапарат, обиколихме целия град и заснехме де що има. Тези две ленти, които изщракахме тогава, ни бяха първият тласък. Оттогава не сме спирали да се интересуваме от цялата тази култура.
Какво за вас са графитите?
Felon:
Графитите за мен символизират свободата да изразяваш себе си независимо от другите. Те са като драсканиците, които си рисуват децата по чантите. Всяко едно парче е свързано с определена част от моя живот, тъй че спокойно мога да кажа за себе си, че отмервам времето в графити. Може би на това се дължи и фактът, че от периода преди да започна да рисувам нямам почти никакви спомени. (Усмихва се) Графитите са отдушник на моята артистичност. Рисувам не каквото трябва, а това, което искам.
След като животът ти е графити, какво те вдъхновява?
Felon:
Вдъхновение черпя от веселите моменти в живота. От пътувания най-вече и от добрите writer-и из Европа и света.
Света значи… А какво ви е мнението за българската сцена?
Felon:
Българската сцена е малка, но за сметка на това е разнообразна. Може би затова няма много крюта, а повече отделни артисти.
Maze:
Не знам, малко е безинтересна напоследък, тъй като голяма част от дългогодишните writer-и спряха да рисуват.
Как мислите, има ли графити войни и били ли сте част от такива?
По скоро не. Има някви кросове от време на време, но ние гледаме да стоим настрана.
Все повече обществени места се преобразяват с помощта на графити артистите. Какво ви е мнението за легалното драскане?
Легалните графити са светлата част на монетата. Скилът, който се развива чрез тях, е безценен – цвят, форми, стил и т.н. Общо взето трябва да вървят ръка за ръка с нелегалните, за да има равновесие.
Къде мечтаете да рисувате?
Felon: На гърба си с левия крак.
Maze: В метрото на NYC…
И за финал какво бихте извикали, ако имахте мегафон?
Graffiti never dies!!!!!!!!
Източник: The Loudspeakr
