Само за 2 години Мирослав Джоканов и колегите му са въвели електронна документация в 600 български училища, като 56 от тях са изцяло на електронен дневник.
Мирослав Джоканов.
Треперете, ученици!
Един нов Биг Брадър броди из мрежата и докладва на родителите ви в реално време за всяка ваша двойка и отсъствие! Казва се Shkolo.bg и слага край на училищните бумаги. А основният му създател – Миро може би помните от втория Сървайвър. Днес софтуерният инженер Мирослав Джоканов управлява стартъп, който само за 2 години е въвел електронен училищен дневник в 600 училища и с постижението си скоро ще влезе в Златния клуб на държавите в света, въвели електронна документация в училище.
Колкото и невероятно да звучи, по този показател бием дори Германия на световното по дигитализация на образованието. Благодарение на този симпатичен 31-годишен мъж, син на брилянтен математик и майка от знатен узбекски род…
Да пребориш бюрокрацията – възможно ли е това?
„Такава беше целта, която си поставихме преди две години с екипа – да изхвърлим хартиените дневници и бележници от училищата – казва Миро. – Да се сложи край на бюрокрацията, която е налегнала българския учител. За момента доста добре се справяме. Две години по-късно 600 училища ползват електронния дневник на Shkolo.“ За 2 години 600 от общо 2400 училища в страната за две години – това си е направо дигитална революция…
„Освен това 56 от тях са дръзнаха да преминат изцяло на електронен дневник – добавя Миро. – Това означава, че нищо не се пише на хартия, всичко се въвежда в една платформа, в една система – кой ученик днес е присъствал или отсъствал; кой как се е справил като оценки, като отзиви; събития; информация за предстоящи контролни и класни работи…“
А който не е на „ти“ с технологиите?
Този процес е болезнен, все пак това е голяма промяна и много от преподавателите в този консервативен секторса на възраст, не са на „ти“ с технологиите. Не е лесно първо да ги мотивираш, да им помогнеш да преодолеят страха от новия дигитален свят.
„Видял съм го лично, майка ми е била учителка 40 години“, казва Миро. С колегите му са се постарали всичко да е максимално опростено. Освен това в офиса на Shkolo имат гореща телефонна линия, на която буквално всеки ден звънят стотици учители за помощ. „Промяната на средата, за която говорите във вашата рубрика, при нас е факт – горд съм с тези 56 училища, в които учителите свободно работят онлайн“, казва софтуерният инженер.
Доколко е иновативно това? В световен план са малко държавите, които са направили тази дигитална трансформация в училище, захвърлили изцяло хартията и минали на електронен носител. Единици са – Англия, САЩ, Русия, Естония, Финландия. „С това темпо, с което вървим, съвсем скоро ще сме един от лидерите по дигитализация в образованието в света, ще влезем в този елитен клуб и за мен това лично е повод за национална гордост“, коментира Миро.
Много ли псувни са отнесли от учениците?
Че с тази дигитализация не остава нищо скрито-покрито за родителите… „Всеки ден има поне по една-две регистрации, в които потребителското име е псувня към Shkolo – смее се Миро. – Няма лъжа, голяма част от учениците не са доволни от това, което се случва, защото вече не могат да прикрият нищо.“
А доскоро комуникацията с училището се изчерпваше с един хартиен бележник, който я го види родителят, я не, „губи“ се, не се дописва, информацията в него понякога се пише с големи закъснения. И една-две родителски срещи през цялата година, където се събират всички учители в красната стая и им казват: „Трябва да платите 100 лева за еди-какво си“.
Повечето родители изобщо не разбират, че днес наследникът им е решил да пуши зад училището, вместо да влезе в час, или закъснява. Обаче с електронните дневници няма мърдане – родителите получават цялата информация в реално време: „Ето, току-що ми бръмна телефонът, че моето дете е закъсняло за час, а пък аз съм излязъл преди половин час. Веднага мога да му звънна и да питам какво се случва“.
„Имаме реални такива случай ни проблемни деца, с които учителите са изпитвали изключително големи трудности да ги дисциплинират, но след въвеждането на електронния дневник тяхното поведение се променя. Бащата на Иванчо например, военен и от старата школа, има нашето приложение, по-малката му дъщеричка успява да му го инсталира на телефона и той звъни когато синът му отсъства. Бившият военен много бързо го е дисциплинирал и Иван вече е редовен на занятията. Това е реален случай в столично училище“, разказва Миро.
Награда за екипа на „Школо“ за „Стартъп на годината“ 2017 от БАИ: Витан Иванов, Росен Николов, Симен Предов, Александър Стоянов, Любомир Ваньов.
Шок за кръшкачите
Това приложение лесно се намира в Гугъл, като напишеш „школо“ на български или латински. То е вързано към уеб платформата Shkolo.bg. Има и две апликации – за IPhone и Android. „Според статистиките се оказва, че голяма част от родителите ползват айфони, което означава, че или не са толкова бедни, или имат пари за хубави телефони“, смее се Миро.
Колкото до недоволството на учениците, има случай цял клас от деца да събират подписка само те да бъдат без електронна документация, която много ги затормозявала, направо били в шок, смее се Миро.
„Докато са малолетни и непълнолетни, трябва да бъдат наблюдавани, защото училището и родителите носят отговорност за тях. Средностатистическият профил на родителите е на изключително заети хора. Можем да проследим по тяхната апликация, че влизат в приложението сутрин между 8 и 9 часа, когато вероятно пътуват до работата. Късно вечер също влизат в приложението преди лягане. Нашата апликация много им помага да разбират в реално време какво се случва с децата им“, коментира IT специалистът.
Значки за отличниците
С учениците, които добре се справят, няма проблеми, защото чрез приложението има по-голяма видимост за техните успехи. В системата има различни форми на геймификация и игровизация – раздават се виртуални значки и учениците се чувстват стимулирани да демонстрират добро поведение в училище, защото има и такава класация. Има класации и съответно се раздават значки за отличен резултат, за прогрес в усвояването на ново учебно съдържание, за работа в екип.
„С това последното много се гордея, защото българската образователна система е много индивидуализирана – казва Миро. – От 50 години насам всички домашни, уроци се дават на индивидуално ниво. Докато в голяма част от по-напредналите оразователни системи се дават групови занятия – децата заедно да рализират проект. Това развива изключително много уменията за работа в екип. Защото в България колкото и да сме интелигентни и готини, много трудно работим в екип.“
Сн. авторът.
И все пак 250 000 ученици са с профили
Системата и приложението дават възможност на учениците не само да бъдат наблюдавани, но и да бъдат осведомявани в реално време за всичко – какво се случва с даден учител, каква значка са получили. Най-често ползват платформата за попълване на тестове, които учителите могат да им качат в системата, за да се подготвят за класно. Учителят съответно вижда техните резултати и ако иска, може да ги рецензира, да помогне. Или ако забележи, че по дадена тема децата масово грешат, значи има системен пропуски взема мерки.
Децата ползват платформата и, за да свалят някакви учебни материали като домашно, допълнително помагало към урока, книга, есе, предоставени от учителя. Чатът пък се ползва за комуникация, като всеки клас си прави затворена група.
„Предстои да разработим начини за по-активното участие на учениците в платформата, да стимулираме добрите поведения с допълнителна игровизация, например: „Браво, помогнал си на свой съученик!“, казва Миро. В платформата вече има профили на 250 хиляди ученици и екипът ще търси начини да ги активизира.
15 модула за всички училищни дейности
„Школо“ са на ниво стартъп, финансово устойчиви са, сами се издържат от лицензионните такси, които плащат училищата, в зависимост от това какъв процент от платформата искат да ползват. Електронният дневник е един от 15-те модула, които има в системата. Тя съдържа и модул за разплащане, много популярен сред частните училища.
Има модул и за управление на складови наличности и и нвентаризация, една трудоемка работа за домакините, за училищен календар и събития, за учебни материали, където водещи учители от цялата страна могат да споделят с колегите си тестове, уроци, презентации. Така се повишава нивото на подготовка на учителите от цялата страна. Апликацията е безплатна.
„Сами сме постигнали всичко, не сме ползвали никакво финансиране“, казва Миро. Броят дигитализирани училища е 600, което е 25% от всички училища, но като брой ученици са обхванали 35%, тъй като работят с големи училища. До края на учебната година са си поставили цел да постигнат 50% от пазара в България. Следващата година започват да проучват нови пазари, тъй като в Европа е пълно с държави, при които дигитализацията на образованието все още не се е състояла. Ще работят с Румъния, а от Бавария, Германия, са се свързали с екипа, които се оказва, че са по-назад от нас в тази насока.
Платформата Shkolo има 15 модула в помощ на учители, родители и ученици.
Да се набуташ в образованието…
Защо един софтуерен инженер реши да се набута в такава тежка „машина“ като образоването? „Решението беше тежко, взех го преди 2 години, когато с роди детето ми и нараснаха моите отговорности като съпруг, баща и глава на семейството – споделя Миро. – Реших да напусна комфорта на корпоративния свят, където бях с изключително висока позиция и заплата.“
Мирослав Джоканов е бил мениджър на голям екип в една от най-големите и най-проспериращи IT компании в България – Vmware. Имал е страхотна кариера и всички са били изненадани, когато им казал, че напуска, за да се бори с образованието в България.
„Да, напуснах зоната си на комфорт, защото комфорт и стартъп в едно изречение не виреят“, казва Миро. Решава да поеме риска да предприеме нещо с личните си спестявания. „Защо го направих? Защото мога и след като мога, аз съм човекът, който трябва да го направи – казва Миро. – А защо мога? Защото съм с експертиза на човек, работил и преподавал информационни и комуникационни технологии, от друга страна съм учителско дете, чиято майка 40 години е била в системата и всекидневно съм виждал проблемите, с които се е сблъсквала, бумагите… Всеки уикенд се смяташе среден успех и аз, понеже съм математик, й помагах, тя е филолог. Половината от основателите на тази компания сме учителски деца.“
„Първият ни офис беше в едно малко фризьорско салонче. Снимали сме се с екипа отпред“.
Сам си създаваш остров на нормалността
Днес в компанията работят 13 човека, като съдружниците са шестима. „Дали съм оптимист? Нямам избор, трябва, защото съм баща на 2-годишна дъщеричка – споделя Миро. – Няма как да си затварям очите за всичко, което се случва около нас, но е факт, че живея в балон, който сам съм си създал. С този проект се опитваме да сме някакъв остров, носител на иновация, променящ една консервативна среда.“
Мирослав Джоканов е един от създателите и бившите ръководители на Асоциацията на българските лидери и предприемачи – АBLE.
Тиймбилдинг на екипа на Able.
„Събрахме се преди 8 години хора, които създадохме един остров на нормалност – казва Миро. – Всички сме все от това поколение, учили сме в чужбина, върнали сме се тук и напук на всичко останало искаме да променяме средата, всеки в своя сектор. Имаме IT хора, икономисти, адвокати, дори съдии, прокурори… Всеки в своята си градинка се опитва да внесе промяна и някаква доза нормалност. Истината е, че всеки път, когато се срещна с тия хора, черпя някаква енергия и спокойствие. Иначе сигурно бих полудял, ако се сблъсквам всеки ден с реалността. Създали сме си един такъв кръг, често се срещаме и си помагаме.“
От полупустините на Узбекистан до Видин
Мирослав е роден в полупустините на Узбекистан, майка му е от казахски произход. Сестра му и брат му също са родени в тогавашния СССР. Родителите му са студенти в МГУ, когато между тях пламва любовта и както го изискват патриархалните нрави, тя го последва във Видин, макар че е от знатен казахски род, живеещ в Узбекистан и баща й не е много щастлив от този факт.
В гимназията Мирослав започва да проявява интерес към математиката и информатиката и е втори в страната на състезания. Завършва с пълно отличие математическата гимназия във Видин. В Софийския университет, където учи софтуерно инженерство представлява страната на международни състезания. Специализира предприемачество и иновации в два университета в Щатите – „Бабсън колидж“, най-добрият в света по тази спциалност, и не по-малко известния „Бъркли“.
„Казахско-българският произход ми даде това, че имам руско и българско гражданство и американски паспорт с многогодишна виза. А това пък ми дава спокойствието, че мога да живея във всяка точка на света. Буквално през седмица получавам предложения за работа от Цюрих, Женева, Лондон, САЩ. Но аз съзнателно, всеки ден, въпреки всички трудности правя избора да живея тук и да се боря с това, което ме заобикаля“, казва Миро.
Семейството на Миро.
В “Сървайвър”.
Сървайвър и в офиса
Преди 11 години, през 2007 г. той е един от участниците във втория „Съвайвър“ в Доминиканската република. „Тогава все още бях 18-годишен студент и ме привлече тази мимолетна известност, а от друга страна – възможността да се поставя в условия на екстремен глад и други предизвикателства. Ако нещо ми е останало от този „Сървайвър“ досега, е увереността, че мога да се справя в супер екстемни ситуации“, казва младият мъж.
„В живота съм отличник с всичко, с което се захвана, но има нещо, с което не мога да се справя – релаксацията и баланса между работата, отговорностите и почивката и имам ментор в това отношение – съпругата ми Боряна.
Бърнаут е нещо, което е второто ми име. В предишната компания на петата-шестата година бях психически и ментално изтощен. Когато обаче имаш собствен стартъп, разбираш, че няма граници. Тук се е стигало до 100-часови работни седмици и съм спал по 3-4 часа на едно диванче в офиса. Затова със съпругата ми често ходим на планина заедно с дъщеря ни. По душа съм танцьор, тренирал съм различни стилове и като ходим по сватби с жена ми, обикновено събираме погледите“, смее се Миро.
„Нещото, което ми дава сили всяка сутрин, когато отлепям от 3-4-5-часов сън е, че ние сме тези, които дърпаме България напред. Не бих се съгласил, че в България всички предприемачи са сървайвъри. Има малцина предприемачи, които притежават смелостта да се изправят срещу статуквото и да решат да го променят по конструктивен начин.
В България масово хората са фейсбук мрънкачи. Но аз се опитвам обективно да гледам на ситуацията и да променям нещата доколкото мога. Колелото вече е завъртяно и „Школо“ е фактор, който няма как да се пренебрегне в българското образование.“
Публикувано в сп. Клуб Z, рубриката “Поколението Y”, ноември 2018 г.
Виж още: 150 български училища в облака
