Децата от Бургас, запалени по джаджите, имат ярък образец за подражание – проектът Robo-Fabric на д-р Димитър Минчев стана втори на NASA Space Apps Challenge.
Екипът на проекта Robo-Fabric на номинирането в Бургас, от ляво на дясно: представител на журито, Атанас Димитров, д-р Димитър Минчев и Стоян Узунов.
Романтиката е сега в роботите.
Ако сте скептични по въпроса, запознайте се с Митко – той непременно ще пробва да ви запали по програмирането и роботиката така, както го прави със студентите и учениците от школите си в Бургас. Децата от морския град имат много ярък образец за подражание – през май проектът Robo-Fabric от екип с ръководител д-р Димитър Минчев се класира втори на състезанието на NASA Space Apps Challenge, провирайки се до върха измежду 950 смели идеи от цял свят.
На каквато и тема да говорим, д-р Димитър Минчев все завърта нещата около своите любими школи, които ръководи в почивните си дни, когато не преподава в Бургаския свободен университет (БСУ). Говори с много страст какво вълнение е за едно 8-9-годишно дете да сглоби от конструктор Лего „нещо, което се движи“. Възродил е добрата стара традиция на кръжоците от миналия век, но с ново, модерно звучене и съдържание. Прилича ми за възрожденски учител, който отваря очите на децата за модерния свят.
Роувър от… рециклирана пластмаса
Класиралият се на второ място в състезанието NASA Space Apps Challenge – Robo-Fabric е проект за производство на роботи чрез рециклиране на пластмаса. Непотребните изделия, които изхвърляме в кофите за боклук, могат да бъдат оползотворени не за какво да е, а за формоване на корпуси на роботи. Отпадъците се надробяват на ситни парченца, подобни на гранули, разтопяват се при определена температура в устройство, наречено екструдер, също разработено от екипа на Robo-Fabric. Чрез екструдера се изтегля тънка „спагета“ от разтопената пластмаса. От този „макарон“ на 3D принтер, също сглобен от екипа специално за проекта, може да се отпечата всякакъв детайл на робот. Всичко е програмирано в 3D принтера.
„На състезанието демонстрирахме това наживо, защото форматът е 24-часов. Занесохме няколко стари клавиатури, натрошихме ги на парченца, рециклирахме ги през екструдера и от нишката отпечатахме шаси на робот с колела“, разказва Димитър. След това се добавя електроника, хардуерни елементи и се получава робот на колела с дистанционно управление.
Екструдер устройството за рециклиране на пластмаса и създаване на материал за 3D принтер.
Отпечатване на шасито на робота с помощта на 3D Printer RepRap Prusa 3i, специално сглобен за NASA Space Apps Challenge 2015.
Завършен вид на роувър робота на фона на плакат на НАСА.
Спасител при бедствия и аварии
Всъщност това е вторият роувър, който екипът представя на състезанието на НАСА. Миналата година участват с робот, който се управлява дистанционно с мобилно приложение и може да спасява хора при бедствия и аварии. Той е наземен, верижен, достига до трудно достъпни места и помага на спасителите, като открива и следи с инфранет камера хора, затрупани от свлачища, земетресение, наводнение. Така не се рискува човешки живот.
Роувърът е ценен и при така актуалните напоследък дейности по откриване и обезвреждане на взривове. Дистанционно роботът може да отиде и да свърши тази опасна работа вместо хората.
„Миналогодишният ни модел беше сглобен от готови части и само програмирането беше наше, докато тази година надградихме проекта и всички части бяха изработени от нас, от рециклирана пластмаса“, обяснява Димитър.
Чрез екструдиращото устройство и 3D принтера възможностите на екипа стават неограничени. Може да произвеждат цели роботизирани системи – самоходни, верижни, колесни, с много крака като паяци, включително и дронове. Чрез Robo-Fabric се затваря цикълът на производството, сглобяването и програмирането, което го превръща във фабрика за роботи.
Проектът на роувър от миналогодишното състезание на NASA Space Apps Challenge 2014, който спасява хора при бедствия и аварии.
Изборът на публиката
Второто място от състезанието NASA Space Apps Challenge тази година през май е двойно по-ценно за екипа, защото е в категорията People’s Choice, или изборът на публиката. Измежду всичките 950 проекта от цял свят Robo-Fabric е единственият от България, който във втория кръг на състезанието е класиран в челната 15-ица. Даже в някакъв момент са първи, но на финалния трети кръг 2000 гласа не им достигат да надвият екип от Косово. А наградата е атрактивна – победителите присъстват на изстрелване на ракета на разноски на НАСА.
Зад проекта Robo-Fabric стоят четирима надъхани млади хора – двама програмисти и двама хардуерни специалисти. Освен ръководителя д-р Димитър Минчев, участва и Атанас Димитров, инженер по електроника. Стоян Узунов е в магистърска програма по софтуерно инженерство в Бургаски свободен университет и работи в софтуерна компания. Другият хардуерист, Минко Минков, е също бивш студент на БСУ и работи в електроразпределителна компания.
Програмиране на робота в програмната среда Visual Studio 2013, Платформа Misrosoft Micro .NET Framework и програмен език C#.
Бъдещето: нов проект, а не бизнес
„НАСА продължава да наблюдава най-добрите проекти и бенефицира тези, които непрекъснато се развиват, – обяснява Димитър. – Догодина пак ще участваме. Това второ място със сигурност ни осигури влизане в трайното полезрение на хората от НАСА и е голяма вероятността да ни подкрепят. През 2016 г. на Space Apps Challenge БСУ ще излезе с предложение за дронове, но не просто летящи, а с практическо приложение“, обяснява изобретателят.
Проектът за роботи от рециклирана пластмаса е на етап, в който спокойно може да се превърне в реално производствено предприятие и в много печеливш бизнес. Изобретателят обаче споделя, че той и екипът не бързат да го „монетизират“.
Д-р Минчев с деца от „Академията за таланти по програмиране“ на есенния Турнир по информатика „Джон Атанасов“, Шумен, организиран от Telerik Kids Academy, 2012 г.
Богати не с пари, а с последователи
„Нашият проект не само ще се развива, но ще бъде включен в учебния процес това лято в школата по роботика и през 2016-а, – обяснява визионерът. – Колкото до бизнеса, ще го направим, когато преценим. Имаме готов продукт, но все още не сме готови за серийно производство. Ако има интерес от страна на бизнеса, ще изготвим комерсиална версия. Но трябва да се доизпипат много неща. Ако избързаш и изкараш продукта на пазара, преди да си защитил интересите и на изследователското звено, и на фирмата спонсор, има опасност да откраднат идеята и да произведат твоя продукт, леко модифициран… Не държим да ставаме милионери от тоя проект, той е и с образователна цел и има задача да подпомага ученици. Същината и есенцията тук е отвореният код, безплатното образование с възможност това да се развива. И по-интересното е, че фабрика за роботи всеки може да си направи сам вкъщи.“
Д-р Димитър Минчев измерва температурата на горещата подложка на принтера в момента на отпечатването на шасито на робота.
Д-р Димитър Минчев измерва температурата на горещата подложка на принтера в момента на отпечатването на шасито на робота.
Академия за таланти по програмиране
Така се нарича другото любимо „дете“ на Димитър Минчев. Това е школа по програмиране за ученици, в която целогодишно, от октомври до юни, се обучават най-мотивираните деца от Бургас и региона. Димитър и колегите му ходят по училищата, представят школата и избират най-мотивираните ученици. Академията има занятия в почивните дни, тъй като през седмицата д-р Минчев преподава в БСУ.
Той си спомня как когато е бил ученик, е имало клубове по интереси за ученици и различни други извънкласни форми – по програмиране, авиомоделизъм: „Аз самият започнах да се занимавам с компютри преди 1989-а в Младежкия дом. Но тези извънкласни форми постепенно отпаднаха и повече от 24 години децата с интереси и специални умения нямаше къде да ходят. А от малък знам, че подобни занятия много ги амбицират и вдигат равнището на знанията им. Нямаме капацитет да приемем всички желаещи, избираме най-мотивираните от механотехникума, електротехникума, математическата. Използваме зали на БСУ, които са свободни в почивните дни“.
Деца програмират роботи
На 13 юни беше закрита третата Академия. Оказва се, че деца в V-VI клас участват активно вече трета година. „Програмират мобилни приложения, пишат приложения за Windows, – хвали ги д-р Минчев. – Наесен ще имат школа и по изработка на уебсайт… Тези школи са много ценни за децата не само, защото развиват знанията и уменията им, а и защото оползотворяват свободното си време. Не да се шляят по улиците, да мислят за глупости и с кого да се сбият, а да се развиват и да допринасят след това за икономиката на страната.“
От юли започна първата и уникална за Бургас школа по роботика, където ученици от III до XII клас ще се занимават с роботика, механика, мехатроника, електроника и програмиране. Занятията са базирани на комплекти Лего, които позволяват 8-9-годишни деца да сглобяват елементарни роботи, и по този начин да научат как работят. Екипът е подготвил и специално безплатно учебно онлайн пособие от 200 страници с 15 сглобени робота и инструкция за работа.
Как Робко 01 промени живота на Митко
Митко е роден и израсъл в Бургас. Бил е от онези много палави, супер активни и любопитни деца, в които опитното око може да разпознае бъдещия изобретател.
Димитър Минчев.
Първите му спомени от най-ранна детска възраст са как с отвертка разглобява всички възможни електроуреди в дома, за да види какво има вътре и да разбере как работят. „Печка, радио, телевизор… Не остана уред вкъщи, който да не бях разглобил“, смее се Митко.
Завършва СОУ „Кирил и Методий“ в Бургас в… художествена паралелка. Рисувал е много преди, но сега няма време за това. Но още от тогава най-любими са му часовете по програмиране и компютри. Там се среща с българския робот Робко 01, създаден през 1976 г., който се свързва към компютрите „Правец“ и се програмира и управлява от тях. Митко не може да забрави вълнението си от тази „среща“ и сега прави същото с децата в школите: „Реших, че можем с подкрепата на БСУ, на колеги и студенти от университета да възпламеним у децата още от най-ранна възраст любопитство към високите технологии, роботиката и програмирането по същия начин, по който се запалих аз навремето“.
Как се откриват бъдещи свлачища
Димитър завършва информатика в БСУ и магистратура по същата специалност в Шуменския университет. Специализира по програмата „Еразъм“ в Кемниц, Германия. Започва работа като асистент по програмиране и база данни в БСУ. През 2012 г. защитава докторска степен в Института по информационни и комуникационни технологии на БАН, с научен ръководител проф. Антон Лазаров.
Професорът печели конкурс на НАТО за технология и математически модел за засичането на американските невидими самолети Стелт. В дисертационния си труд Димитър Минчев разработва алгоритми и програмно осигуряване за засичане на деформации по земната повърхност. Със сателитни изображения могат да бъдат хванати промени по повърхността на земята в рамките на 2, 5 см. Непрекъснатият мониторинг на земната повърхност позволява да се прави интерфарометричен анализ, или съпоставка на две сателитни изображения и откриването на разликите между тях. Този метод позволява ранно откриване на свлачища, изсичане на гори, изсушаване и наводняване на райони. Могат да се наблюдават от Космоса всякакви природни бедствия и катаклизми и да се направи прогноза какво може да се случи в бъдеще. Тази информация е много ценна и за бизнес корпорации, които изграждат тръбопроводи, газопроводи, нефтопроводи, магистрали, жп линии.
Участниците в NASA Space Apps Challenge 2015, локация Бургас.
В края на годината децата от “Академията за таланти по програмиране” получават сертификатите си за завършен курс, 2015 г.
Кауза: да останат програмисти в Бургас
Днес д-р Димитър Минчев продължава да преподава в БСУ, а в почивните си дни и ваканциите – да пали децата по програмирането и роботиката. През юни стана татко на син, който кръсти Питър, за да се разчупи традицията в рода им всяко следващо момче да се кръщава или Димитър, или Петър. „Смятам и него да запаля по програмирането. Само чакам да почне да говори и сяда на клавиатурата и започвам да му обяснявам как да се ориентира правилно в живота“, казва съвсем насериозно програмистът.
Неговата лична кауза? „Тя е ясна от всичко, което правя: да образовам бургаските деца, да ги мотивирам да продължат да се занимават с програмиране и да останат в местни компании, а не да търсят реализация извън България“, категоричен е визионерът.
Д-р Димитър Минчев (в бяла риза и черен костюм) сред своите студенти от БСУ.
Д-р Димитър Минчев.
България е била Силициевата долина на СИВ
Митко е поредният млад родолюбец, който говори за това: „С компютрите „Правец“ през 1982-ра сме били основният производител и доставчик на високотехнологично оборудване за бившия Съветски съюз и за целия соцлагер. След промените трябваше да задържим производството си още малко и днес щяхме да сме на първо място и в Европа. Сега не само имаме перспектива, ние вече вървим с бързи крачки към това, да сме Силициевата долина на Европа. Аз подкрепям усилията на Светлин Наков, създателя на софтуерния университет SoftUni, който много усърдно се бори в това направление. Някои управници сякаш не забелязват, че това е най-силно развиващият се сектор в страната.
Ако българите, които се занимаваме с това, се обединим, ако се ангажираме с деца, ученици, студенти, може да се ускори този процес. Ние подготвяме невероятни кадри, за съжаление обаче мозъците ни все още изтичат навън… От 2 години обаче върви много важна децентрализация в сектора, като се създават нови фирми и в други градове като Варна, Пловдив, Бургас, Русе. Много от тях трудно намират кадри, заради общия дефицит в сектора… Затова, когато приятели и колеги ме питат: „Ти какво правиш още тук?“, отговарям: „Ако няма никой тук, който да обучава и подкрепя тези млади хора, накъде отиваме?…”
Публикувано в сп. Клуб Z, юли 2015 г.
