Царят на непробиваемата криптирана защита Антон Титов за технологията, която дава възможност най-ценните ни спомени и информация да бъдат надеждно съхранени.
Антон Титов – царят на непробиваемата криптирана защита.
Боряна Антимова
А ти кога ще си качиш архива в „облак“?
Такъв въпрос ми зададоха познати IT гении, когато им се оплаках, че са ми откраднали лаптопа, в който част от професионалната ми информация не беше архивирана и изгубена завинаги. „Купи си малко „облак“, не се излагай“, скараха ми се добронамерено моите приятели. И допълниха, че решението на моя проблем се нарича pCloud. Бях го чувала вече много пъти на различни събития на IT общността, носеше се като мантра, като синоним на най-съвременната технология за удобно и сигурно съхраняване на файлове.
Бях чувала и за техническия гений Антон Титов, създал проекта, докато случайността не ме сблъска с познатото лого в една бизнес сграда до УНСС.
Царят на непробиваемата защита
Решавам да потърся въпросния технически гений. Няма го в офиса. Излизам от сградата разочарована, а пред входа пуши цигара млад мъж в черни джинси и черен тишърт, с дълга коса и вид на рокаджия – самият Титов! Да, разбира се, ще поговорим за това защо го наричат царя на криптираната непробиваема защита, казва той с усмивка.
Влизаме в офиса, където се раждат гениалните идеи, с които екипът е излизал с едни гърди напред пред световни гиганти в бранша. Докато се жалвам на Антон за моя проблем с откраднатия лаптоп, си давам сметка, че хиляди хора по света всеки ден стават жертви на откраднати или забравени някъде лаптопи, телефони, таблети… Устройства, които съхраняват нашата памет.
Има ли нещо по-ценно от спомените?…
В дигиталния ни век всички запечатваме в текст, снимки, аудио и видео файлове всеки момент от живота на детето си – бременността, раждането, първите зъбчета, първите стъпки, първия ден в детската градина, в училище, дипломирането, сватбата… Тази най-ценна информация – нашата емоционална памет, трябва да се съхранява на много надеждно място – далече от огън, вода и всякакви други житейски катаклизми. Недай, Боже, да ти се случи пожар или наводнение – и край с твоите хартиени спомени, с твоите харддискове, флашки и всякаква друга техника.
Нова страница в дигиталните технологии
При подобни нещастия това, което със сигурност може да приюти грижливо твоите най-скъпи спомени, е „облакът“. Той отваря нова страница в технологиите за съхранение на информация. „Точно затова с моя приятел и колега Туньо Зафер се ориентирахме към тази услуга, – обяснява Антон, – защото е безценна и необходима на абсолютно всеки човек. Защото нито един носител не може да бъде толкова надежден, колкото облачните технологии.“
Проблемът с физическите носители не е само в риска да бъдат изгубени или откраднати. Когато съхраняваш нещо само на един носител, той може да бъде повреден, обяснява Антон. Особено ако имаш данни от години. Възможно е ако потърсиш някой файл отпреди 5 години например, и да се окаже, че не е там. Чувала съм, че било възможно да изтриваш и качваш нови файлове върху всякакъв вид външна памет и флашки милиони пъти, но нещата не стоят точно така – и те се амортизират както всяка друга техника.
Нито един физически носител не е достатъчно надежден
На най-обикновените хард дискове информацията се записва с една много фина глава, която минава и магнетизира някакви пътечки, части от диска с някакъв интензитет. Ясно е, че магнетизирането на един метален обект не може да е вечно, обяснява ми Антон. Да не говорим, че в името на надеждността много хора записват файловете си на два носителя, което изисква време. Докато при облачните технологии може да се запазва неограничено количество информация по много по-ефективен начин, без да се налага да се правят по 3-4 копия.
Системата е сравнително сложна, но Антон обяснява накратко, че при облачните технологии, ако всеки файл се съхранява на 14 различни сървъра, може да загубим до 4 от тях, без да се загуби информацията. Проблемът се решава в реално време, чрез система от 4 уравнения с 4 неизвестни, така че да възстанови информацията.
„Облакът“ като символ на безкрайния обем
Първите опити за въвеждане на облачните технологии са от 2007-2008-ма. Не успяват да се наложат веднага. До 2010-а – 2011-а година масовият потребител не е чувал за това. Но последните 6-7 години все по-масово се използват.
Думата „облак“ е условно въведена от специалисти по маркетинг и реклама, за да се подчертае безбрежието, безкрайността, възможността да качваш колкото си искаш на брой и всякакви по обем текстови файлове, снимки, видеа, аудио записи… Всъщност зад „облака“ стоят много на брой и огромни като вместимост физически сървъри. Всички те са организирани чрез много специален софтуер да изглеждат и функционират като един сървър. Това е облакът.
Туньо Зафир и Антон Титов с наградата “Сайт на годината”.
Всъщност ограничения в обема винаги има
Колкото и огромни да са сървърите, в един момент пространството в тях свършва. Доставчиците на такива услуги се грижат достатъчно рано, преди да свърши мястото, да купят ново. Ако в момента имат един-два петабайта свободни (1 петабайт е равен на 1 милион гигабайта! – бел. ред.), вземат мерки да осигурят допълнително място. Купуват място в сървър за следващите 2-3 месеца. През това време можеш да си купят нова техника, да я включат, да допълнят още петабайти и така нататък.
Най-голямото удобство на облачните технологии е, че за да имаш достъп до всичките си файлове, не е необходимо даже да носиш телефон. Може да пътуваш навсякъде по света буквално с празни ръце. Достатъчно е там, където отидеш, да има интернет и някакво устройство, от което да влезеш в облачния си акаунт. И да си помниш паролата, разбира се.
Царят на непробиваемата криптирана защита е вдъхновяващ лектор на IT форуми.
А ако си забравя паролата?
„На този въпрос имам два отговора“, смее се Антон. Проектът дава възможност да влезеш в своя акаунт по същия начин, както в „Гугъл“ например. В нормалния „клауд“ собствениците знаят теоретично какви файлове се съхраняват в акаунта ти, като той е добре организиран в твоя полза и за твое удобство. Например ако си качил 15-мегабайтови снимки от професионалния фотоапарат и после тръгнеш да ги разглеждаш в оригинал на телефона си, само тегленето и смаляването на една снимка с 5000 на 3000 пиксела отнема няколко секунди. При 15 милиона пикселчета за една такава снимка ще ти трябват няколко секунди за отварянето ѝ. При облачните технологии се смалява всяка снимка до размер, подходящ за разглеждане на телефон. Конвертират се и видеа и някои формати музика, без да се наруши качеството при отварянето и възпроизвеждането им.
Администраторите контролират достъпа до всичките ти файлове с паролата, която си обявил. Съответно при забравяне на паролата постъпват както всички останали услуги – пращат имейл, задават тайните въпроси.
Успешният тандем печели награда след награда.
С едни гърди пред конкуренцията
Вторият отговор на Антон изстрелва проекта с едни гърди пред конкуренцията. Това е топ продуктът pCloud Crypto, или вграденото криптиране – революционен проект, който напълно гарантира сигурността и удобството за съхранение на конфиденциална информация. Чрез това криптиране никой друг освен потребителя, дори администраторите в компанията, няма достъп до съдържанието на криптираните файлове. Тази функционалност е много лесна за използване – трябва само да си качиш информацията в специалната Crypto папка и да създадеш достатъчно силна парола, за да криптираш и преглеждаш най-важните си файлове.
Свободен да си теглиш файлове отвсякъде
Спрямо конкурентите в криптирането българският проект се различава по това, че предоставя пълна функционалност на облачната си услуга на всички устройства и платформи – в уеб, на мобилни устройства и всички десктоп и лаптопи, като всеки има избор да използва файловете си в криптиран и некриптиран вид.
Родният проект предоставя уникална възможност и за банките и компаниите да работят лесно и бързо с документите и файловете си, със сигурно съхранение на фирмената документация.
„В този случай ако си забравиш паролата за някой криптиран файл, никой от нас не може да го спаси и го губиш завинаги“, обяснява Антон.
Предизвикателството на гения, уверен в своя проект
Той е обявен за гения и царя на непробиваемата криптирана защита, когато през 2015-та отправя предизвикателство към всички топ хакери в света – че компанията му дава награда от 20 хиляди долара на хакера, който успее да разбие един криптиран акаунт. Явяват се хиляди топ хакери от цял свят, но без успех. Миналата година екипът обявява още по-голямо предизвикателство – 100 хиляди долара за хакера, който успее да разбие защитата на един акаунт. Отново няма победител.
„Още при първото предизвикателство пиарите ни всеки ден питаха какво да пишат, ако ни разбият. Казах им, че няма смисъл да си блъскат главите, такова нещо няма да се случи“, смее се Антон.
Криптирането днес не е това, което гледаме по филмите.
Съвременното криптиране е непробиваемо и това е математически доказано. Стига да знаеш как да го програмираш. Или иначе казано – стига да си един Антон Титов. „Това е една от разработките, с които мерим сили с най-големите в бранша – Google и DropBox, – казва той. – Стараем се по всякакви начини да победим скоростта на светлината и всякакви физични процеси и да предлагаме възможно най-бързи скорости за качване, сваляне, за смаляване на изображения и какво ли не…“
Началото: стабилен бекграунд
Историята на този български стартъп не прилича на типичните днешни истории за наивистичен проект на момчета, решили да правят нещо велико, без да имат бекграунд и средства.
„С Туньо вече имахме опит с хостинг и проектиране на всякакви натоварени системи, така че не сме тръгнали от нулата, а сме се развивали като професионалисти, били сме на по 30 години и сме решили, че вече ще играем в играта с най-големите. Вече имахме средства, не сме искали финансиране от фондове, оправяхме се някак си“, разказва Антон.
Двамата са приятели и колеги от 15 години. Антон работи с Туньо в компанията за хостинг услуги Host.bg, където Титов е съосновател и съдружник. После екипът продава основния си пакет акции на друга компания, като Антон остава с 15% дялово участие. Наскоро продава и тях и се съсредоточава основно върху развитие на проекта pCloud. „Непрекъснато мислим върху нововъведения, които основните ни конкуренти нямат“, казва Антон.
Хард диск с неограничена памет? Възможно е.
Освен революционния проект Crypto, под негово ръководство е разработен и проектът pCloud Drive. Той предоставя достъп до файловете в облака чрез виртуално дисково пространство, което обаче не заема място на компютъра ти и дава възможност да имаш неограничен харддиск.
Заради двете разработки pCloud Drive и pCloud Crypto екипът получава наградата за най-иновативна компания на 2016 г. на сп. „Форбс България“. През септември екипът отбеляза 4 години от старта на проекта, в който Антон Титов е сърцето на техническите разработки и главен технически директор, а Туньо Зафер – царят на мениджмънта и бизнес разработките и главен изпълнителен директор.
Един български проект под чужда „шапка“
Лошата новина е, че този изцяло български продукт е под шапката на швейцарска компания. „Това се наложи, защото в началото, когато направихме няколко ревюта, някои ваши колеги от различни медии отбелязваха, както един френски журналист: „И все пак имайте едно наум, че се доверявате на българска компания“, казва Антон. В някои европейски страни имиджът на България, за съжаление, се базира на лошите примери с мургави крадци и фалшификатори. Затова двамата с Туньо Зафер решават, че най-добре е да бъдат базирани в Швейцария, която е символ на надеждност чрез банките си. Но разработките продължават да се правят в офиса на компанията в България.
Галя и Антон Титови със сина си Виктор.
Един българин с руски корени
Антон Титов е руснак, роден в Санкт Петербург. Не е расъл с биологичния си баща, с който майка му се е развела още преди той да се роди. До осмата си година живее в родния си град, а после се премества с майка си в Перник. За свой баща Антон приема българския съпруг на майка си в Перник, който го е отгледал. Преди година се запознава със сестрата на биологичния си баща и се оказва, че има пра-прабаба германка, която по време на войната остава приклещена в Санкт Петербург и се омъжва за руски генерал. А дядо му по бащина линия е професор по хидроинженерни науки.
Шампион от дете
От много малък Антон е увлечен по електрониката. Три поредни години – като ученик в VI, VII и VIII клас, е национален шампион по радиоелектроника. Завършва експерименталното Технологично училище „Електронни системи“ в ж.к. „Младост“ в София, което му дава добър старт за компютрите. През цялото време пътува всеки ден от София до Перник и обратно. После се премества в столицата и от 18-годишен живее и се издържа сам.
„Годините тогава бяха трудни и доста убеждавах родителите си да ми купят компютър. С малко лишения и спестявания се сдобих с първия си компютър „Правец“, 16-битов и почнах да се уча на програмиране“, спомня си той.
Признава, че никога не е стъпвал в университет. Знанията си придобива с много четене, основно на руска литература.
Като е цар на непробиваемата защита, дали някога е бил хакер, дали е имал желанието да злосторничи като хлапе, което прави бели? „Никога не съм имал достатъчно време да го инвестирам в опити да пробивам сайтове. Иначе и до днес продължавам да консултирам собственици на сайтове как да подобрят защитата си. Разработвал съм много непробиваеми системи“, обяснява Антон.
Рокендрол, високи скорости и силни усещания
Той е шампион не само в тези разработки, но и в другата си стихия – високите скорости и ралитата. Носител е на куп награди от автомобилни състезания. Двойката Антон Титов – Венцислав Мирчев са шампиони за 2014-а в клас RC3.
С дългата си коса и черните дрехи прилича повече на рокаджия и моторджия. Казва, че слуша рок, но не е свирил на музикален инструмент и не кара мотор.
Синът – по стъпките на бащата
Българин или руснак? „Прекарал съм 28 години от общо 36-те си години живот, тук се чувствам вкъщи, това е ясно. Дали бих искал да живея в чужбина? По-скоро не, аз съм пътувал, прекарвал съм малко повече време по работа в чужбина, но никъде няма достатъчно много плюсове, за да компенсират минусите тук“, споделя младият мъж.
Той има съпруга българка и син Виктор на 7 години, който вече ходи на олимпиади по математика, стигал е до втори кръг. Посещава и школата по програмиране за деца MindHub и вече пише първите си програмни кодове. „Подозирам, че един ден ще ми наследи бизнеса“, смее се Антон.
Антон и синът му Виктор – бъдещите изобретатели се възпитават в игри за развитие на интелекта, като шах например.
Публикувано в сп. Клуб Z, рубриката “Поколението Y”, септември 2018 г.
