Даниел Георгиев мечтае до 10 години на всеки компютър в света да е инсталирана неговата софтуерна програма против вредното излъчване на екрана.

Мечтата на Даниел Георгиев е до 10 години всеки компютър по света да е с приложението „Айрис“ за предпазване на очите.
Как се изгладува една мечта?
„Колкото по-голяма е тя, толкова повече те тласка да събереш сили в себе си и да продължиш напред“, казва Дани. А неговата мечта е наистина голяма – до 10 години на всеки компютър в света да се инсталира неговата софтуерна програма Iris, която предпазва зрението от вредното излъчване на екрана. Няма статистика колко са всички компютри и смарт устройства при няколко милиарда жители на планетата, но Даниел Георгиев е решен да продължи да помага на хората. „Ако искаш да си най-добрият в нещо, трябва да си супер фокусиран в него, да лягаш и ставаш с мечтата си“, споделя той.
Казва, че е прекарал първите 17 години от живота си в опити да стане много добър спортист. После решава да стане програмист и прекарва повече от половината си денонощие пред компютъра. След няколко месеца очите започват много да го болят. Слага капки, но те не му помагат особено. След година мъчение отива при очен лекар и му казват, че трябва да сложи очила. „Бях в тотален шок, защото зрението през целия ми живот е било перфектно и съм прецакал най-ценното си – очите“, казва Дани. Той се заравя в информации за мониторите и тяхното вредно влияние върху очите. Тогава написва първия си програмен код. Първата версия на Iris е таймер, който на всеки 30 минути заключва екрана и те принуждава да станеш от компютъра.
Когато компютърът ти казва „Лека нощ“
Следващата стъпка е разработката на програма, която наистина да предпазва очите от вредното влияние на монитора. Характерно за приложението е, че то работи за теб, без да ти се налага да правиш нищо. Трябва просто да го инсталираш на компютъра или смарт устройството си. То автоматично намалява синята светлина и яркостта на екрана без промяна на трептенията на монитора.
Още когато сме били маймуни, сме се ориентирали дали е ден, или нощ по това дали небето е синьо, разказва Дани, който много сериозно се е ровил във всякаква литература, свързана с офталмологията. В очите имаме фоторецептор, наречен меланопсин, който е чувствителен към синята светлина. Неговата роля е общо взето да регулира биологичния ни часовник, тоест кога да заспим. Когато около нас не се излъчва синя светлина, в тялото ни започва производството на хормона на съня мелатонин и ни се доспива. Този процес в миналото се е случвал, когато слънцето се скрие.
Да, обаче днес имаме по няколко малки “слънца”, които ни бомбардират със светлина по цял ден – телефони, монитори, телевизори, с две думи всякакви екрани. Точно затова ни е трудно да заспим, ако седим до късно пред компютъра. Вечер Iris прави екрана по-червеникав, премахва синята светлина и така може да заспиш, без да се лишаваш от компютъра вечер.
Да опазиш зениците на човечеството
Не всички хора знаят, че мониторите постоянно светват и изгасват, обяснява Дани. Това светване и изгасване е честотата на премигване на един монитор. Самото трептене не е толкова вредно, ако е с много висока честота. Проблемът е, когато е с ниска честота, защото мозъкът ни забелязва това и зеницата на окото ни постоянно се свива и се разширява. Затова ни болят очите, главата и ни прилошава от дългото седене пред компютъра. Iris контролира яркостта на екрана без да променя честотата на трептене. Така мониторът става по-малко вреден за очите и четенето от екран става много близко до четенето на книга.
„Айрис“ е като хранителна добавка за очите. Програмата не може да ти свали диоптрите, а само да те предпази да не ти се налага да носиш диоптри“, обяснява Дани.
Днес „Айрис“ е най-популярният български софтуер в света. Приложението се ползва от над 2 милиона активни потребители. Колко са реално тези, които са изтеглили приложението, но не го включват постоянно, Даниел няма как да разбере, но със сигурност са в пъти повече. От няколко месеца програмата се разпространява активно и в Япония и Китай, където има официални дистрибутори на продукта.
Основната версия Iris mini е автоматична, тя си работи безплатно, само кликваш върху нея два пъти и нямаш грижа. Има и платена версия, защото това все пак е бизнес и трябва да се монетизира по някакъв начин, обяснява Даниел.
Цената на мечтата
За да се посвети изцяло на проекта си, Дани напуска добре платена работа като програмист и следването си по информатика. „Да напуснеш работа и университета не е трудно. Трудно е да останеш без пари, да нямаш подкрепа от никой; трудно е да се бориш за нещо, в което вярваш, а всички да ти казват, че няма да стане, и да ти се смеят. Това е периодът, в който всички ще ти казват ‘’Нe’’; периодът, в който всички ще те гледат с насмешка, някои ще ти се подиграват, а други ще те разубеждават; периодът, в който никой не е чувал за теб и продукта ти, нямаш нито една продажба и гладуваш като куче“, спомня си Дани. Тогава преминава и през ужаса на безпаричието и отчаянието.
„Това, което ме караше да продължавам да опитвам с Iris, беше ужасът, – споделя той в блога си. – Ужасът, че си захвърлил 19 години от живота си, за да правиш нещо, което най-вероятно няма да се получи. Ужасът да няма с какво да си платиш квартирата. Ужасът да не знаеш дали ще има какво да ядеш утре. Ужасът, че всички, които са ти се смели, ще се окажат прави. Ужасът да загубиш всичките си близки и приятели, за да можеш да работиш по цял ден. Този ужас ме е будил в 3 през нощта, за да работя и същият този ужас ме е карал да продължавам да опитвам и да не се отказвам. Имаше моменти, в които просто си мислех, че по-зле не може да стане, но грешах. На няколко пъти съм бил буквално на ръба да умра от глад и съм продавал всичко, което намеря. И в момента си мисля, че точно този ужас те кара да успяваш. Трябва да си много уплашен от това, което правиш. Затова хората, които решават да са предприемачи, без да напуснат работата си, почти никога не успяват.“
Да доживееш до първата печалба
Даниел създава приложението си, когато е само на 19 години. За да се издържа, продава китайски стоки по интернет – флашки, калъфчета за смартфони и други дребни неща, които му носят доходи колкото да преживява някак в продължение на половин година. Става и първият продавач на картонените очила за виртуална реалност Google Cardboard.
Монетизирането става бавно и има моменти, в които е напълно отчаян и обезверен: “Над 8 месеца никой не пожела да си плати, а аз работих всеки ден от сутрин до вечер. Никакъв социален живот, никакви хобита, само работа по 16 часа дневно и 30 минути във фитнеса за почивка. Първата истинска продажба стана на 6 януари 2016-а, над година след като започнах проекта. Една година без никакви доходи, живот само на спестявания и за да се издържам продавах разни китайски стоки. Първият ми купувач, когото и до ден днешен помня, е Cosimo D’Amicis от Италия. Написах му един благодарствен e-mail. Човекът го заслужаваше, а аз си спомням как от толкова месеци стрес, нерви, глад, лишения и никакви резултати, очите ми се насълзиха и, абе направо си се разревах, признавам. Предприемачеството е много болка и сълзи и ако не си готов за това, по-добре въобще не започвай. Трябва да изядеш много емоционален боклук, за да постигнеш и най-малкото нещо“.
За година и половина работа Даниел получава 40 лева печалба. После нещата тръгват. Първите си 1000$ на месец прави през септември 2016-а, първите 2000$ за месец – през октомври 2016-а. А първите си 2000$ за 1 ден прави на 01 февруари 2017-а, или две години след като написва първия ред код на Iris.
Преди „Айрис“ – куп провали
Другата му сериозна разработка също е свързана с очите. Той е в екипа на Vision – софтуер, който така променя цветовете на екрана, че помага на далтонистите да ги разпознават. Реално един далтонист няма как да ги различи, защото дефектът е на биологична основа. Програмата помага да откроява различните нюанси на цветовете и да „вижда“ по някакъв начин зеленото например.
Преди да се посвети на Айрис, Даниел е минал през много други разработки. „Имам страшно многo провалени проекти, – признава той. – Опитвах да продавам 3D принтери, не ми се получи и фалирах. Преди това направих игра за телефони, никой не си я свали. Направих сайт за матурите. Беше популярен за 5 дни, но след матурите умря. В училище правех разни приложения, но така и не успяхме да ги завършим с приятелите ми“.
Днес е „складирал“ хилядите си идеи в „папка“ в паметта си за по-далечното бъдеще, защото е убеден, че за да е най-добрият в света, трябва да се посвети на „Айрис“.
Мечтата за първия компютър
„Родителите ми никога не са били много богати и когато бях малък, имахме само един компютър вкъщи, – спомня си той. – Сестра ми е по-голяма от мен с няколко години и учеше в TUES (Технологично училище „Електронни системи” към Технически университет – София – бел. ред.) Никога не ми даваше да сядам, правеше се, че учи, а всъщност си пишеше постоянно по Скайп. Родителите ми също не ми даваха, защото сестра ми имала много за учене. Вярно, че и аз нямаше да правя нещо смислено, исках просто да играя на игрите GTA и Need For Speed по цял ден, но нямах тази възможност.
Когато бях в 7-ми клас, родителите ми обещаха, че ако ме приемат в същото училище като сестра ми, ще ми купят собствен компютър. Толкова много се мотивирах, че бях на 3-то място от няколкостотин ученици. След като няколко месеца играех нон-стоп игри, по едно време ми писна и реших да се пробвам да напиша малко код. Оказа се, че програмирането ми е интересно и ми се отдава.“
Той завършва ТУЕС, учи се на програмиране и в Академия „Телерик“ при Светлин Наков, съосновател на Софтуерния университет SoftUni (За когото „Клуб Z писа през май 2015 г.). Записва информатика в Нов български университет, но след първия семестър прекъсва, за да се посвети изцяло на „Айрис“. „Никога не съм се занимавал с хакерство. Винаги съм бил движен от желанието да творя, да създавам разни неща. Това е моята страст“, казва Дани.
От спорта в програмирането
Животът му е разделен на две – преди 17 години и след това. Преди това е активен спортист, състезател по академично гребане. Участва в националния отбор и се явява дори на световно първенство. „Тренирах активно 5 години, сега ходя по състезания. Но не можеш да си всичко, определяш си в кое си най-добър и всичко друго е второстепенно и хоби. Определих си, че съм най-добър в програмните кодове и това правя. Определих си като приоритет да направя най-голяма промяна в света – да запазя зрението на колкото е възможно повече хора“, споделя Дани.
Той е тренирал и щанги, фитнес, бойни спортове и е луда глава – нещо, което не се връзва някак си с „дигиталното монашество“ – както той определя нон-стоп работата си с компютъра, за да предпази зениците на хората по света.
Бодигард по образование
Преминал е специализиран курс в Съюза на българските командоси. „На 18 години се записах, казах си, така и така няма казарма, поне да имам основна бойна подготовка, която да ме направи повече мъж, да не съм някакъв лигльо. Имам диплома за бодигард и това е единствената ми диплома. Така че съм бодигард по образование“, смее се Дани. Завършил е и курс по оцеляване в планината, но не се определя като запален планинар и пещерняк, а казва, че го прави понякога за забавление. От 16-годишен кара различни пистови и кросови мотори, но признава, че за това има време едва 1-2 пъти месечно.
От година и половина ходи на танци, тренира салса и бачата. „Танците са ми любов от известно време. Там срещнах и любовта – моята приятелка. Не бих казал, че се занимавам само с неща, които ме правят повече мъж, може би така изглежда отстрани. Ето, танците например, или това, че съм бил йога инструктор, не знам доколко са мъжки занимания“, смее се Дани.
Той е на 22 години и признава, че ако е продължил следването си в университета, не би могъл да направи толкова много вълнуващи неща за краткия си живот. Има много грамоти от различни състезания, но с „Айрис“ няма желание да се включва в различни състезания, а най-ценната му награда е, че броят на потребителите расте всекидневно.
България – едно много добро място за живеене
Идеята за емигриране не го вълнува особено.
„Постоянно пътувам нанякъде. Обичам си родината, бих отдал всичко за България, но не се чувствам вързан тук. Ако искам, мога другия месец да отида да поживея в друга държава, но само за да видя нови места, да се запозная с нови култури, а не, за да живея по-добре, както правят много българи. Реално тук има доста добри условия за живот. Опитвам се да давам добър пример и мисля, че живеем на едно много хубаво място.
Повечето хора гледат само негативите, но аз виждам доста позитивни неща. Не бих предпочел да съм роден на друго място. Колкото до негативизма на повечето българи, не понасям мрънкачите и гледам да не съм заобиколен с такива хора. Където и да отидеш, ако си мрънкач, ще си занесеш мрънкането с теб. Докато ако искаш да направиш нещо, и в Сомалия да си роден, ще го направиш.“
Публикувано в сп. Клуб Z, рубриката Поколението Y, октомври 2017 г.