Нейно Артистично Величество

Професията на актьора е черен труд, миньорски труд на сърцето, за спасението на душата – на ей онзи непознат зрител в черното на салона.

Касиел Ноа Ашер

Актьорите са креативни личности. Често, след като са прекарали часове над това, да намерят свой уникален прочит на нечии чужди пиеси и сценарии за филми, те сядат да пишат. Споделят в социалните мрежи своите собствени мисли и преживявания, свързани с професията и не само с нея. Такава е Касиел Ноа Ашер.

Родена е в София в семейството на актрисата Рут Рафаилова и режисьора Красимир Спасов. Завършва НАТФИЗ в класа на проф. Крикор Азарян и Тодор Колев. Има три номинации за главна женска роля за “Аскеер” и пет за Филмовата академия, както и наградата “Актриса на Европа” от фестивала за монодрама в Македония за спектакъла “Нищо по-хубаво”.

Към тези номинации през 2016 г. прибави и наградата „Икар“ за второстепенна женска роля заедно с Красимира Кузманова, Лилия Маравиля и Стефка Янорова за постановката “Театър, любов моя!” от Валери Петров, режисирана от нея.

Касиел в “Театър, любов моя!”:

Снимала се е в десетки наши и чуждестранни кино продукции, сред които “Цахес”, “Джулай“, “Цветът на хамелеона“. С успешната група “Ангелите на Касиел” продуцира серия от акустични концерти TOXIC. Има няколко режисьорски проекта, сред които най-успешен е спектакълът “Клер Мадам Соланж”.

Една от най-провокативните ни актриси се доказва с успех и като режисьор, продуцент, кастинг режисьор, ментор, сценарист, писател. Известна е с текстовете си в списанията “Биограф”, “Ева”, L’Europeo и др. През 2013 г. с първия си киносценарий “Рокля Луна“ спечели субсидия за развитие по програма “Медиа” на ЕС.

Заедно със свои приятели от фейсбук групата „Препоръчай филм“ Касиел организира и уникални награди за световно и българско кино – CineMouse.

Жалко е вдъхновяващите фейсбук постове на креативните хора да потъват някъде в мрежата. Днес, в Световния ден на театъра, откриваме рубриката “ФБ етюди” с малка част от бисерите на Касиел Ноа Ашер за актьорството и полета на душата, публикувани в профила ѝ.

* * *

“Аз имам тяло на жена и чувства на дете. Това за мен е важно като концепция за актьорството. Всяко друго случайно, пиарно, маниерно разголване превръща изкуството в пародия. Както скалпелът за хирурга, така тялото на актьора е част от инструментариума му. По време на снимките в киното, гол или облечен, разкъсваш си душата, целуваш се на 30 сантиметра от 20 души, които са насочили към теб камери, осветление, микрофони.”

* * *

“Знаете ли какво означава да се снимаш в киното? Представете си, че се къпете в банята и водят там екскурзианти… Налудничаво е. Но аз обожавам тази лудост. След като съм актриса, мога да правя всичко: да обръсна главата си, да се съблека чисто гола, да надебелея с 20 килограма, да играя в хомосексуални сцени. В този смисъл реакциите на публиката ме интересуват, ако образът ми е успял да се всели в тази публика. Да предизвика въпроси, желание за промяна в битието на човека. Жълтите коментари никога не са ме занимавали.”

Като Арабела във филма “Цахес”.

* * *

“Актьорите са най-красивите същества. Най-беззащитните. Не случайно Бог ги е дарил с жонглирането между Долната и Горната земя. Бронята и голотата тежат между тези гранични дестинации. Винаги ще съм техен оръженосец. Техен теляк. За да се наслаждавам и треперя заедно с тях по пътя.

Вярвам, че човек става актьор, защото не може много други неща. Не способностите, а неспособностите са предпоставката в тази професия. Човек има вътре в себе си натрапливо безпокойство, неудобство, много негативност. А като актьор може, ако има късмет, да превърне този ад в нещо положително – като кактус, който цъфти в пустинята.”

* * *

“Бъдещето е единствено в това: има хубаво представление, независимо дали моноспектакъл или опера със 100 души. И то се играе… Правиш реклама, бориш се за оцеляването и финансирането му и играеш до последен дъх.”

* * *

“Разпространена щампа за Актьора е, че трябва да е луд. Но аз мисля, че по-скоро трябва да си тайно ченге, да си наблюдател, да се ровиш в раните на другите хора, да можеш да ги изслушваш, да ги наблюдаваш, без те да те забележат, и много да крадеш. Ние сме като празни чували. Който ми казва, че играе себе си, той трябва да е страшно богат по природа.”

* * *

“Обикновено богатите по природа не стават артисти, а любопитните стават артисти. Тези, на които в собствените им животи не им се случват толкова интересни неща и затова искат да бъдат други хора – за да може поне на сцената да бъдат убийци, курви и крайни създания, които се движат по ръба на бръснача. Иначе ние не сме интересни хора, безлични създания сме.

Нейно Артистично Величество…”

* * *

“Аз съм пъстърва. Моето лице е такова, че може да бъде много грозно и много хубаво. Сутрин като стана, аз съм абсолютно незабележима. Отдавна престанах да се гримирам в живота си, да се обличам кой знае как, защото съм забелязала, че актрисите и актьорите, които са много суетни в живота си, не стават за сцена. Колкото повече грим, прически и маркови дрехи, толкова повече си аут. Истинският актьор е незабележим.”

* * *

“На мен са ми много интересни същества, които са по-различни от моята ниска, битова и скучна природа. Актьорството е математика. За да си в тази професия, ти трябва с математическа точност да знаеш човека, когото играеш, какво прави. Всичко това по време на репетиции се събира като пъзел. Колкото този пъзел е по-съвършен и създава правдоподобна друга личност, толкова впоследствие тази личност те изненадва като призрак.”

* * *

“Когато дойде време за представленията, по време на спектакъла и малко след като е свършил, този образ толкова влиза в теб, че накрая не иска да излезе, започва вече да действа от собствено име. И колкото по-добър е актьорът, толкова повече това същество действа от собствено име. Ти не може много-много да го контролираш – вече толкова много знаеш за него, че не може да го контролираш.”

* * *

“Много са ми трудни репетициите. Имаше една книга „Репетиция, любов моя”. За мен е „Представление, любов моя”. Репетициите са най-гадното, гнусно, досадно, потливо нещо, което може да се случи, докато събираш този пъзел, защото не винаги това същество ти се дава. Не винаги, докато наблюдаваш хората по улиците, ти срещаш точния обект, от който да го изсмучеш и да го крадеш. Но представленията са най-съвършеното, хубавото и леко нещо, което може да се случи.”

Сн. Иво Чомаков.

* * *

“Да, свободата е на върха на копието. Свободата може да те направи обичащ човек, без ограничения и без юзди. Като говоря за свобода, имам предвид и изкуството, и начина на живеене, и бита, и взаимоотношенията с парите. Свободният човек знае, че всяко нещо има хиляди решения. За него проблеми не съществуват, има само решения. Когато си свободен, много по-лесно и по-гъвкаво намираш решенията.”

* * *

Като Марта във филма “Зад кадър”.

“Живеем на територия, в която най-малко 350 човека ти казват, че нещо не може да станe. Когато някой ми казва, че нещо не може да стане, аз вече го правя.

Ние сами градим съдбата си. Младите актьори допускат да ги сплашат дотолкова, че да замълчат от страх. Допускат да се превръщат в жертва заради неща като „криза”, „малък пазар”, дебелашка незаинтересованост на изреждащите се правителства. Допускат всеки да дава определения за собствения им живот, а всъщност единствено ние самите определяме какви трябва да бъдем.

Актьорът не може да твори от позицията на уплашено малко човече – така никого няма да заплени с магията си. Актьорът помага на “обикновения“ да живее и да умре. Да вземе решение или да остане неподвижен и да наблюдава.

Професията на актьора не се стреми към резултат и към известност.Тя се интересува от пътя, а не от резултата.Черен труд, миньорски труд на сърцето, за спасението на душата – на ей онзи непознат зрител в черното на салона. Актьорите са пазителите зад тила на малкия човек. Помагат му да стане по-голям и значим, най-вече в собствените си очи.”

* * *

“Фаталните жени не се играят фатално. Лора е обикновена жена. В същото време всичко достатъчно й е недостатъчно. Копнее да е на гребена на вълната, иска пълно, безусловно, опияняващо отдаване. Жена с голям размах, която се героизира в смъртта. Всеки обикновен ден я изкарва от равновесие. И мъжът се изморява от тази любовна екзалтация. Обяснения във вечна любов на гроба или строеж на нов театър, какъвто е искала да построи Лора за Яворов, изтощават и е нужно спокойствие.

Такъв тип жени са и Настася Филиповна и мадам Бовари, дори Медея. Жени, които искат да са едновременно артист, режисьор и публика. Това изморява околните и самоубийството е съвсем логичен изход. Прекаленото горене води до нечовешка умора и не ти остава нищо друго, освен да свършиш със себе си.”

* * *

“Един приятел казва, че от това, което виждаш сутрин от прозореца, зависи дали ще порастеш красив или грозен в лицето и сърцето. Слава Богу, аз и моето семейство виждаме Витоша, някои хора виждат Ла Скала в Милано, други – мътните талази на реката Нил. А като че ли в България всички се събуждаме насред кофи за боклук и квартали като „Обеля” – мъртви заснежени полета като след третата световна война. Затова пожелавам на всеки талантлив човек да научи много добре някой език, да уважава дарбата си и да има хъс да я покаже пред Европа и света.”

* * *

“Внезапно ми се доспа. А това е висше доверие – да спиш в нечие присъствие. Защото спящият всъщност е гол за злост и съд… Спящият е толкова лесно да бъде убит. Защото по челото му като сенки от облаци преминават най-съкровените му мисли. Който гледа спящия – чете мислите му. Затова е толкова страшно да спиш…”

Етюдите подбра Боряна Антимова