Трептяща в златисто мараня, добри и кротки хора и спряло време сред хиляди ступи – любима дестинация, където днес и да искаме, не можем да се върнем…
Текст и снимки Бойка Велинова
кореспондент на “Икар прес” от Испания и света
….Точно преди 10 години станахме местната атракция в една кръчма в Мандалай: неколцина странници от цял свят, посрещащи Новата година, в ден съвсем обикновен според местния календар!
Сега Мианмар е недостъпен не само заради поредната вълна на коронавируса, но и поради безпрецедентната политическа и социално-икономическа криза, в която тъне страната след военния преврат. Хуманитарната се задълбочи и от обезценяването на селскостопанската продукция и наводненията, причинени от сезонния мусон, и сега буквално милиони мъже, жени и деца гладуват и са на ръба на оцеляването.
Трептяща в златисто мараня; добри и кротки хора и спряло време сред хиляди ступи – това е близка до сърцето ми картина от една от най-любимите ни дестинации през годините, където и да искаме, не можем да се върнем.
Златният връх на огромната централна ступа в храмовия комплекс Шведагон се вижда ясно от самолета и доминира над столицата Янгон. Висока е повече от сто метра и е един от символите на страната и най-забележителната постройка в града. Основата й е осмоъгълна, а на всеки ъгъл има застинали митични същества – наполовина лъвове, наполовина грифони.
Шведагон е един от най-впечатляващите будистки религиозни комплекси, които сме виждали: олицетворява най-доброто от архитектурата, скулптурата и приложните изкуства в Югоизточна Азия. Това е не само най-големият религиозен комплекс в страната, но и едно от чудесата на целия регион. Построен е преди 2500 години, което съвпада с времето на първия Буда; а и някои археолози уверяват, че това наистина е така. Повреждан е многократно от земетресения, най-разрушителното от които е преди 250 години.
Тогава целият коничен връх на централната пагода се срутил и се наложило да се построи наново. Корпусът й е покрит с над осем хиляди златни листа, а на „кубето“ й са инкрустирани две хиляди скъпоценни и полускъпоценни камъни и още почти пет хиляди диаманта, най-тежкият от които е 72 карата.
Наоколо е пъстро, еклектично, ново и интересно за нас и има още десетки места за надничане – статуи на Буди, светилища, храмове. Срещаме цели фамилии, дошли да се разходят, да се помолят, да направят даренията си от цветя и храна и да четат молитви с монасите.
Будистите тук се покланят на мощи на четирима Буди и няколко косъма от главата на първия Буда, инициирал според преданията основаването на комплекса. Те боравят с умопомрачителни цифри за охранявани от въоръжени до зъби брамански духове тонове злато и скъпоценности, които се съхраняват в подземията, но поради религиозни и политически ограничения това не може да бъде проучено и доказано и остава в сферата на приказните предположения.
Трудното в Шведагон Пагода е докато се изкачат безкрайните стълби във влажния и горещ климат – добре поне, че не са стръмни. Десетки сергии отстрани предлагат какво ли не – сувенири, ароматни пръчки, танака (бяла глина на пудра, с която местните жени покриват лицата, за да запазят кожата си от слънцето).
После се оказвате във вълшебен рай сред прекрасно поддържани сгради с различни функции. Има четири входа, като някои части са достъпни само за мъже и монаси. Важно е да запомните откъде влизате, защото може да се загубите и да не си намерите спътниците и буса.
При посещението си всички обикалят около централната златна ступа по посока на часовниковата стрелка, като се спират за молитва или среща с монаси. Параклисите наоколо се свързват с вярванията, че от раждането си човек има своето място във Вселената.
Според хиндуисткия браманизъм всеки ден от седмицата се олицетворява от различни животни. Така митичната птица Гаруда отговаря на неделя, тигърът – на понеделник, лъвът – на вторник, слонът – на сряда, мишката – на четвъртък, морско свинче е в петък и Нага, бирманският митичен змей, е в събота.
Присъстваме на метенето на централната алея – редица от жени, облечени в красивите национални дрехи – лонджи, метат в ритъм, а с лице към тях и гръб към нас пристъпя техният „диригент“ – явно началник, когото изобщо и не поглеждат, знаят си работата.
Миенето на статуите в Шведагон е непонятен ритуал за посетителя, докато не ни пресреща достолепен бирманец. „Знаете ли в какъв ден от седмицата сте родени“, ни пита и вади от джоба си малка книжка. Той е от поколението, което по време на британското присъствие е изучавало английски и възпитанието и начетеността му личат.
На съпруга ми, който не знае, прави изчисления и определя деня вторник. Така поклонникът може да отиде при „своята“ статуя и да я полива с вода за здраве в съответния ден.
Новата година се посреща по различно време (тази година ще е на 17 април), като преди тази дата са празниците на водата, а след нея – новогодишните тържества. Те са свързани с основно измиване на реликвените статуи на Буда, медитации, четене на поучителни притчи от свещени книги и подаване на сладки и ориз за посетителите. На битово ниво за Новата година младите ритуално измиват главите на възрастните с вода и естествен шампоан от плодчетата на вид акация.
В Шведагон пагода през цялата година се провеждат религиозни събития, свързани с бирманския лунен календар. Шествия от монаси се редуват с други от хора, облечени в официалните си лонджи. Тук идват не само хиляди поклонници, които изпълняват духовните си практики, но и будисти от цялата страна.
В северозападния ъгъл на комплекса стои огромна камбана. Тя, заедно с всички останали, разпръснати навред, се удря с бамбукови палки. Кънтящият звук гони злото и привлича здраве и просперитет на богомолците.
Типичното за будистките храмове е, че трябва да се събуете и да ходите боси или по чорапи, независимо колко е чист подът. В Шведагон попадаме след основното чистене, но в манастирите в планините, където има много маймуни, положението може да е доста отчайващо за белите чорапки на префърцунения турист.
В Мианмар златото е символ и на просперитет, и на религиозно благоговение. Изковаването на златни листове е един от десетте национални занаяти (заедно с тъкането на фини платове, гравирането на лакирани съдове, рисуването върху обработен с пясък текстил), с които местните се гордеят и показват на чужденците.
Посещаваме такова ателие, където момчета с червено-черни от дъвчене на традиционния енергизиращ бетел (счукано индийско орехче, увито в листа) зъби демонстрират майсторството си. Десетки хиляди удари с бамбуков чук върху кубче промазани хартийки превръщат пълнежа от миниатюрни късчета самородно злато в плоски тънки листове.
Според усърдието и заданието едно и също зрънце от ценния метал може да добие различни размери. После те се сортират по форми и размери, опаковат се поединично или по десет в комплект и се продават.
Варакът, златните супер фини листове, най-често служат за облепване от вярващите – така статуи, които са били мъничета, за няколко десетилетия стават великани от злато. Този ритуал се извършва както за измолване на здраве и благополучие, така и като израз на благодарност. Продавачите твърдяха, че богати бирманци редовно слагат златно парченце върху плодовете за закуска и го хапват за повече сила и енергия.
Благоприятни за посещение тук са месеците ноември-февруари, когато вали по-малко и не е толкова горещо. За разглеждане на храмовете изберете ранна утрин или залеза – не само защото има монаси и богомолци, които извършват своите ритуали и дават допълнителен живец на мястото, но и заради магическите златни отблясъци на неповторимото религиозно средище и по-поносимите температури.
През нощта дискретно осветеният Шведагон е още по-впечатляващ и въздействащ. Бъдете уважителни и прилично облечени – потници и къси шорти не са приемливи нито за мъжете, нито за жените.
