Екстравагантният аксесоар бил декоративно бижу, прикрепено към дрехата около кръста, и служел за носене на дребни предмети.
Оливера Арнаудова
Съвременният човек е убеден, че развитието на модерните технологии прави живота възможно най-комфортен. Но дамите от 19-и век биха могли да оспорят това твърдение. В техния гардероб е имало екстравагантен аксесоар, за който днес можем само да мечтаем – декоративно бижу, прикрепено към дрехата около кръста. Наричало се Châtelaine/ “Шатлен”.
Наименованието Châtelaine е с френски произход и е свързано с понятието “Lady of the castle” – “Господарка на замъка”. През 18 и 19 век жените, които се грижели за домакинствата в имотите носели декоративен клип на дълги верижки, закачен на колан. На него висeли принадлежности като ключове, лупа, шивашки инвентар-напръстник, малки ножички, малки бележничета, личен печат, часовник или компас. Ранните подобни приспособления се наричали “Equipage”, a по-късно названието еволюира на „Châtelaine”.
Шатленът се закачал като брошка и бил приоритетна добавка към тоалета на дамите от викторианската епоха. На него се слагали най-разнообразни предмети: флакони с парфюм, малки бележничета, ножчета, напръстници, сгъваеми шивашки метърчета, лупи, термометри, миниатюрни несесери и др. Аксесоарът бил по-удобен дори от съвременните дамски чанти, където всичко е разхвърляно и често пъти трудно за намиране.
Не бива да подценяваме шатлените като примитивни. Дизайнът им бил претенциозен и понякога функционалността на предназначението страдала от това.
Практиката на носенето на талията на някои необходими във всекидневието предмети съществува в различни други култури. Например японците са носили на колана си netsuke, както и inro (кутии за съхранение на малки предмети), а китайците са прикачали на коланите си бродирани портфейли. Жените в Древен Рим носели сhâtelaine с т.н. ушни лъжички – за почистване на ушната мида, приспособление за почистване на ноктите и пинсети.
Пикът на популярност на шатлените бил през 1828 г., когато лондонското списание “The World of Fashion” ги рекламира като нов аксесоар за носене на ключове и часовници. Фантазията на майсторите, които изработвали тези изящни аксесоари, нямала граници.
Понякога на тях закачали ценни предмети и тоалетни принадлежности, държани в специални малки кутийки от благородни метали или кожени торбички, наречени étuis.
Дамите с благороден произход носели на шатлените си часовници, портмоне или ветрило, а тези от работническата класа – предмети, необходими за всекидневието и работата им. По този начин качеството на предметите и тяхната претенциозност определяли статута на собственика. Често пъти шатлени, които се правели по поръчка, били украсявани със символи-монограми, гербове, които подчертавали отличителната индивидуалност на собственика.
В края на 19-ти век на шатлените носели малки портмоненца и калъфчета за очила. За баловете прикачали малки флакончета парфюм, бално бележниче с моливче, носна кърпичка и кесийка за монети.
Били изработвани и шатлени за деца.
Шатленът се е използвал и от мъжете за носене на джобни часовници, ножчета, приспособления за писане, лорнет, монокъл или пенсне.
Съществувал и още един вид шатлен, наречен “Норвежски пояс”, който се използвал от висшите среди в периода 1870-1880 г. В него били предвидени сменяеми отдели за ветрила, парфюмни флакони, инструменти за ръкоделие и други характерни за времето нужни приспособления. “Норвежският пояс” не просъществувал дълго, защото имал съществен недостатък – бил доста тежък.
Модата на шатлените не подминала и професионалистите. Медицинските сестри носели почти без изключение този аксесоар, защото се оказал безценен за закачване на така необходимите им термометри, ножици, безопасни игли, бинтове и др. Техните шатлени били изработени от стомана, а някои по-заможни си поръчвали и сребърни.
Шатлените били приоритет и на шивачките и дамите, занимаващи се с ръкоделие.
Шатлените се предавали от поколение на поколение. Холандска традиция например повелявала отделни елементи на аксесоара да се разделят по равно между наследниците. Получилият своята част сам допълвал липсващите елементи и създавал нов шатлен. Затова днес е практически невъзможно да се намери пълен набор, създаден от един бижутер. Било традиция да се подарява и на булките – семейният живот започвал с нов шатлен.
Шатленът загубил своята популярност, когато жените са започнали да работят далеч от домовете си в началото на 20-ти век.
Днес шатлените, които преди 150 години се считали за задължителен моден аксесоар, могат да се видят само в музеите.
Важни връзки:
Грим студио и школа по грим на Оливера Арнаудова
Школа по декупаж и приложни арт техники на Оливера Арнаудова
