Не мечтая. Интересно ми е да живея тук и сега, пък и мечтите са химери в повечето случаи. Имам желание и като пожелая нещо, тръгвам към него и го случвам.
Боряна Антимова
Христо Мутафчиев е роден на 4 април 1969 г. в Карлово. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Надежда Сейкова и проф. Илия Добрев. Две години – 1994 – 1995-а – е работил в Пловдивския театър, а от 2005 г. е в трупата на МГТ “Зад канала”.
Изиграл е над 30 запомнящи се роли на почти всички столични и извънстолични сцени, като най-популярни са тези на Дерибеев в “Хъшове”, Големанов в „Големанов“, Стамболов в „Духът на поета“, Ромео в „Ромео и Жулиета“ и Харолд в “Харолд и Мод”. Председател е на Съюза на артистите в България от 2005 г.
С грамотата на Топ 70 на българските знаменитости на сп. “Форбс България”.
Сред филмите най-популярни са ролите му на Васко в “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, Татуирания в “Пансион за кучета”, а в сериалите – Ачо в “Дунав мост” и Д-р Томасян в “Клиника на III етаж”. Снимал се е в реклами и е озвучавал известни холивудски анимации.
Има награда за мъжка роля (2006, “Опечалена фамилия”) на Международния фестивал „Дни на Зоран Радмилович” в Зайчар, Сърбия, “Икар” (2005 г. за Големанов), наградата на САБ за актьор, изиграл най-много главни роли през сезон 2000/2001 г., и “Иван Димов” за млад актьор (2000 г.)
Има син с Лиза Шопова – Асен, а със съпругата му Елица имат син Благовест и дъщеря Ая.
Господин Мутафчиев, през декември имахте премиера на “За теб”, казвате, че много държите на това представление, защо?
Защото пиесата е писана специално за мен и за актьора Станимир Гъмов от Яна Борисова… Привилегия е да си имаме свой драматург.
Нали знаете как ще прозвучи това на някои хора?
Пиесата е писана въз основа на много наши срещи и разговори с Яна Борисова след инсулта. Яна беше сред хората, които стояха много плътно до мен във времето, когато лежах в болницата. На базата на тези разговори – къде приятелски, къде професионални или на житейски теми, тя написа книгата “Да бъдеш Христо Мутафчиев”. Впоследствие тя прерасна и в пиеса. Представена е от продуцентска компания “Смут 2014” и се играе в театър “Открита сцена”, бившия “Сълза и смях”. Режисьор на спектакъла е Петьо Кауков, а сценографията е на Никола Тороманов.
Със Станимир Гъмов в постановката “За теб”, реж. Петър Кауков, “Открита сцена”. © Светослав Караджов.
Като си имате свой драматург, вие ли си избрахте и режисьора?
Ние като екип си го избрахме заедно, защото е доказал, че познава стилистиката на Яна като материя, адекватен съвременен режисьор е, постановките му са наистина гледаеми, а това е предпоставка да направим представление, което да привлича публика. Не искахме да се занимаваме с тип лесен спектакъл. “За теб” е бутиково представление, което не се продава навсякъде извън столицата, насочено е към театрални пространства и не приемаме всяка покана.
Това, което направихме с Гъмов и екипа, е истински театър и много му се радваме. Така че каним читателите ви на представления на 27 и 28 януари и на 13, 14, 27 и 28 февруари.
Със Станимир Гъмов в постановката “За теб”, реж. Петър Кауков, “Открита сцена”. © Светослав Караджов.
Казвате, че пиесата е създадена специално за вас, значи има биографични елементи?
Не бих казал. В нея не се разказва конкретно за инсулта, който съм преживял, а за многото неща, които се случват в живота на човека след едно такова събитие. За взаимоотношенията с най-близките хора и разсъждения по теми, по които не всеки ден си задаваме въпроси – за любовта, приятелството, страховете, за мъжкото отношение при преминаване през една такава тежка ситуация и как да се справяме с такова изпитание.
Основният проблем на хората, които преминават през подобно нещо, не е самото заболяване – това е работа на докторите. За мен, слава Богу, се грижеха едни от най-добрите лекари в България, за което съм изключително благодарен. По-тежкото за хората, минали през такава тежка хирургическа намеса, е как да преживеят във времето след това, дали имат мотивация да се възстановяват, дали са достатъчно силни, за да оцелеят.
С Ана Паадопулу във филма “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, реж. Стефан Командарев.
Днес говорим за оцеляване във всякакъв план, физически и духовен. А вие смятате ли се за пример за това?
Вероятно не съм най-подходящият пример.
Защо?
Защото съм перде. Човекът за пример трябва да говори уважително, почтително и авторитетно, а при мен е както ми хрумне, така го чувствам. Затова е хубаво хората да не вземат пример от мен, а всеки да търси своя собствен начин не само да оцелява, а да живее. Аз в момента смело мога да кажа, че не просто оцелявам, а живея.
Вие и тогава, в болницата, казахте същото – че живеете.
Естествено, защото имах много силен основен мотив – да бъда полезен на семейството си, на децата. Най-лесното е да се предадеш и да се предадеш. Днес много голяма част от българите се отказват да се борят, да търсят мотиви да живеят. Така че ако говорим за пример, той трябва да е как продължих да бъда щастлив и пълноценен човек.
Със сина си Благовест във филма “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, реж. Стефан Командарев.
Не е ли трудно да степенувате многото си приоритети в работата?
Колкото и нескромно да звучи, в състояние съм да определям приоритетите си, като хем да пазя здравето и семейството си, и в същото време да се грижа за интересите на колегите ми.
И няма раздвоение между амплоато ви на актьор и това на синдикален лидер на артистите?
Не бих казал. Знам много добре какви са проблемите на колегите ми, с какво мога да им бъда полезен и го правя.
Колегите ви обаче казват: “Ама каква звезда съм аз?!”.
Това е така, защото си дават реална представа за стеснения ни пазар и малките мащаби, в които сме известни.
С Ана Паадопулу и сина си Благовест във филма “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, реж. Стефан Командарев.
Само с размера на хонорара ли се измерва известността?
Не, но звездата в световен мащаб има друг статут и стандарт. Съпругата ми е живяла дълги години в Италия и ри запознанството ни не знаеше кой съм. Но когато в течение на годините разбра с кого живее, ми каза: “С това, което правиш, ако беше в Италия, щеше да си позволиш такива неща, които дори не можеш да отидеш да видиш, защото не можеш да си купиш само самолетния билет до там”.
А кое би могло да вдигне самочувствието на нашите артисти – признанието, наградите, пълните салони?
То е комплекс от много неща. Като човек, който се занимава със защита на интересите на гилдията, на първо място поставям законите и регулацията. Публиката, разбира се, е абсолютно неотменим фактор за самочувствието. И слава, Богу, че успяхме да направим тази реформа в театъра, която изключително много придърпа публиката от БИАД и чалга заведенията към театралните салони, и то младата публика. Хората разбраха, че и от тях зависи да има театър.
Със Стефан Вълдобрев във филма “Миграцията на паламуда”, реж. Людмил Тодоров.
Не опира ли въпросът до липсата на качествен театрален мениджмънт?
Още когато Стефан Данаилов беше министър на културата, аз лично лобирах да се съберат една група от 20-25 млади интересни личности, които имат желание да се занимават с мениджмънт, и да бъдат изпратени на обучение в Европа. Тогава не се намериха пари и в момента голяма част от театрите са със страшен дефицит.
Слава Богу, по идея на нашия Съюз се сформира работна група, която ще създаде един курс на обучение. Ще съберем една творци, които искат да се занимават с театрален мениджмънт, да разработят оздравителен план за театрите в тежка ситуация. И този своеобразен консилиум ще работи заедно за оздравяване на театрите.
С книгата на Яна Борисова “Да бъдеш Христо Мутафчиев”.
Какво мисли един хъш, символ на свободомислието, за случая “Шарли Ебдо”? Приемате ли го като посегателство върху правото на избор на твореца за начин на изразяване?
За мен лично това е не толкова акт на тероризъм, колкото едно криминално престъпление, безскрупулно убийство, геноцид на интелектуалния елит на една нация. Това е показен разстрел на интелекта! Не смятам, че религията може да бъде такъв “инструмент” на някого.
Вярващ ли сте?
Да, вярващ съм, кръстен съм като православен християнин. Всички религии проповядват хуманност и не мога да си представя, че човешкият мозък може да стигне до такава степен на саморазрушение, че да отидеш да разстреляш някого като куче.
Къде още може да ви гледаме?
В Народния театър играя в пиесата на Стефан Цанев “Духът на поета”, където влизам в образа на Стамболов, Валентин Танев е Захари Стоянов, Павлин Петрунов е Гунчо, а режисьор е Маргарита Младенова. За мен ролята на Стамболов е онова, което ме накара веднага след болницата за пръв път да дишам в свои води, както в театъра, така и в обществено-политическия живот на България. Стамболов е личност, която имам мотивацията да реабилитирам.
Христо Мутафчиев като Стамболов, заедно с Валентин Танев като Захари Стоянов и Павлин Петрунов като Гунчо, в постановката “Духът на поета”, реж. Маргарита Младенова, Народен театър. © Симон Варсано.
Христо Мутафчиев като Стамболов, заедно с Валентин Танев като Захари Стоянов, в постановката “Духът на поета”, реж. Маргарита Младенова, Народен театър.
Другата ни премиера на “Човекоядката” от Иван Радоев беше в МГТ “Зад канала” с режисьор Бина Харалампиева, където имам щастието да играя Тупузов. Чувствам се чудно, защото се върнах при моя екип, който много обичам, а и те са ми показали, че ме обичат, като са ми давали многократно толеранс. Продължавам да играя и в “Ритъм енд блус” 1 и 2.
Като Топузов в “Човекоядката”, реж. Бина Харалампиева, МГТ “Зад канала”.
Кино и сериали?
Не, засега не се появяват такива.
Телевизиите ни сега изоставиха сериалите и наблягат на шоу формати…
Но те скоро ще си уморят публиката с така наречените риалитита и хората ще поискат отново да гледат сериали. Лошото е, че голяма част от частните телевизии предпочитат да купят по-евтин турски или някакъв друг сериал, вместо да произведат български. А трябва да е приоритет на всяка национална телевизия, след като е получила лиценз за национална, да произвежда българско кино.
Сърбят ли ви ръцете да поставите сам някоя пиеса?
Не, защото нямам режисьорски усет.
Много смело признание.
Казвам го сериозно. Нямам и не мисля, че бих искал да имам, защото, за да си режисьор, трябва да си с друга сетивност, друг усет, друго възприятие на сцената. Аз тази фантазия точно – режисьорската – я нямам. И не ми е любопитно дори, на този етап. След години може пък да ми хрумне нещо. Но затова пък актьорското ми въображение е силно развито. Аз в момента се забавлявам, когато съм на сцената повече, отколкото, ако трябва да седя долу и да казвам кое как да стане. Не ги умея тия неща.
В “Ритъм енд блус”, реж. Румен Цонев, МГТ “Зад канала”.
Различен ли сте всеки път в една и съща постановка?
Зависи от мотивацията ми през деня. Ако съм омерзен от случки в обществото ни, от обществеността ни, от социалния статус на българина, от отношението на отделни политици към стандарта на живеене в България, моята игра е съвсем друга – имам емоция, имам сила.
Говорите като хъш…
В “Хъшове” мотивацията ми беше съвсем различна и ме водеше до последния ден, в който играех – групата…
Хоби, любими занимания?
Нямам хоби, за мен това е загуба на време. Когато работя в офиса на Съюза, слушам много музика. Всякаква. Всичко, което в момента ми се иска да чуя, аз просто го намирам и си го слушам. Предпочитам неща, които отговарят на настроението ми, а не такива, които ме разсейват, които ме изваждат от едно настроение и ме вкарват в друго.
В “Ритъм енд блус”, реж. Румен Цонев, МГТ “Зад канала”.
Има ли перспектива да хвърлите бастуна, както в клипа на “Българската Коледа”?
Няма перспектива той да остане в ръцете ми дълго. Тъй като сега е зима и често е хлъзгаво и съм нестабилен, ходя с бастун. Е, понякога и преигравам, разбира се, глезя се, това е част от актьорската ми натура. Но когато се усетя достатъчно стабилен и времето го позволява, просто ще захвърля бастуна.
За какво мечтаете?
Не мечтая. Не ми е интересно. Интересно ми е да живея тук и сега, пък и мечтите са химери в повечето случаи. Я станат, я не.
Не са ли друга, синтезирана форма на амбициите?
Не, аз имам желание и то е лесно за осъществяване. Като пожелая нещо да се случи, тръгвам към него и го случвам.
Типично за вашата зодия – Овен.
Освен това съм с асцендент Лъв – страшна комбинация. Така че не мога да си губя времето в мечти. Ще си седна аз тука и ще си мечтая за Бразилия… Или отивам до Бразилия, или не отивам!
