Мъжете са с по 2 съпруги, всички могат да си имат любовници

Снимки: Личен архив на д-р Симеон Георгиев

Племето химба е една от най-големите атракции за пътешествениците, посетили северозападна Намибия. Това са много здрави, щастливи хора, а жените им са изключително красиви. „Химба“ в буквален превод означава „бедни“. Абсурдното е, че точно това племе живее в едни от най-богатите (по западни представи) области в Африка.

Но най-интересното е, че химба не се къпят, а са най-чистите хора, които пътешествениците някога са виждали. Освен това излъчват много приятен аромат. Как го постигат, като водата в тази част на света е по-ценна от диамантите?

За да се запазят чисти, жените химба намазват телата си с крем от червена охра. Начукват камъка охра (хематит) на малки парченца, които смесват с масло, леко нагряват с дим и нанасят върху кожата. Намазват косите си със смес от вулканична глина, билки и ароматни масла. Така се предпазват от палещите лъчи на слънцето и от замърсяване.

Вечерта те свалят всичко това от тялото – „къпят“ се, но не с вода, а с „димна баня“. Там, където живеят, вирее растението комифора – (Commiphora myrrha, Commiphora molmol), известно в християнския свят още като смирна. Използва се при производството на ароматни смоли, в парфюмерията, медицината и за ритуални цели.

Всяка вечер жената химба хвърля клонки и дървесни листа от комифора върху тлеещи въглени, излиза ароматен дим. Тя се навежда над дима, покрива се със специално направено за целта одеяло и започва да се поти интензивно. Когато процедурата приключи, тялото е идеално почистено, дезинфекцирано и придобива приятен аромат.

Но това не е всичко. След вечерната „баня“ жената химба втрива в кожата мехлем с ароматен компонент, получен от листата на комифора и животинска мазнина. С този чудодеен мехлем кожата се запазва млада и свежа до дълбока старост. Понякога жените, особено младите, правят тази процедура с „баня“ и „грим“ два пъти дневно.

Червеникавите им „коси“ са истинска атракция за пътешествениците, които споделят, че жените химба са изключително грациозни. Прическата при тях е много важна. Тя може да подсказва за възраст, социално и семейно положение. По броя на „плитките“, или по-точно „израстъците“ на главата й може да се разбере дали е омъжена, или просто се готви за брак, от колко години е в брак, има ли деца.

Това има значение за тях, защото химба са полигамни. Мъжът по правило има две съпруги едновременно, но… и една съпруга може лесно да си избере друг партньор. Всяка жена може свободно да се „разведе“ със съпруга си и да се омъжи за друг.

И съпругът, и съпругата поддържат паралелно една или няколко интимни връзки извън семейството. При това не се крият един от друг и никой не прави трагедия от това. При племето химба ревността е непозната. Генетичните изследвания на този полуномадски народ показват, че 48% от децата са родени от мъже извън брака и 70% от семейните двойки са имали поне едно дете с баща, който не е съпругът.

Разпределението на отговорностите между мъжете и жените е доста различно. На жените се пада най-трудоемката домакинска работа. Жилищата също се строят от тях (два пъти в годината, когато се сменят пасищата). Те се грижат за децата, събират дърва, готвят, доят кравите и козите, шият дрехи и изработват традиционни бижута, защото, като всички жени по света, обожават накитите. Мъжете са пастирите в племето.

Да, на пръв поглед изглежда, сякаш работата на мъжете е много по-лека, но е важно за коя част на света говорим. От изгрев до здрач пастирите са под палещите лъчи на слънцето, като всекидневно изминават десетки километри – неща, с които и най-силната жена трудно би се справила.

„Химба живеят в колиби“, сподели пред мен пътешественикът д-р Симеон Георгиев. „Ходят голи до кръста и не се притесниха, че ги снимам със странните им прически“, добави той.

Живеят в много малки общности – едно село е едно семейство. В това има желязна логика, защото така те не боледуват и се радват на перфектно здраве. Храната е в изобилие и децата растат свободни и щастливи.

Хората от това племе почитат мъртвите. В центъра на семейното село е свещеният огън на предците – Окуруво. За поддържането му грижа имат възрастните. Химба вярват, че докато гори свещеният огън, душите на техните починали предци им помагат и ги подкрепят.

Те вярват също, че светът е създаден от върховен разум на име Мукуру. Затова, в началото на всеки нов ден цялото село отива при свещения огън и се обръща към душите на починалите. Изследователите смятат, че това племе се е запазило в автентичния му вид, защото не е имало пряк контакт с „европейските ценности“ – което го е спасило от унищожение.

There are no comments.

Leave a Reply

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>