В любовта най-важното е да почитаме, ценим и обичаме себе си, казва актрисата Касиел Ноа Ашер.
Тя продължава да живее така, както й харесва – изгарящо: снима се във филми, играе на сцената и режисира спектакли, провежда кастинги. Създаде проект акустични концерти – TOXIC, публикува запомнящи се статии в списания, рисува уникални картини. Подготвя първия си филм като сценарист и кинорежисьор – “Рокля Луна”.
Касиел, спомена, че си приключила снимките на филма „Сделка“, разкажи за главната си роля в него.
Филмът е дебют на режисьора Надежда Косева в пълнометражното кино. Играя любопитен персонаж: провинциална интелигентка, стара мома с леки препратки към Бланш Дюбоа от пиесата „Трамвай Желание“. Тя е принесла в жертва всичко от живота си – страст, кариера, мечти в грижа за семейството на сестра си и нейния пропукващ се брак. Жена – аутсайдер – загробена в една бедняшка почти порутена къща, но достатъчно храбра да понася изпитанията. Има и любовен триъгълник, което прави ролята ми още по–сладка.
Наложи се да ходя на уроци по акордеон, и за седмица да науча валс на Шостакович… и то аз, за която нотите са като китайска азбука и никога не съм свирила на инструмент. Голям кеф и чест за мен беше да си партнирам с отдадени, талантливи колеги като младите Мартина Апостолова и Христо Ушев. Вярвам, че за тях съвсем скоро ще се говори с възхищение.
Снимачният процес беше екстремен: жежко лято и “сибирска“ зима – приютени в развалина, превърната в „дом“ на тази доста „откачена“ фамилия. Автентичността на „Сделка“ го вкарва в „социалния“ жанр, но има силни елементи на трагикомедия – много истинни за душевността на съвременното общество, контраст между плач и смях, безкомпромисна ирония към битието ни.
В кои други филмови проекти участва напоследък?
В изминалите две години имах щастието да работя главно в европейски продукции. Екипите там, освен че са изумителни професионалисти, но грижата, вниманието, респектът, с които се отнасят към актьора, са затрогващи. Най-накрая изиграх същинска кралица–бунтовник – Будика в The Celts: Blood, Iron and Sacrifice – епизод от историческа поредица, продуцирана от BBC.
Другото заглавие, в което се снимах, е френско, на български “Книжарят“ с режисьори Катрин Бернщайн и Асен Владимиров. Там съм в ролята на Лесли Бланш – съпруга на Ромен Гари, по време на дипломатическия му престой в България, веднага след 9 септември. Филмът съчетава уникални документални и игрални кадри, снимани на 16-милиметрова лента. Гари е бил следен от тайните ни служби и докато гледаш, имаш усещането, че действието е заснето от агенти на ДС. Направо те побиват клаустрофобични тръпки.
През 2016 г. излезе и премиерата на филма “Прелюбодеяние“ на режисьора Явор Веселинов. Превъплъщавам се в алкохолизираната майка на Ованес Торосян. Мисля, че спечелих първо място за най-секси алкохоличка в цялата история на българското кино. (Смее се)
В „Театър 199“ с голям успех върви спектакълът „Театър, любов моя!“ по Валери Петров, който ти режисира и в който играеш заедно с Лилия Маравиля, Стефка Янорова и Красимира Кузманова, получихте „Икар“ за него, представяте го в чужбина. Какво ви предстои?
Скоро ще празнуваме 50-ото представление на „Театър, любов моя!“. Миналата година с огромен успех играхме пред Парижката публика. Гостувахме и в Тел Авив, по покана на Българския културен център там. Бяхме на сцената на култовия “Сюзън Делал Център“. Само седмица преди нас там беше танцувал Михаил Баришников. Имаме покани за гастроли в Белгия, Люксембург, Германия, Македония и др.
“Театър, любов моя!“ е особена територия за нас четирите. Та ние сме 25 години заедно! Познание – едновременно като просветление и наказание. Винаги сме изправени пред алтернативата да го превърнем в „минирано поле“ или в безкрайно щастлива поляна с извънземни цветя. Защото професията актьор с всяко едно представление започва от бяла страница. И си изпълнен със съмнения дали си достоен… Хваща те шубе, че си посредствен актьор… въпреки пълната зала, огромните аплодисменти, неистовата публика, горящите очи на зрителите… И за теб остава само шансът, твоят шанс да се учиш. И някога, в друг живот, да станеш поносим на себе си и достоен за честта. И когато свърши, едни „остриета“ режат право в сърцето: „Тука сме! Живи сме! А вие пляскахте! И ни създадохте отново! Благодарим! И ви се покланяме до земи… Ние – малките и не много щастливите… Но тази „липса“ на щастие е най-щастливата на земята…
Касиел – оръженосецът на актьорите
В спектакъла сте четири от студентките от „златния клас“ на Крикор Азарян и Тодор Колев. Как мислиш, какво биха ви казали любимите ви учители по повод на спектакъла?
Те са винаги с нас, докато играем. Прегръщат ни… Невидимо ни помагат да полетим, преди да се сринем в бездната… Чувам шепота на Коко: “Нравственост, партньорство, истина! По отношение на призвание, на професия, на готовност всеки ден и всяка вечер да тръгваш към репетиция… Представление с такова съзнание, сякаш отиваш на литургия, където си само част от нещо…“ Това правило е нашето оръжие. Заради него сме наречени „златен клас“ – не блестим външно, а непрестанно се питаме “ Кой съм аз?“ На живот и смърт се борим и публиката да си зададе този въпрос. Иначе какъв би бил смисълът от нашата среща?
Преди 2-3 години смело се впусна и в подбора на актьори като кастинг директор, правиш ли го все още?
Да. Когато се развълнувам от някой сценарий, с удоволствие приемам ролята на сталкер за талантливи лица. Много съм щастлива, че в бъдещия филм на Галин Стоев, „Безкрайна градина“, по моя препоръка една от главните роли играе великият Никола Анастасов. Това е последното му участие в българското кино… И то е ангелско. Няма да забравя срещата ми с него, а по-късно и на снимачния процес – този незабравим тъжен клоун беше толкова скромен, тих, дори незабележим… Гениално смирение на един Гениален Актьор. Карлос Саура казва: „Най-добрите актьори са онези, които се отдават най-много в работата и, които са най-обикновени в живота”. Вярвам в това. Кольо Анастасов беше такъв…
Докъде стигна с проекта „Рокля Луна“ по твой сценарий, разказващ за живота на еврейския род на майка ти?
Сценарият е готов и в момента кандидатства за субсидия в НФЦ. Продуцентите ми от „Гала филм“ водят преговори на няколко места и за чуждестранно финансиране. Ситуацията с парите в българското кино е до болка позната и омерзителна. Деградирали министри на културата се сменят и безцеремонно подлагат на геноцид цели поколения даровити творци.
Но по този повод се сещам за един виц. Трима са изпратени в ада – един католик, един евреин и артист. Дяволът казал на католика подигравателно: „Е, как ти харесват пламъците?” Католикът промълвил: „Принасям се в жертва”. Дяволът задал и на евреина същия въпрос, а той отговорил: „Какво друго мога да очаквам освен още по-голям ад?” Най-накрая дяволът отишъл при артиста и му задал същия въпрос. „Пламъци ли?, – отвърнал той, – какви пламъци?”. Та така и аз – изгаря ме отвътре да превърна във филм сценария си „Рокля Луна“, но този огън е моят въздух. Моят смисъл. И ако „дяволът Господ“ ми повярва… ще се случи. Ще „горя“…
Преди време шашна приятелите си във фейсбук с твои рисунки в уникална техника. Рисуваш ли още?
Аз рисувам в моменти на отцепване от пространството. Когато оставам неподвижна, а светът се върти около мен. Самотата е мой много близък и обичан приятел. Баба ми разказваше една приказка: „Едно момиченце рисувало. Майка му видяла листа, привидно изпълнен с драсканици. Попитала го: „Какво рисуваш?“. Момиченцето отвърнало: „Рисувам Бог“. „Но Бог не може да се нарисува“ – контрирала майката. „Остави ме само да довърша… и ще видиш!“ – отговорило детето. Всяко изкуство е твоят безкраен път към Бог. Успокоява, пречиства от суета и излишен шум. Кристализира желанията ти.
Твои колеги, които се жалват, че нямат достатъчно роли, като прочетат всичко това, ще се запитат: „Как Касиел успява винаги да е толкова ангажирана?“… Как го правиш – ти ли си моторът на повечето неща и не чакаш само някой да те покани?
Аз не съм толкова ангажирана. Не е хигиенично за природата на актьора. Пък и не виждам опашка пред вратата си на желаещи да работят с „опърничавата“ ми особа… ха-ха, а само хора, за които съм незаменима… Правя това, което е дадено единствено и само за мен. Но с удоволствие бих се срещнала професионално например с младият режисьор Крис Шарков. Мисля, че говорим на един език. Или с Теди Москов – стилът му ще бъде цяла школа за мен.
Креативната ти натура е жадна за експерименти. Какво ти предстои?
През юли ще водя втори мастър клас за актьори в рамките на „Международна Академия за Изкуствата – Созопол“. Темата, която съм избрала, е драматургията на Харолд Пинтър. За 9 дни, от 16 до 24 юли заедно с участниците ще потърсим как се изгражда на сцена криптираща мистериозна ситуация, напоена със скрита заплаха. Как се постига максимална интензивност чрез мълчание и жест? Как жонглираме между взривно чувствено изтезание и гротеска. И накрая ще изиграем представление. Абе искам пълно полудяване!
Към края на есента ми предстоят снимките в нов игрален филм, но подробности все още предпочитам да запазя в тайна.
Касиел: тяло на жена и чувства на дете
При толкова много ангажименти човек трябва да е кипящ от енергия. Какво те зарежда и вдъхновява?
Аз съм луда по киното… Чак превърнах част от дома си в кино, наречено „Синема гараж“. Там посрещам общество от приятели киноманиаци, с които гледаме прекрасни филми, пием вино, спорим. Хора от различни професии, с много адекватен, верен поглед към случващото се на екрана. Истински полезната публика, по мое скромно мнение. Веднъж им показах документалния дебют на Цветан Драгнев “Пустиняци“. Това е разказ за мъже и жени, които нямат нищо. Буквално. Жители на Видинско село, най-бедния район в цяла Европа. Обаче изненадващото е, че историите на тези „маргинали“ те заливат със светлина, щастие, пълнота. Някаква завладяваща магична маркесова реалност… Изключително кино!
Казвала си „гладна съм за любовник в снежен следобед“. Сега имаш своята Синя птица – твоя любим Осман Сезер. Успя ли той да те опитоми?
Да задържиш Любовта е най-трудното, почти невъзможно нещо в нашият материално–виртуален свят! Изисква се къртовски труд! (Смее се) И двамата с Осман знаем, че най-важното е да почитаме, ценим, обичаме себе си. Любовта е непрекъснато предизвикателство, непрестанно те боде да създаваш, изразяваш… Да поставяш изпитания пред своята издържливост и така да се откриваш… Да раждаш все по-великолепни варианти на себе си.
Любовта те кара да се създадеш отново, по-съвършен. Разберем ли го ясно, дълбоко в себе си, интуитивно ще благославяме всяко преживяване, всяка среща и взаимоотношения между нас, защото ще ги превърнем във висше съзидание. Дали ще успеем… само времето ще реши. Все пак Осман е Синя Птица – цялото небе е негово. А аз приличам по скоро на Лисица… все ми е в главата да изтрепя няколко “кокошки“ в тая велика любовна игра.
Къде мечтаеш да „полетите“ с твоята Синя птица, когато имаш време?
Сицилия през зимата. Природата там е като края и началото на света. Искам да се спусна по солните планини в морето… и прашинки сол да летят като искряща мъгла около мен. Да се превърна за миг в нищо… Никой.
Публикувано в “Седмичен труд”, 3 май 2017 г.