Харесва ми да съм кралица бунтовник

В любовта най-важното е да почитаме, ценим и обичаме себе си, казва актрисата Касиел Ноа Ашер.

Фотосесия за благотворителен календар за възрастни артисти и социално слаби колеги с носителите на „Икар“. Сн. Елена Ненкова.

Тя продължава да живее така, както й харесва – изгарящо: снима се във филми, играе на сцената и режисира спектакли, провежда кастинги. Създаде проект акустични концерти – TOXIC, публикува запомнящи се статии в списания, рисува уникални картини. Подготвя първия си филм като сценарист и кинорежисьор – “Рокля Луна”.

Сн. Елена Ненкова.

Сн. Елена Ненкова.

Касиел, спомена, че си приключила снимките на филма „Сделка“, разкажи за главната си роля в него.

Филмът е дебют на режисьора Надежда Косева в пълнометражното кино. Играя любопитен персонаж: провинциална интелигентка, стара мома с леки препратки към Бланш Дюбоа от пиесата „Трамвай Желание“. Тя е принесла в жертва всичко от живота си – страст, кариера, мечти в грижа за семейството на сестра си и нейния пропукващ се брак. Жена – аутсайдер – загробена в една бедняшка почти порутена къща, но достатъчно храбра да понася изпитанията. Има и любовен триъгълник, което прави ролята ми още по–сладка.

Наложи се да ходя на уроци по акордеон, и за седмица да науча валс на Шостакович… и то аз, за която нотите са като китайска азбука и никога не съм свирила на инструмент. Голям кеф и чест за мен беше да си партнирам с отдадени, талантливи колеги като младите Мартина Апостолова и Христо Ушев. Вярвам, че за тях съвсем скоро ще се говори с възхищение.

Снимачният процес беше екстремен: жежко лято и  “сибирска“ зима – приютени в развалина, превърната в „дом“ на тази доста „откачена“ фамилия. Автентичността на „Сделка“ го вкарва в „социалния“ жанр, но има силни елементи на трагикомедия – много истинни за душевността на съвременното общество, контраст между плач и смях, безкомпромисна ирония към битието ни.

В кои други филмови проекти участва напоследък?

В изминалите две години имах щастието да работя главно в европейски продукции. Екипите там, освен че са изумителни професионалисти, но грижата, вниманието, респектът, с които се отнасят към актьора, са затрогващи. Най-накрая изиграх същинска кралица–бунтовник – Будика в The Celts: Blood, Iron and Sacrifice – епизод от историческа поредица, продуцирана от BBC.

Като кралицата бунтовник Будика в историческата поредица на BBC „The Celts: Blood, Iron and Sacrifice“.

Другото заглавие, в което се снимах, е френско, на български “Книжарят“ с режисьори Катрин Бернщайн и Асен Владимиров. Там съм в ролята на Лесли Бланш – съпруга на Ромен Гари, по време на дипломатическия му престой в България, веднага след 9 септември. Филмът съчетава уникални документални и игрални кадри, снимани на 16-милиметрова лента. Гари е бил следен от тайните ни служби и докато гледаш, имаш усещането, че действието е заснето от агенти на ДС. Направо те побиват клаустрофобични тръпки.

Във филма „Ромен Гари. Книжарят“.

С актьора Ксавие Базен и художничката по костюмите Лили Данчева на снимките на филма „Ромен Гари. Книжарят“.

През 2016 г. излезе и премиерата на филма “Прелюбодеяние“ на режисьора Явор Веселинов.  Превъплъщавам се в алкохолизираната майка на Ованес Торосян. Мисля, че спечелих първо място за най-секси алкохоличка в цялата история на българското кино. (Смее се)

Във филма „Прелюбодеяние“.

В “Прелюбодеяние”.

Лилия Маравиля, Касиел Ноа Ашер, Стфка Янорова и Красимира Кузманова получават “Икар” за поддържаща женска роля за “Театър, любов моя!”.

В „Театър 199“ с голям успех върви спектакълът „Театър, любов моя!“ по Валери Петров, който ти режисира и в който играеш заедно с Лилия Маравиля, Стефка Янорова и Красимира Кузманова, получихте „Икар“ за него, представяте го в чужбина. Какво ви предстои?

Скоро ще празнуваме 50-ото представление на „Театър, любов моя!“. Миналата година с огромен успех играхме пред Парижката публика. Гостувахме и в Тел Авив, по покана на Българския културен център там. Бяхме на сцената на култовия “Сюзън Делал Център“. Само седмица преди нас там беше танцувал Михаил Баришников. Имаме покани за гастроли в Белгия, Люксембург, Германия, Македония и др.

С Лилия Маравиля и Красимира Кузманова в Израел, май 2017 г.

“Театър, любов моя!“ е особена територия за нас четирите. Та ние сме 25 години заедно! Познание – едновременно като просветление и наказание. Винаги сме изправени пред алтернативата да го превърнем в „минирано поле“ или в безкрайно щастлива поляна с извънземни цветя. Защото професията актьор с всяко едно представление започва от бяла страница. И си изпълнен със съмнения дали си достоен… Хваща те шубе, че си посредствен актьор… въпреки пълната зала, огромните аплодисменти, неистовата публика, горящите очи на зрителите… И за теб остава само шансът, твоят шанс да се учиш. И някога, в друг живот, да станеш поносим на себе си и достоен за честта. И когато свърши, едни „остриета“ режат право в сърцето: „Тука сме! Живи сме! А вие пляскахте! И ни създадохте отново! Благодарим! И ви се покланяме до земи… Ние – малките и не много щастливите… Но тази „липса“ на щастие е най-щастливата на земята…

Касиел – оръженосецът на актьорите

В спектакъла сте четири от студентките от „златния клас“ на Крикор Азарян и Тодор Колев. Как мислиш, какво биха ви казали любимите ви учители по повод на спектакъла?

Те са винаги с нас, докато играем. Прегръщат ни… Невидимо ни помагат да полетим, преди да се сринем в бездната… Чувам шепота на Коко: “Нравственост, партньорство, истина! По отношение на призвание, на професия, на готовност всеки ден и всяка вечер да тръгваш към репетиция… Представление с такова съзнание, сякаш отиваш на литургия, където си само част от нещо…“ Това правило е нашето оръжие. Заради него сме наречени „златен клас“ – не блестим външно, а непрестанно се питаме “ Кой съм аз?“ На живот и смърт се борим и публиката да си зададе този въпрос. Иначе какъв би бил смисълът от нашата среща?

Нейно Артистично Величество

В спектакъла „Театър, любов моя“, сн. Иван Бакалов.

Преди 2-3 години смело се впусна и в подбора на актьори като кастинг директор, правиш ли го все още?

Да. Когато се развълнувам от някой сценарий, с удоволствие приемам ролята на сталкер за талантливи  лица. Много съм щастлива, че в бъдещия филм на Галин Стоев, „Безкрайна градина“, по моя препоръка една от главните роли играе великият Никола Анастасов. Това е последното му участие в българското кино… И то е ангелско. Няма да забравя срещата ми с него, а по-късно и на снимачния процес – този незабравим тъжен клоун беше толкова скромен, тих, дори незабележим… Гениално смирение на един Гениален Актьор. Карлос Саура казва: „Най-добрите актьори са онези, които се отдават най-много в работата и, които са най-обикновени в живота”. Вярвам в това. Кольо Анастасов беше такъв…

Касиел с майка си Рут, 1978 г.

Докъде стигна с проекта „Рокля Луна“ по твой сценарий, разказващ за живота на еврейския род на майка ти?

Сценарият е готов и в момента кандидатства за субсидия в НФЦ. Продуцентите ми от „Гала филм“ водят преговори на няколко места и за чуждестранно финансиране. Ситуацията с парите в българското кино е до болка позната и омерзителна. Деградирали министри на културата се сменят и безцеремонно подлагат на геноцид цели поколения даровити творци.

Но по този повод се сещам за един виц. Трима са изпратени в ада – един католик, един евреин и артист.  Дяволът казал на католика подигравателно: „Е, как ти харесват пламъците?” Католикът промълвил: „Принасям се в жертва”. Дяволът задал и на евреина същия въпрос, а той отговорил: „Какво друго мога да очаквам освен още по-голям ад?” Най-накрая дяволът отишъл при артиста и му задал същия въпрос. „Пламъци ли?, – отвърнал той, – какви пламъци?”. Та така и аз – изгаря ме отвътре да превърна във филм сценария си „Рокля Луна“, но този огън е моят въздух. Моят смисъл. И ако „дяволът Господ“ ми повярва… ще се случи. Ще „горя“…

Преди време шашна приятелите си във фейсбук с твои рисунки в уникална техника. Рисуваш ли още?

Аз рисувам в моменти на отцепване от пространството. Когато оставам неподвижна, а светът се върти около мен. Самотата е мой много близък и обичан приятел. Баба ми разказваше една приказка: „Едно момиченце рисувало. Майка му видяла листа, привидно изпълнен с драсканици. Попитала го: „Какво рисуваш?“. Момиченцето отвърнало: „Рисувам Бог“. „Но Бог не може да се нарисува“ – контрирала майката. „Остави ме само да довърша… и ще видиш!“ – отговорило детето. Всяко изкуство е твоят безкраен път към Бог. Успокоява, пречиства от суета и излишен шум. Кристализира желанията ти.

“Сутрин”, картина на Касиел Ноа Ашер.

“Скреж”, картина на Касиел Ноа Ашер.

Твои колеги, които се жалват, че нямат достатъчно роли, като прочетат всичко това, ще се запитат: „Как Касиел успява винаги да е толкова ангажирана?“… Как го правиш – ти ли си моторът на повечето неща и не чакаш само някой да те покани?

Аз не съм толкова ангажирана. Не е хигиенично за природата на актьора. Пък и не виждам опашка пред вратата си на желаещи да работят с „опърничавата“ ми особа… ха-ха, а само хора, за които съм незаменима… Правя  това, което е дадено единствено и само за мен. Но с удоволствие бих се срещнала професионално например с младият режисьор Крис Шарков. Мисля, че говорим на един език. Или с Теди Москов – стилът му ще бъде цяла школа за мен.

Сн. Lubri.

Креативната ти натура е жадна за експерименти. Какво ти предстои?

През юли ще водя втори мастър клас за актьори в рамките на „Международна Академия за Изкуствата – Созопол“. Темата, която съм избрала, е драматургията на Харолд Пинтър.  За 9 дни, от 16 до 24 юли заедно с участниците ще потърсим как се изгражда на сцена криптираща мистериозна ситуация, напоена със скрита заплаха. Как се постига максимална интензивност чрез мълчание и жест? Как жонглираме между взривно чувствено изтезание и гротеска. И накрая ще изиграем представление. Абе искам пълно полудяване!

Към края на есента ми предстоят снимките в нов игрален филм, но подробности все още предпочитам да запазя в тайна.

Касиел: тяло на жена и чувства на дете

При толкова много ангажименти човек трябва да е кипящ от енергия. Какво те зарежда и вдъхновява?

Аз съм луда по киното… Чак превърнах част от дома си в кино, наречено „Синема гараж“. Там посрещам общество от приятели киноманиаци, с които гледаме прекрасни филми, пием вино, спорим. Хора от различни професии, с много адекватен, верен поглед към случващото се на екрана. Истински полезната публика, по мое скромно мнение. Веднъж им показах  документалния дебют на Цветан Драгнев “Пустиняци“. Това е разказ за мъже и жени, които нямат нищо. Буквално. Жители на Видинско село, най-бедния район в цяла Европа. Обаче изненадващото е, че историите на тези „маргинали“ те заливат със светлина, щастие, пълнота. Някаква завладяваща магична маркесова реалност… Изключително кино!

“Трети рисувачески опит. Казва се “Клоун“. След едно представление, което се казваше Good body, изпила бутилка вино изглеждах така”.

Казвала си „гладна съм за любовник в снежен следобед“. Сега имаш своята Синя птица – твоя любим Осман Сезер. Успя ли той да те опитоми?

Да задържиш Любовта е най-трудното, почти невъзможно нещо в нашият материално–виртуален свят! Изисква се къртовски труд! (Смее се) И двамата с Осман знаем, че най-важното е да почитаме, ценим, обичаме себе си. Любовта е непрекъснато предизвикателство, непрестанно те боде да създаваш, изразяваш… Да поставяш изпитания пред своята издържливост и така да се откриваш… Да раждаш все по-великолепни варианти на себе си.

Любовта те кара да се създадеш отново, по-съвършен. Разберем ли го ясно, дълбоко в себе си, интуитивно ще благославяме всяко преживяване, всяка среща и взаимоотношения между нас, защото ще ги превърнем във висше съзидание. Дали ще успеем… само времето ще реши. Все пак Осман е Синя Птица – цялото небе е негово. А аз приличам по скоро на Лисица… все ми е в главата да изтрепя няколко “кокошки“ в тая велика любовна игра.

С любимия си Осман Сезер.

Къде мечтаеш да „полетите“ с твоята Синя птица, когато имаш време?

Сицилия през зимата. Природата там е като края и началото на света. Искам да се спусна по солните планини в морето… и прашинки сол да летят като искряща мъгла около мен. Да се превърна за миг в нищо… Никой.

Сн. Елена Ненкова.

Публикувано в “Седмичен труд”, 3 май 2017 г.