История на явлението – от безгрижните студентски лудории към елегантните и прости решения
Правда Василева
В “Нов речник на хакерите” се дават девет значения на думата “хак” и още толкова на “хакер”. Понятието се заражда в началото на 50-те години в Масачузетския технологичен институт (МТИ) и е обагрено с различни нюанси. Студент, който прекарва следобедите си, като говори по телефона или разглобява радио, описва своята дейност като “хакинг” – безделнича.
С многобройните коридори и подземни тунели със заключени врати и надписи “Влизането забранено” Масачузетският институт предизвиква любознателните и палави младежи към безброй хитрини, за да проникват в забранената зона. Наричат това “тунелно хакерство”. Телефонната система също им предлага възможности за безобидни шегички, на които те казват “телефонно хакерство”.
Развитието на електрониката обогатява значението на “хаквам” – свързване на софтуерни програми, без да се робува на официални методи, подобряване на ефективността им, създаване на програми за развлечение или отмора, чийто класически пример е първата видеоигра “Звездни войни”. От гледна точка на програмирането тя е доказателство за творчески усет. В края на 60-те години всички програмисти в света се забавляват с нея.
businessinsider.com
Хакерите не уважават бюрократичните правила. За тях системите за защита на компютрите са вид бъг, който трябва да се отстрани. Така разбиването на сигурността (но не с цел да се навреди) се превръща в признат аспект на хакерството през 70-те години.
В края на този период понятието се сдобива с елитен подтекст. Компютърен хакер е всеки, който пише софтуерен код от уважение към самото писане на такъв код. В по-тесен смисъл това е доказателство за програмните умения. Подобно на термина “творец” в него се долавят кастови оттенъци. Да се опише колега програмист като хакер, е знак на уважение. Да се опишеш като хакер, е знак на огромна увереност в себе си.
Програмистите хакери като общност имат много общи черти – обичат китайската кухня и ненавиждат тютюневия дим, избягват алкохола, цигарите и наркотиците. Хакерите от елитните вузове – МТИ, Станфорд и Карнеги Мелоун, спазват неписаните правила на “хакерската етика”. Един от основните й принципи е “Не вреди на хората”.
starthackers5.wordpress.com
През 80-те години използването на компютри се разраства и заедно с тях пробивите в сигурността. В повечето случаи това е дело на хора с престъпни наклонности, които въобще не са хакери. Но полицията и чиновниците, които виждат зло във всяко неподчинение, прехвърлят разбиването на компютри върху плещите на хакерите. Журналисти публикуват статии, в които хакването става синоним на пробив в защитата, а компютърният хакер – електронен мошеник.
Терминът “хакери” се популяризира през 1983 г. от сп. “Нюзуик”. Това са потребители, които предпочитат да проникнат във вътрешността на компютъра, а не просто да го използват. Характеризират се с дързост и любознателност, индивидуалност и съобразителност, страст към компютрите и мрежите.
В края на 80-те години много младежи в САЩ имат достъп до компютри. Някои се чувстват отчуждени от обществото. Вдъхновени от журналистически изкривената картина на хакерството, те изразяват чувствата си, като разбиват компютърни защити, подобно на други отчуждени деца, които чупят прозорци. Започват да наричат себе си хакери, но без да знаят принципа на МТИ за злосторничеството. Терминът “хакер” вече придобива пънкарско, нихилистично значение, което привлича много хора с подобно отношение.
Хакерите се противопоставят на изкривената представа за дейността им. Те посочват, че в тези случаи трябва да се използва терминът “кракинг” (разбиване, чупене на защитата).
gamersworldplus.com
Хакерсдом – общността на хакерите
В културана на хакерството елегантното, простото решение се цени толкова високо, колкото в чистата наука, пише в. “Бостън клуб” през 1993 г. Неписаното превило е, че хакването трябва да е доброжелателно, неразрушително и допустимо.
Членството в световната общност на мрежата е част от признанието да си “хакер”. Смята се, че е по-добре някой да те определи като такъв, отколкото сам да се провъзгласиш. Хакерите се разглеждат като елит, особен вид меритокрация (управление на способностите), макар че приветстват всеки новодошъл. В хакерсдома на почит да либералните принципи за свобода, неприкосновеност на личния живот и достъп.
Хакерската култура дава възможност на компаниите да взаимодействат с хиляди самостоятелни търговци или дружества със силна традиция на меритокрация. Тази култура се разпространява и извън компютърната общност. Икономиката на хакерите – паралелни, хоризонтални екосистеми от разработчици на безплатни кодове – се оценява като подходящ модел на програми за развитие.
Масачузетският технологичен институт – инкубатор на хакери
Читалните като бизнес инкубатори
В ерата на дигилната информация обществените читални преосмислят своята роля. Правят първи стъпки в създаването на хакерски кътчета, където любители обменят знания и опит.
Обществената читалня в Алън Каунти (щата Индиана) е отделила много скромно хакерско кътче. За нейния директор това е място за изучаване на бизнеса и разширяване на деловите умения. На разположение на любознателните има CNC рутер, компютърна резачка, триизмерен принтер. Свободната книжарница във Файетвил край Ню Йорк получи награда от 10 000 долара за създаването на хакерски кът.
Идеята намира съмишленици. Навсякъде по света се отварят минилаборатории и работилници, където ората работят заедно по различни проекти. Вероятно този вид идеи потенциално ще доведат и до нов вид промишленост и икономически растеж. И предлагат наименованието “хакерско кътче” да се замени с лаборатория за иновации и бизнес инкубатор или киберлаборатории.
Преса
